Връзка със семеен мъж

Сама си си отговорила. Жена му може да е в тежка предменопауза или начало на менопауза и да не и пука кой къде ходи.

Моралистите сте все явно млади хора не минали през тежкият път на загуби,разводи,изневери и още вярвате в "..и те заживели щастливо.."Или пък сте на възраст и вярвате в безоблачните отношения след 40-50 г,златни сватби и ...вашият мъж никога не би ви изневерил.Вярвайте си.Хората на годинки преживели какви ли не катаклизми в живота си грабват предложеният шанс и се наслаждават.Сега, че шансът не е идеален,кое в този живот е идеално да му се невиди.И докога ще сме живи кой да знае та да го мислим с години напред.Настана такова скотско време,че не трябва да се изпуска нито едно събитие,което ти носи живот,положителни емоции и надежда.И подчертавам- надежда,че си жив,че те има,че още ставаш...ей такива дребни нещица.

Ами аз съм млада,на 35 и не е като да не съм минала през много неща.Вмомемта дори се развеждам заради паралелната връзка на съпругът ми с друга жена.
Дори и това да не ми се беше случило ,пак мнението ми щеше да е същото.
Без значение дали си мъж или жена ,роднина,сестра,брат и тн.,аз не подкрепям подобни отношения.
Такава ми е ценностната система,така са ме възпитали.
В едни отношения няма място за трети човек.
Ако нещо не ти е както трябва ,разделяш се и вече върви си прави каквото искаш и с когото искаш.

Точно това си помислих  за теб като те четях,че явно си много наранена и за момента не можеш да мислиш по друг начин.Ще си поговорим след едни 15 г. Не е въпрос на ценностна система и възпитание,никой не го възпитават да изневерява,лъже и мами.И ние сме така възпитавани с ценности,въпрос на преживявания е.

Тя авторката се е разделила и си прави каквото иска. При нея има само един човек. Мъжът е този с двете жени, който не иска да се развежда, но явно и съпругата му  не иска.

Mirena, според теб какво е накарало мъжа ти да ти изневери, защо се е стигнало дотам?
В прекрасна възраст си иначе.

Сега ще ти кажа моята гледна точка и гледната точка която споделиха наши приятели които са странични наблюдатели.

Според мен той избяга от отговорност.
Имахме две деца,едното почина.Изпадна в депресия и започна да пие и да не се прибира.Аз също много тежко изживях загубата,но не си позволих да се срина.Започнах да посещавам психолог,той посети психолога точно два пъти.
Аз поемах изцяло грижите за детето и къщата защото той се прибираше от работа,захвърляше всичко и лягаше на дивана.Не обръщаше внимание на мен и на детето ни.При опити за комуникация с него ,се обръщаше и казваше "вие ми пречите","вие ме натоварвате".Наши семейни приятели му звъняха да излизат по мъжки ,да се опитват да го разведряват,да пият по бира,но не искаше с тях.С кого излизаше и се напиваше ,не споделяше.Може и сам да е бил.
Пооправиха се нещата в един момент и дойде време да се върна на работа. Беше съгласен да се върна на старата си работа заради финансовата част.Мина месец-два и започна да мрънка ,че сутрин става рано да заведе детето на градина.Аз нямаше как да го водя заради работното ми време и го бяхме изговорили той да води,аз да вземам.
Бяхме говорили ,че и когато се разболява ще се редуваме за болничните,за да не е само единият да излиза в болничен,а и неговият работодател е либерален в това отношение ,особено когато става въпрос за родители с малки деца.Пак мина месец-два и категорично каза ,че повече няма да стои и да гледа детето докато е болно.При мен започнаха проблеми в работата,заплашваха ме с уволнение.Седнахме, говорихме ,че ще се наложи или да напусна и да сменя работата,но ще е трудно да си намеря такава в която хората ще ме търпят с малко дете.
Тогава се обърна и каза ,че ако съм напуснела ,нямало да ни издържа защото достатъчно му било две майчинства в които само той изкарвал пари.
Общо взето държанието му беше все едно за нищо не му пука.Прибира се ,къпе се ,ляга на дивана.Чака на мен да наготвя,изчистя,да изпера.На детето нулево внимание.
След това репертоара се промени.Прибира се ,къпе се и излиза.Ходи някъде за няколко часа и се прибира.
Тогава усетих ,че нещо се случва и го попитах дали има друга жена.Отговора беше категорично "Не".
Да,но поведението му се промени още повече и още повече странеше от мен и детето.
И просто един ден го хванах.Отричаше до край ,че нищо няма.Да,ама всички негови колеги знаеха,а наши познати си мълчаха.
Когато го попитах защо?,отговора беше ,че живота ни станал скучен,че вкъщи било шумно ,а той искал тишина,искал да си почива,а детето го занимава ,че аз съм го занимавала като съм го молела да простре пералнята (това беше примера му),че искал да бъде безгрижен(отново негови думи).
Каза че тази жена му давала това безгрижие което търси.Че в отношенията си с нея ,не трябва да се съобразя с деца и домакинство.
Може да излезе по всяко едно време и да правят каквото си искат без да се съобразяват,че трябва да се изкъпе или приспи дете (пак негов пример).
Сега сигурно и за интимностите ще ме попитате.Винаги сме били редовни,никога не съм му отказвала или той на мен дори и след децата.Не са му липсвали ласки.Експериментирали сме също така (само двамата) с играчки ,пози и места.Не е било скучно.Така че специално в това отношение ,не намирам аз да е имало проблем и той не е споделял.


