Каква е работата на мъжа при започване на връзка?

  • 30 617
  • 1 391
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 15 170
Ми не може и да си всеки ден с него? Щото тогава е прекалено навлизане в пространството. Ако се чувате, ще е детинско да си говорите по телефона. Ако си чатите, сте твърде свободни, за да пишете и е прилепчиво и обсебващо.
Как се опознавате? Ако с по една среща на седмица-две  по два - три часа ви е предостатъчно да опознаете човек, предполагам след 10г може да пристъпите към съвместно съжителство.  За деца ще видим. Да се опознаем още. И тогава пак няма да сте го опознали😀
Нали говорим за първоначалната инициатива. Не бистрим след първите две срещи колко ще си чатите. Въпросът беше жената ли кани на среща или мъжът, а сега стигнахме до това като се уговори среща за след няколко дни, какво се очаква междувременно.



Както може някои от вас да са ме чели в една друга тема. Имам покрай себе си (не точно май), един господин дето се чуваме през ден-два, понякога и по-често. Говорим по 2-3 часа, всеки път. Ама като стане въпрос да се видим - "ми не знам", "ще видим", "знам ли, какво ще стане до събота". Излиза ли сме, виждали сме се, по няколко дни сме прекарвали заедно. Та в тоя случай, какво е, показване на интерес или наистина запълване на свободното време с приятен събеседник. По-скоро е второто, от скука.

Приятен събеседник, без никакви намерения за връзка е това. Скука може да не е, но определено си е чат бъди и нищо повече.

# 541
  • Мнения: 2 664
Нали и по това се изказаха мнения. Някои държат мъжа да е поел цялата инициатива. Някои жени нямат проблем и те да кажат ‘ айде да се видим утре’.
И тук има два лагера.
Аз съм била и в двете страни. Но съм си знаела границата. Но това след като съм си патила, разбира се. Сега също нямам против да предложа среща.
Но понеже с ММ в началото бяхме от разстояние, счетох, че освен редовна комуникация трябва да е в него щафетата да организира среща. Но не съм му казвала. Изчаках. Следващият път аз отидох.

# 542
  • Пловдив
  • Мнения: 494
Дами ....ще имам около час работа 🤭 Усмихвай те се

# 543
  • София
  • Мнения: 37 655
Усещате ли, как всеки говори за писане и комуникация?
Да, така е вече. И е нормално да пишеш, ако искаш да разбереш кой стои срещу теб. Няма как иначе, няма и да се стигне до среща.

Това е новото, вече за каненето - както дойде.

# 544
  • София
  • Мнения: 15 170
Дами ....ще имам около час работа 🤭 Усмихвай те се
Не сме скъсали, значи, спокойни сме.

# 545
  • Мнения: 9 219
Според мен е важно да се чуете за кратко преди среща, особено, ако не сте се виждали на живо преди това, направо си е абсолютно задължително. Може и на видеовръзка, най-добре.
Това спестява много излишни срещи и неудобни ситуации. Среща с някой, на който не си чул гласа и не си виждал,  за мен е абсурдна и не бих си причинила. Срещи с напълно непознати като цяло, не харесвам.
Освен това гласът за мен е важна част от привличането. Дразни ли ме как звучи и говори някой, няма смисъл от срещи.
Същото сигурно важи и за мъжете, нямам идея.

# 546
  • Мнения: 4 051
Дами ....ще имам около час работа 🤭 Усмихвай те се
Не сме скъсали, значи, спокойни сме.
Имаше такава бележка залепена от продавачка в някаква бутка:
"Магазина ще отвори един час по-късно след обед. Дай Боже всекиму..."

# 547
  • Мнения: 2 895
Скрит текст:
Комуникацията зависи от това какъв е интервала до срещата. Дали е след 3,5 дни, или след 2 седмици.
На мен също ми е отблъскващо някой, с който още не съм се опознала да търси контакт с мен многократно на ден. Имала съм такъв случай и докато стане време за срещата (трябваше да стане уикенда) аз вече не исках да ходя и я отказах. Човека ми се стори супер обсебващ и мега лепка.
Друг пък, с който беше след месец срещата, цял месец не потърси контакт. С него се познавахме от преди това. Пропусна срещата, бях го отписала естествено. Присети се два дни след срещата да ме пита кога е, да заяви интереса си към мен, казах му че няма да има такава. Изля ми накакви многочасови бълвочи по чат, опита се да се оправдае колко е зает, да ме впечатли с предложения за екскурзии, лукс, и не знам си кво. Умря ми мерака за среща и с него.
Та някакъв баланс трябва.
Леко потвърждение, че интереса го има двустранно, но да не е досадно, нито пък напълно отсъстваща комункация. Най-добре да се случват по-бързо срещите и да става ясно искаш ли да общуваш още с този човек или не, както и той с теб.
Точно. Ама точно там е проблемът - ангажираността и интересът не се засвидетелстват чрез чат и телефон, а чрез среща лице в лице. Пълно е с хора, които са емоционално обвързани с някого, с когото се виждат веднъж месечно, ама водят онлайн връзка. Даже имаше такава тема миналата седмица.
Това фамилиарничене (мисля, че Бояна го беше написала, да ме прощава, ако бъркам) обвързва емоционално и заблуждава. Ние се чуваме и пишем всеки ден, колко много съм го опознала, заформя се връзка между нас. Обективно погледнато не сте се виждали от 10 дена, не знаеш къде живее, не познаваш приятелите му и не знаеш нищо за този човек.
Моя приятелка си пишеше по цяла вечер с един, чуваха се по телефона всяка вечер, а се оказа женен с деца.

