Тези дни съм много черна и лоша и едва се сдържам да не викам... Една бременееща кифла ми къса нервите. Такова тъпо същество, нагло и алчно и нахално. Дано да се разкара по-бързо. Друга, след майчинство, от партньорска фирма, все ми се извинява че понеже миналата или настоящата седмица била болнични не е в течение и не може да ми помогне... Ама аз не искам помощ бе, искам да си вършите работата, за която ви плащаме... Утре вече ще се оплача на шефа ѝ, ако не се справят да назначат още един там.
И всеки иска от мен майка си и баща си
поне си го изкарах сутринта на голямата шефка и следобед беше така изненадващо отзивчива... Ти да видиш. Явно трябва да използвам по-високи октави, това го умеех едно време.
И всеки иска от мен майка си и баща си
поне си го изкарах сутринта на голямата шефка и следобед беше така изненадващо отзивчива... Ти да видиш. Явно трябва да използвам по-високи октави, това го умеех едно време. 
Отначало ми беше малко странно, но после свикнах с фирмената култура. По-скоро философията е, че поздравът разсейва останалите. 
Аз си поздравявам колегите, че дори и ги питам как са, не ми е хрумвало, че ги разсейвам, както и мен не ми пречи някой да ме пита как съм - ако мога, отговарям, ако съм в среща, човекът, който ме пита, вижда и не е голяма драма, че не съм отговорила 
