Паралелна връзка с години

Има си статистики по години, и в София мнозинството не се развеждаше, защото не беше прието и имаше бум на разводите в началото на 90-те. Хубаво е, че се споделят лични впечатления, но реалността не е била такава извън определени среди.

Аз имам спомени родителите ми, когато се разведоха, мнозина не ги осъждаха, но им се чудеха - защо не си били останели заедно за пред хората, пък всеки да прави каквото си иска. И даваха примери с Пенчо и Генчо, че така си живеели и били ок. Нищо ново под слънцето.

Когато бях в първи клас (през миналия век) една четвърт от съучениците ми бяха с разведени родители. После имаше и още разводи. Да, вярно, за София става въпрос.

Имам приятелка, на която майка ѝ и баща ѝ са се развели през 90те. Тя ми е разправяла, че баба ѝ много мрънкала "Какво ще кажат хората!?". Обаче животът е много непредвидимо нещо и родителите й се събират отново почти 20 години по-късно. Моята приятелка: "Баба ми по цял ден мрънка - какво ще кажат хората!"

Миналия век е разтегливо понятие. В София си се развеждаха и през 80-те, но зависи от района и средата. Масово не е било ок. И аз имах съученици, няколко само, с разведени родители в гимназията. Сега почти няма връстници на сина ми, който е на 17 с родители, които да не са разведени или да не са били разведени и да им е втори брак.
Коментарът ми за разводите беше само по повод хипотетичния брой на дългогодишните извънбрачни връзки. Не мисля, че са колкото преди 30-40 години, защото сега хората си се развеждат, не пазят поведение. Времената са други.
И в чужбина е така, но заради църквата. Бившият ми свекър като се е развел с бившата свекърва във Франция са го отлъчили от църквата. Сега и католиците омекнаха.

Бояна, млада съм 😛, но на 10 ноември 1989 вече не ходех на училище.
Не знам колко са към момента дългогодишните извънбрачни връзки, но около мен хората не се развеждат официално. Живеят разделени, но юридически са в брак. И аз се чудя защо....

Около мен нямам представа по документи кой как се води, но си се разделят по-свободно от преди. Както и по статистика половината семейства съжителстват без брак. Даже това ми се струва по-разумно погледнато от днешна дата, всеки развод си е излишна разправия.

Между средата и края на 1980те учех в елитна гимназия в София. Родителите на поне една трета от съучениците ми бяха разведени, някои по 2 пъти. Имах и съученик с едногодишен брат от втория брак на майка му, която го беше родила на 17г. Имах и други съученици от тийн майки.

Нормално е разводите да са били по-голям % в София поради повишеното прииждане на млади хора, които отишли да учат или работят в столицата в ранните 20г, се женеха и развеждаха там.

По-малко бяха разводите в провинцията, но ги имаше и там. Учих една година в Стара Загора и живях у баба и дядо. Имаше и там деца на разведени родители, но нещо като 4 или 5 в целия клас. Може и други да е имало, но не сме били близки и не съм ходила у тях. Имах там съученичка, също живееща у баба си и дядо си. Знаех, че майка и и баща и са в друг град. След време разбрах, че са били разведени и майката била в чужбина. Не съм питала, а и тя не говореше за тях. Не е било и там срамно, нито нечувано.

В София имаше повече деца, живеещи с един родител, а в Стара Загора повече живеещи с баби и дядовци, а родителите им другаде.

За разводите всички сте прави - виж тук точка 2.2.3 и фигура 14
file:///C:/Users/Yasen/Downloads/Bulgaria_Ethnic_differentials_i … dly_declining.pdf -
Коефициентът на разводите  в България е относително нисък спрямо други европейски страни и  остава в диапазона 0,15–0,20 (с малки изключения) за значителен период.  В началото на 80-те е по-висок (0,2), втората половина на 80-те спада и доста рязко се увеличава  между 1993 г 1995 г., но реално се връща на нивото от началото на 80-те.

Развод в близкото ни семейство през 64-та година, толкова "добре" е бил приет, че не са могли да намерят свидетели, които да се явят в съда, толкова голям срам е било. Накрая са платили на непознати да свидетелстват. Да не говорим, че задължителни етикети с К. и други подобни са били ежедневие( за жената).
П.п. пуснете друга тема за разводите.

Да се върнем на паралелните връзки.
Не бих съдила (морално) никого. Животът е шарен, не се знае кой какво прави в момента и какво е напрвил в миналото.

