Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

  • 1 991
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 9 151
Ами в такъв случай е добре според мен да се потърси и помощ, за да се обърне внимание освен на детето и на вас като родители. В край на сметка ще премине този период, но за вас няма да е лошо да има и малко помощ.

# 31
  • Мнения: 1 184
Щом с баби и дядовци може да се държи добре значи нищо му няма на детето. Просто с вас си е свикнало, чувства се спокойно и тества яко граници. Според мен трябва да налагате малко повече дисциплина и ще разбере. Като кажете за нещо не значи не. Ако ще да реве цял ден. Като се успокои му обяснявате защо така не може, защото е опасно за него например, а вие го обичате и не искате да се удари. Ако и мъжа ви си влезе в роля много бързо ще разбере детето какво може и какво не.

# 32
  • Мнения: 1 376
Минали сме през абсолютно същото нещо и продължаваме да минаваме, но в по-лека степен. В момента е на 3,6 години и тръшканията му са основно когато не иска да си тръгва от детския кът или като трябва да му се обуят панталони. Но особено около 2,2 години, на колкото е вашето дете, беше някакъв ад и заради никненето на кътници, и поради факта, че не говореше и той като вашето знаеше 5-6 думи ...сега казва кратки изречения от по 3-4 думи и знае общо около 250 думи и е една идея малко по-лесно отпреди. Трябва в тази борба и двамата родители да имат авторитет пред детето и да налагат дисциплина. То ще се тръшка и ще троши къщата и ще се дере, пък ние да стоим безучастно и дори няма да повишим тон...според мен родители, които никога не са повишавали тон на децата си, са по-големите психари и един ден не знаеш от натрупано напрежение накъде ще избие....Расте все по-недисциплинирано и невъзпитано поколение тийнейджъри, явно поведението им е следствие от позитивното родителство. Детето трябва да познава граници и да знае кое е позволено и кое не и в тази нелека борба и двамата родители трябва да са на едно мнение. Ако има и баби и дядовци в играта, и те трябва да следват този пример, а не да разглезват детето. То ще бие майка си, пък дядото примерно ще му каже Ела деди да ти дам бонбонче...не става то така. Позитивното родителство на мен ми звучи като някаква секта.

Последна редакция: чт, 20 фев 2025, 13:07 от mariamp28

# 33
  • Поморие
  • Мнения: 605
Минали сме през абсолютно същото нещо и продължаваме да минаваме, но в по-лека степен. В момента е на 3,6 години и тръшканията му са основно когато не иска да си тръгва от детския кът или като трябва да му се обуят панталони. Но особено около 2,2 години, на колкото е вашето дете, беше някакъв ад и заради никненето на кътници, и поради факта, че не говореше и той като вашето знаеше 5-6 думи ...сега казва кратки изречения от по 3-4 думи и знае общо около 250 думи и е една идея малко по-лесно отпреди. Трябва в тази борба и двамата родители да имат авторитет пред детето и да налагат дисциплина. То ще се тръшка и ще троши къщата и ще се дере, пък ние да стоим безучастно и дори няма да повишим тон...според мен родители, които никога не са повишавали тон на децата си, са по-големите психари и един ден не знаеш от натрупано напрежение накъде ще избие....Расте все по-недисциплинирано и невъзпитано поколение тийнейджъри, явно поведението им е следствие от позитивното родителство. Детето трябва да познава граници и да знае кое е позволено и кое не и в тази нелека борба и двамата родители трябва да са на едно мнение. Ако има и баби и дядовци в играта, и те трябва да следват този пример, а не да разглезват детето. То ще бие майка си, пък дядото примерно ще му каже Ела деди да ти дам бонбонче...не става то така. Позитивното родителство на мен ми звучи като някаква секта.
Аз също НЕ подкрепям т.нар позитивно родителство, защото първо - това дава на детето представата, че то управлява родителя и той е длъжен да се съобразява изцяло с него и никога обратното. Не съм съгласна например с едно нещо, което доста често съм срещала, когато съм чела съвременни статии/книги за проблемите в отглеждането на деца: когато детето се държи лошо и крещи да се гушка и целува докато му мине. Какво ще научи - "мога да правя каквото си искам, мама после само ще ме гушне и това е". Някога родителите бяха строги, но отгледаха достойно поколение. За резултата от позитивните родители в днешно време - без коментар. 🤦🏼‍♀️
С бащата няма никакво единство, той е само на страната на детето, колкото и нелепо да се държи. Резултатът - думата ми, а за съжаление и аз като фигура в семейството, за детето не означава нищо. Ама съвсем нищо. След скарване с детето, се скарвам и с него, че не ме подкрепя. Страх от жена с характер, комплексарщина, незрялост... за такива причини се сещам, когато се опитвам да си обясня всичко. Детето крещи по напълно ненормален начин от осем сутринта, моите нерви не са от желязо, какво очаква той - да пърхам от радост и гордост? Ами не, явно трябва да съм твърдата ръка в семейството иначе ще настъпи пълна липса на контрол. Но и признавам, че от ден на ден ми е все по-трудно да се справям със собствения си син и истеричните му изблици, това е и причината да не съм се отделила още сама с децата, а бракът ми е обречен още от преди появата им. Нито нощем ще мога да спя, нито денем ще имам някакъв миг почивка и спокойствие.
Идния месец сме на детски психолог. Разбира се, без подкрепа от никого. Само аз виждам, че синът ми има проблем и само аз искам да стане отново нормалното и спокойно дете, което беше.

