Трябва да направиш всичко възможно да не живеете при родителите му. В протевен случай доживот ще се съобразяваш с тях и много е вероятно семейството ти да остане в историята.
- Публикувана: 4 фев. 2025, 09:07 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2025, 21:06 ч.
Проблеми с роднините на мъжа ми
И аз не разбрах причината да се приберат и то на същото място при тези хора
Трябва да е доста сериозна щом отново отиваш там и то в доста напрегнат
Майчинството ми свърши беше1г , а в района в който живеем има доста недостиг на работа. Намерихме ясла на детето но работа за мен, която да отговаря на часовото време за яслата няма на този етап. Ако остана вкъщи с детето няма кой да покрива здравните ни осигуровки. А смисъл няма да го пусна на ясла при положение че на месец ни искат 500 евро…
Трябва да е доста сериозна щом отново отиваш там и то в доста напрегнат
Майчинството ми свърши беше1г , а в района в който живеем има доста недостиг на работа. Намерихме ясла на детето но работа за мен, която да отговаря на часовото време за яслата няма на този етап. Ако остана вкъщи с детето няма кой да покрива здравните ни осигуровки. А смисъл няма да го пусна на ясла при положение че на месец ни искат 500 евро…
И аз не разбрах причината да се приберат и то на същото място при тези хора
Трябва да е доста сериозна щом отново отиваш там и то в доста напрегната
Майчинството ми свърши, тук е само 1г. В нашият район има недостиг на работа( колкото и да не е за вярване) Намерихме ясла за детето, която струва доста обилна сума. Но работа за мен, която да отговоря на часовото време на яслата, няма. Тук без здравни осигуровки не мога да си позволя да остана. Има вариант да се запиша за помощи, но това отнема твърде много време и нерви. Пък и я ме одобрят, я не…
Трябва да е доста сериозна щом отново отиваш там и то в доста напрегната
Майчинството ми свърши, тук е само 1г. В нашият район има недостиг на работа( колкото и да не е за вярване) Намерихме ясла за детето, която струва доста обилна сума. Но работа за мен, която да отговоря на часовото време на яслата, няма. Тук без здравни осигуровки не мога да си позволя да остана. Има вариант да се запиша за помощи, но това отнема твърде много време и нерви. Пък и я ме одобрят, я не…
Авторке, не се връщай при тези хора. Правете, струвайте с мъжа ти, но не се връщайте там. Дали ще е в чужбина, дали ще е в България, ама далеч от тях - намерете начин. Представи си детето ти да расте в тази отровна атмосфера. Това ли искаш? Блокирай ги тези хора, недей да говориш с тях, не ги виждай. И не се връщайте при тях. Седнете с мъжа ти, поговорете, обмислете всичко, сигурна съм, че ще се намерят и други алтернативи.
Но работа за мен, която да отговоря на часовото време на яслата, няма.
То тук, защото много такива работи има, еле на село...
Най-лесно е при бабата, поне наем няма да плащат.
Няма да е лесно, защото все пак ще платят – с проблеми, нерви, караници и скандали. Което може и до разпад на семейството да доведе в крайна сметка.
Свободата е луксозна стока. Не всеки е готов да ѝ плати цената, но и евтиното понякога излиза прекалено скъпо.
На мен ми е ясно. Но колкото такива теми съм чела досега, все се пита "Как да живея с гадните роднини на мъжа ми", а не - "Как да се изнесем, да почна работа и да живеем отделно".
Явно е по-лесно да живееш в скандали, но без наем, отколкото да се издържаш.
Явно е по-лесно да живееш в скандали, но без наем, отколкото да се издържаш.
Скрит текст:
Дайте съвет как да постъпя.Предварително се извинявам за дългия пост!
