Раждане в Майчин дом - София (тема 11)

Момичета, има ли наскоро родили естествено при доктор Ибрям с избор на екип? Дойде ли като му се обадихте, че раждате? Оставам с впечатлението, че не се отзовава и в крайна сметка препраща към спешното и дежурния екип да изроди родилката, въпреки че има уговорка с пациентите си. Явно не му се ангажира с естествено раждане... Моля, споделете. Имам уговорка с него, проследява ме и ще го избера, но все повече се съмнявам, че той ще дойде. Предвид новините от последните дни не искам да оставам на случайността кой лекар ще се падне в дежурния екип, на кеф ли ще е... Всяка информация ще ми е полезна, имам няколко дни до термин и съм в ужас направо...

Момичета, каква е процедурата при изписване? Смисъл има ли време за снимки спокойно или пришпорват, подаръците на кой сте давали и кога, също идеи за такива ако имате, може да им е писнало от торти на хората, ама си е класика. Иначе голяма патардия в момента е и следя случая до колкото мога. Викам на мъжа ми, че поне покрай това няма да смеят да ме бият аз като отида, живи и здрави да стигна до там, това в рамките на шегата разбира се, случая си е сериозен.

Момичета, каква е процедурата при изписване? Смисъл има ли време за снимки спокойно или пришпорват, подаръците на кой сте давали и кога, също идеи за такива ако имате, може да им е писнало от торти на хората, ама си е класика. Иначе голяма патардия в момента е и следя случая до колкото мога. Викам на мъжа ми, че поне покрай това няма да смеят да ме бият аз като отида, живи и здрави да стигна до там, това в рамките на шегата разбира се, случая си е сериозен.

Аз се следих при нея и точно заради това твърдо се отказах да родя в МД, въпреки че известно време това беше плана. Не съм очаквала някакво хипер мило отношение и галене с перце, но тя е много груба, прави прегледите си грубо и е на настроения. Един ден като е на кеф е усмихната и се държи нормално, в друг като нещо звездите й не са се наредили е супер крива, вика, държи се лошо и на мен специално ми направи един ужасен спешен прием в спешното на МД към края на бременността ми при силни болки и скъсена шийка като направо не ми се разказва. Специалистите в МД са от много високо ниво, но точно за Шикова аз бих имала едно наум. Може би, ако й се плати е по-сигурно, че няма да я хванат в лош момент. Ама аз не бих се надявала на късмет в такъв момент. Моя приятелка роди при нея наскоро и й бяха скачали по корема няколко пъти.

