Аз бях от децата с много ясно изразено мнение какво искам да уча след 7 клас. Противно на всякаква логика влязох в езикова гимназия, защото бях с математическо мислене и езиците хич не ми се отдаваха. Нашите нямаха пари за школи и затова единствения ми шанс да науча език беше в гимназията. Кошмар беше подгответо- от пълен отличник минах на опашката по оценки, но се изплати от всякъде. Езикът е единственото нещо, което ползвам ежедневно от цялото си образование и не си представям как бих се справяла ако не знам английски. Затова си мисля, че ако детето изкара хубава оценка и иска определено училище не бих го спряла. Много са ми непонятни майки, които при ясни желания на децата, правят избора вместо тях, защото знаели по-добре. Особено като почнат да изтъкват доводи от рода на - в това училище профилите са по хубави или с този език по лесно ще учиш в чужбина. Все едно знаем със сигурност в тези динамични времена след 4-5 години какво ще е.

.