Чувствам се объркана

Аз познавам две дами родили около  36 годишна възраст чрез инвитро без партньор, защото всички наоколо им дуднеха защо нямат деца(едната има близнаци)...

Ужас, потресаващо
Не е лесно да угаждаш на толкова много хора.
Ами ако започнат да искат различни неща?
Малии, тия ще откачат.
Сега сигурно им говорят, че нямат мъжове и те си търсят, нали?

Нямате представа колко млади хора в диапазона 20-25 години са сами, нямат връзки. На моя близка сина, на 24 години, никога не е имал връзка, а е хубаво момче, работливо и умно. Не е и гей, категорично, интересува се от жени. Излиза с приятели, не стои затворен вкъщи, има и голям кръг от познати в цяла България. Ама приятелка - тц. Чак се замислям колко добре е било в онези времена, когато семействата са избирали и са уреждали браковете на децата си в кръга на шегата...

Авторке, имаш време, но и времето си лети. Не спирай да се оглеждаш за подходящ партньор.

Права е Елора... Имаше наскоро една тема тук колко били прецакани самотните майки и как жена с деца е "втора категория"... Ей затова не трябва да се плаща данък обществено мнение, защото каквото и да правиш - все ще си крив.

Не живея за другите.
Изобщо тези хора хрумва ли им че някой няма деца, защото просто не иска?

При едната натискът беше огромен.Другата просто бе решила,че не ѝ трябва мъж...Аз се радвам,че никога не са ни натискали за деца.Дори след загубите ми от 2016-та майка(свекървата) се бе изплашила за мен и ме молеше да не правя повече инвитро опити(на нейна близка приятелка дъщерята бе починала по време на подготовката за инвитро)...

Това е така, в случай че наистина не иска, то може и мъж да има и пак да не искат деца / хипотетично/.Ако няма партньор или все не намира подходящ, а иска да има дете е съвсем друго.За това става дума, че в този случай не трябва като че ли да се чака дълги години.Всяко нещо с времето си е най-добре .

Ако не си готова, мотай си се. Аз лично се мотах чак до 32, дори ако не беше мъжът ми, щях да остана без деца. Изобщо не бях сигурна дали искам, преди да го срещна. И те хората си говорят, особено тези с децата. Аз сега ги разбирам, за мен вече няма по-хубаво от това. Но ти няма как да го разбереш и съвета да не обръщаш внимание е най-полезен.
А ако наистина искаш да срещнеш мъж, трябва да целунеш много жаби. Това с принца на бял кон е само в приказките. Трябва да излизаш с мъже.

Не се чувствай объркана. Всичко е наред.  Успокой се и живей малко ден за ден. Аз родих на 29. Наслаждавай  се на всичко и прави това, което ТИ смяташ за добро. Животът ни е предначертан...мисли за себе си и винаги си бъди приоритет. Пътувай и се радвай на живота. Мъжът ще те намери. Пази си здравето!

Животът ни не е предначертан. Човек винаги има и личен избор.

Сега виждам темата.

И продължавай да не се влияеш от "хорското мнение, какво трябва, стандарти и социален/фамилен натиск".
Раздялата със сигурност ти е оказала влияние, но 3 г. е доста, за да не си я преодоляла, осъзнала. Добре си правила, че си излизала с мъже за поддържане на тонус малко, или много, постоянно се общува.
Понеже и аз съм имал такива периоди, и определено съм си и самодостатъчен, свикнал на пълно
спокойствие, знам какво е. Не се обаче изолирай и вглъбявай, не слагай бариери, защото само си вредиш, освен ако не искаш това категорично, но се съмнявам да е така. Просто не си срещнала подходящия човек, а това става със запознанства, излизания и срещи. На 25 да се "затваряш" е грехота, много потенциал на вятъра.
Това, че си изграждаш метериално живота, браво, за твое спокойствие и независимост.

Дали е "време"?

Възрастта ти е перфектна за бременност по принцип, дори с по-зрял мъж от теб, но и двамата трябва да искате това, не веднага, а да се поопознаете, дори поживеете заедно преди детето, да си свикнете един с друг. Да, време имаш от гледна точка на физиология, което е добре, защото това време би се използвало чудесно за гореописаното - да си поживеете, да попътувате, да се насладите на първоначалното безгрижие, да се размазвате от всичко по много. Това само с подходящия човек. На теб "прихождащи" не ти трябват, ти си имала, знаеш какво е. Това, че си самостоятелна само е в твой +, не е казано да "прибираш" никого и да заживявате, а излизате, опознавате се, прихождате си, времето показва.
Звучиш ми адекватно и добре, успех!

Абе, ако не е асоциален и наистина е толкова хубаво и умно момче, най-вероятно е имал някакви връзки, но просто не споделя с майка си половия си живот.
Аз също не съм споделяла с родителите си, те не са ме и разпитвали, за всяка тримесечна връзка. Даже имах едно гадже, с което цяла година се мотах, не съм го запознавала с нашите, защото знаех, че не е мъжът за мен.
Запознавала съм родителите си само със съпруга ми, защото вече живеехме заедно от няколко месеца.
Той също е водил само мен при майка си, а беше на 29 години тогава. Имал е и други гаджета, приятелите му ги познават, но не ги е водил при родители.
Сега младите не бързат да се женят, гледат малко по-реалистично и дори цинично на нещата, и не виждат смисъл да занимават родителите си с кой правят секс в момента.
Всъщност и баща ми преди 40 години, докато е учил в София, е имал връзки от по половин-една година, ама не се е обяснявал на родителите си на село. Те и не са питали. Докато не доведе жена да я представи "мамо, тате, ще се женим" не се брои.

Добре, Манди.
Но какво може да накара една жена, или мен - мъж, да седи 1 г. в отношения, ако не припознава своя човек, т.е. знаеш, подсъзнателно усещаш, но седиш? Не 1 м., 1 година, за което време се предполага, че дооста сте преживяли заедно, споделяли, изживявали, "уж"?
От позицията на постоянно заедно, не срещички 3-4 пъти в месеца за едното и някакви разходки.

Как какво? На 20-22-24 години може с гаджето да ти е забавно, сексът да е добър, но да нямате еднакви представи за живота си занапред. Примерно единият бивш замина за чужбина, не му се живееше в България, на мен не ми се живееше в чужбина.  Чудесно си прекарвахме, луди-млади, забавно беше, ама не сме имали еднакви представи за живота си. Другият пък имаше деца от предишна връзка и не искаше повече. На 20 години нямаш бърза работа и ако ти е приятно с човека оставате нещата да се разсъхнат сами, не ги отмяташ по бързата процедура по същия начин, както на 28-30+.

Чудесни примери за "Гаранция-Франция".
Така се случват нещата, и годините минават.
А междувременно в живота на всеки може да има и куп други неща, които се разбират впоследствие, както и твоите примери с промяна в плановете на единия.
Този с детето дори и връзка не си трябвало да започваш, щом ти си била много млада, искала си по принцип в перспектива дете, а той - не.