Нямам приятели

Аз също не броя за приятелство и прекратявам отношения, в които се чувствам нечисто, пренебрегвана или ми се струва, че другия изпитва негативни емоции и се радва на неуспехите ми, съревновава се с мен.
Ако това ще са ми приятелите то врагове не са ми нужни!

Няма нужда и от назидаване как трябва да подбира приятелите си и какви изсисквания да имала! Това са лични и вътрешни потребности. Ако някой иска клюкарка, с която да си говорят какво са правили снощи в леглото с мъжа и друга държи тези неща никога да не се обсъждат пред нея. Ако някоя иска приятелката да и звъни всеки ден - друга и стига да се чуят един път месечно и НЕ няма стереотип ни за приятелството, ни за любвта.

Много, много, много е трудно сега на младите хора да създават приятелства. И тук повечето хич не са млади и съдят по своите разбирания. Младежта сега са различни, бързо консумират отношенията вкл. приятелствата, не се привързват както ние нявгаш и т.н. айде да не ги анализирам и обобщавам спрямо всички млади хора, които са около мен.

Авторке ще се опитам да ти обясня как се създават приятелства. Представи си мишена - е средата с червения кръг са ти най-близките, следващия кръг са хора, с които си общувала и са ти допадали, имали сте общи теми и забавления/работа/учене. Следва следващия пръстен на мишената - хора, с които се познаваш, но не си говорила много и допирните точки са по-малко и така стигайки до съседки с които само се поздравяваш, познати на познати, с които си махвате на улицата и т..н.
Започваш целеустремено да се опитваш да опознаеш хората и да ги преместиш в по-близък кръг. Каниш някой на кафе и хич и не се засягаш ако откажат или не подемат - те може да са си ок в света, който са изградили и да нямат нужда от нови приятелства. Предлагаш да правите нещо заедно, да идете заедно и даваш шанс да се поопознаете и да видиш ще станете ли приятели.
Близота на приятелството е като влюбване - на сила не става. Трябва време и малко напасване с общи изживявания и опознаване.


 

От десет реда мога да знам много, защото ми е професия да знам много от десет реда. Съвсем градивно ти обяснявам, че от описанието на проблема лъха на сериозен егоцентризъм, който отдавам на възрастта. За същото говори и това със завистта. Това търсене на завист у другите, които не са ти направили нищо лошо също е проява на егоцентризъм и твърде високо мнение за себе си и притежанията, и постиженията си.
Хубаво е човек да има изисквания, но те трябва да са и към себе си, а и да имаш реалистични очаквания. Ако ти гниеш сама у вас и никой не те поглежда, че и едва свързваш двата края и дойде твоята приятелка с новата си кола, докато отива при поредното си гадже как ще се почувстваш? Сигурно ще се радваш за нея от една страна, но и няма как да не ти е кофти поне малко от това, което ти нямаш и да се питаш защо. Не знам дали е завист, сигурно е, но ако този човек не ти вреди и не злобее, не виждам как отчиташ тази завист и с какво ти пречи. Още повече си на възраст, на която очевидно тези т. нар. приятели са ти просто някакви познати от максимум година.
Млада си, поизлизай с хора, с някои ще се сближите, с други ще се разминете, но не търси нон стоп под вола теле. Силно се съмнявам, че разполагаш с активи, на които толкова масово да се завижда, защото тогава щеше да си в среда със сродни по активи – пари, външност, ум – хора. Вероятно в средата ти сте от един калибър с дребни разлики.
И ти виж за теб какво е приятелство и дали ти също го предлагаш във вида, в който го очакваш. Тогава ще си намериш хора като теб. Никой от нас не е толкова уникален, че да няма втори като него и да трябва да бъде сам.

Хората са такива, каквито са. Еднорозите не съществуват. Приятелство е да приемеш и обикнеш другия, какъвто е. Обикновено има недостатъци, има дразнещи черти, невинаги дава, колкото получава. Но с годините е важно да има баланс, приятелят също да се грижи за приятелството.
На твоята възраст ти е нужна компания със сходни интереси, занимания, забавления. Това с трите приятелки и мъжът е за нас 40 годишните, които нямат време и ресурси да са по дискотеките нон стоп и да се забавляват на макс.
Разбирам, че поколението ви е различно, но човешките нужди са същите.
Може би тук няма да намериш подходящи съвети, трябва да обсъждаш тези въпроси с хора на твоята възраст.

