Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с НЯР/ИЯР - тема 23

  • 46 068
  • 749
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 241
Аз на Драсов ходих. Младият доста четеше и се консултираше какво би било подходящо. Дори добавки изписваше.За добавките не знам според мен са малко общи но не са лоши. Обаче си имах и страх така и не успях да се преборя. Повече ми беше стрес отколкото релакс и заради часовете и работното време.

# 106
  • Мнения: 271
lovely, тъй като отдавна не съм влизала тук, сега прочетох въпроса ти за д-р Емил Начев. Ако все още те интересува:
Следя се при него в Надежда от 2020 г.  Тогава бях на 45 г. Също така тогава коментира мои стари изследвания, диагнози и лечения след спонтанни аборти, когато бях на 43 г. На 46 г. при предишната ми бременност следихме хормоните. Никога не съм усетила негативно отношение. Даже ми направи добро впечатление, че ми даде тел. си номер да му звъня с ежемесечните резултати от изследванията, за да си спестя разкарване и плащане на прегледи.
Бях последно при него в декември 2024 г. бременна и когато накрая му казах, че съм на 49 г., човекът се изненада, усмихна и каза "Браво!". И при обърканата ми физиономия поясни: "Браво, че сте забременяли на тази възраст!"  Искрено се зарадва. Отново ми каза да му се обаждам ежемесечно.
Имало е прегледи, на които е бил по-сериозен, леко свъсен, но всички си имаме моментите. В повечето случаи е приветлив. Може действително да се е променил, а може и да зависи от конкретния случай.

Скрит текст:
Между другото и мен това ме интересува за броя на антралните фоликули. При мен се получи следното нещо - октомври месец имах цели 8, 7 в единия яйчник и 1 в другия. Следваше стимулация само с кломифен, празна пункция без нищо извадено, но после задържани фоликули имах ноември(аз и преди съм разказвала, че смятам че просто нещо объркаха тогава с пункцията и не са били узрели, защото 5 дена след това заради болки бях на друг гинеколог и се видяха 3 големи фоликула). Дадоха ми лекарства да махнат всичко и де не стане киста. И от този момент нататък аз почнах да имам само по 2 фоликула все в един яйчник, ту в единия, ту в другия. Но никога повече. И се чудя защо така рязко спаднаха бройките и дали има връзка с препарата, който ми дадоха за премахване на задържаните фоликули. Вие какво мислите? Мен лично много ме тревожи факта, че нямам вече почти никакви антрални фоликули. Преди това беше добре при мен. Или просто се е случило някакво пропадане рязко в резерва ми? Търся каква може да е причината.

За Начев също да ви питам, ендокринолога. Виждам, че сте го препоръчали. Интересно ми е как се държи с жени 40 плюс. Защото на мен той ми е стар познайник така да се каже. И само помня, че на 27 ми каза, че ужасно съм закъсняла да забременявам. Та не знам дали бих го посетила по повод на неуспехи със забременяването баш в 40те. Но може пък да се е променил.
verospas, Може ли да споделиш информация къде (Надежда, Майчин дом) и кои дни мога да отида на консултация при д-р Начев? В сайта на Надежда не виждам свободни часове. Бях при д-р Хедер, но не съм доволна. Благодаря

# 107
  • Мнения: 75
Hanna, досега ходя в Надежда при него. Преглежда една събота в месеца и ако съм пропуснала дните, когато обявяват графика за следващия месец, часовете свършват бързо. Обаче проверявам в системата или в супердок за свободен час всеки ден и последните пъти успявам така да се запиша. Все има някой, който да се откаже. Затова следи.
В Надежда е много спокойно. Само първият ми преглед беше по-дълъг, за да разучи историята ми. В следващите правим само актуализиране. Често влизам дори по-рано на преглед. Последният път пред кабинета се заговорих с две момичета и се оказа, че те са му стари пациентки и са без час, а той ги вмъква между часовете. И това има като възможност значи. Simple Smile
Знам, че в Майчин дом има много чакащи, а там било без час и съм чувала, че не можел да отдели достатъчно време на пациентките и било по-изнервено положението. Там май е и по ЗК и затова има тълпа. Всеки ден от 8 до 12,30 ч съм чувала, че преглежда, но може да бъркам.
На частно освен в Надежда преглеждал и в МЦ Панацея - някъде срещу факултета по стоматология, ВМА се пада. Дали не беше на ул. К. Иречек... Не съм много наясно, защото помня, че там беше по-скъпо, отколкото в Надежда и не съм се интересувала повече.