Привет на всички! Да ви споделя как мина и моето естествено раждане през април тази година и ако мога да вдъхна кураж и позитивна енергия дори на една бъдеща мама искрено ще се радвам 😊 Родих в 37ма седмица при доц. Славов, като преди раждането направих две консултации с него във Фемиклиник (трябваше да има и още една в 39та седмица вече в Майчин дом, но уви малката подрани 😆) посещавах училището за родители в болницата и мисля, че това до голяма степен ми помогна нещата да минат по възможно най-спокойният начин, бях и на отворени врати където вече съвсем обстановката ми беше позната когато на 22ри сутринта влязох през вратите на спешното 😊 2017 година имам операция в болницата и спомените ми не бяха много приятни.. При мен раждането започна с изтичане на водите в 5:40, взимане на душ, дооправяне на багажа за болницата, който бях нахвърляла буквално предния ден, та съвет към бременните, оправяте си багажа от 36та седмица да ви е мирна главата 😆 и така в 6:30 тръгнахме към болницата, на последният преглед с доц. Славов преди Великден го попитах при започване на раждането аз ли се свързвам с него или от болницата го информират, при което се уточнихме, че при  постъпване и преглед на място ще ми кажат дали аз да му позвъня или те ще го извикат, в крайна сметка мъжът ми настоя да му напиша на вайбър все пак, че тръгваме към болницата.. при постъпване в спешното ме накараха да сваля “цивилните” си дрехи, да ги дам на мъжа ми и да остана по джапанки и нощница, който е бил на отворените врати знае, вкарват те в кабинета в дясно където ме посрещнаха изключително усмихнати и мили двама млади лекари, мъж и жена, имена не помня, може би някъде в епикризата има шанс да пише, мъжът ме поенза преглед, първо на магарето за проверка на разкритие, след това прегледаха малката през корема, премери с нещо таза, докато ме преглеждаше се появи и доц. Славов, който също погледна разкритието, което в моят случай при първата проверка беше 2 см, при проверката от него вече беше 4 см, след прегледа, подписване на документите, които бях попълнила предварително (отново от училището за родители ни ги раздадоха).. дойде ред и на клизмата, която ако трябва да съм честна много ме притесняваше 😆 направи ми я дамата, която ме посрещна с мъжа в първият кабинет, русо момиче, беше много мила и отзивчива, в последствие тя ме придружи и до родилна зала, което беше и следващия етап след кабинета (все още в спешното), в който ми направиха клизмата. При постъпването в родилна зала ме настаниха на леглото, като веднага дойде сестра да ми вземе кръв и да ми сложи абокат, акушерката беше също при мен, сложиха коланите за тонове на бебето, пуснаха ми окситоцин ии след около час (през който не съм оставала за повече от 15 минути сама) дойде и моят лекар, за да направи нова проверка за разкритие, което в моят случай беше едно от най-болезнените неща.. даже чисто инстинктивно тръгнах да бутам ръката на лекаря.. разкритието беше вече близо 6 см и след тази проверка вече дойде анестезиоложката да ми постави епидурална, беше изключително мила и внимателна, през цялото време ме предразполагаше и си говореше с мен, след упойката вече контракциите бяха доста по-леки, на мен лично ми се доспа, първично изпитах леко гадене, но след това бях сууупер отпусната, даже дремвах в периодите, в които бях сама, и така след още час от упойката започнах да усещам всяка следваща контракция все повече и повече, когато казах на акушерката реши че се шегувам 😆 и малко на майтап ми каза, че хайде тя ще провери докъде е разкритието като не вярваше да съм мръднала много, та с изненада разбра че то вече е около 8 см и веднага извика доц. Славов, който отново направи и той проверка, след която отново дойде анестезиоложката за поставяне на втора доза епидурална.. само да вмъкна, че през цялото време бях с телефона в ръце, само когато дремвах не общувах с мъжа ми или сестра ми, батерията ми тръгна да пада в един момент и помолих именно анестезиоложката да ми подаде зарядното от чантата, ако мога да го пусна да се зарежда в машината, която беше до мен, на нея следяха и тоновете на бебето.. иии така при поставянето на втората доза упойка думите и бяха “хайде мамче, готви се, че след 30 минути ще напъваш” и така и стана, в тези 30 минути не знаеш какво изпитваш честно казано 😆 но имах записки от училището за родители, как да напъвам правилно, как да дишам правилно.. и реших, че ще си погледна какво съм записвала.. през няма 10 минути минаваше да ме провери акушерката, питаше ме усещам ли позив за напъване, като при голяма нужда, при едно от влизанията ѝ директно казах че се слуват вече нещата според мен 😆 извикаха и доц. Славов, който ми каза, че вероятно ще продишам още контракция, две преди да трябва да напъвам.. обачеее аз изпитвах вече нужда да напъвам.. първите ми напъни не бяха най-успешните, при което акушерката ми каза, че трябва да я слушам и да работим в екип, за да се случат най-лесно нещата, така и стана, когато ми казваше да напъвам, напъвах, когато трябваше да почивам я слушах, препоръчвам на всеки да отиде поне на лекцията за раждането, ако иска да роди естествено, вярвам че много ми помогна това да знам, че в даден момент е изключително вярно да не напъвам, за да нямам разкъсвания.. и така с помощ на акушерката, под контрола на доц. Славов и напътствията от двама им в 10:56 се роди нашето момиче. Нямам представа при други раждания как се случват нещата, но при мен в момента, в който започна същинското раждане, което при мен беше не повече от 10 минути, залата се напълни с хора, с помощта на прекрасната акушерка родих без никакви разкъсвания, нито един шев. Доц. Славов се шегуваше с нея, че при огледа, който прави