Сами сме в празното гнездо

Друм, престани да се съобразяваш какво ще си помисли някой си, ако се включиш към дадени занимания.
За преподавателя по фламенко ти си един допълнителен доход. От личен опит -ходя /или съм ходила/ на хорА, салса, бачата, бални танци, латино танци, бели денс, трайбъл фюжън. Като се изключат няколко години състезателни танци на млади години /на ниво тренировки, не състезания/, всичко това след като птиченцата ми излетяха от гнездото. С бели денса и трайбъл фюжъна не се спогодихме- хич, ама хич не успявах да напредна. С другите неща - къде по-добре, къде по-зле се справям, важното е че ми е приятно. Разбира се, че повечето /с малко изключения, но ги има/ са младежи. И какво от това? Даже ми е приятно. Някои се справят по-зле и от мен, но на никой не му пука. Естествено, изпускам социалната част - партитата. Сама съм си сложила спирачка. Там, където танците са по двойки /а мъжете са кът!/, едва ли някой би искал да кани на танци майка си/баба си. При хорАта - смених доста групи, и в последната, в която съм, все още не  усещам близки хора. Преди ходех на купоните.
Като цяло, обаче, съветвам те да опитваш каквото ти сърце иска.  Дай си шанс да намериш твоите неща, които те радват! Включи се в начинаеща група, и то веднага при започването на групата - всички ще сте на едно ниво.

Категорично съм против пораснали деца, особено синове, да живеят с родителите си. Той не може да бъде партньор на майка си, как въобще го измислихте? Говоря за липса на отношения, има такива случаи дори когато не са в едно жилище. И с месеци не се чуват с родителите си. Майка, баща, няма значение.
На Друм пожелавам да си намери подходяща компания и подходящи занимания. И да е здрава!

Здравейте! Изчетох мненията от А до Я. Има чудесни идеи, много свежи и позитивни. Сега остава Друм да намери нещото, което да й допада и да запълва смеслено времето й, да бъде стимул и да й носи настроение.
Стоматолог съм. При мен е по-различно отколкото при Друм. Децата ми живеят отделно. Имаме общи занимания с половинката, добър приятелски кръг, но аз се стремя да имам и свои занимания. В свободното си време рисувах. Ходих на курс по испански - компанията ми се състоеше от млади хора. Чувствах се добре сред тях. След пенсия продължих да работя. Исках да поддържам социалните си контакти. Често работех благотворително. Имам приятелки, с които ходим на концерти, на театър, на изложби или ей така - на разходка. Когато станах на 66 станах студентка в Софийския Университет - магистратура по Психология на здравето. Отново попаднах сред млади хора, на половината от които можех да съм майка, а на останалите - да съм баба. Общуването с тях ми ангажира мислите - промених прическата си, до някъде стила си на обличане. Намерих нови приятели, с които и сега общувам. Дипломирах се на 12,март,2020. На следващия ден затвориха света - обявиха карантината. Това стопира моя проект да работя с възрастни хора. Мина и това чудо. Посветих знанията и силите си на работа с хората в Късна зряла възраст. Имам групи, събираме се всяка седмица, създават си социални контакти - от познанства, до приятелства, чета им лекции по Психология на здравето, разискват по темата. Споделят свои преживявания. Сами дават идеи за нови теми и разговори. Мисля да направя и курс по Библиотерапия - има интерес. Провеждането на занятията много ми ангажира времето - чета много у дома или в библиотеки, подготвям си лекциите. От няколко години в Софийския Университет по Европейски проекти се организират Университети за възрастни. Едно чудесно занимание , много широко развито в Германия. Очаквам да го открият тази година през март или април. Друм, ако ти е интересно, потопи се  в Университетската атмосфера, поседни на студентските банки, ще се запознаеш с нови хора, ще намериш съмишленици. Отивай смело. 
Всички идеи, които предлагате на Друм, а и тези, които й предлагам аз, всъщност са копинг стратегии  за справяне  със стреса и самотата.
Стоматологията ме среща с много хора, от най-различни възрасти. Виждам млади на години хора, но без блясък в очите, без желание за нищо, вяли, отпуснати. Срещите ми с възрастните хора ме зареждат.Виждам едни други лица. Имам в групите хора, наближаващи 90-те - има у тях хъс за живот, желание да научат още нещо, стремеж да преборят самотата. И повярвайте, получава им се. Стига човек да иска и ако е здрав ( според времето и годините) има какво да си избере, за да направи дните си изпълнени с настроение, с оптимизъм, да се чувства полезен преди всичко на себе си, а после и на околните.
Успех, Друм!

Браво, Фло! Ти ме подсети за моята майка, миналата година я водих на зъболекар. Много ѝ се радваха, колко позитивна и комуникативна е, плюс добре изглеждаща за 90-те си години. Тя си има приятелки, обича много да я водим по ресторанти, радва се на живота жената. Татко почина преди 17 години, но тя не е изпаднала в униние, намира си забавления.

E, тя Фло не е на 90 все пак, така като гледам, около 70-те е

Аз не мисля, че на възрастта на Фло, ако доживея, ще съм толкова активна. Нито че ще имам необходимост от тази активност. Нали за това е пенсионна възраст, да си починеш от всичко това, да живееш за себе си и най- близките си. Да не се съобразяваш, да не се доказваш, да не се напрягаш.

