С какво ви дразнят свекървите? – 161

Бояна, да, избор е и на недресираните, обаче има ли връзка, в която да не се правят компромиси? Тук много се изтъква как снахата е виновна, че стои при мъж с такива родители, но повечето хора знаем, че идеални хора няма и когато жена срещне мъж, с когото иначе си допадат и имат общи ценности, тя е склонна да направи компромис и да си затвори очите пред червените флагове. Както казват много жени в такава ситуация - няма да си зарежа свестния мъж, защото майка му е идиот! За отбелязване е, че знам и случаи, в които мъжът по някое време се усеща, че майка му не е права и застава до жена си.

Моята това си го правеше от 50 годишна. Тя живее в малък град, учител е с много стаж, няма кредити и има голямо наследство от свекър ми, частта на моя мъж остана при нея доброволно, той не пожела да вземе нищо. Няма кредити, не гледа деца, има собствена къща. Единствено си купува храна и сметки, като се отоплява на дърва и те са подсигурени предварително от баща ми. Въпреки това, до този етап, във всеки един удобен момент се оплаква как заплатата ѝ е ниска и един вид да я подпомагаме ние, които плащаме жилище, доскоро и частна градина и изобщо гледаме две деца в големия град. Тя знае, че сме добре платени и умишлено се възползва от това. Не смятам, че това е редно и не знам защо го прави, все го играе вечната жертва. Здрав, прав човек, всичко му е наред чисто здравословно. Вероятно, защото е сама (въпреки че в случая се очаква подпомагане един вид, а не емоционална подкрепа), но ние и с това компенсираме - посещаваме я с преспиване през седмица. Същото е и когато идва вкъщи, дори без покана - ок сме, приемаме, но ме ангажира да посрещам гости, а аз работя до късно и всяко едно такова действие ми коства... нерви. Тя като дойде нищо не носи, нищо не поема, докато моите родители винаги ме "жалят" и се ангажират с храната - независимо дали ще поръчат или приготвят. Иначе имаме разбирателство, мен това дори не ме дразни особено, просто не го разбирам и го приемам като използване, като нещо, сякаш ние сме ѝ длъжни на нея, защото го е родила. Аз така съм научена, че няма да се държа зле с родител, ясно си ги казваме нещата, но това е манталитет. Няма да забравя как майка ѝ (бабата на мъжа ми) дойде веднъж да види бебето и си натъпка всички всевъзможни джобове с бонбони и каквото намери за почерпка, после се смяхме, че едните се разтекли и съсипали дрехите ѝ. Явно тази черта е по наследство и с времето все повече се задълбочава. Все да излезе на плюс.

Общо взето и моите родители, и нея съм ги поставяла на една везна

Тайс, няма как да знаете в какви отношения сме с родителите си. Ние сме близки и с нея, никой не ми се сламчи. Тук почивката е частното - те във всеки един момент от моя живот са искали да ми помагат, дори дистанционно (ти да видиш). Аз така съм отглеждана, така гледам и децата си. Всеки си гледа от своята камбанария, това е ясно, няма какво да се обяснявам.