Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97

Защото виждате само едната страна на монетата под формата на лошо намерение от моя страна в акта на преместване в друг екип. Не гледате реално другата страна -  че това е по добрата възможност за нея, отколкото след няколко месеца да се озове на борсата или направо дисциплинарно да бъде уволнена след третото нарушение.
А и откровено казано, за мен като носеща отговорност за десет човека, ми е по важно те да се чувстват добре, което в момента не е така, защото влачат на гърба си нейната работа и оправят нейните грешки.
Вие бихте ли се чувствали добре всеки ден двама или трима или повече от хората ви да идват с поредното оплакване и проблем създаден от нея? Аз не се чувствам добре, виждам че хората ми са прави и в интерес на екипната работа е тя да не е тук. Ако това ме прави лош мениджър в нечии очи, нека е така.

Ако виждам едната страна на монетата (според Вас), можете да ме наречете ограничена, че нямам широк поглед над нещата и т.н. но да ме окачествявате като злобна показва само колко можете да приемате различното мнение или надай си Боже критика.

"Без нито една" означава, че не е по взаимно съгласие и отива на борсата. Така взима 7.2 заплати макс, но пък без да работи. Осигурен е здравно.
И един малоумен въпрос, сори
Данъци удържат ли се върху парите за това обезщетение?

Лайт он,
bboiko даде чудесно предложение : започвайте да ДОКУМЕНТИРАТЕ ВСИЧКО. Говорете с колегите всяко оплакване от тях да е в имейл форма, придружено с нейната конкретна грешка и директно препращате към всички звена нагоре по веригата. Все някога ще им писне да ги заливате с оплаквания и ще вземат мерки.
И непрекъснато повтаряне, че 10 човека недоволства, ако хвърлят оставки?
Недоумявам каква е тази фирма да се бои от инспекция по труда???
Плащате реални заплати,  имате реален график, всичко ви е изрядно. Защо избягват връзка с инспекция по труда?
А, няма уволнени майки... Когато имаш топ адвокати всичко може, но явно и фирмените им не се включват адекватно.

В един момент на колегите от тима ще им писне. Стига да напуснат двама. И лайт ще е на пангара, защото с 1 несправящ се и с двама напускащи, то екипът остава нестабилен.

Хората във форума няма да намерят решение на казус, по който висшият мениджмънт не се ангажира да намери решение. Проведено е обучение, продължава да ѝ се оказва подкрепа, не иска да се премести, не искат да ѝ предложат раздяла със съответното обезщетение. Не им се дават пари накуп или има други съображения да не бързат да я освободят. Ние държахме човек, който не се справяше, за да пазим щата. Отделно за всеки процес на подобор при нас се иска разрешение от централния офис на компанията да бъде стартиран и не е прецедент да не се даде такова. Щом прави толкова грешки, оставете я да работи с нейното темпо тип “скатавка”, така както го описвате, и минимизирайте щетите. Ежедневният микромениджмънт хем Вас ще Ви напрегне допълнително, хем нея ще направи още по-упорита в поведението ѝ. Тя може и да не иска да напусне, защото мисли, че трудно ще си намери друга работа с толкова малко дете. Има си нейните приоритети и Вие няма да я убедите доброволно да ги пренебрегне. И как така отказва да си насрочите среща??? Явно е в среда, която ѝ създава усещането, че това е концерт пожелание.

Поправете ме, ако греша, но нали има нещо подобно на тикет система, която разпределя задачите и проследява времето за изпълнение (или поне останах с такова впечатление от предишните коментари)? Изпращате ѝ формален имейл, в който обосновавате нуждата от месечни срещи за обсъждане на резултатите и споделяне на проблеми/впечатления/хвалби/оплаквания. Даже можете да го направите за всеки член на екипа, за да не се чувства набедена. Ние имаме ежемесечни срещи с мениджъра, въпреки че работим в офиса. Сетвате срещите за следващите шест месеца и преди всяка среща ѝ изпращате месечните резултати - таргети, надхвърлено време за изпълнение на задачите, грешки и прочие. Провеждате си срещата и след това изпращате формален имейл с follow up на проведената среща - обсъдихме това и това, разбрахме се това и онова, занапред тя ще предприеме еди какви си действия, за да подобри резултатите си, а Вие ще ѝ окажете подкрепа по еди какъв си начин. На следващия месец пак + обсъждате кой какво е направил от това, което сте се разбрали и дало ли е то резултат. И след шест месеца, като няма промяна, събирате всичко + кореспонденцията, отивате при висшия мениджмънт и настоявате да Ви освободят от нея. Ако трябва, поискайте и 360 обратна връзка от останалите членове на екипа.

Такива хора се срещат постоянно по офисите. Не са нещо непреодолимо. Просто си изградете добре кейса за пред шефовете, така че да разберат, че проблемът е станал незаобиколим. Ако ги спамите през ден или два с оплаквания относно нея, накрая ще спрат да Ви четат имейлите.

