Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
- Публикувана: 16 ян. 2025, 10:07 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2025, 22:24 ч.
Връзка със семеен мъж
Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
Вие откъде знаете, че не сме?
Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
Тук достойнството не е застрашено, но балансът куца, защото авторката е влюбена. Иначе нямаше да я има темата. Тя няма нужда от нашите поощрения да си го изживее, вече го прави, но опитваме да я върнем малко на земята, за да не падне от облаците.
Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
А вие откъде знаете, че вас визирам? Припознахте ли се?
Имаше една пародия на поговорка: "По-добре богат и здрав, отколкото беден, но болен". Ами то е ясно, че е по-добре тя да си намери свободен, който да я обикне, а и тя него и да заживееят щастливо до дълбоки старини.
Но фактите са други, 7 години тази жена е сама, без връзка с мъж или каквото и да е, което да я наподобява. Не виждам как може да стане по-сама от доскорошната си самота. Всяка година - месец - ден на щастие и любов са подарък от живота.
Аз така го възприемам и на мястото на авторката наистина нямаше да търся другата гледна точка, защото е ясно тя каква е: да се върне в предишната си ситуация. Един мисли така, друг иначе. Каква полза от дискусия, в която никой не греши и всички са прави. Пак сама ще трябва да си решиш, мила Kosano.
Но фактите са други, 7 години тази жена е сама, без връзка с мъж или каквото и да е, което да я наподобява. Не виждам как може да стане по-сама от доскорошната си самота. Всяка година - месец - ден на щастие и любов са подарък от живота.
Аз така го възприемам и на мястото на авторката наистина нямаше да търся другата гледна точка, защото е ясно тя каква е: да се върне в предишната си ситуация. Един мисли така, друг иначе. Каква полза от дискусия, в която никой не греши и всички са прави. Пак сама ще трябва да си решиш, мила Kosano.
Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
А вие откъде знаете, че вас визирам? Припознахте ли се?
Да, в подобна ситуация съм с тази разлика, че съм доста по-млада и не съм встъпвала в отношения с човека. Иначе какво да правя в темата, ако не ме вълнуваше? Интересно е да прочетеш доста гледни точки и да се приземиш. Това, което съм писала като коментар са изводи, до които съм стигнала сама за себе си
От личния ми опит - достойнството и самоуважението са хубави думички. Но те не топлят в самотните часове. Авторката е намерила човек, който е готов да й даде част от времето си. Каква част, той решава, а тя очевидно е съгласна. След като ситуацията устройва и двамата не знам защо тук се скъсаха да й начукват канчето и да й обясняват как ще излезе още по-наранена и още по-самотна от тези отношения. Не съм съгласна. Съвсем не е задължително да стане така. Напълно вероятно е отношенията им да се изчерпят в един момент и кой откъде е, а междувременно да имат хубави моменти заедно. Това пък е моят опит.
От личния ми опит - достойнството и самоуважението са хубави думички. Но те не топлят в самотните часове. Авторката е намерила човек, който е готов да й даде част от времето си. Каква част, той решава, а тя очевидно е съгласна. След като ситуацията устройва и двамата не знам защо тук се скъсаха да й начукват канчето и да й обясняват как ще излезе още по-наранена и още по-самотна от тези отношения. Не съм съгласна. Съвсем не е задължително да стане така. Напълно вероятно е отношенията им да се изчерпят в един момент и кой откъде е, а междувременно да имат хубави моменти заедно. Това пък е моят опит.
По начинът, по който пише, се разбира, че ще е наранена. Иначе да прави каквото иска - животът си е неин. Търси мнения, дават й се. Вие защо се дразните, че на всеки мнението е различно от вашето? Нормални неща са това. Не е идеята да взъниква спор и да се определя кой е по-по-най-прав. Всеки е прав за себе си и разбира се, авторката най-добре знае как се чувства и какво иска. Ако нямаше страхове и се чувстваше "уау" от ситуацията, нямаше да пише тук, за да си свери часовника. Объркана е
Забелязвам, че за достойнство и самоуважение говорят хора, които не са в такава ситуация. Отстрани е лесно.
Тук достойнството не е застрашено, но балансът куца, защото авторката е влюбена. Иначе нямаше да я има темата. Тя няма нужда от нашите поощрения да си го изживее, вече го прави, но опитваме да я върнем малко на земята, за да не падне от облаците.
Чета внимателно и анализирам.
Благодаря!
Абе, като дойде "сляпата неделя", и принципите често остават на втори план...
Както споменах,винаги съм отбягвала такива връзки досега!
