Разбира се, не е сигурно, че има прераждане, камо ли пък да сме сигурни дали се прераждаме на гроздове и дали сме в един и същ състав всеки път. Вече съм на възраст и от тази позиция имам някои наблюдения. Има няколко души в живота ми, с които съм сигурна, че имаме съдбовни отношения, може би идват от друг живот. Това са хора, с които като че ли прехвърча нещо, когато се видим за пръв път и след това по някакъв начин съдбите ни се преплитат. Дори да искаме да се разкачим един от друг, все нещо става и пак се озоваваме заедно, все едно нещо ни държи.
- Публикувана: 9 фев. 2025, 19:18 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2026, 17:44 ч.
Случи ми се нещо странно - 31
Еее, вече е големичък. Чувала съм за фрази за минали животи от по-малки деца и си мислех да ти кажа да следиш за такива
[/quote]
Не съвсем...Моят син до към деветата си година ми говореше "такива" неща,дори го имам на записи.Няма от къде да е чул,понеже в къщи не говорим на такива теми.
На мен ми прави впечатление как малки деца, ама много малки на по 2,3 или 4 г при спешни случаи, когато единия родител е в опасност реагират като възрастни и знаят как да постъпят. И се питам от къде едно такова дете знае как да постъпи? Дава му се от Свръх Съзнанието или е спомен от предишен живот? Нямам отговор за сега.
В системата на рода някой липсва и детето става несъзнателно лоялен(заема ролята на този човек)
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
В момента е на 7. Цялото му отношение към мен от малък е много интересно. Шофирам една идея по-бързо, чувам реплика хайде, малко по-разумно да караш, пази се.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
И без констелации обърнатите роли не са добре за детето, но зависи си и от ситуацията. Понякога детето няма друг избор за да оцелее. Но докато майката има майчино чувство и е здрава, добре е да помисли за отговорността, която е поела раждайки детето и да си наложи да бъде майка наистина.
В системата на рода някой липсва и детето става несъзнателно лоялен(заема ролята на този човек)
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
В момента е на 7. Цялото му отношение към мен от малък е много интересно. Шофирам една идея по-бързо, чувам реплика хайде, малко по-разумно да караш, пази се.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
Не бих казала, че ролите са обърнати. Детето си е дете като всяко друго и да чукам на дърво е родено в прекрасно семейство, в което никога не е имало караници. Но и моето отношение към него е като на голям човек, тоест тази разумност, която проявява ме кара да се държа с него като с равен. Съобразявам се с желанията и нуждите му на 99 %.
Казвала съм тук, че съм се сблъсквама със смъртта и имам едни вътрешни убеждения, че всеки е такъв, какъвто е и там, където трябва да е. Виждам как децата са толкова различни от родителите си и точно така трябва да бъде ! Те учат нас, ние тях. За мен абсолютно нищо не е случайно.
Не е въпроса за караниците.Да, детето е дете,но не е работа на детето да мисли колко бързо карате и да му прави впечатление,това го прави възрастния.
Казвам го от личен опит,моето дете на 3,4г беше когато ми правеше забележки да вървя по тротоара,а не на пътя.
Това не е работата на децата,тяхната е безгрижие...и в констелация се оказа,че ролите са обърнати.
Но както и да е,вие се радвате на това-нормално,и аз се радвах,да ама не е ок 😉
Не бих казала, че ролите са обърнати. Детето си е дете като всяко друго и да чукам на дърво е родено в прекрасно семейство, в което никога не е имало караници. Но и моето отношение към него е като на голям човек, тоест тази разумност, която проявява ме кара да се държа с него като с равен. Съобразявам се с желанията и нуждите му на 99 %.
Казвала съм тук, че съм се сблъсквама със смъртта и имам едни вътрешни убеждения, че всеки е такъв, какъвто е и там, където трябва да е. Виждам как децата са толкова различни от родителите си и точно така трябва да бъде ! Те учат нас, ние тях. За мен абсолютно нищо не е случайно.
Казвам го от личен опит,моето дете на 3,4г беше когато ми правеше забележки да вървя по тротоара,а не на пътя.
Това не е работата на децата,тяхната е безгрижие...и в констелация се оказа,че ролите са обърнати.
Но както и да е,вие се радвате на това-нормално,и аз се радвах,да ама не е ок 😉
В системата на рода някой липсва и детето става несъзнателно лоялен(заема ролята на този човек)
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
Вие сигурно се радвате,че е такова положението,но това няма да се отрази добре за в бъдеще, детето си е дете и не трябва да носи чужди товари.
За това препоръчвам да направите констелация.
По описанието има нещо,което не е на мястото си,обърнати роли... детето става възрастен несъзнателно,заема позиция на някой 🙂
Аз съм дете,което ми се наложи да стана бързо възрастен,да бъде родител за майка ми,а тя дете(естествено несъзнателно)
Е,оказа си влияние в живота ми.
Още работя по това.🙂
В момента е на 7. Цялото му отношение към мен от малък е много интересно. Шофирам една идея по-бързо, чувам реплика хайде, малко по-разумно да караш, пази се.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
Имам се за доста отговорен човек, но той е 2 пъти по-отговорен и от мен и за тези 7 години аз съм повишила тон 2 пъти, комуникацията и отношенията са ни като на хора на еднаква възраст.
Още като беше много малък и преди да стигна до тези си прозрения, той ме прегръща и аз казвам на мъжа ми, все 1 баща ми ме прегръща, чувствам се сигурна. Като майка на майка на малко дете трябва да е обратното.
