Ако 1-2ма са намръщени, може да се каже че е от лични проблеми, ама цял отдел/фирма, айде... Аз поздравявам всички, иначе не се чувствам ОК. Отговор на сегашната си работа получавам винаги, на предишната - не.
- Публикувана: 19 ян. 2025, 19:57 ч.
- Последно мнение: 10 март 2025, 21:12 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97
Добре, де, на мен поздравът сутрин ми е като навик, поздравявам дори без да се замисля. Направо се учудвам, че на толкова много места хората влизат без елементарното "Добро утро!"
От няколко месеца единият от охраната на сградата, където ни е офиса, е нов. И сутрин всички минават от там. Освен, че поздравява всеки с добро утро, пожелава на абсолютно всеки хубав ден!......и наистина е приятно, когато някой е любезен с теб!
От няколко месеца единият от охраната на сградата, където ни е офиса, е нов. И сутрин всички минават от там. Освен, че поздравява всеки с добро утро, пожелава на абсолютно всеки хубав ден!......и наистина е приятно, когато някой е любезен с теб!
Работя в нов колектив предимно от германци - никой нито поздравява, нито довиждане казва - само шефката.
Аз казвам "довиждане", "добро утро" и "добър ден", защото така съм възпитана.
Неудобно ми е да не поздравявам. Чудя се какво ли възпитание са видяли вкъщи.
Аз казвам "довиждане", "добро утро" и "добър ден", защото така съм възпитана.
Неудобно ми е да не поздравявам. Чудя се какво ли възпитание са видяли вкъщи.
Работя в нов колектив предимно от германци - никой нито поздравява, нито довиждане казва - само шефката.
Аз казвам "довиждане", "добро утро" и "добър ден", защото така съм възпитана.
Неудобно ми е да не поздравявам. Чудя се какво ли възпитание са видяли вкъщи.
Аз казвам "довиждане", "добро утро" и "добър ден", защото така съм възпитана.
Неудобно ми е да не поздравявам. Чудя се какво ли възпитание са видяли вкъщи.
Благодаря! В по-голям град. Пътувам всеки ден, дано да ми е на късмет.
Аз мразя сутрините, не мразя хората. С нищо не са заслужили да им се мръщя на тях и да отказвам да ги поздравя.
Дори и някакво елементарно "Как си?" не е ангажимент за разговор а част от поздрава просто...
Дори и някакво елементарно "Как си?" не е ангажимент за разговор а част от поздрава просто...
Скрит текст:
Имах преди време колега който не че това му беше най-големият кусур но все намръщен беше и все сърдит на някого. Влизам сутринта, поздравявам - Добро утро! Как сме? Даже и не се спрях, камо ли да очаквам наистина да ми отговори, просто поздравих. И нашият бучи насреща ми - Ми как да сме?? Не съм добре!
Честно ви казвам, не се сдържах а се изсмях и отвърнах - Знам, теб всички те виждаме че не си добре!
Ами не е нормално пък някой да ми бучи и ръмжи насреща задето съм го поздравила, според мен хич не излъга човекът че не е добре. Да не говорим че си му беше обичайният маниер на комуникация, а не единичен случай. От някакъв момент нататък става трудно да се държиш нормално с такъв.
За там лично си бях присъдила медал че не съм започнала да му говоря по начина по който той се държеше постоянно.
Честно ви казвам, не се сдържах а се изсмях и отвърнах - Знам, теб всички те виждаме че не си добре!
Ами не е нормално пък някой да ми бучи и ръмжи насреща задето съм го поздравила, според мен хич не излъга човекът че не е добре. Да не говорим че си му беше обичайният маниер на комуникация, а не единичен случай. От някакъв момент нататък става трудно да се държиш нормално с такъв.
За там лично си бях присъдила медал че не съм започнала да му говоря по начина по който той се държеше постоянно.
И това се е случвало да чуе, не от мен но аз и не бях единствената дето му се чудеше на акъла, както предполагам става ясно 
Когато мога гледам да го обръщам на шега в такива ситуации с цел да "олекотя" малко атмосферата а и аз да се товаря по-малко, то няма много какво друго да направиш. Но не са приятни, факт.
Когато мога гледам да го обръщам на шега в такива ситуации с цел да "олекотя" малко атмосферата а и аз да се товаря по-малко, то няма много какво друго да направиш. Но не са приятни, факт.
По повод елементарното възпитание, поздрав и усмивка, няма да забравя как в едно малко магазинче до Поп-а в София ми споделиха, че всъщност масово хората НЕ поздравяват и все по-рядко са усмихнати и любезни. Жената на касата ми го казва това, а през магазина минава сериозен човекопоток всеки ден. И това беше преди повече от 10г. Тогава бях искрено учудена. Към днешна дата сигурно не е по-добре като ви чета.