Между другото, от Хедър и аз не съм доволна. Бях при нея веднъж - наложи се спешна консултация. Малко луд разговор ни се получи. Wink


Скрит текст:
lovely, тъй като отдавна не съм влизала тук, сега прочетох въпроса ти за д-р Емил Начев. Ако все още те интересува:
Следя се при него в Надежда от 2020 г.  Тогава бях на 45 г. Също така тогава коментира мои стари изследвания, диагнози и лечения след спонтанни аборти, когато бях на 43 г. На 46 г. при предишната ми бременност следихме хормоните. Никога не съм усетила негативно отношение. Даже ми направи добро впечатление, че ми даде тел. си номер да му звъня с ежемесечните резултати от изследванията, за да си спестя разкарване и плащане на прегледи.
Бях последно при него в декември 2024 г. бременна и когато накрая му казах, че съм на 49 г., човекът се изненада, усмихна и каза "Браво!". И при обърканата ми физиономия поясни: "Браво, че сте забременяли на тази възраст!"  Искрено се зарадва. Отново ми каза да му се обаждам ежемесечно.
Имало е прегледи, на които е бил по-сериозен, леко свъсен, но всички си имаме моментите. В повечето случаи е приветлив. Може действително да се е променил, а може и да зависи от конкретния случай.

Скрит текст:
Между другото и мен това ме интересува за броя на антралните фоликули. При мен се получи следното нещо - октомври месец имах цели 8, 7 в единия яйчник и 1 в другия. Следваше стимулация само с кломифен, празна пункция без нищо извадено, но после задържани фоликули имах ноември(аз и преди съм разказвала, че смятам че просто нещо объркаха тогава с пункцията и не са били узрели, защото 5 дена след това заради болки бях на друг гинеколог и се видяха 3 големи фоликула). Дадоха ми лекарства да махнат всичко и де не стане киста. И от този момент нататък аз почнах да имам само по 2 фоликула все в един яйчник, ту в единия, ту в другия. Но никога повече. И се чудя защо така рязко спаднаха бройките и дали има връзка с препарата, който ми дадоха за премахване на задържаните фоликули. Вие какво мислите? Мен лично много ме тревожи факта, че нямам вече почти никакви антрални фоликули. Преди това беше добре при мен. Или просто се е случило някакво пропадане рязко в резерва ми? Търся каква може да е причината.

За Начев също да ви питам, ендокринолога. Виждам, че сте го препоръчали. Интересно ми е как се държи с жени 40 плюс. Защото на мен той ми е стар познайник така да се каже. И само помня, че на 27 ми каза, че ужасно съм закъсняла да забременявам. Та не знам дали бих го посетила по повод на неуспехи със забременяването баш в 40те. Но може пък да се е променил.
verospas, Може ли да споделиш информация къде (Надежда, Майчин дом) и кои дни мога да отида на консултация при д-р Начев? В сайта на Надежда не виждам свободни часове. Бях при д-р Хедер, но не съм доволна. Благодаря

Последна редакция: вт, 25 фев 2025, 17:11 от verospas

# 108
  • Мнения: 160
Verospas, разкажи  твоята история да вдъхнеш малко кураж на всички все още борещи се. Как  успя на тази възраст, със СЯ ли си бременна?

# 109
  • Мнения: 4 399
В МД д-р Начев приема без час, може само да се обадите да сверите, че не е в отпуска. Преди приемаше на -1 етаж в поликлиниката, пише "ендокринология" Simple Smile, сигурно още е там.
Чака се, но не ми е претупвал прегледите. Приема по НЗОК, по фонд и платено.
В Надежда никога не съм засичала свободен час.
Също не съм доволна от д-р Хедер (при нея само бременни бих пратила, с бременни се държи добре, всички други са в някакъв тежък грях и биват овиквани)

# 110
  • Мнения: 177
Ох сега ми вкарахте муха, дали да не се консултирам и с друг ендокринолог, след като чета мнението ви за д-р Хедер. Аз два пъти съм ходила при нея преди трансфер, но тъй като нямам някакъв сериозен проблем, само лека форма на ИР и не съм се сблъсквала с други ендокринолози, за да преценя дали е добър специалист. Като цяло при мен прегледите минаха много дружелюбно, около половин час ми беше първия преглед, доста подробно обсъждахме, но в никакъв случай не ме е нападала, дори напротив, много обнадеждена беше за трансфера ми. Чудя се сега какво да правя, да ходя ли при друг. При вас само отношението ли е не беше добре или и като компетентност не е ок?

# 111
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 471

Също не съм доволна от д-р Хедер (при нея само бременни бих пратила, с бременни се държи добре, всички други са в някакъв тежък грях и биват овиквани)

Айде поредната овикваща. Абе какво им става на тия "лекари", как е възможно да съществуват хора с такава наглост и социопатия и да са в лекуващата професия? Защо си го позволяват все повече от тях и защо, по дяволите, всички им мълчат... Наистина не издържам вече Disappointed

# 112
  • Мнения: 200

Също не съм доволна от д-р Хедер (при нея само бременни бих пратила, с бременни се държи добре, всички други са в някакъв тежък грях и биват овиквани)

Айде поредната овикваща. Абе какво им става на тия "лекари", как е възможно да съществуват хора с такава наглост и социопатия и да са в лекуващата професия? Защо си го позволяват все повече от тях и защо, по дяволите, всички им мълчат... Наистина не издържам вече Disappointed

Позволяват си го, защото могат, а могат защото им мълчим.  На мен веднъж ми се случи със Станулов, аз бях 5 дена след тежък ковид, дори не схванах, какво точно се случва защото супер мн си мрънкаше под носа. Чак като излязох от кабинета след 5 мин започнах да осъзнавам какво всъщност е направил този.... Ако бях повече с акъла си щях да му разкажа някои неща. Става ми противно само като се сетя. Такива не трябва да практикуват ...