# 34
  • Мнения: 1 376
Мъжът ви също трябва да разбере, че ако и той не прояви твърдост във възпитанието, детето тотално ще спре да слуша и вие губите авторитет пред него. Ако трябва, някой външен човек (психолог, консултант) да му обясни, че трябва да сте единни във възпитанието.
Моят мъж беше по същия начин преди една година - беше мек като памук с детето, с се караше на мен, че повишавам тон след поредната истерия. Сега вече и той започна да повишава тон, но ефектът пак е временен - колкото детето да миряса за малко, но като цяло продължава да ни тества границите. За съжаление това е класически случай и все по-често се среща този модел - истерично дете момче, което още не говори, майка на ръба на силите си и нехаен баща, който се прави на доброто ченге и ви подкопава авторитета и на всичкото отгоре ви дава поводи за скандали. Мъжът просто трябва да разбере, че вие сте един отбор. Кураж ви пожелавам и дано да отшумят с времето тези истерии, защото съм минала и минавам през същия ад и знам какво е...Sad

# 35
  • Поморие
  • Мнения: 605
Мъжът ви също трябва да разбере, че ако и той не прояви твърдост във възпитанието, детето тотално ще спре да слуша и вие губите авторитет пред него. Ако трябва, някой външен човек (психолог, консултант) да му обясни, че трябва да сте единни във възпитанието.
Моят мъж беше по същия начин преди една година - беше мек като памук с детето, с се караше на мен, че повишавам тон след поредната истерия. Сега вече и той започна да повишава тон, но ефектът пак е временен - колкото детето да миряса за малко, но като цяло продължава да ни тества границите. За съжаление това е класически случай и все по-често се среща този модел - истерично дете момче, което още не говори, майка на ръба на силите си и нехаен баща, който се прави на доброто ченге и ви подкопава авторитета и на всичкото отгоре ви дава поводи за скандали. Мъжът просто трябва да разбере, че вие сте един отбор. Кураж ви пожелавам и дано да отшумят с времето тези истерии, защото съм минала и минавам през същия ад и знам какво е...Sad
Благодаря Ви за разбирането! Не знам дали ще му повлияе нечие мнение, споделих с близките ни, но никой сякаш не отдава важност на това, че бащата подкопава усилията ми за възпитание на детето. Осъзнава, че за стотен път рискува брака ни като се обръща точно в тази "борба" срещу мен, но "било го жал" да прояви някаква твърдост. Тогава поне да си седи в някой ъгъл и да мълчи. Аз наистина съм вече на ръба, всекидневие с истерично дете се равнява на истински психотормоз за майката, затова се нуждаем от професионална помощ, иначе не знам как ще се справя. Баби и дядовци върти на малкия си пръст, например днес беше с единия от дядовците навън и на всяка крачка си огъваше краката, ревеше и не искаше да върви ако не му се угоди, а как да разберем какво иска като не може да говори.. Ако бях само аз с него щях да си изпусна нервите, но някак успях да съм сдържана, дори мекушава. Сега осъзнавам, че едно от най-големите предизвикателства в живота е да отгледаме и формираме хора.

