😆😁
- Публикувана: 9 фев. 2025, 19:18 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2025, 10:08 ч.
Случи ми се нещо странно - 31
Аз имам идентична случка с тази на Bentita. Отивах някъде и по пътя спрях уж да си взема една вода, но на касата видях някакво десертно барче и забърсах и него. Изядох си го докато вървя по улицата и си мисля, толкова е хубаво защо не си взех две. Спирам, чакам светофара да светне зелено и в това време от нищото един младеж ми подава абсолютно същото барче. Оказа се, че го промотират и го раздават на хора по улицата. Благодарих, затворих си очите и си викам "Искам кола, искам кола". Уви продължих си пеша.
Преди години имах един ден, в който каквото си помислях, то се случваше. Започна от сутринта, разхождахме се с приятелка в Илиенци и си казах, ей сега ще си намеря пари.. и след минути погледнах на земята, имаше банкнота.
После си хванах трамвая и отивах към центъра и си казах, ей сега ще засека... човека Х и поглеждам от трамвая, той се разхожда при това на място, което примерно не е неговият квартал. И други дребни неща се случиха пак, както си ги бях намислила. Е повече такъв ден, не се повтори.
Друго странно нещо, което е отскоро, но се случи на моя близка.. Тя загуби баща си, няколко дни по-късно се прибира в дома си и заварва стенния часовник спрял. Спрял, не се движи, но не и на какъвто и да е час, а точно на този, в който баща ѝ е починал. Тръпки ме побиха, но съм склонна да вярвам, че има някаква сила, енергия.
После си хванах трамвая и отивах към центъра и си казах, ей сега ще засека... човека Х и поглеждам от трамвая, той се разхожда при това на място, което примерно не е неговият квартал. И други дребни неща се случиха пак, както си ги бях намислила. Е повече такъв ден, не се повтори.
Друго странно нещо, което е отскоро, но се случи на моя близка.. Тя загуби баща си, няколко дни по-късно се прибира в дома си и заварва стенния часовник спрял. Спрял, не се движи, но не и на какъвто и да е час, а точно на този, в който баща ѝ е починал. Тръпки ме побиха, но съм склонна да вярвам, че има някаква сила, енергия.
@emli - определено е някаква вибрация. Въпросът е Каква? Тривиалните варианти - разбира се, асансьор, ремонт из входа...
Обаче за екстрасензорните - на първо място (смятам) се е породила енергия (отнякъде, от някого, от нещо си) - за да звънят стъклариите.
Ако се хванем за прочетеното за нематериални обекти/присъствия - от една страна се казва, че не могат да предизвикват физически досег. Обаче си противоречи с всякаквите полтъргайсти и случаи на телекинеза. Специално за вчера - Задушница беше; и аз си мисля, че може близки от други измерения да са били с вас в стаята и да са заявили присъствието си.
(А за "самопускане" на радио/ТВ има в мрежата случаи, когато дори се чуват определени гласове. Независимо дали има/няма "нещо" Там отвъд, живите винаги ще търсим знаци, че нашите покойници са край нас - и освен в спомените и сърцата ни.)
Обаче за екстрасензорните - на първо място (смятам) се е породила енергия (отнякъде, от някого, от нещо си) - за да звънят стъклариите.
Ако се хванем за прочетеното за нематериални обекти/присъствия - от една страна се казва, че не могат да предизвикват физически досег. Обаче си противоречи с всякаквите полтъргайсти и случаи на телекинеза. Специално за вчера - Задушница беше; и аз си мисля, че може близки от други измерения да са били с вас в стаята и да са заявили присъствието си.
(А за "самопускане" на радио/ТВ има в мрежата случаи, когато дори се чуват определени гласове. Независимо дали има/няма "нещо" Там отвъд, живите винаги ще търсим знаци, че нашите покойници са край нас - и освен в спомените и сърцата ни.)
Аз често имам инциденти с разсипване на храни и напитки, които са били любими на отишли си от мен хора. Може да се дължи и на смотаност от моя страна или на факта, че докато ги държа или готвя се отплесвам в размисли за човека, с който ги свързвам.
