Жената е тази, която дава някакъв сигнал за интерес към даден мъж. Той, ако е взаимно, ще вдене, и оттам насетне е негов ред да подхване инициативата. Ако не се е усетил, щото има и такива хора, пък тя е по-настоятелна, може и да го омае, ама може и да го отблъсне при липса на спойка. Но има ли спойка, не знам кой нормален мъж, ще губи време да загради жена, която го привлича достатъчно. Не подаде ли някаква обратна връзка още след срещата, значи не е достатъчно ентусиазиран или е умрял някъде по пътя. И, разбира се, изпитва особено нетърпение да стигне до следваща среща. Когато на някого му е приятно с някой, не се бави, а иска да прекарва повече време с този някой; дали чат, дали телефонен или видео разговор, дали среща. Ако ще ми вика "какво да ѝ пиша в сряда, като съм я видял в петък", значи интересът е само до удовлетворяване на собствени физиологични потребности и липса на интерес към жената като личност. В което няма нищо лошо, стига и двете страни да са наясно.
Радвам се, че на тези си години още не съм стигнала онова определено ниво на циничност, което да ме кара да виждам хората като мръвки във витрината на кварталната месарница и съм си запазила романтичния си заряд. Без емоции не се давам. Защото всичко е любов. Нищо повече и нищо по-малко.