# 36
  • Мнения: 1 376
Такива са на тази възраст. И моят на 2 и нещо си огъваше краката и правеше Болшой театр по улиците, искаше да го носят на ръце. Едвам го научих да върви за ръка и то съвсем наскоро. Ако баща му е наоколо, пак ще иска да го носят. Пробва дали ще мине номера. Сега тегав е моментът с дрането на излизане от детския кът и трудно заспиване следобед. А детето ви ходи ли на ясла? В яслата сякаш не смеят много да си показват магариите.

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 2 013
Не смеят, защото в яслата има ясни правила и граници. Поставете ги и в къщи, и няма да ви се случват случките, които описвате. Задължителна е подкрепата и на другия родител! На "тази възраст" те се пробват. Вие позволявате-те се възползват.

# 38
  • Мнения: 1 184
Включително границите важат и при срещите с роднини. Щом се огъва на дядото, за ръката и вкъщи. Няколко пъти като поставите границите ще разбере. Тъкмо и дядото да види какво може и какво не може.

# 39
  • София
  • Мнения: 9 151
Такива са на тази възраст. И моят на 2 и нещо си огъваше краката и правеше Болшой театр по улиците, искаше да го носят на ръце. Едвам го научих да върви за ръка и то съвсем наскоро. Ако баща му е наоколо, пак ще иска да го носят. Пробва дали ще мине номера. Сега тегав е моментът с дрането на излизане от детския кът и трудно заспиване следобед. А детето ви ходи ли на ясла? В яслата сякаш не смеят много да си показват магариите.
Казалиса го вече… там има ясни правила и граници кое може и кое не. Плюс това децата там са по-стегнати и емоциите се изсипват после вкъщи Simple Smile

# 40
  • Поморие
  • Мнения: 605
Включително границите важат и при срещите с роднини. Щом се огъва на дядото, за ръката и вкъщи. Няколко пъти като поставите границите ще разбере. Тъкмо и дядото да види какво може и какво не може.
Там е проблема, че дядо му му угажда и е невъзможно да постави каквито и да е граници. Позволява му да се спира навсякъде, ако се тръшка и не иска да се прибира например, винаги има "още малко". Аз поставям граници, но както казах, към момента като фигура в семейството съм никой. А иначе това и направихме - прибрахме се вкъщи.
Такива са на тази възраст. И моят на 2 и нещо си огъваше краката и правеше Болшой театр по улиците, искаше да го носят на ръце. Едвам го научих да върви за ръка и то съвсем наскоро. Ако баща му е наоколо, пак ще иска да го носят. Пробва дали ще мине номера. Сега тегав е моментът с дрането на излизане от детския кът и трудно заспиване следобед. А детето ви ходи ли на ясла? В яслата сякаш не смеят много да си показват магариите.
Не, чакам (с нетърпение😃) септември. Тогава е приемът. Вярно е, че пред хора понякога стават съвсем примерни, дано така да е и моят в яслата и ДГ. Това с огъването на краката прави невъзможно ходенето до където и да е, добре, че има количка, но когато се налага да излизам и с бебето и с него сама, не мога да бутам двете колички, а и той е тежичък и в количка. Аз където и да мръдна все едно дете трябва да мъкна с мен дори и до магазина на 20 метра, че на принц татко му е трудно с двамата. Иначе акъл как да се държа като родител може да дава, то отстрани най-лесно.

# 41
  • Мнения: 1 184
Дядото да си го лигави, той е дядо, това му е работата. Но ако и вие сте там, вие трябва да налагате правилата. Той неговите деца си ги е гледал вече, това си е вашето.
В градината са ангели, но после вкъщи са си както са си били и преди.

