За самочувствието и самооценката на децата ни

Да, но две деца от едно семейство, предполага се еднакво отношение на родителите, еднакви възможности за спорт, музика или някакви изяви странични и едното лесно печели приятели, вписва се в среда сред деца, а другото обратното не умее да общува, няма самочувствие, остава изолирано в средата (градина, клас)?
Ако всичко е проекция на семейната среда, защо при едното дете нещата се развиват по един начин, а при другото по друг?
Дори в темите за семейството се е коментирало как вече възрастни хора, единият от двама братя/ две сестри/ брат и сестра се справя успешно сам в живота - учене, работа, семейство, а другият вечно има нужда от помощта на семейството (родителите, брат, сестра)? Кое е това, което прави едно дете уверено, привличащо приятели, успешно интегриращо се, съответно един добре реализиран възрастен, а друго дете - плахо, неуверено, затворено, не умеещо да печели приятели и да поддържа приятелства?

Е, как ще е всичко проекция на семейната среда?! Не е, имаме различни индивидуални характеристики, тип нервна система, качества, заложби ... Средата е доколкото всяко ще се прояви, развие и в каква посока.

Срещам те в поне 4-5 теми и във всички прави впечатление агресивният ти тон и пълната неграмотност в писането. Дори в чужбинските никой не пише по този начин, но ти продължавай да си мислиш, че казваш големи умнотии.

специалист би отговорил по-обосновано, но за мен е невъзможно, след излизане от семейната клетка, и 100%вата домашна грижа, да се даде еднострана оценка кой, колко е успешен
кой определя, че интровертът е по-малко успешен от екстровертът?
управлението на живота и решенията на възрастните , трябва ли да са отговорност на родителите им?

rosi81,абсолютно съм съгласна!

Дъждец, като ме срещаш, я кажи, къде съм ползвала такива епитети, с които ти ме замеряш?

Аз мисля, че за развитието на едно дете най- голям фактор е темпераментът му и подкрепям Магдена, че е въпрос на късмет какво дете ще се падне. Това по повод как две деца в едно семейство са абсолютно различни.
А от относно валдорфски и монтесорски форми на обучение - да, страхотно модерни са, поне в Германия и идеята толкова се е изродила, че са сбирщина на деца с проблемно поведение и обучителни затруднения на семейства с претенции.

А факторът "темперамент" от какво се определя?

Е как защо? Защото хората сме различни.
Аз съм една, брат ми е друг. Една майка ни е раждала, едни родители са ни възпитавали.
Темперамент, характер, това е. Срещу това нещо трудно се върви. Аз си знам кои черти от кой човек в рода ми идват(баби, дядовци, лели, чичовци, общи черти има,предават се, това е ген).
А после в живота средата, опитът, преживяванията те оформят като личност.
Две личности макар и растяли в една къща, не могат да са еднакви.
Брат ми е оправен, нетревожен, общителен, амбициозен, лесно завързва приятелства.
Аз съм плаха, срамежлива, избухлива, мнителна, недоверчива, раздразнителна, смотана, тревожна и много чувствителна.
Той е екстроверт, аз интроверт.
Лесно и бързо учеше, само прочитайки урока.
А аз  четях много, полагах огромни усилия, умна съм, винаги съм била читанка и се справех чудесно в училище, но той е по-паметлив.
За сметка на това аз притежавам други таланти, които той не притежава.Той има качества, които аз нямам.
Баща ми и аз сме еднакви по характер и темперамент. Майка ми е напълно различна личност от мен. Организирана, стриктна, спокойна, дипломатична, силна жена, положителна, всеотдайна.
Аз точно обратното.
Те с брат ми повече си приличат.
И братовчедите ми са различни, братя и сестри.
Това няма общо. Човек е това, което е.

Като детето работи системно с психолог. Рядко родителите имат реална оценка в даден момент. Не успяват да подпомогнат детето и да излязат от кръговрата в който то попада.
Липсата на самочувствие обикновено се корени в първите седем години, както в самата нервна система и темперамент на детето.
Когато детето е аутсайдер в детската градина, родителите рядко се притесняват. Спокойно са ако детето не създава проблеми. После обаче идва училището. Детето е загубило вяра в помощта на родителите. Неспособно е да се справи със средата, защото няма уменията от ДГ.

Та колкото и да е кофти за родителя, че не успява да се справи със ситуацията, хубаво е да си даде сметка че детето има нужда от помощ и да потърси такава.

