Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

Осъзнаваш ли колко нелепо е това? Ако момчетата вземаха "изцяло гените на бащите си на 100%" щяха да са точни копия на бащите си, демек клонинги. Това е чиста логика, ако в училище си пропуснала, че мъжките и женските полови клетки носят половината нужни хромозоми за едно бебе, като така се комбинират 50% бащини и 50% майчини гени. И за момчетата, и за момичетата.

Аз си спомням от уроците по биология в 10кл, когато се учи генетика, че Y хромозомата почти не е носител на наследствена информация. Затова хемофилията се предава само от майка на син, а жените сме само носители.

Охххх, четете!

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0

Според мен всичко е до съвеста на родителите които правят разликата между децата си и най-лошото в случая е да не осъзнават че за сметка на едното страда другото.Родителската обич е най-чистото и съкровенно чувство и всеки един от тях трябва да показва еднаква обич  към всяко от децата си.Какво значи-едното е по-добро от другото и заслужава повече внимание?Какво значи-едно прилича на ''вашите'',другото на ''нашите''?Тези деца не са ли създадени от любов,не заслужават ли еднаква обич?Всеки има на едната си ръка 5 пръста,ако отрежат един от тях болката не я ли усеща цялата ръка?Аз не го приемам това,децата нямат никаква вина,че са се появили на бял свят.Всяко от тях има нужда от обич,от внимание,от разбиране,от нежност  за да растат нормално,да се научат да обичат,да се изградят като пълноценни хора.Съжалявам,но за мен е клише  че ''всеки родител обича детето си''.За съжаление има много показателни случаи в които децата  са само едно бреме или не е трябвало да се раждат.Такива хора не ги разбирам,това е една безотговорност от страна на родителя.

Ами не, просто е Х-свързана наследствена болест, и трябват два повредени алела на гена в Х, за да се изяви болестта, а да не си само носител.  Обикновено все единият родител е здрав и едната Х хромозома, която наследяват жените от единия родител, си е наред, и компенсира увредената. Но се случва и от от 2 страни да се наследи, обикновено при близко роднинство, когато наследствено много са носители от родител, и тогава и жените имат хемофилия.

Като цяло половината хромозоми от родител не означава точно половината гени. Х хромозомата съдържа много повече гени и е една от най-големите.

Жените нямат хемофилия, а са само носители. Момичетата с две X хромозоми, които носят гена на хемофилията, умират още като ембриони.

и другата гледна точка ,е важна...
животът поднася неочаквани обрати...

Това да останеш сам заради детето ми е много тъпо.
Плюс и историята познава случаи как това през носа излиза на детето след години.
Почва се вменяване на вина за да се наложи за нещо, да манипулира. Аз заради теб сама бях и други такива глупости.

Ами да, при генетични заболявания, свързани с половите хромозоми, често е така, има нежизнеспособност или тежки увреждания при конкретен пол, но наскоро даваха за хемофилията, че и жените, смятани за носителки, всъщност страдат от проблеми с кръвосъсирването, обаче в България не са уредени нещата от административно-медицинска гледнз точка как да ги третират такива пациенти.

От моя си опит и живот, виждам, че някои хора като мойто майче просто нямат капацитет за повече. Родила ме е, гледала ме е по книга.
После нашите се развеждат и започва драмата... Една не особено интелигентна жена е брутално изоставена и предадена от мъжа си. Тя е живяла преди това с идеята, че той ѝ е сигурен и може да прави каквото си иска с него...
Да, да, ама не...
И после аз на 5 оставам да живея основно с мамчето. Продължавам да съм послушното дете, което дори заема временно мястото на партньор.
Колко пъти съм чувала изсъскано през зъби, че съм "същата като баща си".. от мама и баба...
Вече съвсем сериозно отговарям, че това не е бил мой избор и да е гледала като се е женила... и така гледа...

Другото, което много ми е тежало в годините е, че все се чувствах като някаква тежест, куфар, който се чудиш къде да оставиш. Пращаше ме на баба при всеки един възможен случай. И не ме обичаше. Тя и сега не ме обича, но не е лично към мен. Мама просто е от хората, които не могат да обичат. Нито мен, нито после някой от следващите си мъже, нито следващото си дете, нито пък моите деца.
Много злоба и болка, емоционален капацитет на попова лъжичка и нисък коефициент на развитие...
И ефекта от това чудо е уау...

Бащата пък си намери читава жена, има си и до днес нормално семейство. Но аз в това семейство никога не се почувствах у дома си. От малка винаги съм на гости. Аз много харесвам жена му. Близка ми е. Имаме сходен мироглед, но до там. Тя много се постара брат ми да расте с идеята, че има сестра. Но той е имал и все още има едно нормално семейство, в което аз присъствам, ама не съвсем.
На скоро много исках да попитам баща ми дали е могъл да поиска нещо като сегашното споделено родителство при развода? Но не го направих...
Той тогава, предполагам за да се съхрани от тайфуна на майка ми и нейните родители, отстъпи и се дистанцира. Фокусира се в новото си семейство.
После каквото и финансова или друга нужда да съм имала, стига да поискам от него - давал ми е винаги. Но трябваше да искам. Много гадно чувство.
Порастнахме. Аз съм най-голяма и първа исках да уча. И майка ми и баща ми казаха, че нямат как да ме извържат. Помагаха ми, но основно разчитах на себе си.
Няколко години по-късно - и двамата ми братя - единият на баща ми - с норманото семейство, другият на мама - след втори развод - получиха безвъзмездна помощ и ги мислеха тези момчета, по коренно различен начин от мен.
И горчи. И е адски противно чувството... И тук визирам само и единствено чувството. Не рационалната част на нещата....
Усещането, че не си искан, не си предпочитан, не си предвиден в плановете на хората...

Пак чаршаф изписах, ама то си е дълго...

Не всеки родител обича децата си.

тъпо е да обобщаваме
и ако не намери точния човек, с всеки ли да ее задоволи?!
тъпо е и да кажеш, че всички манипулират

Къде съм писала  това?Къде съм обобщила за всички?
Щото  е много  тъпо да ми мяташ думи,  които не съм писала.
Хайде да четем внимателно. Бавничко и виж какво съм искала да кажа.
Няма да превеждам от бг на бг.

писала си" тъпо е да останеш сам, заради детето"
достатъчно тъпа фраза, за да ти отговоря
при все, че коментираме, дали всеки обича детето си...
ако трябва да избираш собственото си щестие, но да жертваш това на детето си( без да уточняваме причините)....
тъпо е, да се нарече тъпа, жена, преценила, че ще избере детето си

Направо се изумявам какви неща се пишат тук!
 Вярно че има отвратителни хора, даже повечето са такива, но не съм очаквала да са толкова отвратителни и към собствените си деца. Пълен потрес. 

Предполагам аз  съм късметлийка. Имам майка, която много ни обича и е правила всичко за нас винаги, дава всичко за нас от както сме се родили със сестра ми и никога не е имало такова грозно разделение и предпочитане на едното дете пред другото.