Случи ми се нещо странно - 31

Разбирам. Самите хора тук разказват, че тишината е страшна там и разказват за причудливи светлини, за сенки в мъглата, за странни звуци и прочее.
Това е замъка Ауербах, някъде около него бяхме

Около такива места винаги има легенди. Като го видях, на мен веднага пък ми се прииска да отида там.  В България по понятни причини няма замъци, освен запазените средновековни останки отпреди османското владичество, та ми е интересно. Не мога да кажа как бих се чувствала на живо, но снимката ме привлече определено, и то не с лошо чувство.

Много близо до нас има гора, никога не ми е идвало наум да отида сама в гората. Винаги ме е плашила, не се чувствам уютно, когато нямам поглед наоколо. Да не говоря, че съм чувала за доста случки с познати и съседи.

Няколко не толкова странни неща: манифестирам определени случки с определен диалог, всичките без 1 се случиха в 3-4 поредни дни. И то както ги бях мислила до най - малката подробност. Включват различни хора, ситуации и т.н. и вътрешно усещане за развой на ситуация сякаш я видях предварително.

Обожавам да съм сама в гората. Миналата есен обаче, бях на 10км. от населено място, се стовари един ван с роми да търсят гъби, попритесних се, но имаше и жена и дете с тях, поздравихме се и айде.
Нося спрей иначе, за всеки случай.
В гората единственото страшно нещо са хората.

Обичам и мъгли и сиви дни в гората, но има и едни по-злачни места, които действително са неприятни, оттам минавам по-бързо. По Скандинавието по такива има и едни чисто черни гадни плужеци. Подминавам.

По нашите планини особено Рила, Витоша и Пирин всичко е красиво ❤

Питах една приятелка по WhatsApp за някоя и друга легенда. Отвърна ми това (преведено)
Всеки, който наистина се интересува от митове, легенди, истории за духове и обитавани от духове места, определено трябва да посети Оденвалд. Там има повече такива неща от почти всеки друг регион в Германия.

Ще го посетя вече с група, не и само с мъжа ми 😀

Не знам дали е странно, но аз в гора /и планина/, повече в гори усещам странно присъствие на някакви същества. Не недобронамерени. Отделно, че там се чувствам на мястото си. Но когато навлизам в гората, дали от странната тишина, или от въздуха все едно се усещат някакви трептения / вибрации във въздуха и все едно всеки миг ще изскочи нещо. Между другото като малки на една вила на наша позната / с гора наблизо/ си играехме и се бяхме отдалечили от вилата, влизайки леко навътре и си спомням, че видяхме като къща със светещи в жълто прозорци. Още не знам реалност или илюзия беше, но когато я бях питала наскоро за това, отрече да е имало нещо.

По същия начин се чувствах и аз. Имах чувството, че нещо дебне зад дърветата. Между другото имам силно развита интуиция и никога не ме е лъгала.

И аз съм се разхождала сама неколкократно в немски гори, и искам да кажа, че усещането е съвсем различно от българските. Както си постнала снимката по-напред с правите, не особено дебели дървета, точно по същия начин изглеждаше и дъбравата, в която без да ща , навлязох доста навътре.
Самите дървета изведнъж стават по-гъсти, короните са сплетени и дори в яркия слънчев ден, за който говоря, направо стана полумрак. И почваш да се ослушваш във всеки шум, във всеки крясък на птица.
Още повече, че там е специално  и природен резерват, тоест напълно девствена природа. И предвид това, че близкият  Ханау е роден град на Братя Грим, вече можете да бъдете уверени откъде са черпели вдъхновение за страховитите си приказки/в оригинал, а не редактираните/. Вилхелм Хауф в *Студеното сърце* описва злобния горски гном магьосник, който изскача изпод пъна, покрит с мъх, и колчем се спънех в такъв веднага се сещах за песничката:  "Вълшебнико от еловия лес, от векове живееш и до днес, щастлив си ти в леса си безпределен и щедър  към родените в неделя... " с цената на сърцето ти естествено.
Аз съм много страхлива, но и голям еколюбител, та всяка буболечка, всеки храст в природата ме притегля неудържимо навътре в неизвестното, колкото да си търся белята и изпитвам нервната система.

От друга страна съм пълна с немските легенди за хайнцелменхените, с немските приказни герои , а и с историите за митичния дракон татцелвурм, който е познат във всички немскоезични държави, та чак до скандинавието.
И въпреки че  в последните хроники пише, че е забелязван основно в алпийската част, винаги съм се страхувала подсъзнателно точно от среща с от него. https://cryptidz.fandom.com/wiki/Tatzelwurm
Всичко що намерих из нета изчетох за това митологично създание.

И природното явление Брокенски призрак/сянка на бродещ висок човек/ носи името си пак от връх Брокен, най-високият връх в немската планина Харц, голямата част от която е също природен парк.  А в средновековието е била наричана планината на вещиците. На тази база и Гьоте е черпел вдъхновение за  "Фауст ".

С една дума, исках да кажа, че немските гори и на мен ми действат като на теб, вечно се разхождам с озъртане.

Припомни ми стихчето с "родените в неделя", проксима, данке : )

На мен ми се е случвало да вървя по 25км. в Норвегия, съвсем сама (там нищо страшно не може да се случи и на практика няма случаи с пострадали от други хора в гората, на база полицейска хроника), те имат и едни дървени къщички за подслон тук-там (пак доста мръсни и неподдържани като нашите, но стават за почивка ако вали), които в мрачен ден изглеждат призрачно.

Има места, на които тишината е подтискаща, особено ако вали и няма слънце, но това е нашето субективно възприятие че се случва нещо неестествено - с километри гори, не помръдва нищо, няма птици, пълна псих. пустош.
Обективно - няма нищо страшно, евентуално някое животно да те стресне.

Било ме е страх само при голямо откъсване от цивилизацията и в злачни и мрачни места като един заслон преди Белмекен, там същата пълна тишина е най-страшния момент през нощта, иначе през деня се ядва.

На мен и в България не ми харесва да ходя по горите. Дай си ми море или отворени ливади където има простор. На Витоша най-много ми харесва там, където няма дървета, а само храсти и треви. Такива отворени пространства може да ме уплашат само по време на гръмотевична буря по очевидни причини.

Интересното е, че не се плаша от съвсем диви и празни плажове или полета и ливади. Дори в мрачно време и на пуст плаж енергията на морето ме зарежда позитивно.

Най-приятно ми е да се разхождам в градска среда, никакви вековни дървета и пълна тишина не ме привличат. Най-приятно ми е да се разхождам из центъра на София, да зяпам витрини, да седна в кафене или да се почерпя в някоя сладкарница. Никакви гноми и елфи не ме вълнуват.

Местата не са виновни. Ние им придаваме тежест😊
Ходя с км в гора. Според настроението ми-веднъж ми вдига енергията, веднъж ме натиска. И гората не е виновна😉
За легендите покрай замъци-така си вдигат рейтинга😊
Самотните велосипедисти или група та от тях, нямат проблем да минат през мястото, щото настройката им е друга С една дума-ако търсиш нещо, ще го намериш. Всичко идва от теб😊

Това е, щото си млада младина още
Преди няколко години и аз така предпочитах да се разхождам, като изключим морето. На брега мога да стоя денонощно, дори и в буря, но тогава ме прибират принудително

Благодаря, Кубратова!!!!!!!!