Извинете но казах че изказването ви е злобно, а не вие самата. Ако не правите разлика между двете, съжалявам. Няма как да окачествя човек като злобен или какъвто и да било, без да го познавам.

Точно така. Това съм го гледала от първи ред. Мениджъри с десетки години опит постъпват по един начин, невинаги изглеждат толкова ангажирани, после повишават някого, който си мисли, че е по- добър от тях, защото следи изкъсо екипа, скатавките и се нахъсва да уволнява. Нашият така ходеше по петите на колега, пък го подлъгваше на разговор, че да го записва, какво ли не. Той- радетел за великата компания и се бие в гърдите това селско момче, което не бе виждало ресторант наживо, че е избран заради качества, а не че е най- послушен. И седи и ти обяснява за кариерата си и той със същите изпразнени от същност клишета за голямата картина като тукашните снежинки, а по- далеч от носа си не види. Другите двама мениджъри седят и му гледат сеира, пазят и част от посредствените, не следят екипите, а той фука човек след човек и накрая остава без щат и хора под себе си. Да не обяснявам, че ейчарите спряха устрема му и не само че не ги уволниха скатаващите се дисциплинарно, макар че липсваха през част от работното време, а ги освободиха с много изгодни условия. На техните заплати -1/4 апартамент. Сега злобее, че са взели пари, а той трябва да плаща ипотеката си в МанЛи.
Един мениджър едно време беше повдигнал въпроса пред голямата шефка още в изпитателен срок на няколко индивиди, които други носеха на гърба си, но тя му казала "make it work", хора няма да махаме сега. Просто описвам реалността, има много политика в една голяма компания и много малко зависи от реалното справяне на служителите.
Не е справедливо, но така стоят нещата и колкото по- бързо го разберете, толкова по- малко нерви ще си скъсате.

Никоя компания няма да си тури клеймо да уволни дисциплинарно майка на малко дете, колкото и да се плюнчим тук. Това бие и по реномето и е в топ 3 теми на всяка модерна компания - майките, чужденците и хомосексуалните.

Да изчакат да свърши с гледането на детето, да я повишават и да я махат. Аман от лентяи. Не смятам, че такива хора са за търпене, че и съжаление.

Що да си бие по реномето?
Аз пък бих уважавала повече фирма, която успее да се справи със заплетен случай, и не оставя такова поведение без последствие.

Здравейте!
Връщам се от ужасно интервю и обмислям да подам директно оплакване, но се чудя преди или след отказа да е?
Накратко - интервюиращият беше младо момче очевидно без всякакъв опит, до него стоеше възрастна колежка уж да го инструктира, ама не успя да каже нищо.
Накратко интервюиращият се опитваше да ме провокира да наплюя предишният си работодател (разбира се, не го направих), но начина по който агресираше и близо 10 минути ме тормози само за това въобще не ми допадна.
Не се поинтересува за квалификациите ми нищичко - само там чоплеше.
Най-накрая откачих и му казах да звънне на предишния ми работодател и сам да попита.
Толкова бях набрала, че едва се сдържах да не му шибна един шамар.

На изпроводяк ми каза, че ще ми се обадят - ама да не съм се надявала много имало други кандидати, при което на мен вече наистина ми прекипя и казах: "Аз пък имам други интервюта!"

Дори и да не ме наемат струва ли си да се оплача от този човек?

От това, което съм чела от теб, според мен неслучайно е чоплил към бившия ти работодател. Казвала си също, че на предишно интервю също си плюла по предния ти работодател.

Бъркаш, не съм. Никога не съм го правила.
Но е невъзпитано, когато отговориш и като не ти харесат отговора да продължат да дълбаят, за да предизвикат обида.
Не я получиха и хич не им хареса. Не знам дали не е някакъв нов тип тест на интервю.
Никога до сега не ми се е случвало подобно нещо.

Много се задълба в темата за майката. Оставам с впечатление, че не е някаква важна позиция инадали е толкова тежко да се оправят без нея. За съжаление, без подкрепа от мениджмънта, няма да се получи.
Документирай всичко.
Аз в момента имам доста оплаквания от цял отдел, който уж трябва да предлага услуга. По стечение на обстоятелствата разбирам от тяхните неща и от една година ги хващам в пълна некомпетентност. Не подадох оплакване, защото най-некадърната от тях прекара инфаркт и ми се стори кофти, но тя продължава. Имам доказателства, но още се чудя как да реагирам. Отделът име малък, имат много работа и като цяло мисля, че с малко трейнинг ще се справят. Въпросът е как да го предложа без да ги обидя и да не разваля и без това не много стабилната връзка.
Ариел, аз на интервю никога не избухвам, ако ще и да ме провокират. Ти си знаеш, дано нещо намериш и вземеш да го харесаш. Много е неприятно да си неудовлетворен от работата си.

Абе де да знам, не съм първа младост - не на едно интервю съм ходила.
Никога досега интервюиращ, не си е позволявал такова агресивно навлизане в личното ми пространство, само защото за негов ужас, не започвам да обиждам бившият си работодател.