Каква е работата на мъжа при започване на връзка?

Затриха ме вчера, та пак ще си кажа...
Жената е тази, която дава някакъв сигнал за интерес към даден мъж. Той, ако е взаимно, ще вдене, и оттам насетне е негов ред да подхване инициативата. Ако не се е усетил, щото има и такива хора, пък тя е по-настоятелна, може и да го омае, ама може и да го отблъсне при липса на спойка. Но има ли спойка, не знам кой нормален мъж, ще губи време да загради жена, която го привлича достатъчно. Не подаде ли някаква обратна връзка още след срещата, значи не е достатъчно ентусиазиран или е умрял някъде по пътя. И, разбира се, изпитва особено нетърпение да стигне до следваща среща. Когато на някого му е приятно с някой, не се бави, а иска да прекарва повече време с този някой; дали чат, дали телефонен или видео разговор, дали среща. Ако ще ми вика "какво да ѝ пиша в сряда, като съм я видял в петък", значи интересът е само до удовлетворяване на собствени физиологични потребности и липса на интерес към жената като личност. В което няма нищо лошо, стига и двете страни да са наясно.
Радвам се, че на тези си години още не съм стигнала онова определено ниво на циничност, което да ме кара да виждам хората като мръвки във витрината на кварталната месарница и съм си запазила романтичния си заряд. Без емоции не се давам. Защото всичко е любов. Нищо повече и нищо по-малко.

Това с даването на сигнали е доста условно.
Когато една жена ми е харесвала, винаги съм намирал начин да го покажа и тя да го разбере. Без да губя излишно време или да се правя на ангажиран и недостъпен.

Ааа, не сме ли се прибрали заедно, а поотделно, значи не всичко е наред и срещата не е минала добре.

Майтапа настрана - аз по срещи не ходя отдавна, ама преди като съм ходел, въобще не съм изпитвал нужда да ми се отчетат после с СМС, че са си прекарали добре - та нали съм го видял на самата среща? И ако примерно сме излезли петък и сме се разбрали да излезем пак следващата сряда, значи мога да потърпя до сряда и няма в неделя да почна да я търся пак и ако не отговори веднага да си кажа - абе минаха 48 часа, тая къде се губи, я да взема да й изтрия телефона, защото явно няма интерес.

Крис, и ти си по- вехт от Библията.
Така е било, сега е друго и много по- интензивно и трябва да се приучиш на новите мурафети, ако искаш гадже и връзка.

Бе к'во ш' се занимаваш, верно...
Вероятно много жени, които четата това, ще си плюят в пазвата, че вече не ходиш по срещи.

Знам, че ще прозвучи много взискателно, но един мъж има ли си "друга работа уикенда", никога няма да сте му приоритет.

Аз лично, признавам, пробвах такава "връзка". Търпях, оправдавах, накрая ясно осъзнах че не мога да съм 8 мият приоритет в 7 дневна седмица и спрях.

Защо го погнахте Крис? Бояна писа нещо подобно. Значи си е до човек и темперамент.

Как мислите, има ли разлика в дейтинга в столицата и провинцията? Дали "Сексът и градът" е един и същ филм в София и Сливен?

Защото говорим за започване на връзка, не са отношенията във вече развила се такава.

Аз телефон вдигам изключително рядко и всички знаят. Празни приказки - абсурд. Стегнато и по същество.
Обаче, ако искам връзка - ще трябва да дам и от себе си. Дет са казали - със стиснати кълки бебе се не ражда.