Като оставим на страна културните особености, а понякога и въпреки тях, наистина е до възпитание и вероятно и до меки умения до някъде.
Работила съм на рецепция в голям хотел, докато бях студентка. Какво ми е било в душата и сърцето, никога не съм позволявала да ми личи, когато съм на работа. Една усмивка, поздрав и добра дума могат да оправят настроението на човека отсреща. Виждала съм го неведнъж и не е клише. Но явно времената се променят.
Като оставим на страна културните особености, а понякога и въпреки тях, наистина е до възпитание и вероятно и до меки умения до някъде.
Работила съм на рецепция в голям хотел, докато бях студентка. Какво ми е било в душата и сърцето, никога не съм позволявала да ми личи, когато съм на работа. Една усмивка, поздрав и добра дума могат да оправят настроението на човека отсреща. Виждала съм го неведнъж и не е клише. Но явно времената се променят.
Ами има нещо такова, щом около мен слушам специално да обръщат внимание как някой винаги поздравявал и се усмихвал, един вид като изключение и прави впечатление...
За мен "Здравей, как си?" не е разпитване да ми разказва някой, а общоприет поздрав. Кой го е измислил точно така да се поздравява, не знам, но това е станало стандарт, в повечето държави ако не и всичките.
За мен "Здравей, как си?" не е разпитване да ми разказва някой, а общоприет поздрав. Кой го е измислил точно така да се поздравява, не знам, но това е станало стандарт, в повечето държави ако не и всичките.
Не се променят времената, възпитането ни куца и като че ли все повече губим способността да общуваме лично. И даже не е до културни особености. Работила съм с чужденци - германци, белгийци и други. Винаги са поздравявали. Нямам спомен някой да е идвал на среща намръщен или да не е поздравявал на идване и на тръгване. Преди много години бях на гости във Франция, в малко градче. Като излизах сама на разходка, ме поздравяваха почти всички хора - абсолютно непознати. Аз бях много изумена. Тук нямаме навик да поздравяваме непознатите. Случвало ми се е и в по-малки населени места по улиците в Гърция същото. Интересното е, че в България, като се разхождаме по планини, съм забелязала, че хората, които се срещат по пътеките се поздравяват, много често. Колкото са по-млади, толкова по-малко го правят. Не знаят как да общуват младите, това е. Е, не всички, разбира се, но ми се струва, че повечето. Сигурно, това в последните години се отнася не само за младите българи, а въобще. Общуването в интернет прострнаството е за сметка на навиците и добрите нрави при общуването лице в лице, за жалост.
В планината е прието да се поздравява. На витоша да отидеш, поздравяват хората.
Баба ми е от малко градче наблизо до София и като дете помня излизаме, тя поздравява всички. Мислех, че ги познава, оказва се и не познатите поздравявали. Сега младите не го правят.
Но в работа колеги сме, 10 човека сме, не очаквам лично добро утро и довиждане… ама наистина да тръгнеш все едно нищо, ей такс..
Не е да сме се карали или нещо такова. Има някаква неприязън, усеща се, отношенията не са добре, но… харесваме се, не се харесваме, на работа сме за да работим.
Баба ми е от малко градче наблизо до София и като дете помня излизаме, тя поздравява всички. Мислех, че ги познава, оказва се и не познатите поздравявали. Сега младите не го правят.
Но в работа колеги сме, 10 човека сме, не очаквам лично добро утро и довиждане… ама наистина да тръгнеш все едно нищо, ей такс..
Не е да сме се карали или нещо такова. Има някаква неприязън, усеща се, отношенията не са добре, но… харесваме се, не се харесваме, на работа сме за да работим.
Не съм съгласна. Това лято качих 2 върха и много млади хора ме поздравиха. И деца. Ние гледахме да поздравим първи по- възрастните, тъй като те знаят със сигурност, че в планината се казва "Добър ден."
Езикът на тялото и приветливостта, когато трябва да си "получаващ" поздрав също играе роля. Едно е да седиш, забит в монитора, друго е като дойде някой, да се обърнеш и да се раздвижиш. Няма да пропаднат на НАСА данните. Не казвам, че това е случаят при невъзпитаните, дадени за пример в темата, просто отбелязвам.
Езикът на тялото и приветливостта, когато трябва да си "получаващ" поздрав също играе роля. Едно е да седиш, забит в монитора, друго е като дойде някой, да се обърнеш и да се раздвижиш. Няма да пропаднат на НАСА данните. Не казвам, че това е случаят при невъзпитаните, дадени за пример в темата, просто отбелязвам.