Сетих се за една паралелна връзка продължила над 50 години, докато смъртта ги раздели. Вече не помня кой си отиде пръв.
Накратко, историята почва 40-те години на миналия век. Момъкът лъжел 2 моми. Почти 100% съм сигурна, че не е имало секс, а само нишани, погледи и някой откраднат разговор.
Момъкът решил, че избира едната мома и казал на другата КРАЙ. Излъганата мома се оплакала на родителите си, че много го обича. Семейството предложило да му устроят капан. Момата да го викне уж за последно в тъмна доба зад къщата им. Дошъл момъкът, за да й каже край, не тъжи за мен, ще намериш друг, бла, бла. Но цялата мъжка рода на момата чакала вкъщата. Излезли, "намерили ги" и почнали "честито", "горчиво" и т.н.
Мъжът е трябвало да избира между сватба или як бой. И избрал сватба. Така с радостни викове и песни (за да събудят всички съседи) съпровидили младите до дома на свекърите. После подписът е бил формалност. Ражда им се син.

Но момъкът лудо обичал другата, да я наречем любовница. Не се развеждал, но не давал и тя да се ожени. Поне веднъж (или 2 пъти, не помня точно) е развалял сватбата й. Идват да вземат изоставената мома, той разбира от съседи, захвърля всичко, отива, удря няколко юмрука на младоженеца. Казва тя е само моя. И до там. Сватба няма.

Когато "любовницата" е на 35 г. се жени тайно за 20 годишно бедно, но сръчно момче. И те имат син. Построиха си хубава къща. След това периодично местната клюкарска общност се вълнува от поредната пикатна новина къде мъжът и любовницата са засечени заедно ...
След 15-20 години, съпругът на любовницата се развежда, заради много по-млада и от него жена. В този момент съпругата триумфираше. И държеше всички незабавно да научат новината. Буквално прекара целия ден на улицата и спираше всеки срещнат. Спря и нас група 8-9 годишни деца и ни повтаряше "така й се пада, да види какво е да ти крадат мъжа". Нямаше как и вкъщи майка ми разказа началото на историята.

Животът продължи кротко. Мъжът остана със съпругата си, докачаха и правнуци. "Любовницата" не се ожени втори път, но и тя дочака внуци. Само паралелната връзка стана по-видима. Може би, когато остаряха и се предполагаше, че не правят секс, хората не се вълнуха от любовта им. Понякога съм виждала двамата влюбени да си говорят кротко по улиците и дори да пият заедно кафе.

В тази история съм 60% за любовницата. Радвам се, че е създала семейство и си е родила дете. 40% за съпругата - постъпила е нечестно при сватбата, но е било от любов. А после 50 г. е знаела за паралелната връка. И минус 100% за мъжа -  цял живот е тормозил и двете жени.

Едновремешни примери не знам, давам ви съвсем пресен сегашен. На мъжът не му изнася развод, защото има много активи, които да дели. Тя е доволна да не й се бърка, дал й е една крупна сума пари. Всеки си има връзки, по семейни празници са си с децата, даже и на почивки ходят заедно. Та може някой страничен, който познава единия, да оплаква другия как е лъган, но нещата далеч не са такива.

Изгубиш ли чувства, е вече много много лесно

Отвън хората приписват истории, но вътре в семейството всички са win-win, даже и децата и колкото и да не им се иска на отмъстителен тип хора (като някои включили се в темата мъже) поне някой, поне жената! да страда, реално си съществуват семейства в такъв формат, в които всички дори са ок.

При толкова уреждани бракове, без да преувеличавам, от векове насам, много се заблуждават някои, ако смятат, че семейство се крепи само на чиста и истинска любов. Уви, по-често не. Което не следва да прави хората нещастни

Ако всички, замесени в ситуацията са наясно, съгласни са и се чувстват ок, то тогава всичко е наред. Възрастни хора, разбрали са се, всеки получава нужното му. Аз познавам само една такава двойка. Сигурно има още много, но в моя балон тези случаи се ограничават до един.

Но когато има човек, който зорлем е поставен в унизително положение от една паралелна връзка, това вече не е ок. Една такава ситуация може да доведе до травма, която да пречи на човека в едни следващи отношения, да понижи самооценката му и т.н. Всеки човек има някакво лично достойнство и то трябва да бъде уважавано. За мен това са базисни неща в човешките взаимоотношения, но е факт, че има много хора, които нямат такова ниско ниво на емпатия дори към най-близките си.

Съгласна съм напълно с частта с принудата на ситуацията, според мен дори успешните паралелни отношения минават през нечии страдания, но това следва да е фаза, бърз период на преход или разпад. Като се уталожат нещата, ако потърпевшия е в по-добра ситуация в своя си дом, със своите си деца и с един разбран партньор, могат да установят съжителстване и дори нормални отношения помежду си.

Не е перфектната ситуация, но пък от тоя момент нататък хората имат и зелена светлина да се влюбват отново, да създадат ново семейство, да останат вкъщи и прочее варианти

След 40-те според мен болшинството народ в неромантични връзки, трябва да УМЕЯТ да решават спокойно и свободно собственото си бъдеще без угризения и страдания