Един ден бяхме седнали с колегите да пием по бира след работа в градината на офиса. Присетих се за колежка, която наскоро бе починала и я споменах много пъти. Как сме си седели с нея да си говорим до мръкнало, не ни се е тръгвало от офиса и сме си пийвали биричка в градината, колко е обичала бира, какво сме си споделяли. И както си седя в пълен покой с чаша в ръка, чашата направо ми излетя от ръцете, направи пълен оборот и падна. Бирата се разля. Ще ми се да вярвам, че ме е чула, припило й се е и си е взела своето. Ако не е това, имам някакъв проблем с нервите и тиковете
Един ден бяхме седнали с колегите да пием по бира след работа в градината на офиса. Присетих се за колежка, която наскоро бе починала и я споменах много пъти. Как сме си седели с нея да си говорим до мръкнало, не ни се е тръгвало от офиса и сме си пийвали биричка в градината, колко е обичала бира, какво сме си споделяли. И както си седя в пълен покой с чаша в ръка, чашата направо ми излетя от ръцете, направи пълен оборот и падна. Бирата се разля. Ще ми се да вярвам, че ме е чула, припило й се е и си е взела своето. Ако не е това, имам някакъв проблем с нервите и тиковете
Преди няколко години влязох в магазин където работеше моя позната. При нея имаше една жена и познатата ми каза " Запознай се с..", аз я прекъснах и казах, че я познавам, казва се ххххх и работи като строителен техник. В този момент осъзнах, че никога не съм виждала тази жена, оказа се, че наистина се казва така и има същата професия. Тя също ме вижда за първи път. Започнахме да се разпитваме кой къде е живял, години, градове и т.н. , но нямаме нищо общо. До този момент не мога да си обясня какво се случи тогава.
Била си канал и си получила информация за тази жена. Не е дошло от теб, само е минало през теб.
Била си канал и си получила информация за тази жена. Не е дошло от теб, само е минало през теб.
Историята е от майка ми, но до ден днешен твърди, че си е спомня ясно.
Като е била около 15-16 годишна си е била вкъщи, а баба била навън /майка и/. В стаята на първи етаж от къщата, в която е била има голям прозорец към пътя и входната врата /всичко се вижда от него/. Ясно каза, че е видяла баба да върви по улицата и да се прибира по точно определен начин облечена, но никой не влиза през вратата. След час някъде вижда баба отново да минава и влиза /със същите дрехи като първия път, а тя не е видяла като е излизала сутринта как е облечена/. Попита е защо по-рано е минавала, а баба категорично твърди, че сега се прибира и не е идвала по-рано до вкъщи.
На майка до ден днешен и е необяснима и странна тази случка. Разказа ми е като е попитах дали някога и се е случвало нещо странно
Като е била около 15-16 годишна си е била вкъщи, а баба била навън /майка и/. В стаята на първи етаж от къщата, в която е била има голям прозорец към пътя и входната врата /всичко се вижда от него/. Ясно каза, че е видяла баба да върви по улицата и да се прибира по точно определен начин облечена, но никой не влиза през вратата. След час някъде вижда баба отново да минава и влиза /със същите дрехи като първия път, а тя не е видяла като е излизала сутринта как е облечена/. Попита е защо по-рано е минавала, а баба категорично твърди, че сега се прибира и не е идвала по-рано до вкъщи.
На майка до ден днешен и е необяснима и странна тази случка. Разказа ми е като е попитах дали някога и се е случвало нещо странно
Била си канал и си получила информация за тази жена. Не е дошло от теб, само е минало през теб.
Случи се два пъти да чуя шептене на двама човека, като разговор. Първият път бях сама с децата и се чуваше осезаемо в кухнята. Помислих си, че е нещо от съдомиялната или хладилника. Вторият път, бях с брат ми и той го чу. Каза, че е чул мъжки глас. На мен ми се причуваше жена, като че ли. Малко ме е бъз, да си призная. Някой да ме успокои, ако е възможно, че сме си внушили. 😁 Предпочитам да сме си внушили с брат ми, от колкото да се окаже истина. 🥴
А, ако наистина има нещо, то какво да правя? В къщата не е живяно, предните хора са я построили къщата и не са живяли в нея. Само ние, но то не пречи да има нещо. 🤷🏽♀
А, ако наистина има нещо, то какво да правя? В къщата не е живяно, предните хора са я построили къщата и не са живяли в нея. Само ние, но то не пречи да има нещо. 🤷🏽♀
Как чувахте гласовете? Като външен звук или вътре във вас?
В нас се чуваха гласове, шептяха. Около съдомиялната се чуваха. Помислих си, че някой навън се чува, но нямаше никого.
Вторият път докато бяхме с брат ми вкъщи, не си спомням какво направихме. Мисля, че след като спряха да “шептят” и проверих отново навън, но нямаше никого. Оф, знам, че звучи странно. Даже първият път си викам, ей го на, побърквам се, но и брат ми като го чу… малко ме е шубе.