Стигнах до тук и не съм прочела коментарите до края, но искам да ви кажа нещо. В момента сте на върха на щастието, че имате взаимност с този мъж, че се харесвате, правите секс. Но.... това, че сте на 50+ не означава, че животът ви е изтекъл и че едва ли не трябва да правите всичко, защото може да ви е за последно. Само фактът, че той не иска да се разделя с жена си какво ви говори? Изпитвате вътрешни съмнения и угризения и подсъзнателно знаете, че от цялата ситуация ще спечелите временна еуфория, ще си вдигнете егото, ще бъдете с някого(или поне за кратко), а не сама. В чужбина самотата се усеща по-силно и е разбираемо да сте по-емоционална и податлива на подобни емоции. Вероятно сте писали във форума, защото сама знаете, че това до нищо добро за вас няма да доведе, но ви е хубаво и не искате да пускате хубавото. Като малко дете, на което са дали цял шоколад, опитало е парченце и толкова много му е харесало, че иска да го изяде целия, но родителите му трябва да го вземат, а то ще се тръшне и реве, защото иска още и още, и още, а когато свърши? Ако не пуснете сега, после още по-трудно ще го пуснете. Колкото повече парченца от шоколада хапвате, толкова по-трудно ще ви е да приемете, че няма да ядете повече, когато той свърши. Това е вкопчване в нещо, което ви е накарало да се почувствате жива и може би пълноценна жена - нещо, от което сте имала нужда, изгубили сте или забравили като усещане. И тук не коментирам дали въпросния мъж изневерява, дали на вас са ви изневерили. Изключая това помислете какво вие печелите от цялата ситуация и какво губите или ще загубите? Когато му омръзнете един ден и този романс приключи, няма ли да се почувствате по-самотна? Ако той имаше силни чувства към вас и не ви ползваше само, за да си повдига мъжкото его и да получи необходимата му енергия от секса, която очевидно вкъщи или не получава, или не му стига, нямаше да започне с това, че никога няма да остави жена си. Или се надявате, че ще се влюби във вас толкова, че накрая ще ви предпочете и ще я напусне? Недейте..... Не си го причинявайте. Не си заслужава да губите достойнство и самоуважение. Какво ще решите да направите е ваш избор, но четейки ви, вие не просто се влюбили, а сте обсебена и пристрастена и няма да ви е лесно след време. Пуснете го сега. Ако пък се окаже, че той неосъзнато изпитва наистина силни чувства към вас и сте един за друг, намерили сте се едва на тези години, сам ще ви потърси и предложи това, от което се нуждаете наистина, а не това, което в момента ви предлага
Усеща се,когато един човек е категоричен.
Но..
Откакто се познаваме,сме постоянно в контакт,от "Добро утро"до "Лека нощ", как върви денят и т.н.
Ако някой не пише, другият....Всичко наред ли е?
Беше на ваканция за 10 дни,същата работа.
Той лично ми е казвал, че се чувства егоист относно ситуацията,това често го обсъждаме.
И че няма против да имам мъж до себе си,който да ми даде всичко,което той не може,но пак би искал да сме заедно.
На което аз естествено отвърнах,че ако се появи такъв,ще го уведомя и ще престанем да се виждаме.
Аз също мисля,че с времето тази ситуация ще започне да ми дотяга и нещата ще приключат постепенно.
Последните два дни не бях много активна в чата ни и въпросът беше защо съм сдържана и студена.
С коментар,че добре съм се постарала да го притесня.
Казвал ми е,че има чувства(колко е вярно,не знам),но знам,че пак няма да напусне семейството си.
Не че го искам,само уточнявам.
И какво, ако след време се чувства наранена? Какво толкова ще е станало? Много неща в живота ни нараняват, да спрем да живеем ли?
icecube, никой не иска от теб да направиш избора на авторката. Имаш пълното право да живееш сама, с достойнство и самоуважение.
icecube, никой не иска от теб да направиш избора на авторката. Имаш пълното право да живееш сама, с достойнство и самоуважение.
Да, разбира се. Явно така е прозвучало
Споделям мнението си точно, както и всички останали, не налагам. На мен лично много ми помага да видя различни гледни точки. Така успявам да фиксирам своята. Но всеки е различен и има избор да прави с живота си, каквото иска. Както и всеки има различна ценностна система, виждания за морал и т.н. Едни живеят на принципа да грабиш с пълни шепи от живота, независимо какво причиняваш на останалите, други пък не искат да причинават болка на непознати хора, трети нещо друго... Светът е шарен