Трудност и вина за кърменето

Няма за какво да изпитваш вина. Много жени не са могли да кърмят,за това има  АМ. Отглеждането на дете е много други неща,а не едното кърмене.  Няма нужда да изпитваш такива чувства ,не си се провалила. Гледай си детето и не си пълни главата с глупости.
Аз също не съм кърмила,но не съм и страдала по тази причина. Не се получи и толкова. Ето го вече на 2г голямо здраво момче

Отърси се от това чувство, колкото и да ти е трудно. 4-5 месеца кърмене не е малко, особено пък ако цедиш. Аз кърмих, и за две деца нямах нерви да изцедя повече от 50мл еднократно - ни с ръчна помпа, ни с електрическа, ни на ръка. Направо се възхищавам на жените, които се цедят и хранят изцяло по този начин с месеци. Направила си каквото е възможно, все пак кърменето зависи в огромна степен и от детето. Деца порастват без никакъв проблем дори и капка кърма да не са приели.

Доколкото разбирам вече сте прекратили кърменето?
Нямам съвет, но пиша за да кажа, че и аз се чувствам така. Първото дете не го кърмих избощо, пробвах първата седмица, много ме болеше и се отказах набързо. След време съжалявах. И до ден днешен вече 9 години чувствам вина.
Второто бях решила да направя всичко възможно да кърмя и въпреки, че беше трудно и изпитвах ужасни болки първите 3 месеца упорствах и кърмих 1 година. Само, че с дохранване през първоте 2 месеца и след 7-мия месец. И пак се обвинявам струва ми се, че не съм направила достатъчно, изпитвам вина, че още в болницата започнах да дохранвам, а не е била изключително кърмена и че спрях рано, искаше ми се до към 2 години.
В момента е на 1 година и 3 месеца и още пие АМ, а аз се чувствам гузна, че не е кърма. Всички ми се чудят на акъла, за тях 1 година кърмене е постижение ама на...
Да не говоря колко ми е гузно пък, че не съм дала равен старт на двете деца...
Та, искам да кажа, че майките винаги се чувстваме виновни, каквито и да става. С времето ще спреш да го мислиш толкова. И аз първия месец след отбиването често си поплаквах, много ми беше мъчно, но с всеки изминал ден все по-рядко се сещам за кърменето. Ще мине и това.
Истината е, че цялата тази пропаганда с това колко безценна е кърмата (в което спор няма!) поражда такива чувства и изобщо не отчита факта, че при някои жени не се получава по една или друга причина. Вменява се, че абсолютно всички могат да кърмят, че няма как кърмата да не стига, бебето да не засуква и т.н. а това просто не е вярно.

Не изпитвай вина. Кърмила си все пак. Цедила си се. Бебето е взело вече това, което му трябва. Моя доктор каза макс 6 месеца, после няма смисъл. Ти вече си му давала колкото си могла. Не се тревожи, вече и без това можете да започнете захранване.

Не се обвинявай, затова има и АМ.
Кърмих сина ми точно 2месеца и премина на АМ. Аз пък имах кърма да изхраня цял футболен отбор,, но бебето ми сякаш не искаше да ми помогне. Тогава нямаше достъп до повече информация, имах една книга, нямаше консултанти по кърмене и т.н..Със сегашните знания,, ако можех да върна времето назад сигурно щях много време да кърмя.
Та така, гледай си детето и се оттърси от самобвиняването си.

Благодаря ви много, мили мами! Да, не успявам вече, нито да цедя, нито да я сложа на гърда… Но все тази мисъл за кърменето ми е в главата, а от днес вече опитвам да я захраня. Просто цедях общо 100 мл на ден, записвах в тефтер, и като цяло кърмата беше просто малко питие преди храненето с пълна доза АМ. Тефтера водех, за да знам колко съм изцедила и колко общо мляко изяде бебка за периода от 4 месеца, в които дадох всичко от себе си. Но вината си остава, дано с времето се примиря.

Дъщерята е почти на 13. Изобщо не е кърмена, от малко боледуващите деца е. Сега е по-висока от мен, спортува и не виждам никакви вреди или пропуснати ползи от липсата на кърмене. Слагай кръст на угризенията и се радвай на детето си. Бързо растат.

Стегни се и не се обвинявай!
Направила си това, което си успяла.
Аз опитвах да кърмя в болницата и 3-4 дни след това.И спрях да се мъча.Дъщеря ми си пиеше АМ и изобщо никаква вина не чувствам.Изключително здраво дете е.Вече е на 5 години.

Лекарят е назад. СЗО препоръчва кърмене до 2 години, но всякакво кърмене е по-добре от никакво кърмене естествено.

https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D … D0%B5%D1%82%D0%BE

То и ти не си много напред, защото даваш статия от 2017г..

СЗО не си е променила становището оттогава

Ако имаш какво да напишеш по темата, давай. Иначе спамиш.

Мини-Маус-Мами, направила си, каквото си могла. Напълно те разбирам за чувството за неуспех, сигурно и аз така щях да се чувствам. Ако просто не си искала, нямаше да имаш проблем. А сега ето на, имала си желание и не се е получило.
Само че погледни реално на ситуацията си и сравни твоето дете с някое, което не е било кърмено изобщо по някаква причина. Твоето е в доста по-добро положение, все пак е кърмено. И какво - и двете ще порастнат, а кърменето ще остане в миналото като епизод без значение.
Радвай се на детето си и не му мисли толкова. Каквото е могло да стане и не е станало, е в миналото и вече не може да се промени.
Не си слагай на сърце дреболии.

Много ви благодаря за подкрепата, точно в днешни дни, когато навсякъде гърми пропагандата за кърмене, а консултантите заливат с видеа и информация.