Искам само да допълня ,че аз много време стоях,ревах и се опитвах да оправя взаимоотношенията ни.Бях готова да простя,макар че той прошка не искаше.
За него нямаше проблем да си живеем така ,даже очакваше че аз ще си събера багажа и ще напусна семейното жилище.
В крайна сметка един ден чашата преля.Защото си хойкаше,живеехме като съквартиранти ,но очакваше ,че аз ще му готвя ,пера и домакинствам.Вдигаше ми скандали ,че нямал чисти дрехи,а аз просто спрях да му пера дрехите.Съобразявах се само и единствено с мен и детето.Но той се прибираше вкъщи и казва "ето пак не си пуснала пералня,нямам чисто бельо" или "защо си наготвила това,на мен такова не ми се яде",казвах да си наготви сам и започваше скандала от негова страна.
Единият ден просто се обърна и ми каза че трябва да си събера багажа и този на детето и да се изнесем, за да може любовницата му да се нанесе и да си живеят безгрижно.
Тогава аз му събрах багажа и заживя още на вторият ден с любовницата си с на квартира.

Mirena, прегръщам те.
При вас наистина ми изглежда, депресия и бягство от действителността.
Просто търси спасение в странични неща, друга жена, алкохол. Може след време да се осъзнае, може и да затъне още повече.

Точно,при такава загуба всеки се справя както може със скръбта.И съм чувала за други семейства,които се разделят след това.На теб пожелавам сили и ще се справиш и с това.Проблемът,който разискваме в темата е чесане на клавиатури,това твоето са истински проблеми и съжалявам,че са ти се случили.

По основната тема. Познавам жена, която се озова точно в положението на авторката на темата Приблизително е на нейните години, даже децата са в чужбина и извън картинката. Историята завърши неприятно, точно защото с мъжа супер си паснаха. Полека - лека дойде момента, в който на нея й се е искало да излязат еди кога си, да направят еди какво си - да сподели с него някакви преживявания. Той се отдръпвал почти неусетно. Но тя остана много наранена. Надявам се и желая на авторката при нея да не е така.

Един живот живеем. Но уточнението на първа среща! че мъж е женен и няма да се развежда е червен фенер, от който трудно може да се избяга.

Чета ти мненията в тази тема. Неслучайно си анонимна, предполагам.
Животът си тече така или иначе, с морал или без.
Харесва ли ни или не, изневери винаги ще има, глупост и наивност също. И никой нищо не може да направи по въпроса, моралът още по-малко.
Защо имало двоен стандарт - в някои теми любовницата се заклеймявала, тука се възхвалявала.
Ами зависи от егн-то, въпрос на здрав разум.
20-30 годишните очакват едно, 50-60 - друго.
И да се се осъждат тука, полза няма никаква. Всеки си живее живота както намери за добре.
Винаги има прецакани, вярно. Но затова и се трупа житейски опит

Работата е там, че на 35 и хабер си нямаш какъв е живота на 55 годишна жена, независимо какво си изживял. Защото каквото и да си преживял не си минал през остаряването и собственото ти и това на мъжете, които те забелязват.
На 35 сте във върхова физическа форма, но сексът на 45 - 55 - 65 е много -по-пълноценен и забавен, защот истински му се наслаждаваш без да ти пука от глупости. Сексът е секс - за двама е  /това във връзка с "използването"/ и не е обещание за вярност, за влюбеност, за отдаденост, за нищо не е обещание. Споделено приятно изживяване спрямо потребностите на участниците.
Ако един мъж на 35 обръща внимание и пламнат чувства веднага почват плановете - развод, дом, живеене, деца. Когато след 50 пламнат чувства - никой зорлем не се тика да си разваля вече изградения живот, не си сменя лесно дома, камо ли да си вземате куче заедно - всичко си е ясно кое е твое и мое. Наслаждавате се на допирните си точки и не изпадате в детайлизиране - вкл. защо е женен.
Ама всичко написано ще го разберат хората над 50. По-младите ще търсят морал, яснота, ще съдят и обясняват как те това не го приемат.

Много е късно вече са осъзнаване ,просто аз продължих сама с детето.И се справям,макар че много се страхувах дали ще мога.
Много ми е трудно емоционално да се откъсна от него,защото се чуваме всеки ден главно заради детето ,но и да си сподели как му е минал деня.

Аз също съжалявам за всичко, което Ви се е случило!

Mirena00, изслушвай си го още как му е минал деня. Пък пак се чуди как да се откъснеш емоционално. Всичко е навик. Говорейки си искрено и лично, как мислиш, че връзката ще прекъсне? Това си го правиш сама вече, не някой друг да ти го причинява.