# 548
  • Мнения: 2 890
Аз много добре ви разбирам, това, което вие не разбирате е, че това е изкуствено създадена потребност - нуждата някой да ти пише за да ти покаже интерес. Тази потребност те кара да си мислиш, че щом не ти пише значи не те харесва. Да имаш очаквания и разочарования. Тя е плод на изкуствено създадената ценност на дигиталното общуване. Ясно е, че света в който живеем е дигитален и всеки може да отдели време да ти пише. Болното е, че очакващата страна го приема като знак, чака го с трепет и си вади изводи от това. Тъжното е, че не се осъзнава, че тези два реда “здрасти, как си?” са написани точно за да се задоволи това чувство и нищо не означават. Точно за това ви омайват хора, които ви казват всичко, което искате да чуете и ви продават неща, от които нямате нужда.

# 549
  • Мнения: 2 895
Скрит текст:
Аз много добре ви разбирам, това, което вие не разбирате е, че това е изкуствено създадена потребност - нуждата някой да ти пише за да ти покаже интерес.
Тази потребност те кара да си мислиш, че щом не ти пише значи не те харесва.
Скрит текст:
Да имаш очаквания и разочарования. Тя е плод на изкуствено създадената ценност на дигиталното общуване. Ясно е, че света в който живеем е дигитален и всеки може да отдели време да ти пише. Болното е, че очакващата страна го приема като знак, чака го с трепет и си вади изводи от това. Тъжното е, че не се осъзнава, че тези два реда “здрасти, как си?” са написани точно за да се задоволи това чувство и нищо не означават.
И още по-важното - да си мислиш, че щом ти пише, значи те харесва.

# 550
  • София
  • Мнения: 15 170

Моя приятелка си пишеше по цяла вечер с един, чуваха се по телефона всяка вечер, а се оказа женен с деца.
В интерес на истината, аз най-много си пиша и говоря по телефона точно с приятели и приятелки, с които имаме ангажименти с деца, родители, и не можем да се виждаме често. Та някой може много да пише, защото е законтрен до децата, а и жената, ако говорим за сваляческо писане.

# 551
  • Мнения: 5 675
Скрит текст:
Аз много добре ви разбирам, това, което вие не разбирате е, че това е изкуствено създадена потребност - нуждата някой да ти пише за да ти покаже интерес.
Тази потребност те кара да си мислиш, че щом не ти пише значи не те харесва.
Скрит текст:
Да имаш очаквания и разочарования. Тя е плод на изкуствено създадената ценност на дигиталното общуване. Ясно е, че света в който живеем е дигитален и всеки може да отдели време да ти пише. Болното е, че очакващата страна го приема като знак, чака го с трепет и си вади изводи от това. Тъжното е, че не се осъзнава, че тези два реда “здрасти, как си?” са написани точно за да се задоволи това чувство и нищо не означават.
И още по-важното - да си мислиш, че щом ти пише, значи те харесва.

Ами като не ми пише си е точно това - не ме харесва.
Значи може да си пише с още сто жени и да се вижда с тях, пък аз да съм оставена на "изчакване" ако някоя от него желаните жени го разкара? Айде благодаря - следващият. Аз не съм резервен вариант.

# 552
  • Мнения: 1 434
Скрит текст:
Аз много добре ви разбирам, това, което вие не разбирате е, че това е изкуствено създадена потребност - нуждата някой да ти пише за да ти покаже интерес.
Тази потребност те кара да си мислиш, че щом не ти пише значи не те харесва.
Скрит текст:
Да имаш очаквания и разочарования. Тя е плод на изкуствено създадената ценност на дигиталното общуване. Ясно е, че света в който живеем е дигитален и всеки може да отдели време да ти пише. Болното е, че очакващата страна го приема като знак, чака го с трепет и си вади изводи от това. Тъжното е, че не се осъзнава, че тези два реда “здрасти, как си?” са написани точно за да се задоволи това чувство и нищо не означават.
И още по-важното - да си мислиш, че щом ти пише, значи те харесва.

Това е вече по-скоро въпрос на самочувствие. Всеки съвременен човек разбира, че не всеки, който ти пише, има интерес към теб.

Тук играят роля подробностите, как общувате, как човек проявява интерес към теб, какво прави за това, дали има желание да се срещнете лично и т.н. Въпросът е обширен.

# 553
  • Мнения: 2 664
Е, сега  . Не всеки, който ти пише, те харесва. Ама би трябвало вече да можем да ги отсяваме, нали не сме тийнове да се връзваме на всеки лайк и ‘здр’. Да се заблудиш на първа среща, че те харесва, пък той иска само джиджи биджи.. ок. Ще избегнеш ситуацията примерно.

Ама да не мога да разбера един мъж, че ми пише само за секс или само да си разнообразява деня.. то си личат тия неща още в началото..
също и ако има симпатии и иска да се развият нанякъде нещата..

# 554
  • Мнения: 7 717
А значи само да питам от горните умозаключения следва ли логичното, щом не пише, значи ме харесва?
Че гледам из темите пък и в живота доста жени следват такова правило, не само за писане

Общи условия

Активация на акаунт