Не знам, мама Ру колко пише за всички деца и колко за нейното. Но именно това е борбата в 7 класната психоза, детето да попадне на адекватни съученици и преподаватели. Не вярвам учителите, които познавам да не реагират при такъв проблем.

Хауп, така е относно седми клас, но все пак е въпрос на възможности (къде ще бъде прието едно дете) и на късмет (съучениците). Поне на втория фактор не можем да влияем, а първият определя втория, но и на него не можем много да влияем. Да, родителят може да подобри шансовете като осигури подкрепа и допълнителна подготовка, но все пак имаме и индивидуални възможности на всяко дете. Дори изключвам фактора интереси.
Вярно е това и за детската градина. Може би дори е от по-ранна възраст да има индикации, например как едно дете реагира на непознати и как се справя на детската площадка например.
Относно работа с психолог - моето дете работи от години, но това не му помага да подобри самочувствието и социалните си умения.
Сейко, темпераментът е нещо вродено и не се влияе от средата.

Децата са различни. Не са родителите си, но се влияят от възпитанието и примера вкъщи. Оставете ги да водят своите битки, иначе никога няма да израстнат като личности. Ако има нещо драстично, трябва да се намеси родител, но за приятели и отношения, да се оправят сами.

Това е много интересна история, и е точно така - определящи са гените. Но кое кара да се родят от двама родители с фиксирани гени - различни деца възпитани и отглеждани в еднаква среда ?


Точно така - вродено е, но кое кара хората да се раждат едни, други - други? Ако всички бяха еднакви, например сега актуалното - като Тръмп или Мъск - по темата - с невероятни самооценки и самочувстивие? Докъде щеше да стигне светът? Значи нещо кара едни хора да се раждат с определени гени, за да има разнообразие, и то при родители с уж силни гени може да се роди хрисимо и добро , тормозено детенце. А при смотани родителски гени и от двамата да се роди следващият Бойко Борисов например - биткаджия без никакви комплекси ... , но кое?

Не знам какво трябва да значи "фиксирани", обаче между дете и единия му (биологичен) родител само половината гени са общи. Случайно разпределени. Средно толкова са и между братя и сестри с двама общи родители, с изключение само на еднояйчните близнаци. Как се проявява във всеки отделен случай всяка случайна уникална комбинация, е също отделен въпрос. Та кое кара хората, вкл. братята и сестрите, при еднакво възпитание да са различни - различните им гени на първо място, разбъркани и комбинирани от случайността.

Точно и аз мисля така - от случайната комбинация, в определен момент. Много е сложна генетиката.
 Не ми дойде думата, за "фиксирани" гени - имах предвид, че човек е вече притежател на едни гени и не се променят повече и предава на поколението. Но кое е това, което кара да се определят точно кои от добрите и кои от лошите да отидат в поколението. Природа някаква, естествен подбор. Но естественият подбор предполага да се предават все по - добри и все по - добри гени, най-добрите след хилядолетия еволюция. Щяхме да сме вечни, нямаше да има болести, ментални или физически. Всички щяхме да сме перфектни атлети, невероятни учени, по 2 м. високи. А не е така. Всъщност природата изобщо не я интересува от личното щастие на човека - да е оправен, с борбен дух, умен, талантлив, устремен, нахъсан, упорит, здрав. Тя се "интересува" (според мен, защото много съм мислил и чел по тези въпроси и никога не съм стигал до извод) от "определената бройка "водачи", "работници", "тормозени", "тормозещи". Бройката е важна, за да може да съществува популацията, за да се контролира агресията. Дори "тормозещите" понякога оправдавам, защото гореспоменатата "природа" както аз я наричам, отвътре ги кара да го правят. А те не са лоши деца или възрастни. Просто с тъпченето на по - слабият се издигаш. Ако всички бяха "тормозещи"? А ако всички бяха хрисими, кротки? Представяте ли си човечеството в двете крайности?
Гледайте ако искате пак речта на Тръмп от снощи. Без да му мигне окото обиди и стъпка всички присъстващи предишно президенти на Америка още с първото изречение. Просто е със силни предадени гени. Пак казвам - а ако всички по естествен подбор бяхме като Тръмп - всички трябваше да сме президенти. Кажи, тренирай, обучавай на някой хрисим човечец - дръж се сега като Тръмп, еми не е му в гените, ще е някаква гротеска. Хрисимият човечец има друга функция в обществото, популацията, и не е задължително да е щастлива. Важното е оцеляването на вида, а не отделният индивид. За да не ме обвините в политиканстване - изобщо не харесвам Тръмп, политиките му, просто "харесвам" поведението му като пример за тази тема.
Та, това е все едно да питам, кое е това, което определя в една популация да се родят почти еднакъв брой момчета и момичета? А да не са например само 2-3 % момчета и останалото момичета или обратно. Или след война защо раждат повече момчета.
Та явно самата природа има нужда от определянето на тази комбинация от гени.