И моята стоматоложка (от 30 г.) е на 70 и още работи. Но вече все по-малко часове взема, не всеки ден. Казва, че е изморена и болежките се обаждат, макар че тя е супер младолика, стройна мацка. Има три деца и трима внуци, и за тях помага.

Не казвам, че Фло е на 90, а е зъболекар и ме подсети за нашето ходене при зъболекаря. Понеже на тази възраст масово хората са се отписали и ходят без зъби, майка ми беше посрещната с радост.

Хората на 55-60 никак не са стари. Ако не са безработни или пенсионирани по болест, си ходят на работа, имат социални контакти и не усещат самота. Дори и като млади пенсионери, до към 70 години хората си остават активни, особено ако са относително здрави. Може да са останали без съпруг и децата да са далече, но ако са физически здрави, могат да се обслужват и имат комшии и приятели около тях, нещата са ок.

Проблемите започват в по-късна възраст. Баща ми (вдовец, 84 г.) е нетърпим след като остана сам. Не живеем при него, но ходим редовно. Стана сприхав, заядлив, манипулативен. Що годе е здрав, но си влачи хронични болежки, всяка втора приказка му е за смърт и болести. Наборите му намаляха, жена му си отиде, неминуемо се замисля и за своя край.

Какви млади пенсионери на 55-60, било то каквото било. С това вдигане на пенсионната възраст ни пенсия ще видя, ни почивка. Само се моля максимално дълго да имам човека до себе си.

Зависи. В някои професии (полицаи, пожарникари, надзиратели) ги пенсионират към 55 години, но е по-скоро изключение отколкото правило.

  Лелее, Фло, страхотна си, браво! От публикацията ти лъха много свеж заряд.

Това лято, здраве да е, ще стана на 74. Споменавате 90  - дай Боже! От вашите клавиатури, в Божиите уши!
Моята шефка от Поликлиниката работи до до 88. На крак и с акъла си. Миналата година ми прехвърли пациентите си и сега не се спира-театри, опери, изложби, всяка събота-обяд в ресторант с колеги. Пример ми е.
ФРАУ ДАНА, никой не ме кара насила. От вътре ме кара, от там ми идва... Чула ли си, че шило в торба не седи. Не се напрягам, не ми тежи.
На нашата възраст е много важно как ще гледаме на живота и как ще стареем. Естествено, че хоризонтът се скъсява, редиците на приятелите оредяват, е и какво? Да се сплескаме на леглото, да гушнем босилека и да чакаме оная с косата. Е да, ама не. По-добре на крак и в движение. Има едно условие обаче - да сме що годе здрави!
Възрастните хора биват два вида - едните са злобни, заядливи, мърморещи и затворени в себе си. Песимисти.Такива хора никога няма да погледнат на младите хора с добри очи. Те и на дете няма да се зарадват. Пазил ги Господ да ги измъкнете от тяхното леговище - мисия невъзможна. Това културни мероприятия, хобита, екскурзии - забравете. Хич не се мъчета. Другите стареят с достойнство. Това са оптимистите - те са благи, добронамерени, радват се на младите хора, търсят компанията им, предлагат помощта си. Участват в пенсионерски клубове - ходят на екскурзии, взимат си пенсионерски билети и са по-редовни в Музикалния театър от много младежи. Как мислите? Кои ще са по-дълголетни? Вече има не едно и две изследвания. Ще ви споделя само едно Американско изследване. Участвали са 69 744 жени и 1429 мъже. ( мъжете по-не си падат по такива изследвания) Разделени са в 4групи - оптимисти, по-малко оптимисти, още по-малко оптимисти и песимисти. Изследването е продължило за мъжете 30, а за жените 10 години. Установено е, че оптимистките живеят 15% по-дълго от песимистките, а мъжете оптимисти живеят 11% по-дълго от песимистите.
Личи ли си, че много обичам това, с което се занимавам? Забравих да добавя, че ходя в два пенсионерски клуба и там чета лекции. Онзи ден им четох за Завистта, а те пожелаха следващата лекция да е за Любовта. Доста добра лекция ще бъде. При другите си говорихме за Греха, грешката и прошката. Нали наближава Сирни заговезни.
ХАПКЕ, не ме подкукуросвай, че и без това много се увлякох. Искам ако мога да предам от моя ентусиазъм и оптимизъм на хората, които имат нужда.
Когато преди 20 години започна климакса, ЛЛ ме пита дали съм депресирана, плаче ли ми се? Отговорих му: Толкова многа работа и развлечения имам, толкова неща са в лист на чакащи, че нямам време за това. Не съм успяла с всичко - да плета на една кука и да свиря на китара, ще останат за следващия живот.
Много отдавна бях прочела, че да превъзпитаваш и променяш възрастен е като да лекуваш умрял - прогноза песима, резултат 0. Е, ежедневно доказвам, че промяната е трудна, но не е невъзможна. Повярвяяйте, Възможна е!

Казвате, че се занимавате с психология на здравето - защо тогава така типизирате и стигматизирате хората? Едните никога нямало да станат от другите. Личи си, че нямате опит в приложната и клиничната психология, нищо че обичате да четете лекции за завистта и за любовта. Със сигурност сте полезна за себе си и хората, с които работите.
Адмирации за мотивацията и устойчивостта. Винаги давам за пример на студентите колеги като Вас!

Къде и кога се събират тези групи? 🙂