Изключително много оценявам коментара ви и ви благодария за разбирането!❤️Давате ми надежда,че все още съществуват хора със сходни възгледи на моите.Вие сте първият коментиращ,който вниква в  същността на това,което искам да кажа,че дори го обяснихте по-добре от мен самата-"Ако това ще са ми приятелите то врагове не са ми нужни! ".
За останалите коментари от сорта на какво си постигнала,че да ти завиждат-не е нужно човек да е световен олимпиец,за да му завиждат-нищо съществено не съм постигнала и не се имам за нещо повече от другите . Наистина са ми интересни вашите критерии - всеки човек ли приемате за приятел-има ли въобще качества,които ви отблъскват или понеже сме "хора" трябва да се примиряваме и да не изискваме приятелите ни да ни желаят доброто,да се радват с нас,да ни подкрепят?Ако не са до мен ,каква е разликата между тях и случаен минувач на улицата,който не познавам?

Приятелите са като гаджетата. Харесваш ги и не ги преценяваш като на кастинг. Или ги обичаш, или не. Или ти е хубаво с тях, или не. Обикновено са хора с общи ценности.
А и с годините човек няма нужда от много приятели, особено когато има партньор и семейство. Остават малко по-близки приятели, с които всеки си намира и общото, но си поставя и граници. Остават и немалко познати, с които да прекарваш добре.

Нужно е. На какво ти завиждат ако не намират, че имаш нещо повече?

Преди да започнат да ти желаят доброто сте се сближили по някакъв признак – общи възгледи, общи интереси, общи ценности, възпитание, морал, естетика. Ако щеш, в твоя случай се съберете на тема, че мразите хора, които завиждат. Трябва да имате някаква допирна точка и след това повечко общуване, за да си станете близки. И изпитанията на времето и различни ситуации, за да се види, че не се разминавате, а си оставате близки. Едни хора не могат да търпят успеха, други се натоварват от страданието и се разделяте. Но първо все пак трябва да сте могли да си общувате повече време, да имаш нужда да си обменяш мисли и време с тия хора. Това не става за един ден. И да, не можеш да очакваш, че във всичко ще са като теб, не е и нужно. Имаш си основите на това кое харесваш и кое не можеш да търпиш в хората и тръгваш от там. На твоята възраст още не сте се изградили като личности, а и сте от поколение, което не търси толкова близост с другите, по-повърхностни са ви отношенията, та не мисли, че правиш изключение. Това искам да ти кажа през цялото време, но пък всеки, който не ти приглася те ядосва. Помисли и върху това. Приятелите не винаги ти пригласят, именно защото ти мислят доброто.

Дали има връзка между раздялата с гаджето ти и раздялата с приятелките? Има ли нещо общо между двете според теб?

Ти описваш една приятелка, с която си се разделила. През годините си имала и други. Дали не можеш да си възстановиш някое от предишните приятелства?
Давам пример. Във вашия клас си имала разни приятелки, по-близки или не толкова. Ако инициираш среща на класа, ще дойдат някои от съучениците и по време на разговорите може да се разберете с някои пак да се видите и постепенно да се сближите отново.

Струва ми се, че няма да ти навреди да прочетеш още веднъж коментарите на Бояна. Може да не е сега, а след седмица, но има много истина в тях.

Честно казано, може и просто да ти е убягнало да се научиш как да бъдеш харесвана и приятна за хората. Социалните умения също да умения и се научават, също са и различни в различна среда.

Реално не познаваме авторката, нито нейните приятелки. Възможно е да си въобразява, че и завиждат. Възможно е и да са наистина завистливи. Има хора, които завиждат за много дребни неща. Завистта е човешка емоция и не е аномалия, доста често срещано явление.
Дали има истинско приятелство - има, но е необходима голяма доза алтруизъм и емпатия. И дори при такива приятелства се случват предателства.
Аз лично съм се нагледала на жени, които свалят мъжете на приятелките си, както и съм го изживяла на свой гръб. Дали е завист, дали са си просто големи флиртаджийки, не знам, но е неприятно.
Авторке, можеш да се присъединиш в някоя група или някакъв курс и да търсиш приятелки с твоите интереси. Може пък да попаднеш на твой тип човек. А нямаш ли някоя приятелка от детството, с която не сте се чували отдавна, и с която можеш да възобновиш контакт?

