Случи ми се нещо странно - 31

  • 59 540
  • 586
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 183
За златото си има поверие, че само̀ се крие. Но само за златото съм го чувала това.

# 196
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 191
Паралелна реалност или квантов феномен, който не познаваме ми е другото предложение за възможно случващото се.

# 197
  • София
  • Мнения: 4 493
... и вероятно в някои паралелни квантови вселени също са хора като нас и им се налага да гладят дрехи.
Вече близо година не намираме една малка "туристическа" ютия, която купихме, беше си в кутията (още по-обемен предмет за виждане из стаи и гардероби) и нещо се сетихме за нея много след придобиването й. Ами, няма я. В последно време (аз съм по-инатливия в това отношение) 2 или 3 пъти се заемам да направя системно пълно претърсване. Няма я и туйто! (Ясно е, че сме обсъждали вариантите: продадена, подарена, "сложена" в кутията на миксера.)
Понеже не е малък предмет (бижу, документ), вече чак се ядосвам, че не намирам обяснение. Ако някой от друг свят си я е "дръпнал", как пък не ни остави един 5Д телевизор като на семейство Мейзга? Една йонно-плазмена верига, дето ще се побере в метална кутия от бисквити? Simple Smile

# 198
  • Мнения: 41
Преди много години гледах интервю със Стефан Данаилов, дано да е на по-добро място и там разказваше, че когато е бил в Рим да снима " Октопод" е посетил Колизеума. На входа под една арка е намерил златна гривна. Минало време и след 1-2 години, не помня точно отново е в Рим да снима следващ сезон на сериала. Отново отива в Колизеума и на същото място намира друга златна гривна. Много се впечатлих от разказа, за това може би го помня и до днес.

# 199
  • Мнения: 1 393
Преди много години гледах интервю със Стефан Данаилов, дано да е на по-добро място и там разказваше, че когато е бил в Рим да снима " Октопод" е посетил Колизеума. На входа под една арка е намерил златна гривна. Минало време и след 1-2 години, не помня точно отново е в Рим да снима следващ сезон на сериала. Отново отива в Колизеума и на същото място намира друга златна гривна. Много се впечатлих от разказа, за това може би го помня и до днес.

Стефан Данаилов е бил изключително щедър към всички около него - приятели, студенти, дори и непознати. Вероятно Вселената /Кармата/ го е възнаградила, дала знак, че е на прав път. Blush

# 200
  • в моя гьол
  • Мнения: 442
Като сте заговорили за изчезване и появяване на предмети, да споделя и аз за изчезването и появяването на моите ключове вчера и днес.
Ще започна с малко предистория.
Ключовете на къщата всъщност са на баща ми, светла му памет. Два ключа - за дворната и входната врата, завързани с усукан памучен червен конец. Баща ми почина преди 4 години, ние се преместихме окончателно на село и от тогава аз взех неговите ключове и не се разделям с тях. Конецът се къса през годините няколко пъти, но аз все го връзвах и връзвах. Не искам да се разделям с него. Сякаш нося частичка от тати със себе си.
В сряда, излизайки от къщи, конецът отново се скъса. Стар, изпосталял, дълго се чудих дали да го махна и да си сложа нормален ключодържател, но се отказах и отново си завързах възелче.
Вчера се прибирам от работа и бъркам в джоба на елека, където обикновено си държа ключовете. Няма ги. А сутринта заключих с тях. Извадих всичко от джобовете - в левия ключа за колата и монети, десния - празен. Обърнах чантата - и там ги няма. Върнах се да търся дали не са паднали в колата или около нея - не ги намерих и се примирих, че съм ги изгубила някъде.
Тази сутрин отново изсипах цялата чанта и я обърнах с хастара обратно да не са се закачили за някое ръбче. Няма ги.
Споделих на мъжа ми, че съм си изгубила ключовете и той хукна да дърпа седалките на колата и да търси. Върна се, бръкна ми в десния джоб на елека и извади ключовете. Моите, с червеното уркузунче (връвчица).
Игра на мозъка ли е, в параралелна реалност ли бяха - не зная.
Приех го като знак от тати - дошъл е да нагледа къщата, уверил се е, че всичко е наред и ние сме добре и си е тръгнал спокоен, връщайки ми ключовете.
Скрит текст:

# 201
  • Мнения: 8 340
Боже, Нали, как ме разплака!
Толкова мило, толкова топло си разказала случката...
Да почива в мир татко ти! 

