Ще разкажа накратко:
Имам син на 6г.,който много искаше да има братче или сестриче,другият месец очакваме момиченце.
Бременността ми е рискова и трудна,когато разбрах че съм бременна,реших да не споделяме веднага на сина ми,защото бях сигурна че на целия свят ще каже.
Но ...бях бременна вече,той не знаеше още и една вечер си лежим,и ми казва:"мамо,ако имам сестричка ще се казва ...... ",като нито има такава позната с това име,нито в градината има такова дете,просто никъде около него.
Замислих се,на мен ми хареса,и без това щях да се чудя за име,защото няма да кръщавам на никой.
Приспах вечерта и на другия ден се сещам,че моята леля (сестрата на майка ми) се казва така,тя живее в Украйна,с нея се виждаме много рядко,нямаме и връзка по телефона,просто езика ни е бариера...
Но после се сетих,че като бях малка и съм ходила там на всички деца разказвах,как имам две майки,една в Украйна и една в България,не знам защо така я приемах,ние много се обичаме с нея,просто не контактуваме често.
И на мен много ми харесва името,звучи ми и добре,и като цяло няма да е кръстено на никой,но ще излезе така че е на леля ми все едно, много се чудя какво да правя,но пък детето за да ми го каже мисля си има причина 🤔