Не бих казала, че ролите са обърнати. Детето си е дете като всяко друго и да чукам на дърво е родено в прекрасно семейство, в което никога не е имало караници. Но и моето отношение към него е като на голям човек, тоест тази разумност, която проявява ме кара да се държа с него като с равен. Съобразявам се с желанията и нуждите му на 99 %.
Казвала съм тук, че съм се сблъсквама със смъртта и имам едни вътрешни убеждения, че всеки е такъв, какъвто е и там, където трябва да е. Виждам как децата са толкова различни от родителите си и точно така трябва да бъде ! Те учат нас, ние тях. За мен абсолютно нищо не е случайно.
А, е и твърде възможно, детето да повтаря поучителните фрази, които е чуло или чува.
Имаше една приказка"Нямах идея как говоря, докато детето ми не проговори" 😊
Няма да се хваля, за да не го загубя, ама в петък през нощта се случи наводнение в кухня-гостната. Бях сама и доста се притесних кое по-напред да соасявам. Детето дойде на другия ден, спеше у приятелка. Оказа се, че е сънувала същата нощ как всички от семейството изгребват кофи вода, защото имало наводнение.
Имаше една приказка"Нямах идея как говоря, докато детето ми не проговори" 😊
Няма да се хваля, за да не го загубя, ама в петък през нощта се случи наводнение в кухня-гостната. Бях сама и доста се притесних кое по-напред да соасявам. Детето дойде на другия ден, спеше у приятелка. Оказа се, че е сънувала същата нощ как всички от семейството изгребват кофи вода, защото имало наводнение.
Започнах да работя върху себе си,върху травми в рода назад.И още работя.
Посещавах констелации.
Всичко е такова,каквото трябва,но децата не са длъжни да носят чужди товари,защото пак казвам,за в бъдеще не се отразява добре.
Това се отразява на целия ти живот,на хората които ще срещаш,на семейството което ще създадеш,за това аз чистя сега и работя,за да не го предавам на децата си 🙂
Посещавах констелации.
Всичко е такова,каквото трябва,но децата не са длъжни да носят чужди товари,защото пак казвам,за в бъдеще не се отразява добре.
Това се отразява на целия ти живот,на хората които ще срещаш,на семейството което ще създадеш,за това аз чистя сега и работя,за да не го предавам на децата си 🙂
Dalinda011 И в случая, когато го разбрахте какво направихте ?
Както вече казах в преден пост - аз вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да е. И дори ролите да са разменени, може би има за какво.
Както вече казах в преден пост - аз вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да е. И дори ролите да са разменени, може би има за какво.
Започнах да работя върху себе си,върху травми в рода назад.И още работя.
Посещавах констелации.
Всичко е такова,каквото трябва,но децата не са длъжни да носят чужди товари,защото пак казвам,за в бъдеще не се отразява добре.
Това се отразява на целия ти живот,на хората които ще срещаш,на семейството което ще създадеш,за това аз чистя сега и работя,за да не го предавам на децата си 🙂
Посещавах констелации.
Всичко е такова,каквото трябва,но децата не са длъжни да носят чужди товари,защото пак казвам,за в бъдеще не се отразява добре.
Това се отразява на целия ти живот,на хората които ще срещаш,на семейството което ще създадеш,за това аз чистя сега и работя,за да не го предавам на децата си 🙂
Dalinda011 И в случая, когато го разбрахте какво направихте ?
Както вече казах в преден пост - аз вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да е. И дори ролите да са разменени, може би има за какво.
Както вече казах в преден пост - аз вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да е. И дори ролите да са разменени, може би има за какво.
Да, но в моята глава е утвърдена идеята, че всички деца идвайки знаят с какво се захващат, при кои родители отиват и какво ще дадат/вземат/научат.
Хората, които срещаме според мен също са строго определени. Съдбата ме събра с хора, които ми бяха толкова неприятни, че не ги поздравявах, а сега са ми изключително близки и по-някакъв нелеп и невероятен начин се сблъскахме.
С мъжа ми отново по някаква невероятна случайност се срещнахме като деца и от тогава сме заедно.
За травмите в рода не съм наясно, но на съзнателно ниво не намирам да имам някакви блокажи.
И сега пишейки се замислям…. аз не съм много социална, изключително вежлива съм с непознати, когато е необходимо, но така да раздавам енергия с празни приказки е абсурно за моята същност. Нямам потребност да опознавам нови хора, имам си 5-6 човека и се раздавам за тях. Мъжът ми е същият - детето и то .
Терапевтката ми в Александровска, красива възрастна дама каза, че това е най-ужасното нещо, което е преживяла след като загубила мъжа си.
Всички са много вежливи, но никой не става истински близък. Затворена самодостатъчна система. И самотния човек остава учтиво изолиран.
Просто се сетих, не критикувам.
Всички са много вежливи, но никой не става истински близък. Затворена самодостатъчна система. И самотния човек остава учтиво изолиран.
Просто се сетих, не критикувам.
Има неща, които трябва да се преживеят и да се преглътнат, никой не може да ти помогне. Така се усетих, когато почина мъжа ми. От една страна се учудих на реакциите на хора, които смятах за много близки, от друга - нямах нужда от никого, никой не може да преживее твоята мъка. Първите празници ми бяха много тежки, прекарах ги сама. Но и не исках да бъда с никого, мисля, че щеше да ми е по-трудно. Постепенно си възобнових приятелства, за които преди нямах време.