Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97

  • 26 445
  • 771
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 19 529
Аз съм по-възрастна и също съм хоодила на интервюта и ми се струва, че не е нормално, но и съм чела постове от теб и мисля, че не е баш така. Помисли за себе си, за промяна на сферата, мястото и собственото ти отношение. Няма как всички да са кофти, а ти по бял фраг.

# 91
  • Мнения: 35 466
Ариел, зависи дали ти се занимава да пишеш оплакване. Понякога съм мислила да пиша такова за нещо, после ми минава и не се занимавам.
Ако много те е подразнил, пиши. Не мисля, че е ок да се рови в тема, в която е ясно, че другата страна любезно отклонява.

# 92
  • Мнения: 5 099
Зависи за какво е интервюто и каква му е идеята. Един път са ми правили такова интервю, но бях малка, работата беше под високо напрежение. Опитват се да изкарат най-лошото от теб и да те накарат да се ядосаш. По принцип го има като похват, но мен по-скоро ме дразни и едва ли бих приела работа с такова отношение.

Иначе, не бих се оплакала, не го приемай навътре.

# 93
  • Мнения: 77
Случи ми се съвсем наскоро.

Целият разговор се въртеше около предишни работодатели.

Въпросите бяха с каква продължителност е била заетостта ми и каква е причината да не работя там.

Колкото да отклонявах темата, толкова повече въпроси получавах.

По едно време мислих да му кажа да спрем да си губим времето взаимно.

# 94
  • Мнения: 35 466
Целият разговор се въртеше около предишни работодатели.

Въпросите бяха с каква продължителност е била заетостта ми и каква е причината да не работя там.

Колкото да отклонявах темата, толкова повече въпроси получавах.

Случвало ми се е доста отдавна в агенция за подбор.

Започна се от най-първата ми работа, която няма нищо общо с позицията, за която кандидатствам.
За мен това е пълна глупост и може само да отблъсне кандидатстващия. Още повече, че това е двустранен процес. Не ме преценяват само мен, а и аз тях. Ако е така още на интервюто, какво ли ще е натам...?!?

# 95
  • Мнения: 3 305
Наистина ли ставането майка е оправдание да се държиш, като абсолютен бездарник на работното място? Мозъка ти изтичал с кърмата? Казано от жени, вероятно майки… не може да е сериозно, що за унижение на жените майки?!  Никога не съм била по-отговорна към задълженията си отколкото, когато станах майка. Никога не съм си позволявала да съм по-малко професионалист, защото съм майка. И да, не съм си доспивала, не съм си дояждала, децата ми са боледували. Но те са мой проблем. Не на колегите ми и не на работодателя ми. Що за оправдание изобщо е това, че си майка? После се чудим защо майките са дискриминирани…
За съжаление всички се размножават, който си е гнил човек, си остава такъв и като родител. Аз бих направила всичко, за да освободя екипа. Ще се консултирам лично с адвокати, щом на старши мениджмънта му дреме на шапката. Все нещо може да се направи.

# 96
  • Мнения: 2 451
С колкото и адвокати да се консултира, тя не е в позиция да предприеме действия по освобождаване. Ограничена е от ролята си и от действията, бездействията и политиките на висшия мениджмънт. Нито може да я освободи на своя глава, нито да я премести.

# 97
  • Мнения: 5 665
Случи ми се съвсем наскоро.

Целият разговор се въртеше около предишни работодатели.

Въпросите бяха с каква продължителност е била заетостта ми и каква е причината да не работя там.

Колкото да отклонявах темата, толкова повече въпроси получавах.

По едно време мислих да му кажа да спрем да си губим времето взаимно.

Едно към едно се случи и с мен.
И аз се чудя що за похват е това?
След интервюто излязох погнусена, а наистина исках тази работа.
Не вярвам, че ще ми се обадят.

