Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

  • 7 509
  • 255
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 8 428
с всички вас, съм съгласна- аз си говоря, от моята си камбанария Wink , за моите методи, с моите деца
предните поколения избягвам да ги съдя, най- малкото заради избирателната памет, която имат, и заради собственото ми психично здраве

# 46
  • Мнения: 11 131
Инстинкта е да помагат. Помагат на слабото. Когато другото се оправя или на вид се орпавя го оставят да се орпавя.
Всичко останало са лични обиди както го гледам .
Sephora ❤ няма някой да дойде да каже - виждам и сбърках, защото той не смята че е сбъркал. този човек е готов пак да позва същия механизъм за настоящи цели. Ти какво си мислиш? Ако изведнъж се почувства беззащитен за нещо ще ползва същото.

# 47
  • Мнения: 1 762
Според мен, майките обичайно са основният родител. Майката основно се грижи за дома и за децата. Когато се случи някаква трагедия със съпругата, много често мъжете не могат да се окопитят. Нито пък знаят какво да правят с това невръстно дете. Поне в миналото. Често се женят и заради това. При всички трагедии, които знам с починала съпруга, мъжете или делегират гледането на децата на майка си или се женят набързо. В единият случай сестрата на съпругата се включва активно в отглеждането на детето. Сегашните мъже са други и по-способни да поемат тази отговорност за грижата на детето и домакинството, но в миналото не е било точно така.
Доведеният родител не винаги е избран добре и внимателно. Мисля, че е много сложна комбинация от обстоятелства, избори способности.
А делене на деца има и в семейства, в които си живеят заедно роднините  ти родители, но едното  дете се третира като "черната овца",.другото като "златното яйце".

# 48
  • Мнения: 461
Зависи. За някой любов е просто да имаш - понеже е възпитан, че на опр.възраст вече трябва да си с деца и семеен, или от тебнищо няма да стане. Други имат деца от страх,че няма да има кой да ги гледа като остареят. Трети - понеже така е станало (божа работа или пробойна в предпазните средства). Както и да е. Всеки обаче си предпочита неговото пред чуждото - за съжаление познавам жени,които могат да са майки само на собствените си деца. И ето, идва другото клише - 'Ма то за децата'. За "децата", ама друг път. По-скоро за 'МОЕТО'. (съдейки от лични наблюдения)

# 49
  • Мнения: 11 131
Според мен, майките обичайно са основният родител. Майката основно се грижи за дома и за децата. Когато се случи някаква трагедия със съпругата, много често мъжете не могат да се окопитят. Нито пък знаят какво да правят с това невръстно дете. Поне в миналото. Често се женят и заради това. При всички трагедии, които знам с починала съпруга, мъжете или делегират гледането на децата на майка си или се женят набързо. В единият случай сестрата на съпругата се включва активно в отглеждането на детето. Сегашните мъже са други и по-способни да поемат тази отговорност за грижата на детето и домакинството, но в миналото не е било точно така.
Доведеният родител не винаги е избран добре и внимателно. Мисля, че е много сложна комбинация от обстоятелства, избори способности.
А делене на деца има и в семейства, в които си живеят заедно роднините  ти родители, но едното  дете се третира като "черната овца",.другото като "златното яйце".
Защото мъжете се грижат основно за жената , която обичат . Децата и грижата им вървят с нея и нейното покровителство. А жените са просто хора и много от тях доста първични и спонтанни и грижата за себе си е на първо място пред покровителстването на друг. Цивилизацията е лустро и то тънко и човечността е просто обществено понятие ... за тези, които вродено не притежават способността да са жертвоготовни, жалсотиви и защитници на слабите. И в крайна сметка чисто и просто обикн. хора с инстинкти , страхове и базови рефлекси  .

# 50
  • Somewhere far away
  • Мнения: 6 091
Не обичам деца. Ужасяват ме.

# 51
  • Мнения: 2 179
Инстинкта е да помагат. Помагат на слабото. Когато другото се оправя или на вид се орпавя го оставят да се орпавя.
Всичко останало са лични обиди както го гледам .
Sephora ❤ няма някой да дойде да каже - виждам и сбърках, защото той не смята че е сбъркал. този човек е готов пак да позва същия механизъм за настоящи цели. Ти какво си мислиш? Ако изведнъж се почувства беззащитен за нещо ще ползва същото.