Именно, и да звъниш всеки ден на някоя, с която сте пили кафе веднъж, преди тва малко чатове или здравей здрасти в службата или квартала ми изглежда твърде пренавито или отчаяно. Зависи де, ама нали говорим още за началото на връзката и преди да стане заварката, мисля е нормално след срещата да се чуете на другия ден или да си пишете, но прекалено многото контакти изглежда обсебващо на този етап и отблъсква жените

Аз също не обичам чатове. Продължително телефонни разговори също. Може да си пишете нещо кратко за уговорка, нещо забавно или нещо, което искаш да споделиш, но някой да ми чати като първокласник по сто часа, не мога да изтрая.
Има една порода мъже, които обичат да се включват вечер 'онлайн' като им доскучее, или като си пийнат, което винаги ми е правило много грозно впечатление. Такива направо съм способна да блокирам без отговор.
Или пък на улицата като те види едва казва 'здравей' , но се пробва в интернет да те занимава с глупави съобщения и да си пише с теб. Да не сме в детската градина?!
От мъжа очаквам основно уважителни, решителни действия и отделено време за срещи на живо. Ако не може да ги предложи или не иска, му бия хикса отма, колкото и да се прави на вървежен.

Именно. Винаги съм имала работа, интереси, други приятелства, не мога и не искам да отделям на мъж повече от 10% от енергията и времето си. Ако някой иска да е с мен 24/7 е възможно, но ако не търси внимание през всичкото това време. Иначе мога и с часове да си говоря с някого, мога и да си чатя, но мога и да си имам друга работа, да нямам нужда непрестанно някой да ми доказва, че ме харесва, че сме заедно и обратното. Това залепване, това някой да ми е супер needy, просто ми е непоносимо. Връзките трябва да носят удоволствие и спокойствие, а не някаква постоянна драма от изисквания и нужди. Не мога да съм майка на други деца освен моето, което на 4 години за пръв път сложи на стаята си табела Не безпокойте.

Със сигурност не. Поради простата причина че в малките градове  хората са по -малко, както и населението се състои предимно от пенсионери и тийнове.

Really nice.

Мда.
Нищо, никога не ми идва в повече, колкото и да си ценя и обичам личното време, пространство.
Не е имало случай да ни е супер, и да не искаме да се чуем, драснем два реда всеки ден, за мен е нормално.
Никой не говори в работен ден да се виси на врата, естествено, че не, то се пита, другият споделя какво, що, сега, не мога, връщам обаждане и т.н. Имам чувството, че се коментират някакви незрели, инфантилни индивиди, не виждали някой от противоположния пол с години, или никога. То се усеща и е ясно кога си желан/нежелан. "Needy" е, когато търсиш 2-3 пъти, другият не отговаря, прави се на интересен, или просто не те иска. Не ми се е случвало. Няма ли размяна на "отношението", всичко приключва. Съобразителност има и от двете страни, и всичко е до напасване, и най-вече двупосочно желание.

Нещо друго - и най-малките неща трябва да се виждат и оценяват, една добра дума, усмивка, жест.
Предпочитам да се обграждам с позитивни, мили и адекватни хора, широкоскроени, с висока емоционална интелигентност; за жените усет, интуиция, може да не й спира устата, да не искам да млъква, защото ме забавлява на макс.

Какво лошо има вечерно време да са "включванията". Еми основно вечер, кога?
Повечето хора са до 17.00-18.00 на работа, някои нямат време да се прекръстят, други въпреки това "сколасват" за всичко и приоритизират. Ако единият има повече време през деня, ще се постарае и ще се съобрази с ангажираността на другия, ще подготви почвата и времето за свободния прозорец на ангажирания, на крак ще му отиде, ако трябва.

Много мързел, много чудо.

Ревокър, за вечерните включвания е малко особено. То са едни особени пиленца, които им идва на акъла да се закачат около 20-22 часа вечерта и нищо повече. Ако ги оставиш, са като обрив - появяват се и изчезват, чешат се. Затова трябва да се трият и блокират, да.

Не, това е да си казал на някого, че ще се видите утре, или след два дни, и да започне да ти държи сметка за това какво правиш в момента, да демонстрира в каква драматична нужда е в момента, значи не ме обичаш, значи се виждаш с някой друг, или всеки път като си зает с нещо да му изниква спешност. Има такива хора и е хубаво да се събират помежду си.
Не е до мързел, просто до тип човек.