Февруарчета 2025 г. -Темa 7

Анонимна*, няма нищо страшно в изправянето и раздвижването, ще видиш.  Не е приятно в никакъв случай, но колкото повече се движиш, толкова по-лесно става. Ако искаш отсега малко да улесниш процеса - опитай след още няколко часа да се завърнеш на една страна.  Другото, което помага, е да свиваш краката и да "стъпиш" в леглото, после ще те накарат да стъпиш и да се опиташ да вдигнеш таза
 
 

Другото, което е - като тръгнеш да се изправяш - гледай само напред, иначе може да ти се завие свят. 
Свещички Профенид за обезболяване помагат много, може да слагаш на 12 часа по една.

До родилите мами- прибра ли Ви се корема? На мен секциото ми беше преди 2 седмици и половина и някак се бях настроила, че по-бързо ще се прибере, макар че и за това
Време пак доста се е прибрал, но аз спрях и сладкото, понеже четох, че може да дразни коремчето на бебето, а преди си хапвах доста.
Кога мислите да слагате бебетата на активна гимнастика или нещо такова? На нас педиатъра ни каза да купим дрънкаща играчка, бебето да я следи с поглед и така да му опражняваме зрението и слуха, но така и не намерихме подходяща, та чакам да отидем другата седмица в кабинета и да видя за какво иде реч😄

Към кърмещите вече мами.Има ли храни ,които ви забраниха ,или избягвате? Чета доста статии какво трябва и не трябва да се яде.Единствено мисля да спра сладкото,че се поолях по време на бременността.

Аз родих преди 10 дни- в болницата оставих 4-5 кг и още толкова откак съм у нас. За 10 дни 10 кг. Корема ми се поприбра, всеки ден забелязвам как пъпа ми придобива стария си вид 😉
За кърменето- чета. Избягвам газообразуващи храни- зеле, боб. Кафе не пия по принцип.
Наблягам на млечни, протеини и салати. Много течности. Докато кърмя изпивам минимум 0.500 л.вода. Пия и чай за кърмачки.!

За зелето,боба и сладкото и аз четох че не са много ок,но аз и не ги ям толкова,ще готвя само за ММ,че той си умира за боб с кисело зеле.За кафето четох някъде ,че може но не в големи количества.Вода си пия така или иначе по 1-2 л на ден.
За цялата бременност съм качила 7 кг аз,които сигурно ще оставя още в болницата.

Аз нямам намерение да се ограничавам. Единствено алкохол не пия, но аз по принцип не пия, така че не го отчитам.
Планирам да кърмя дълго, така че ще спра нещо само ако видя, че има негативен ефект върху детето. Иначе мисля да си живея нормално, единствено лекарства ще си проверявам в e-lactancia по активна съставка.

Алкохола и на мен не ми е проблем.Повече обичам бира да пия,но за момента съм я спряла .Също като теб не смятам да се ограничавам,просто разни познати ми говорят какво трябва и не трябва да се яде,но не ги слушам много много.Детето само ще си покаже .

Момичета, на кой ден след секциото започнахте да кърмите? Чакаме бебка да се събуди, за да я сложим на гърда. Дали не е рано да имам кърма.. не усещам нищо честно казано. Притеснявам се и как ще я взимам… все пак ми е първи ден раздвижване. При вас как протече?

Моето секцио беше в понеделник на обяд, във вторник сутрин станах в 7 и в 10 си взех бебето да е при мен. От първия ден го слагам на гърда, тя коластрата не се вижда особено, не се и усеща. Ако има пълни памперси - всичко е наред. Наложи се да дохранвам по малко в болницата на третия ден, защото още не беше слязла кърмата, а моят мъж нали се роди 4300, та го гонеше страшен глад, но от четвъртия вече се появи и тя и нямахме повече проблеми.
Слизането на кърмата се усеща като мравучкане/нопрежение в гърдите/зърната, но и преди това си има коластра, която за малките стомахчето би трябвало да е достатъчна.