# 98
  • Сф
  • Мнения: 5 506
Говоря без да съм проверила, но въпросната майка не може ли да се изпрати в неплатен отпуск за месец- два, с предлог намаляване на обема на работа? Като остане без заплата, ама вързана с работодателя, няма ли да напусне по свое желание? Трябва и да се отиграе да не е дискриминативно само тя, ама сега ми хрумна като вариант.

# 99
  • Мнения: 2 525
Нормално е да се пита за предишните работодатели. Стандартният отговор клише е да се хвалят и да се избягват разкази за всякакви конфликти, какво толкова. Усмивки, ооо дааа, разбира сеее, всичко 6, но нямаше повече поле за развитие, или спряхме работа с два ключови клиента, което повлия на заплащането и тем подобни.
 Ариел, тръшкаш се като че ли за генерален директор си кандидатствала, спокойно.

# 100
  • Мнения: 1 438
Не мисля, че има как да се прати в неплатен отпуск без нейно съгласие. Платен може да се дава и без съгласие на работника при престой и то не целия годишен отпуск, а част от него, но за неплатен трябва работника да подаде молба. Преди години ми се е случвало, хем наистина си беше престой на фирмата, но проявихме разбиране към временните й затруднения, защото иначе беше много коректна и се съгласихме да подадем молби, никой не ни е принуждавал. Обаче беше и за малко дни, по един-два на месец.

# 101
  • Мнения: 77
Случи ми се съвсем наскоро.

Целият разговор се въртеше около предишни работодатели.

Въпросите бяха с каква продължителност е била заетостта ми и каква е причината да не работя там.

Колкото да отклонявах темата, толкова повече въпроси получавах.

По едно време мислих да му кажа да спрем да си губим времето взаимно.

Едно към едно се случи и с мен.
И аз се чудя що за похват е това?
След интервюто излязох погнусена, а наистина исках тази работа.
Не вярвам, че ще ми се обадят.

Още на интервюто загубих всякакво желание да получа позицията.

Дори ми стана смешно след като получих обаждане, че са се спряли на друг кандидат, няколко дни след интервюто.

Според позицията като причини изтъквам липса на възможност за развититие, неиндексирано заплащане, неспазени уговорки.

Често обаче липсата на възможност за развитие не минава в моя случай.

# 102
  • Melmak
  • Мнения: 8 854
Чувствала съм се по подобен начин в една конкретна компания. Бях млада, работех на първата ми корпоративна работа и кандидатствах на въпросното място. Първо беше телефонно интервю, доста обстойно. Беше с чр. Държа се доста напористо, имах малко работодатели преди това, общо един предишен и настоящия ми. Много провокации, много настояване да оплюя сегашния си работодател, сигурно повече от половин час ме държа. Накрая не исках и да чуя за тях. Поканиха ме на второ интервю и отказах, не ми хареса подхода. След 3-4 години попадам пак на тяхна обява и кандидатствам. Същото.. само, че вече бях с повече опит и увереност, установихме още на телефона, че аз търся развитие, каквото не могат да ми предложат и прекратихме процеса. Но и двата пъти чр бяха по същия начин, явно е метод на работа. Не бих подала оплакване, защото го виждам като опит за провокация да изкарат най-лошото, да се отпуснеш да нахраниш бившите работодатели. Не ми е приятно това отношение, но разбирам, че е тяхна политика.

На мястото на Ариел не бих приела лично нищо от случилото се. Просто ако не е твоето, продължавай напред.

# 103
  • София
  • Мнения: 19 529
Много тъп подход. Продължавам да твърдя, че е важно да изкараш най-доброто от човека. За бивши раноти има препоръки с контакт.

# 104
  • Мнения: 5 665
Много тъп подход. Продължавам да твърдя, че е важно да изкараш най-доброто от човека. За бивши раноти има препоръки с контакт.

 Дори и бившият ти работодател няма да е толкоз тъп, че да те наплюе ако решат лично да проверят защо вече не работиш там. Ако го направят - ще се поставят в лоша светлина. Един вид, ти мълчиш ама те коват.

Общи условия

Активация на акаунт