С мъжът ми сме женени от 5г. Първите две живеехме в неговото село. Имаше доста противоречия между мен и свекърите ми. Първо мъжът ми от бебе е оставен за отглеждане при баба си (без ясна причина). Има брат и сестра които са отгледани от свекърите ми. Те си живеят самостоятелно в д-р къща близо до нас. И съответно нашето място все още е при баба му. По онова време тъй като все още учех, се налагаше доста често да пътувам до моя роден град. Винаги е имало недоволства от рода на “не сме си пратили сина, зет да става там” .Никога не са ни помагали финансово дори да сме имали нужда. Винаги нашата опора са били моите родители. Имало е и куп други неразбирателства между нас. Завърших и убедих мъжът ми да заминем за чужбина. И вече 3та година живеем тук в Германия. Имаме детенце на 1г. Докато бях бременна в 7мия месец получих тел обаждане от майка му и баба му. При което чух нападки от рода на “ти развали момчето ни, искаш само тебе да си гледа, той е длъжен да ни гледа ние разчитаме на него” за пари става въпрос винаги сме им пращали преди да забременея. Но след това прецених че и ние ще имаме разходи и нас ще ни трябват и спряхме, съответно и започнаха нападките. Чух какви ли не неща, но пак заради мъжът ми, преглътнах вс. Той винаги ме е защитавал но някак няма кой да го чуе. Родих та дори писахме името на сина ни, на свекъра. Поразминаха се нещата, успокоиха се . Но сега се налага да се приберем заради някои обстоятелства тук. И още от сега се започва с командите. Снощи доживях да чуя че те щели да гледат и да се разправят с моето дете което аз съм създала и родила. Нямам против да го виждат, но те очакват аз да почна работа и да зарежа детето при тях свекървата да го гледала. А между другото, братът на мъжа ми е вече женен и живеят всички заедно. Не знам как ще се справим. Мъжът ми беше доста против да се приберем, защото си ги знае. Но решено е вече след седмица се прибираме и не знам какви последствия ще има, тъй съм се напрегнала, не ми се спи, не ми се яде….
С мъжът ми сме женени от 5г. Първите две живеехме в неговото село. Имаше доста противоречия между мен и свекърите ми. Първо мъжът ми от бебе е оставен за отглеждане при баба си (без ясна причина). Има брат и сестра които са отгледани от свекърите ми. Те си живеят самостоятелно в д-р къща близо до нас. И съответно нашето място все още е при баба му. По онова време тъй като все още учех, се налагаше доста често да пътувам до моя роден град. Винаги е имало недоволства от рода на “не сме си пратили сина, зет да става там” .Никога не са ни помагали финансово дори да сме имали нужда. Винаги нашата опора са били моите родители. Имало е и куп други неразбирателства между нас. Завърших и убедих мъжът ми да заминем за чужбина. И вече 3та година живеем тук в Германия. Имаме детенце на 1г. Докато бях бременна в 7мия месец получих тел обаждане от майка му и баба му. При което чух нападки от рода на “ти развали момчето ни, искаш само тебе да си гледа, той е длъжен да ни гледа ние разчитаме на него” за пари става въпрос винаги сме им пращали преди да забременея. Но след това прецених че и ние ще имаме разходи и нас ще ни трябват и спряхме, съответно и започнаха нападките. Чух какви ли не неща, но пак заради мъжът ми, преглътнах вс. Той винаги ме е защитавал но някак няма кой да го чуе. Родих та дори писахме името на сина ни, на свекъра. Поразминаха се нещата, успокоиха се . Но сега се налага да се приберем заради някои обстоятелства тук. И още от сега се започва с командите. Снощи доживях да чуя че те щели да гледат и да се разправят с моето дете което аз съм създала и родила. Нямам против да го виждат, но те очакват аз да почна работа и да зарежа детето при тях свекървата да го гледала. А между другото, братът на мъжа ми е вече женен и живеят всички заедно. Не знам как ще се справим. Мъжът ми беше доста против да се приберем, защото си ги знае. Но решено е вече след седмица се прибираме и не знам какви последствия ще има, тъй съм се напрегнала, не ми се спи, не ми се яде….
Или се върнете в България, но не при роднините на мъжа ти. Там ще има още по-малко работа.
Големи хора сте, избрали сте да създадете семейство, дръжте се като такива.