ТОММ, методът на организираната майка - как да поддържаме и почистваме дома без стрес

Явно по усет съм прилагала същата система, когато работех.
Аз винаги действам по график, но не само на чистенето, а на целия ден/седмица.
Мисля, че в стари теми бях писала работния график, а даже и сегашния.
На мен подобни системи са ми страшно удобни.
Огромният плюс е, че след първите месеци вече "превърташ играта" и всичко Е подредено и организирано. Ако пък си и минималист (като мен), ежедневното домакинстване се свежда в един момент до броени минути.
Час на ден ми е вече дори много, за да вкарам всичко в ред, че и да сготвя за 3-те дневни хранения, а останалото време да ползвам за себе си.
Тази организация си я въведох, докато работех и гледах първите си две (породени) дъщери. И после само я развивах за свое удобство.
Освен задачите, задължително включвам и лежерните моменти в графика. За по-голям стимул.

Ние си имаме система, двамата сме екип и всеки си има определени задължения. Мен тази организация би ме затруднила много, тази подреденост ми е абсолютно нелогична и неприемлива, въпреки че съм много подреден човек. Как би се справил човек, работещ на пълно работно време и пътуващ доста до работното си място? Ами никак, независимо какво казват гурутата.

Не знам за другите; аз успявах с работа на пълно време и малко над час пътуване до нея и обратно плюс оставяне и прибиране на дете. Ако се разпределят задачите между двама, става по-лесно, даже като става дума за половин час на ден.
Има дни, в които човек прави повече, и по-малко.

Човече, основната идея е редовността, т.е. всеки ден по малко.
На това се базират всякакви такива системи. Ако си редовна, няма огромно значение дали чистиш кухнята в сряда, петък, или в произволен ден всяка седмица.
Графиците са по-скоро за да те мотивират, да го отметнеш после като свършено. Ало работи за някого - супер, за мен е излишна работа да си правя график на чистенето. Когато съм редовна няма нужда от график,  просто виждам какво има да се прави и го правя. Утре друго, и така всеки ден.

Ако видиш, ясно...ама, ако не го видиш- списъка/ графика е за това- да напомни.

На мен списъци не ми трябват, изградила съм си навици и се справям с дома. Винаги е подредено и общо взето чисто. Живеем аз и двете ми деца, така че и сама правя общо взето всичко. Единственото, което правя е като списък в телефона за деня и идните дни за да се подсещам за някои неща. Утре сутринта примерно ще прибера зимна украса, ще почистя праха и пода и ще наредя друга. Такива неща правя събота сутрин на спокойствие докато спят децата. Разковничето е да обичаш да чистиш, подреждаш, гладиш, да ти е подредено и уютно. А аз много обичам и не го чувствам като неприятно задължение.

Не обичам да чистя или подреждам. Има толкова по-приятни и интересни неща за правене в живота. За съжаление никой не идва да оправя и чисти вместо нас, та се налага да се жертваме сами, избираме да го правим по начин, работещ за нас.
От понеделник мисля да почна със седмица 1, ако някой иска да го правим заедно, да каже. Всеки може да си брои самостоятелно седмиците и да почне когато си иска, разбира се.

Вкъщи са натрупани много багажи, а отделно си е и мръсно. Не  епросто разхвърляно, а е наистина мръсно.
Ние не смогваме да подреждаме и чистим-от една страна заради задачите ни...въпреки, че аз работя на 6 часа, моят мъж често работи от вкъщи. От друга и двамаа сме си с типично ADHD, само като видя купчината дрехи и физически започва да ме боли всичко. Не мога да се накарам, не знам къде какво да сложа. Чистя тоалетната, на другия ден пак е мазало, коридорът и той е мръсен, банята, терасите са пълен погром. Вратите са омазани, малки ъгълчета с натрупана мръсотия.
Най-накрая преди седмица се разбрахме с една жена да идва да чисти веднъж седмично. Въпреки, че дойде на оглед първо, в сряда като дойде да чисти се е отчаяла напълно и е успяла да почисти само двете спални. После обсъдихме, че е нужно да викнем фирма за освновно почистване(не само апартамента, но и прозорците, които отвън не са чистени 10 години и 2-3 пъти само са замазани). И така...най-накрая утре ще дойде фирма да почисти апартамента. И тя ще идва веднъж седмично да подържа.
Ние ще трябва някак да се напънем да намерим време да чистим всекидневно по малко, за да не стигнем отново до сегашното положение.
Не знам как ще успеем, защото като с еприбера аз успявам да изпера, просна/включа сушилнята и да сготвя. Мъжът ми пуска робота и реди миялна, децата минават с прахосмукачка и редят миялна, но явно това не е било достатъчно досега.
От НГ досега нито една събота и неделя не сме си били вкъщи през деня. Този уикенд също така се очертава. Как хора с деца под 12 успяват да си останат вкъщи, за да чистят и подреждат ?
Големият е на тренировки и уроци, канят ни постоянно на рождени дни, аз имам ангажименти, някой път доработвам или върша странични задачи на компютъра. Мъжът ми тренира, за да се подготвя за състезания, отделно се налага да поработва и уикенда.
Трудно спазваме други графици и планове, защото имаме тврде много графици и планове
Ще се напъна в опит да спазвам графика, но честно казано съм песимистично настроена.