Не можеш да имаш зряло приятелство (или връзка с мъж, впрочем), ако смяташ да държиш сметка на хората за чувствата, настроенията, мислите и въобще за вътрешния им свят. Единствено можеш да имаш претенции за поведението им към теб.

Особено ако искаш дългогодишни и много близки приятелства, можеш да си 100% сигурна, че за 10-20-30 години и те, и ти ще изпитате целия спектър емоции една към друга. Радост и обич, да, но понякога също ревност, завист, гняв, раздразнение, осъждане и т.н. Човешко е. Особено ако сте на сходна възраст и се състезавате в една категория. При голяма възрастова разлика е по-лесно да не се сравнявате.

Зрелостта е да се научиш да приемаш и прощаваш, ако ти е важен човекът. И да осъзнаеш, че и ти не си светица и най-вероятно си ги дразнила точно толкова, колкото и те теб.

Специално завистта дори не показва кой знае какво отношение към теб, а по-скоро самосъжаление и неудовлетвореност у изпитващия я. Освен това е напълно възможно хем да се радваш за успеха на близък, хем да ти е тъжно за теб самия. Отстрани може да изглежда като завист, но е по-комплексно.

Мисля че във постовете на Дорис, Февър Рей и Бояна, се обобщиха нещата ( имаше и други полезни мнения ).
Общо взето има познанства, добри познанства, колегиалност и някакво сприятеляване.
Истинските, големите приятелства, могат да не се срещнат всеки ден. Даже може и изобщо да не се случат никога.
Общуваш с някакви хора, може и от един път, може и след 10-15 години да се харесате, даже може да се харесате толкова много, че да сте неразделни. Като приятели.
Но рецепта няма. Както се каза, това е химия. Но има и хора (познавам такива ) при тях химиите и емоциите са малко, те подхождат логично и практично, малко счетоводно. И незнам. Намери твоите хора.

Не съм чела всички мнения по темата, ако повтарям някого, без да съм дала “кредит” с лайк, се извинявам.

Относно злобата и завистта, нали знаеш кой е най-големият тест за приятелствата? Или да цитирам Оскар Уайлд. “Всеки може да съчувства на страданията на приятел, но е необходима много фина природа, за да съчувства на успеха на приятел.”

Дистанцирай се от хора, като усетиш негативна енергия към теб. Без лоши чувства от твоя страна. Не забравяй, че по този начин те само показват себе си, поведението им не рефлектира, не оценява теб, като човек или приятел.

Случвало се е при мен приятелки да завиждат или да се възползват от времето, енергията ми прекомерно, помагала съм им много.

Впоследствие се е оказвало, че те имат свръх егоистична нагласа. Е, сега, да започна да страдам от това ли? Преживявала, прощавала, дистанцирала съм се и съм казвала “Имали са нужда в онзи момент, помогнала съм им”. Аз не съжалявам.

За да имаш приятели, първо ти трябва да бъдеш приятел. Замисли се върху това. Ти какво “даваш”, какво очакваш от приятелка?

На тази възраст(21), най-вероятно прекарване на време заедно, излизания, бъбрене, споделяне.

Разбира се, споделяне и на притеснения, и проблеми, което също е част от приятелството, но не винаги и всеки път.

Аз каквито и трудности да съм имала, а не да съм нямала, съм се стараела времето, прекарано с приятелки, да бъде приятно, комуникацията пълноценна, и приятелките оценяват.

Излизай и общувай.

И отново по Уайлд: “Бъди себе си, всеки друг вече е зает.”

Така ще привлечеш своите хора, с които си пасвате органично, без да насилваш нещата.

Не е задължително да бъдат много на брой. Малко, но истински е също добър вариант.

За самочувствието, ако искаш, ми пиши на ЛС, ще ти препоръчам добра книга.

Но защо на лично съобщение - напишете тук книгата, моля!

Много ви благодаря за отговора!

Нищо против нямам да я напиша, но да не се сметне за реклама.
Ок, с риск да изтрият. Казва се The Confidence Gap, Russ Harris, на английски съм я чела, не знам дали е издадена на български.