Нямам приятели

Книгата е супер, но какво общо има с темата? Не забелязвам по нищо авторката да има проблеми със самочувствието, тъкмо напротив.

Тя самата написа в първия си пост, че "няма самочувствие". ))

А и е напълно възможно в нейната област на компетентност - следване, хоби, работа, да пращи от самочувствие, но в социален план не толкова. #socialanxiety

Тя го е написала, но това не личи в историята и не мисля, че е вярно. Тя не харесва хората, тя ги разкарва, защото усеща, че и завиждат. Това е друго, не е ниско самочувствие. Според мен, разбира се.

Бояна, а защо се хващаш за думата "завиждат"? Авторката се опитва да синтезира някак с думи негативно отношение, което усеща. А щом се чувства така - то няма място за приятелтво.
Да, резонно е в основата да стои ниско самочувствие, желание за повече  внимание, отхвърляне и куп неща, които от няколко поста и то докарали автора в отбранителна позиция няма как а разберем. 
Не съм запозната с книгата. Благодаря, че бе препоръчана! Веднага я препратих на близко дете, на която може да е в полза.

Доброто самочувствие и самооценка са в основата и на здравословните връзки, любов и приятелства. Както и в намирането на релевативна работа.

Тя никъде не даде конкретен пример, освен че усещала завист и после говорила няколко пъти с приятелката, докато последната си признала.
А защо е завиждала, как го е показвала, как е вредило това на отношенията им и дали не е било резонна ревност, понеже насреща си не е срещала съпричастност при непостигане на същата или сходна цел - нищо по въпроса.

Авторката беше написала, перифразирам, че точно когато е на дъното, ако тогава приятелите не я подкрепят, значи те са просто случайни хора за нея. Тоест, тя не е била и подкрепена в трудни моменти.
Но наистина, няма нито един пример нито за завист в добра ситуация, нито за пренебрегване в лоша. А би помогнало, за да се разбере контекстът.

Хващам се за думата съвсем умишлено, защото в опита и да си формулира проблема е пълно с противоречия. Ако се хванем за думите и може да изплува в някаква яснота. Обикновено "телепатията" по отношение на другите е проекция на своето собствено отношение към тях или към света.
Въпросът е дали това идва от нея или от другите, защото поне частта, в която идва от нея може нещо да се направи.
Ако проблемът е със самочувствието то предполагаемата завист от другите си е проекция на нейната завист. Иначе е по-нормално да мисли, че я презират, ако върху тях проектира отношението към себе си. Това е основата на социалната тревожност, но там параноята е, че всички ги смятат за тъпи, грозни и прочее, дума не може да става за завист. Ето затова се хващам за думата.

The Дорис, радвам се да е от полза за някого. Книгата си струва, бях я чела преди години, като бях по-малка. Навлиза в дълбочина към core confidence, което е хубаво, защото просто се изприщвам от съвети да се повиши самочувствието, като се подобри външен вид, което е масово.

Не че визията не е важна, не че не трябва да се работи и по нея, но просто е супер повърхностно, а и всички след една определена възраст ще я загубим, и тогава не ми се мисли какви кризи ще настъпват за някои, разчитащи само или предимно на визия.

Uncommon явно е разбрал/а думите ми.
"Авторката беше написала, перифразирам, че точно когато е на дъното, ако тогава приятелите не я подкрепят, значи те са просто случайни хора за нея. Тоест, тя не е била и подкрепена в трудни моменти."

Бояна-наистина не знам от къде да започна,но първо ще  отговоря на следния ваш коментар:
"Тя го е написала, но това не личи в историята и не мисля, че е вярно. Тя не харесва хората, тя ги разкарва, защото усеща, че и завиждат. Това е друго, не е ниско самочувствие. Според мен, разбира се."
На първо място ще кажа,че за пореден път правите заключения за мен,а наистина не ме познавате.Не случайно профилът ми е анонимен-за да не се притеснявам да бъда искрена в поста си, защото така или иначе никой не знае кой стой зад този профил- в този ред на мисли-каква е ползват ми да лъжа?Въпреки това вие отговаряте: "това не личи в историята -Не е вярно".Аз няма да се мъча да доказвам истинността на написаното-ако искате вярвайте.
От коментарите ви само започвам да се чудя дали вие самата сте компетентна по темата/имате ли с кого да разговаряте/имате ли собствени приятели, защото ако коментарите ми бяха настроени както вашите,аз трябваше да напиша,че разкаравате хората, защото веднага нападате и слагате етикети.Дали пък вашето държание към мен не отразява проекция на вашите взаимоотношения?Забележете как коментарът ми е във ваш стил и се замислете как бихте се почувствали да получавате такива отговори.Относно "великата завист" няколко коментара по-горе помолих да не пробразвате темата-не всяко мое приятелство е приключило заради завист-дала съм го като пример ,а вие се хванахте за него като удавник за сламка.
Все пак Ви благодаря Бояна,както и на всеки коментиращ,който е отделил от личното си време,за да ми помогне.Чета и размишлявам над всеки коментар,дори да не отговаря на моите виждания,но има мнения,с които просто не мога да се съглася.