# 42
  • Мнения: 1 376
Включително границите важат и при срещите с роднини. Щом се огъва на дядото, за ръката и вкъщи. Няколко пъти като поставите границите ще разбере. Тъкмо и дядото да види какво може и какво не може.
Там е проблема, че дядо му му угажда и е невъзможно да постави каквито и да е граници. Позволява му да се спира навсякъде, ако се тръшка и не иска да се прибира например, винаги има "още малко". Аз поставям граници, но както казах, към момента като фигура в семейството съм никой. А иначе това и направихме - прибрахме се вкъщи.
Такива са на тази възраст. И моят на 2 и нещо си огъваше краката и правеше Болшой театр по улиците, искаше да го носят на ръце. Едвам го научих да върви за ръка и то съвсем наскоро. Ако баща му е наоколо, пак ще иска да го носят. Пробва дали ще мине номера. Сега тегав е моментът с дрането на изл
Не, чакам (с нетърпение😃) септември. Тогава е приемът. Вярно е, че пред хора понякога стават съвсем примерни, дано така да е и моят в яслата и ДГ. Това с огъването на краката прави невъзможно ходенето до където и да е, добре, че има количка, но когато се налага да излизам и с бебето и с него сама, не мога да бутам двете колички, а и той е тежичък и в количка. Аз където и да мръдна все едно дете трябва да мъкна с мен дори и до магазина на 20 метра, че на принц татко му е трудно с двамата. Иначе акъл как да се държа като родител може да дава, то отстрани най-лесно.
Бащата да пазарува само той. Май е много разглезен. Аз като бях изцяло сама с бебе на 1.6 годинки през 2023г., си поръчвах храна, памперси и препарати за 10 дена напред от един онлайн супермаркет и ми носеха покупките до вратата. Поне битовизмите по някакъв начин човек трябва да си ги улеснява.

# 43
  • София
  • Мнения: 9 151
Включително границите важат и при срещите с роднини. Щом се огъва на дядото, за ръката и вкъщи. Няколко пъти като поставите границите ще разбере. Тъкмо и дядото да види какво може и какво не може.
Там е проблема, че дядо му му угажда и е невъзможно да постави каквито и да е граници. Позволява му да се спира навсякъде, ако се тръшка и не иска да се прибира например, винаги има "още малко". Аз поставям граници, но както казах, към момента като фигура в семейството съм никой. А иначе това и направихме - прибрахме се вкъщи.
Такива са на тази възраст. И моят на 2 и нещо си огъваше краката и правеше Болшой театр по улиците, искаше да го носят на ръце. Едвам го научих да върви за ръка и то съвсем наскоро. Ако баща му е наоколо, пак ще иска да го носят. Пробва дали ще мине номера. Сега тегав е моментът с дрането на излизане от детския кът и трудно заспиване следобед. А детето ви ходи ли на ясла? В яслата сякаш не смеят много да си показват магариите.
Не, чакам (с нетърпение😃) септември. Тогава е приемът. Вярно е, че пред хора понякога стават съвсем примерни, дано така да е и моят в яслата и ДГ. Това с огъването на краката прави невъзможно ходенето до където и да е, добре, че има количка, но когато се налага да излизам и с бебето и с него сама, не мога да бутам двете колички, а и той е тежичък и в количка. Аз където и да мръдна все едно дете трябва да мъкна с мен дори и до магазина на 20 метра, че на принц татко му е трудно с двамата. Иначе акъл как да се държа като родител може да дава, то отстрани най-лесно.
Ами то хубаво чакате ама като ги приемат не означава, че пак няма да мъкнете поне едно дете със себе си Simple Smile Аз имам едно вкъщи дето вече 2 месеца не може да се оправимслед прекаран грип… Толкова с яслите и градините 😁

# 44
  • Мнения: 11
Здравейте!
Половин година по-късно намаляха ли истериите и кризите, подобри ли се държанието на детето?
Моето е на 2г и7м.и се държи така истерично.
На всичкото отгоре и посяга. 😪

Общи условия

Активация на акаунт