дори хора, с деца над 12г , не успяват, вярвай ми
Не обичам да чистя, но мразя да ми е мръсно!
С дрехите и натуриите се справям малко по-добре, но да ми е мръсно под краченцата/ ходя боса целогодишно/, не!
Опитвам се да създам същото усещане у моите щерки, и наскоро се надух до пръсване от гордост , когато едната  ми каза, че ще си почисти стаята набързо, за да не се дразни от нахвърляното, като се върне след цяла събота с разни събития навън...

Бу, аз ще се включа. Даже започвам днес със сериозно разчистване, не по желание, а просто се налага. Дано да ме държи инерцията и следващата седмица.

Дези , като те прочетох ми хрумнаха няколко неща.
Твърде много вещи у дома. Помисли, дали можеш да се освободиш от нещо.
Нямате достатъчно място за прибиране нещата, за това стоят отвън.
И най-важното, ред и чистота се постигат не толкова с чистене, колкото с пазене чистото да не се цапа. Като капне някъде нещо, да се забърше веднага. Като извадиш нещо от шкафа, след ползване да го върнеш на мястото му и т.н. Казваш, че чистиш банята и на следващия ден е мръсна. Значи някой цапа. Ако всеки оставя помещението във вида в който го е намерил, няма как да е мръсно на следващия ден.

Момчетата нямат такива скрупули. Аз не съм най-голямата чистница, но съм гнуслива. Вкъщи не ходя боса, въпреки че пускаме и робота, минавам с прахосмукачка. Взехме си от ръчните Дайсън и продадох супер мощната Ровента...Дайсъна не дърпа по същия начин, но е факт, че чистим много, много по-често с него. Свети и като ми освети пода и получавам сърцебиене от гнуста-виждат се петната, залепнали неща.
Огромна борба е да накараш момчета да си бършат, да мият. Откакто са съзнателни повтарям, обаче за толкова години все още се налага всеки ден и на всяко ядене и ходене до тоалетна д аповтарям. Няма надежда

Рилейтвам, както казват децата. С АДХД мозък е адски трудно да е постоянен човек в нещо. Мисля, че затова и тоя метод работи при мен, защото са малки неща по установен график и не успявам да се разсея. И като понапредне, ден пропуск не нанася щета.
Къщата е в почти приличен вид, за щастие, защото разчиствахме преди Коледа семейно. В спалнята само имам много за разчистване и махане, но колкото - толкова. С времето ще се доразчисти. Мисля, че само като отделя торбите за изхвърляне и подаряване и ги изкарам физически от стаята, ще стане наполовина по-добре. И после да ги занеса до еквивалента на Червения кръст, но то си е неписан закон, че човек трябва да кара поне 4-6 седмици с чувалите в багажника на колата, преди да ги остави.
Дези, почни на малки порции. Един гардероб. Една стена на стаята. Една секция. И на почивки - по един час, примерно, и после в съвсем друга част от дома с друга задача. Не трябва човек да се претоварва.

Хайде!

Значи всъщност нямаш проблем с чистотата, а с членовете на семейството. И да дойде жена да ви изчисти,  ако не поддържате пак никога няма да ви е чисто.
Според мен на 12 още не е късно човек да се научи да чисти след себе си. Иначе трябва да чакаш десетина години, да ги прехвърлиш на жените им. Но съвременните момичета рядко приемат да са чистачката вкъщи

Дези, не знам дали е приложимо при вас, но отделно от ТОММ, част от ежедневните дреболии ги правя, докато говоря по телефона. Не всеки ден имам разговори, но като се налага и не е видео връзка, мога да правя две неща едновременно, ако едното не изисква мозък и не вдига шум - помитане на ламината или плочките; напръскване с препарат за ежедневно почистване на врата или кухненски плот и обърсване; минаване на прозореца отвътре, защото котките ходят да правят следи с носовете си; прибиране на зарязани дрехи, обичайно на дребния. Неща, които не отнемат много време и по принцип, и не са кой знае какво, но след тях изглежда малко по-добре и е по-чисто.

Те знаят да чистят, но са като златни рибки, особено малкият. За толкова години, по 3-4 хранения на ден...вскеи път повтарям -събери си трохите, сложи си купата в мивката, не на плота. След всяко ходене до тоалетна-затвори ли дъската преди да пуснеш водата(в 99% от случаите не е, въпреки че съм повторила хиляди пъти), изми ли си ръцете. Мъжът ми повтаря и той ежедневно, да не кажа, че той е по-строг от мен с миенето и бърсането.
Задължение на големия е да чисти сутрин котешката тоалетна през работните дни(защото аз им приготвям храната в кутии и нямам време). Всеки ден му припомням, а имаме котка над година вече. Онзи ден забравих д аму кажа и той не я почисти Та както казах-надежда няма, че без намилане и караници ще се случи поне близките години.
Аз бях много разхвърляна като дете, обаче си мисля, че бях и на светлинни години на акъл от моите сега А им е обяснявано, показвано откакто ходят, баща им дава личен пример също...и той си има мъзеливи моменти, но не  е от тези, които нищо не пипват вкъщи.