Сами сме в празното гнездо

Интересно защо до сега не е имала среда, та сега трябва да си търси.

Не е интересно. Тя е описала начина си на живот и защо няма среда.

Имам обяснение и на това.
Предполагам, че  докато е живяла със семейството е била отдадена на тях. И да е имала познати и приятели - постепенно са се отдалечили всеки в ежедневните си задачи. Не помня дали беше вдовица. Но и детето като излети от дома - остава сама. Може да е била с нагласа да се залепи за младото с-во, а да са я отрязали. Познатите със семейства си имат ангажименти. А и тя е все недоволна каквото и да и се предложи. Хем не може сама, хем все е неприемливо. Работенето от дома също създава предпоставки за отчуждение.
Имам в блока няколко подобни героини. Едната постоянно е до входа - храни котки и помияри. Искрено се чуди как сама излизам да се разходя по напр. бул. Витоша, Ларгото. Ама как без приятелка-придружителка? Ми така сама навън всеки ден - хем да купя каквото трябва, хем да се разходя по набелязани магазини.
Все пак не сме в Диарбекир, нали?

Цитирам Фло: "...Стига човек да иска и ако е здрав ( според времето и годините) има какво да си избере....",  и "...Има едно условие обаче - да сме що годе здрави!". Та не е като да не си дава сметка за значението на физическото и психическото  здраве за възможностите, които има пред нас в третата възраст.

Да внеса някои уточнения.
 Започнах темата лично,  но смятах , че тя може да е ситуация  и за други.
Ако не е, моля, чувствайте се свободни да я прескачате.
Много от мненията на мен ми дадоха идеи, две от които вече опитах. Мисля,  че ще пробвам и други по-нататък.
Някои от вас са ми лично симпатични , наистина , хаха не мога  да повярвам ,че виртуално толкова лесно се създава емоция.  Ето,значи, още нещо ново за мен. Благодаря отново !

От друга страна,  не съм възнамерявала да разказвам живота си.
В този смисъл , сигурно ще загубя разочаровани настоящи или бъдещи участници, които тръпнат от нетърпение да надникнат зад пердето.
 Въпреки че допускам, те също имат проблем с недостига на социални контакти.
На тях препоръчвам да се върнат назад и да си изберат дали да се запишат в туристическо дружество, хор, клуб по танци или друго.

За добронамерените в темата,  искам отново да резюмирам :
че съм над 60 год. С пълноценен емоционален и социален живот, с широки интереси, с добро образование и позиции, и все още работя , макар и на особен работен ден. С пораснали деца, които не живеят с мен. Които обичам и държа   да живеят свободен и пълноценен живот, а не да се обръщат на бавачки. Все още имам близки приятели с които общувам, споделям и вярвам , че ще се подкрепяме до края.. ПРОБЛЕМЪТ  е , че те прекарват свободното си време по друг начин.
 А аз чувам как часовника тик-така . Искам да пътувам , да се катеря по планини, да ходя на опера и още и още.

За жената, която стои на прозореца споменах, защото преди години, имах наистина възрастна съседка ,- около 70+ която винаги заварвах на прозореца на входа. Казвах  й,
 “как си лельо. Ххххх?”
А тя ми отвръщаше - “Добре съм, чакам да ме изведат децата” ! !, Години наред. Поне 10. Тръпки да те побият.

От тук нататък , бих се радвала да не се занимавате с мен лично.
Ако имате съвет, идея, ако искате да споделите или да си поговорим за живота темата има бъдеще. Иначе не.
Естествено,    Понеже живеем  в свободна страна  (според мен не е точно така, но нейсе!) правете както ви диктува онзи вътре във вас.

Леле, написах новела! Извинете.

Ами, ако жената е трудно подвижна, с болни стави или крака, или по някакъв начин знае че няма да се оправи без помощ, нормално е да чака някой да я изведе на разходка. По-добре така отколкото да се инати, да тръгне сама и да падне някъде.

Не, жената си беше здрава, до степен да може да се движи сама свободно.
Познавах добре нея и децата й мои връстници. Имаше си приятелка една или повече с които с часове си говореше по тел.
Не искам да съм такава след 10 год. Но може за много хора това да е правилния път, не съдя никого.

Вие сте едва десетина години по-стара от мен. Щом и работите, просто намерете познати по интереси и за излизане. Имам приятелки и приятели 60+, които живеят по-активно от мен. Въпрос е на интереси, но и на финанси. Ако имате средства са ви достъпни екскурзии у нас и в чужбина, всякакви събития тип рисуване с чаша вино, книжни клубове и прочее, каквито са ви интересите. Йога, други леки спортове, на тези места ще завържете контакти и ще ви хрумнат нови идеи.

Разходки в България или чужбина с приятели, евентуални роднини(братя, сестри, братовчеди). А защо не да си намериш нов партньор. Това, че си на някаква възраст не означава, че не трябва с някой, ако не държиш до края на своя човек разбира се.

Екскурзиите за сам човек са супер достъпни .. като помъкнеш мъж, деца си става бая цифра вече...
Аз още не мога да разбера идеята на темата, щом си активна от какво се жалваш!?
Какво ще стане след 10 20г как да знаеш? Живей си живота сега...

От последният ви пост виждам това - - и Ви питам - защо се страхувате от живота?
Всичко изброено можете да го направите и сама, като по пътя ще се появят и хора, с които да Ви е приятно да бъдете - просто проявете смелост и любопитство. Никога не е късно ...
Майката на моя приятелка на Вашата възраст може би, остави Б-я, че и мъж - и се премести при дъщеря си, и започна нов живот - научи нов език, започва втори, бързо се организира и ходи по местни събития и си има нов кръг приятели. Просто жената е пълна с хъс и желание да учи и открива нови неща, и явно не си поставя граници какво може или не на нейната възраст - това е разковничето.

Защото това е манталитет, вярвания в стил, децата са ти длъжни, ти не си спал заради тях, път те сега не се интересуват.....не визирам авторката на темата. Те на 35 г. питат не е ли късно вече за учене или коментари "ти не се ли научи",....и вкакакви нюанси от типични демотивиращи фрази, ако щеш и облекло, с възрастта тоновете стават все по тъмни въобще от където и да погледнеш негативното и "самонавиране" в ограничения и вярвания как за всичко е късно. Пък няма с кой да отиди, ами отиваш сам.

Да се преместиш на 60 годишна възраст при дъщеря си не ми се струва проява на самостоятелност и не ми е ОК.

А, не е задължително. Аз колкото повече остарявам, толкова по-цветни дрехи си купувам. А и не само аз, доста наборки гледам също...
Наносих се на черно в младите си години (защото, нали, черното те прави по-слаба, пък и винаги е на мода, пък и винаги е стилно), както и заради траури при загубата на близки хора. Сега искам да ми е шарено на душата. И нося шарено, докато животът не ме е принудил да облека пак траурни дрехи...

Ако е за някакво време - може, но дори и да не е, ако дъщеря й няма проблем с това и тя по някакъв начин не пречи на дъщеря си. Понякога родителите ни имат нужда от нас. Но в крайна сметка тя си преценява. Но също така съм и съгласен с теб.