след израждането на плацентата все ще намери къде да сложи поне един шев, но тя беше убедена, че такава нужда няма да има. Така и беше, нямам нито един шев.. след раждането лежиш два часа в родилна зала, при нас доц. Славов беше така добър да екипира и пусне буквално за 2 минути мъжа ми, за да види мен и бебето, за което съм безкрайно благодарна. Дали е практика не мога да кажа, мъжа ми е страшно настоятелен и седеше пред вратите на родилна зала около час преди да види доц. Славов и да го попита. Само да кажа, че дори през двучасовият си престой, лежеейки в родилна зала не съм била сама за повече от 20 минути, постоянно влизаше и излизаше някой, дали сестра, дали санитарка, постоянно някой идваше да ме провери. След около два часа дойдоха и ме взеха с инвалидна количка две мили дами, предполагам санитарки, които сложиха бебето в скута ми и ни заведоха до 12 етаж, който бях избрала за престой, там оставих бебето в манипулационната за тоалет и изследвания, а мен настаниха в стаята, където ми казаха че мога да се измия да се оправя, след час да стана да се изпишкам, което аз направих веднага 😆 чисто хронологично около 2 часа на обяд ме качиха в стаята, починах си за около час два, мъжът ми дойде да ми донесе още багаж, който успя да ми донесе и до стаята (отново не знам как ги е убедил ), взех си бебето, показах го на таткото на витрината, както я наричах аз, и се прибрахме в стаята, към 6 дойде една да а, която не съм сигурна дали беше или не Тамара, която е консултантката по кърмене в болницата, но която и да беше тя ми помогна да сложа правилно бебето на гърда, каза ми какво да правя и какво не, тъй като беше само 2600 гр и не всяка поза за кърмене беше подходяща за нея.. от “млечната банка” носят АМ в 07:00, 10:00, 13:00, 16:00, 19:00, 22:00, 01:00, като бебето го храниш в 7, аз лично с давах от гърда към 6:30,40 и когато донесат към 7 АМ, додавах само малко от него, след храненето бебето се оставя при тях за преглед от неонатолозите до 10, когато отиваш и си го взимаш, редим се на опашка за бебоците, както се шегувах като за банички 😆, там преди да вземеш бебчето дават сведения за състоянието му, наддаване, жълтеница и т.н, слава богу при нас всичко беше наред,  шишето с АМ е в легълцето при бебето тогава, аз отново давах гърда и после от шишето, като в 12:00 отново оставяш бебето при тях вече за преглед от педиатрите, като в 13:00 като си го взимаш отново има шише с АМ оставено при него и това е, оттам нататъка бебчето е при теб постоянно. В 22 часа идват за тоалет на бебето, къпане, смяна на памперс, каквото не е ясно, обясняват. При мен малката имаше интензивна откъм плач втора нощ, при която активно предлагах да суче, но само шишето в 07:00 я оправи тъй като кърма още нямаше много много… шегувах се с жените, които носеха млякото, че са спасителките и са най-любимите жени на бебетата на етажа 😆 таа те ми казаха, че мога да отида при тях првз нощта при нужда и да взема още АМ, което аз не знаех изобщо, че имам като опция, или поне не се бях замислила за този вариант.. поревах си с бебето през въпросната втора вечер и това си беше 😆 при мен вливания и някакви манипулации не са правени, на 3тия ден ми пуснаха кръвна картина само и това беше, единствено правех ледени компреси на интима първите два дни заради отока. Всичко на всичко мисля, че е това, надявам се да дам кураж на някоя мама, че може да има също толкова хубаво и позитивно раждане, аз час след като си взех бебето си подредих багажа, изкъпах се, оправих си се.. докато бях бременна позната ми разказа за нейното такова раждане, естествено, без шевове, без напрежение и цяла бременност си представях и визуализирах, че и при мен нещата ще се случат така, а посещението ми на отворените врати ми помогна още по-конкретно да си представям кое къде и как искам да ми се случи, даже родилната зала, която си представях, беше тази в която родих.. вярвам, че цялото това нещо, че влезнах с усмивка в спешното и до последно бях усмихната с всеки, който се е грижил за нас ми помогна да имам така хубави спомени от раждането си там. Самият доц. Славов ми каза, че при прочитането на съобщението ми, че пътувам с изтекли води в 6:30 сутринта си е казал, че до следобяда сигурно ще си откараме с моето раждане 😆 самият той ми каза, че му е направило впечатление колко спокойна и усмихната съм била през цялото време.. Пожелавам го на всеки и се надявам искрено моят разказ да помогне на някоя бъдеща мама да се чувства спокойна и да вярва, че нещата винаги могат да се случат по възможно най-хубавият начин 🫶🏼

Не бях при него, имах това желание, но тогава не приемаше нови пациентки за раждане. Казаха ми и че по-скоро се е насочил към рисковите бременности и работи предимно с такива жени, на етажа се заговорих и с дама, оперирана от него и с двете си бременности, като и двете са били високо рискови и беше изключително доволна от него, говореше за него по-скоро като за приятел, отколкото за лекар 😊

какво скачане бе хора? Тя да не е батут. Ако има риск за живота на бебето и жената не напъва, какво очаквате да я гледат, да й се усмихнат, да я галят и да гледат как бебето загива, само защото майка му не може повече. Мислете преди да се изказвате по този начин

Натискането (защото няма скачане) по корема си е нормална практика, за да се избегнат разкъсвания при излизането на бебето, ама кой ли да знае…. То си има метод и начин и точен момент, в който трябва/може да се приложи, не е когато им падне да натискат, защото видиш ли бързат
При секцио има един водещ лекар и двамата асистенти. Поне при мен бяха толкова, като единия асистент също аз си го избрах. Имах и обучаващ се лекар, който само наблюдаваше отдалече, пак с мое съгласие