Най-забавно ми е на поздрава "Здравей, как си" да ми отговорят за здравословното си състояние в подробности... и да не отвърнат на поздрава както е "по протокол"... Но народ всякакъв...
- Публикувана: 19 ян. 2025, 19:57 ч.
- Последно мнение: 10 март 2025, 21:12 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97
Да, така е, кечър.
В планината поздравяват.
В работа сме в оупън спейс. Аз идвам последна в офиса. Като дойда винаги поздравявам, всички ме чуват и се обръщат. Колежката, която не поздравява се прави, че не ме вижда. Ама буквално аз седя зад нея.. тоест ако не ме чуе, ще ме види. Понеже минавам до нея и сядам. Онзи ден я засичам в асансьора, аз се качвам, тя слиза. Казвам “добро утро”, тя ме погледна, изсумтя и си извърна главата на другата страна.
В планината поздравяват.
В работа сме в оупън спейс. Аз идвам последна в офиса. Като дойда винаги поздравявам, всички ме чуват и се обръщат. Колежката, която не поздравява се прави, че не ме вижда. Ама буквално аз седя зад нея.. тоест ако не ме чуе, ще ме види. Понеже минавам до нея и сядам. Онзи ден я засичам в асансьора, аз се качвам, тя слиза. Казвам “добро утро”, тя ме погледна, изсумтя и си извърна главата на другата страна.
"Здравей, как си?" е превод от английски и е поздрав. На български изобщо няма такова значение и лично мен много ме дразни да се употребява с цел поздрав. Имаме си "добър ден", което е предостатъчно, ако не искаш реално да питаш човека отсреща как е.
Уточнявам за поздравите и липсата им - много често се случва, не винаги и не всички. Или дискретно си поздравяваш колегата, с когото делите отговорности и бюра. Собственикът, както и немските колеги поздравяват най-звучно, всъщност 😊
Офисът е голям, бюрата са на голямо разстояние едно от друго. Има и хубави неща - никой не се интересува другият дали е дошъл навреме, дали си тръгва по-рано, дали и защо е взел отпуск или болничен. Няма клюки, интриги и сплетни. Звучи странно, но е факт. Не всеки може да вирее в такава обстановка, обаче.
Офисът е голям, бюрата са на голямо разстояние едно от друго. Има и хубави неща - никой не се интересува другият дали е дошъл навреме, дали си тръгва по-рано, дали и защо е взел отпуск или болничен. Няма клюки, интриги и сплетни. Звучи странно, но е факт. Не всеки може да вирее в такава обстановка, обаче.
. Така, че само Здравей стига. 
"Здравей, как си" не е стандартен поздрав?
В българския език поздрав е само "Здравей". Втората част е въпрос, който служи за започване на разговор. Не е задължителна, и, ако не искам да ми разказват и/или да влизам в по-дълъг разговор - не питам.
Все имаме време и човещина да чуем "бива", "добре" или "горе-долу". И да продължим с питането.
Ако някой ме "поздрави" като горното - здрасти, как си, искам нещо в едно изречение, отговарям само на "как си" и чакам да пита в отделно изречение. Сори.
"Как си" е т.нар. small talk и би следвало да завържете мини разговор за времето, кучето, уикенда
Ако смятате "как си" за поздрав, то би следвало да се питаме
Добро утро, как си
И отсреща да отговарят
Добро да е, как си
Ако някой ме "поздрави" като горното - здрасти, как си, искам нещо в едно изречение, отговарям само на "как си" и чакам да пита в отделно изречение. Сори.
"Как си" е т.нар. small talk и би следвало да завържете мини разговор за времето, кучето, уикенда
Ако смятате "как си" за поздрав, то би следвало да се питаме
Добро утро, как си
И отсреща да отговарят
Добро да е, как си
Да питам нещо странично. За 2-ри път за около 2 месеца се случва да ме контактне в Линкдин рекрутърка от големи чужди компании, които оперират и в БГ /BPO, ИТ технологии и т.н/. И в двата случая въпросната май е базирана в Румъния, но уж отговаря и за България, харесали профила ми, искат да обсъдим някаква подходяща позиция, водим някаква кореспонденция и изведнъж ме "гоустват".
Първият път с фирма 1 се стигна до уговорка за нещо като телефонно интервю в определен ден и час /от днес за утре/ и после нищо, няма обаждане ни съобщение. Тъпото беше, че и уговорката беше по телефон и нямах писмено доказателство. Вторият път с фирма 2 кратък диалог в ЛИ, уж пак да обсъдим някаква позиция, пратих си контактите + подробно СВ и пак мълчание.
Какви са тия практики, някаква схема ли е или какво пропускам? Реших, че може да е някакъв фалшив профил, но уж са "верифицирани рекрутъри", профилът е вързан с официалните страници на компаниите въобще не се усъмних в нещо нередно.
Първият път с фирма 1 се стигна до уговорка за нещо като телефонно интервю в определен ден и час /от днес за утре/ и после нищо, няма обаждане ни съобщение. Тъпото беше, че и уговорката беше по телефон и нямах писмено доказателство. Вторият път с фирма 2 кратък диалог в ЛИ, уж пак да обсъдим някаква позиция, пратих си контактите + подробно СВ и пак мълчание.
Какви са тия практики, някаква схема ли е или какво пропускам? Реших, че може да е някакъв фалшив профил, но уж са "верифицирани рекрутъри", профилът е вързан с официалните страници на компаниите въобще не се усъмних в нещо нередно.
Възможно е и донякъде обяснява, благодаря. Нямам много опит с такива ситуации и изобщо Линкдин, затова бях леко учудена. Дори и така да е, явно в първия случай става дума за як непрофесионализъм, защото първо уговаряш интервю /предполага се, че някой мениджър е одобрил и пожелал да бъда интервюирана/, второ го уговаряш само устно без съобщение нито имейл нищо /може би и не е случайно, и аз не се усетих/ и трето просто го отменяш без никакво предупреждение... Досега не ми се е случвало подобна издънка за 3-4 месеца, затова бях изумена.