Всяко дете има различни потребности, но по мои наблюдения се толерира не слабото дете, ако има причина и е както е редно, а чест модел е родителя да толерира мързела, някой прайдоха,...Един пример с моя приятелка, 2 деца, на едното бал, ресторант, дрехи, шоф. курс....на другото нямаха финансова възможност и дори не отиде на бала, не можа да започне на 18 шофьорски курс. Натяква й го, и травма за цял живот, това отношение и защо, защото големия се забърка с хазарт и плщаха кредит,  след кредит, обещания как ще спре, което беше лъжа в момента са с огромен кредит за години напред. Лишаваш едното си дете, за сметка на другото, не защото е слабо, а защото те разиграва и манипулира. Необяснимо за мен родителско поведение, но често срещано.

И не на последно място, когато фактите говорят и Боговете мълчат. Само, че родителя усложливо и в своя полза забравя, преиначава, директно отрича.

Последна редакция: пт, 17 яну 2025, 17:06 от Sephora ❤

# 52
  • Мнения: 11 131
Защото инстинкта е да защитава слабото. И не се има в предвид физически слабото.

# 53
  • Мнения: 13 597
Цялата концепция за психотерапия е построена върху травмите, нанесени от родителите. Понякога тя дори е полезна за хора, излезли от детството си с поражения, които не могат да осмислят и преодолеят сами, и особено за да не възпроизвеждат порочните модели (не само насилие).

Общо взето, да си родител е същото като да си човек - въпрос на морал. Границите му се променят през вековете, не е само въпрос на индивидуален прочит.
Извън него съществува неминуема привързаност на хормонално и сетивно ниво (cuteness theory на Конрад Лоренц, etc.), главно у майката. Която биологична закономерност - има я и при висшите животни - обаче засяга основно първите месеци/години след раждането и физическото оцеляване на поколението. Поведенческото идва после.

# 54
  • Мнения: 11 131
според мен родител с проблемно детство може да стане страхотно добър родител, чувствителен за неща , които други не забелязват и решил да спести на детето си преживявания.
Т.е. според зависи от ситуацията.

Последна редакция: пт, 17 яну 2025, 22:15 от bella-ciao

# 55
  • Melmak
  • Мнения: 10 214
Защото инстинкта е да защитава слабото. И не се има в предвид физически слабото.

Проблемът идва като слабото стане голям човек, който вместо да се научи да се оправя сам в живота, ляга на мама и тати, понеже знае, че все дават. И не говоря за истинска нужда или временна подкрепа в тежък момент.

# 56
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 304
Така че днес, вчера, лоша икономическа среда, бедност… не си ли любимото дете, просто не си и толкова.
Не казвам, че това е причината в тоя случай, не се познаваме. Но личните ми впечатления са, че в семейства с разнополови деца, където има любимо дете, то често е момчето.

Знам и семейства с еднополови, където първородното е предпочитано.

Във всички случаи е гадно, като се осъзнае, особено ако родителите отричат да има такова нещо и не се опитват да коригират поведението си.

По темата - да, клише е. Има хора, които раждат деца, защото "така трябва", такава е социалната норма и това се очаква от тях, и не всички са създадени за родители. Още една причина да не се избързва с брак/съжителство и деца, преди човек да е осъзнал какво иска да прави с живота си.
Има потресаващи събрани на едно място истории на хора, осъзнаващи, че не обичат децата си по някаква причина. По-разумните от тези родители се опитват това никога да не им проличи в отношенията с децата, за което горещо ги адмирирам. Сигурно е невероятно трудно човек да живее в такава лъжа, но поне не осакатяват допълнително децата, които не са искали да бъдат доведени на бял свят.

# 57
  • Мнения: 2 179
Защото инстинкта е да защитава слабото. И не се има в предвид физически слабото.

Проблемът идва като слабото стане голям човек, който вместо да се научи да се оправя сам в живота, ляга на мама и тати, понеже знае, че все дават. И не говоря за истинска нужда или временна подкрепа в тежък момент.

Това имах предвид и аз с примера, който дадох, благодаря ти, че го обясни така. И в очите на майката, този млад мъж е слаб, затова ще му решава хазартните проблеми и ще плаща с години, докато лишава другото си дете.

# 58
  • Мнения: 11 131
реално погледнато е слаб. т.е. несправящ се с живота и застрашен от себе си или околни или живот или ситуация ... нуждаещ се от родител, помощ, защита

# 59
  • София
  • Мнения: 20 858
С дъщеря си и ние нямахме възможности за някои неща, 90-те бяха трудни години, докато намерим що-годе читава работа, нямаше евтини полети и екскурзии, не бяхме в ЕС. Но откъм уроци не сме се стискали.
Не че брат й не се прибира от есккурзии Simple Smile, но вече нещата са други. Старая се да компенсирам вече като баба, дадох й пари за половин кола...

Общи условия

Активация на акаунт