Ами чувства се нападната така, че минава в защита и се оплита. Нормално е.
Не мисля, че е необходимо да се пише трактат защо се оттегляш от приятел - не го усещаш близък и това щеш или не щеш е край на приятелството. Няма драма. Трябва да се научи да влизат и създава нови приятелства. А това никак не е лесно.

За себе си анализирам, че като млада много лесно скъсявах дистанцията и имах много приятели. Сега 30 години по-късно осъзнавам, че никакви приятели не са били и времето ги е отсяло.
Дъщеря ми пък създава малко - единици приятели, не си досаждат често, не се натоварват с ежедневна драма, но ми се струва, че са стойностни приятелства. Тя бе моя урок, че всеки се движи с неговия темп и потребности дори и в това,
За това в тази тема се опитвам да разбера потребностите на авторката, а не да и търся косури и да и начуквам канчето защо се разделяла с приятели. За да остане сам сама - значи нещо в тях не е било ок за нея! Толкова!  Не правя компромиси с приятелствата си и не съветвам никой да го прави. Познати много! 

Хареса ми съвета да се придържа към това да е приятел, какъвто иска да е. Но това не винаги означава, че ще получи същото.

Човек трябва да се приеме, дори не да се харесва, за да е добре със самочувствието. Съветите за външния вид са нелепи, защото повечето хора не са особено красиви, а и човек е свеж за кратко

.Не се чувствам никак от коментарите ви, защото не рядко, когато хората не са съгласни стават нападателни. Нямам за цел да ви лепя етикети, а да ви провокирам да мислите. Не знам какъв човек сте, но е по-важно дали вие знаете. Още сте млада, както отбелязах много пъти, и тепърва ще се дооформите като личност. Това е единственото ми мнение за вас, с което също можете да не се съгласите.
Иначе, имам 30 000 поста вероятно и две книги, четете и ме коментирайте, ако това ще ви помогне с нещо. Все пак помнете, че не аз съм пуснала тема с проблем и не виждам повод да ми се сърдите. Това, че опитвам да помогна далеч не означава, че успявам. Може и приятелите да се опитват да са приятели, но да не успяват. Не всеки има капацитет за приятел и не винаги. Това не означава нищо лошо нито за него, нито за вас.

Има един много хубав филм по темата за външния вид и приемането такъв, какъвто си. The Substance. Многопластов, наситен, пълен с истини и поуки, но не ги "спелува", по-скоро загатва, и не всеки ги разбира. Два пъти го гледах.

А на завиждащите не им пише на челото “завиждам”, по-прикрити са. Като видиш с очите си как когато на теб ти е зле, те се усмихват, и не могат да скрият усмивката си, и ти стават ясни истинските им чувства. Не знам, аз съм като авторката и като The Дорис в това отношение - не мога да толерирам злоради хора като близки приятели, лицемерие. Отиват много навън по кръгчето на The Дорис с приятелите/познатите, ставам много заета за тях, сериозна дистанция се въввежда.

То кой може да ги понася? За мен има да типа хора – едните имат усещане и разбиране за екип, отбор, семейство и те са на принципа, че ако някой от нас е добре всички сме добре, ако някой от нас страда всички страдаме с него. Те имат капацитет да са приятели. Другият тип са в постоянно съизмерване и съревнование, постоянно търсят да превъзхождат или да ги превъзхождат, те са с чувството, че ако ти постигнеш нещо или се сдобиеш с нещо сякаш го отнемаш от тях и като галеник на съдбата си виновен за техните липси, а ако страдаш пък ги натоварваш, те не могат да са приятели, поне според моите разбирания.
И няма нужда човек да ги усеща, достатъчно е да види как коментират други хора.
Друг въпрос е, че при младите на 20 в момента, нещата са доста по-различни. Цялото поколение е фиксирано върху повърхностното, парите, външния вид, някак още не са се научили на близост с другите хора, или нямат нужда от такава. Има сериозни проучвания по въпроса. Това е допълнителна пречка, но пак да кажа, никой не е толкова уникален, че да се налага вечно да стои сам. Ще се намерят приятели и за авторката.

Изкефи ме The Substance.
Кака (леля) Деми взе Златен Глобус.
Близки приятели и лицемерие не вървят ръка за ръка.

Съгласна съм, но ние не знаем от кой тип е авторката. Лично аз имам по-различен прочит за нея от "егоцентрик" с чувство за превъзходство, разбира се на база какво тя е споделила. Прилича ми по-скоро на интровертно момиче, без особено голямо самочувствие, опит и социални умения, което не е упрек към нея,  произтича от липсата на самочувствие. Нормално е във връзката й да е била концентрирана повече върху мъжа, и сега, свободна, да й липсва мрежата за сигурност, която дават приятелите, и да се чувства самотна. Нищо егоцентрично не виждам, от моя прочит, разбира се.

А, че на 21 не може да посочи точно с пръст какво негативно в поведението на другите не й харесва, с конкретика, но все пак да усеща неестественост, също за мен е разбираемо.


Ривоукър, актрисите ли те изкефиха? Шегувам се
Филмът е един от най-добрите за годината, с номинации за такъв на Оскарите, за най-добър сценарий, един куп награди.