Ами пак случайността.

Естественият подбор, предполага се, води до "оцеляване" на качествата, нужни в даден момент, само че:
- едно качество може днес да ни трябва, а след хиляда години - не;
- един ген или комбинация може едновременно да носят и добри, и лоши качества;
- на рецесивните мутации, дори да са чисто "лоши", нищо не им пречи да се предават "скрито";
- някои от последните, пример е мутацията, която води до таласемия, при само носителство на едно копие може да са свързани с предимства - смята се, че хетерозиготните носители на мутацията, тези с таласемия минор, са оцелявали по-лесно от малария;
- някои "лоши" варианти се проявяват не при всички носители, а само в комбинация с останалите гени или други условия (непълна пенетрантност мисля, че му казват);
- не са изчезнали и няма как да изчезнат спонтанните мутации (които ги няма у родителя, но възникват при копирането на информацията у поколението).

Това от биология за десети клас и популярни статии, иначе сигурно е по-сложно. Няма да станем съвършени. Не и по естествен път.

Съотношението на половете е пак в зависимост от някакви сложни и неясни поне за мен генетични механизми, но за другото не мисля, че е същото. Лидерите, работниците и т.н. едва ли са точно закован брой, по-скоро според мен и техният брой се оформя от подбора в поколенията и от "възпитанието" в обществото и семейството за конкретното място и поколение. Няма противоречие с горното, което писах. Ще станеш Тръмп или Хитлер, ако обществото ти позволи и ако се случи да си на точното място в точното време. Иначе ще си кварталното или семейното, партийното, бизнес- и т.н. лидерче или тиранче или шефът на работа с прякор Тръмпа. И то - ако няма друг да заеме ролята и ако има кого да ръководиш. Обществото и средата не могат да ти изменят из основи вродения нрав, но могат да го модифицират донякъде и могат да ти определят ролята и навиците. Човек с един и същ генетичен набор за "характер", израснал при амишите или в Париж/Лондон, или в японската провинция, ще се оформи различно като навици и убеждения и ще се държи различно, макар че пак ще си е същият човек със същия в корена си нрав.
Философстваме си само, де.

С две думи - почти всичко е случайност. Нищо случайно нямало (казват някои), ама друг път.

Magdena - страхотно. Много избягахме от темата, но MamaRu според мен може да си отговори на някои въпроси, зададени в първи пост.
Тръмп го споменавам като поведение, не като пост в държава или свят, защото е пресен пример.
Страхотен пример с таласемия минор. Чел съм други примери, защо естественият подбор или природата "позволяват" да се правят такива генетични грешки или изменения. Защо се раждат деца аутисти, слънчеви деца, или с горепосоченото генетично заболяване ... отговорът беше - защото не се знае в кой момент от еволюцията или моментното състояние, вируси (спомням си как по COVID почина някакво здраво право момче щангист, със силни гени, а болни по - слабички, даже не усещаха че са болни) , ако щете и природни бедствия на популацията, ще са необходими хора с точно тези "заболявания" или качества. Т.е. - важното е да оцелее видът. Нищо че в повечето време, тези хора не са щастливи, или поне ние хората не ги определяме като стандартни. А Едисон или Айнщайн също са били с някакви аутистични изменения, а колко са дали на човечеството... ? Тук вече минаваме във философски измерения. Имах сериозен преподавател по Физика в университета, сега е известна обществена личност. Та той малко идилично споменаваше за някаква свиша сила, която карала да се раждат през определено време такива хора, които включвали турбото на човечеството и да прогресира. Да Винчи, Коперник ... Айнщайн, той говореше за хората по неговата специалност, но се сещам и за много други гении. Аз лично не вярвам в тази теория, но е факт.
Та тези деца си личат както каза някой още от детските площадки, кое какво ще бъде. И поне според мен не се възпитава, а може само да се контролира. НО съм и склонен да вярвам, че всеки човек е предопределен за нещо, да има някаква мисия. Трябва да се стимулира и да се открива. Дали има генетика за спорт, за учение, химия, математика физика. Да е полезен за обществото и човешкият вид, за прогреса.