Аз изобщо нямам такива усещания за напрежение в гърдите,даже от самото начало на бременността,чак почнах да се притеснявам дали изобщо ще имам кърма.По едно време към началото на 6 месец изтичаше коластра,но сега нищо.Ще видим как ще е

Още на следващия ден, като ме заведоха в стаята ми, следобед ми го донесоха и започнах да го слагам по 15 Мин.

Честити радости, момичета! Да са ви живи и здрави ❤️

Аз баткото като го кърмих от нещо не съм се лишавала. Той после сам си показа какво го дразни, но пак съм си похапвала по-далеч от кърменията. И кафе си пиех сутрин след кърмене. По време било най-добре, ама къде ти ... да стана, да го направя, че и да го изпия докато кърмя 😄

Момичетата, които са с мен в кюпа на преносването ... от първия ден на пренасянето ли ви караха да ходите на тонове всеки ден? Или просто зачестихте малко, но не чак ежедневно? Че май четох, че така се процедира. Притеснява ме нещо това пренасяне ... не знам и бебето да не стане много голямо ... имам още няколко дни до термин, де ... ама да съм подготвена психически, че докторката нищо не каза 😄

Относно раздвижването след секцио..еми мислех, че това са ми последните стъпки, които правя. Ужасна, режеща, опъваща болка. Не можех да си поемам въздух от нея. Отделно и болката в пикочния мехур заради катетъра. Нооо, иска се много упоритост, инат и скърцане със зъби. Вървене колкото се може повече. Всеки път когато се изправях и правех една две крачки си мислех за бебето, че ще ми го оставят и аз ако не се взема в ръце няма да мога да се грижа. Само това ме мотивираше. Мога да кажа, че при мен стана поносимо вече, на четвърти ти ден от секциото. Ходя изправена, сядам ставам по - леко.
Опитах се да кърмя, но не се получиха нещата. Стимулирах с помпа почти нищо. Бебка не може да захване. Нямам зърна. Купиха ми зърна на Филипс и с тях не стана. Мен ме стиска акушерка в гърдата и пищя, бебето и то пищи и го наместват, капят върху гърдата ми адаптирано уж да замирише.. Ужас беше. Та същата вечер казах на акушерката да ми дават хапчетата за спиране. Това бе моето окончателно решение. Гърдите ми се напрегнаха, по духа, явно са почнали да се пълнят, ноо това е при мен. Исках, но и акушерката се опита.

Аз въпреки,че не преносвам преди секциото тази седмица ме караха да ходя през три дни на тонове.Знам,че накрая преди раждането се ходи по-често.

Днеска да ви се оплача бебка е доста ниско и едвам ходя, и съм супер изнервена и ми иде да убия някого вече 😀 Нямам търпение всичко да приключи

Тук искам да благодаря на всяка една от вас за споделения опит! Понякога се убеждавам, че е по-добре човек да е настроен за по-лошо и накрая да бъде изненадан по-приятно (не винаги работи, но). Да, болеше си, но благодарение на болкоуспокояващите и постоянните ми движения в леглото (от инат), днес раздвижването мина изключително добре. Представях си, че ще ми стане зле и няма да се справя, дори споделих на жената преди да ме раздвижи. За моя изненада като станах, не се случи нищо (нямаше виене на свят), е да, разбира се че операцията дърпа и си боли, но очаквах нещо по-непоносимо. След това не съм се спряла да крача, бавно, полека, на почивки. А в мига, в който ми донесоха бебка днес и за мое щастие и късмет засука веднага (и това не очаквах), просто забравих, че я поставям върху корема и има натиск на операцията. След това споделих на акушерките, че ме е страх да стана с нея (не ми се рискуваше просто) и едната остана, изчака да се нахрани детето и я взе от мен. Да де, обаче ми казаха, ако започне да плачка, има шанс да не е достатъчно нахранена и да я сложа пак. Така и стана и изненадващо в следващия момент се изправих с нея и си я сложих в количката. Обикалям в стаята, ще си чакам свещичката обезболяващо довечера, но като цяло нещата отиват на добре. Още не се навеждам, но вярвам, че и това ще стане. Благодаря на всички, които ми дадоха насоки и ми вдъхнаха кураж, защото аз бях ужасена просто… а и съм страхлива за такива неща. Ние жените сме нещо уникално… ❤