# 202
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 191
Нали, едно предложение: остави връвчицата, но му сложи и нещо допълнително за всеки случай.

# 203
  • Мнения: 3 498
Как ми се иска и при мен да се появи нещо изгубено..
Миналата неделя ходихме до едно манастирче над Биснрица и съм си изгубила поларен суичър. Нищо особено, даже леко овехтял, но ми беше подарък от сестра ми, която почина миналото лято. Във вторник ходих да го търся, но...не го намерих. Дано 'изсочи" от някъде.

# 204
  • Мнения: 541
Не знам колко е странно, но от месец обикалям всеки ден в Лидл като гладно куче едни страхотни маратонки мрежести такива, супер вишнево червени на цвят. Но 30 лева, дето аз не мога да ги дам. И един месец обикалям с надеждата да ги намалят. Да ги намалят, не ги намалят и гледам свършили. Всеки ден като съм там ровя в коша с преоценените парцали и вчера пак така ровя за тях с надеждата да са там намалени-никой.
И си мисля дали ако не обикалям Лидл в продължение на един час няма да изскочат отнякъде намалени. Засмях се на себе си, пазарих и си тръгнах.
И тая вечер гледам няма на редовна цена изкарани, както казах, отдавна бяха свършили, и викам ще поровя в преоценените и що да видя моите маратонки! На половин цена -15 лв. Само един номер, 37, но те там не отговарят на номерацията, винаги са с един номер по-големи. Аз нося 38.  😍😍😍😜

# 205
  • Мнения: 5 012
Колко много си ги желала с чисто сърце и вселената те възнаградила...
Чудесна синхронизация ти е спретнала.

# 206
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 191
Не знам колко е странно, но от месец обикалям всеки ден в Лидл като гладно куче едни страхотни маратонки мрежести такива, супер вишнево червени на цвят. Но 30 лева, дето аз не мога да ги дам. И един месец обикалям с надеждата да ги намалят. Да ги намалят, не ги намалят и гледам свършили. Всеки ден като съм там ровя в коша с преоценените парцали и вчера пак така ровя за тях с надеждата да са там намалени-никой.
И си мисля дали ако не обикалям Лидл в продължение на един час няма да изскочат отнякъде намалени. Засмях се на себе си, пазарих и си тръгнах.
И тая вечер гледам няма на редовна цена изкарани, както казах, отдавна бяха свършили, и викам ще поровя в преоценените и що да видя моите маратонки! На половин цена -15 лв. Само един номер, 37, но те там не отговарят на номерацията, винаги са с един номер по-големи. Аз нося 38.  😍😍😍😜
Това като моя случай с Nike маратонките. Хем бяха свършили желания модел, хем се появи един единствен чифт, моя номер и разцветката дето най-ми харесваше, че и я нямаше преди, хем намалени с 60% от редовната цена. Екстри от всякъде. Но наистина много ги желаех.

# 207
  • Мнения: 12 651
Преди години си спомням, че бях с майка ми на пазара и много ми харесаха едни лилиуми, но не ми беше до покупка точно на цветя. Следобед чаках мои приятелки на гости. Майка ми ги видя като идват и ми съобщи, че лилиумът, дето го бях харесала пристига при мен, бяха ми го купили.

# 208
  • Мнения: 97
Аз пък постоянно намирам пари на улицата. Почти няма ден да не намеря. Обикновено по 5 или 10 стотинки, но е имало дни, в които от стотинка на стотинка съм събирала и над 2 лева. По принцип си гледам в краката, когато вървя, и вероятно затова често забелязвам тези късметчета. Считам го за странно, ако не намеря нищо.
Обаче най- странното намиране е на един безлюден плаж. Вървим с приятели по линията на водата и баш в този момент разказвам как постоянно си намирам пари на улицата. Вълните бях издълбали голяма дюна там, където се разбиваха на плажа. Само погледнах към дюната и видях как водата отмива малко пясък, а от пясъка стърчи монета от 2 лева. Взех я и гордо го обявих за доказателство за разказа ми!

# 209
  • Мнения: 12 651
Като намираш пари, ще ти върви на пари.

Общи условия

Активация на акаунт