# 113
  • Мнения: 75
patencce1, lovely, Sunny,.. момичета, извинявайте! Онзи ден писах отговор и даваше някаква грешка, та не можах да го постна.
Най-напред ви благодаря - много сте мили! Hug Дай Боже всяка една от нас тук да има своята положителна история и след целия стрес и борба да гушне пухкаво вързопче! Flowers Four Leaf Clover

Не знам доколко бих ви помогнала с историята си, но ако има нещо, което е подобно на вашите и имате въпроси, съм на линия. Simple Smile

Проблемът при мен е възраст. Не съм имала заболявания. Просто закъснях. ММ срещнах чак на 41,5 г. и изобщо не съм мислила, че бих могла да забременея. Да, но за изненада стана и забременявах до 43 г., обаче бременностите завършваха с мисед или кухо яйце. Тогава започнах с изследванията за репродуктивни проблеми и едва на 44,5 г. подадох формуляр за първичен преглед в Надежда. Почнах в 2020 г.

ММ имаше лоша морфология, но като за инвитро ставаше, а и с него все пак забременявах по естествен път заради повечето количество и добре движещи се сперматозоиди. По едно време пи добавки - трибулус (бабини зъби), мака - и имаше подобрение в количество и качество.

Успях в Надежда с д-р Персенска и в Неовитро с д-р Бранков.

Ползвах ДЯ и бях навита от самото начало за тях, защото си отчитах годините и предполагаемо лошото качество Я. Хормоните на 2-ри и 3-ти ден също започнаха да показват НЯР - очаквано за 44-годишна. Преди да отида на първичен вече имах куп изследвания и бях подготвена, така че и док ми каза, че е възраст.

Но д-р Персенска ме почна с опити с мои Я първите 9 месеца - на естествен цикъл повечето пъти, веднъж с фемара, на два пъти с кломифен. Тя имаше надежда, че ще успеем, защото имах редовен цикъл, антрални Ф, овулация и вадехме хубави Я при всяка пункция, които в 90% от случаите се оплождаха и стигаха до 4-5 ден, когато окапваха. Д-р Цветков я заместваше понякога и той беше на същото мнение.

Можеше да ме продължат с мои Я, но не държах. Исках просто здраво дете. Нито съм най-прекрасна, нито родата, а времето летеше и си бях подготвила искането за донор. Навих ММ и на втория месец в Надежда подадохме искане.

След 7-8 месеца чакане се появи първият свеж донор Д-р Персенска ми направи един план-график за подготовка цикъл по цикъл  - цветна снимка, хистероскопия заради полип, биопсии разни и изследвания на пакет хормони, на които държеше особено в цикъл с трансфер. Това, в добавка към проследяването на хормоните през цикъла.
Три трансфера имах, като вторият също можеше да е успешен, но прокървих след половин ден остри и силни болки. От третия ЗЕТ забременях с дъщеря си и 2022 г. родих.

Искахме второ и продължихме с втори свеж донор. Два ЗЕТ, като на втория имах имплантация, но без успех. Това беше 31 ян. 2024 г.

Решихме да продължим, но в Надежда трябваше да чакаме много дълго. Може и момичето на регистратура да ни обърка нещо, защото обясни, че и за замразени Я от чуждестранна банка се чакало колкото за свежи... После друго разбрах и може да съм попаднала на зле осведомена служителка. Не знам.

Затова се насочихме другаде скорострелно - и заради годините ми, и за да се използват изследванията за подготовка за трансфер от Надежда.

Избрах Неовитро, където много ми хареса главният ембриолог на консултацията, която проведохме. Замразените ДЯ пристигнаха за 2,5 месеца - в средата на май м.г. След 4 цикъла стриктно следене и подготовка на лигавица, в края на август ми беше трансфера с един 3ВВ и един ранен бластоцист, който 5-10 минути преди трансфера упорито си стоеше морула. 

Сега някой от тези двамата ме бута в стомаха с дупе. Simple Smile За това съм благодарна и на Неовитро, и на Надежда. Много приятно впечатление ми направиха в Неовитро - и моят репродуктивен и другите от екипа.
По принцип тук, в темите, чета как един доктор говори срещу друг, обаче докато те следваха своите методи, д-р Бранков своя начин на работа - направи прецизно проследяване на хормони и стигнахме до чудесна лигавица за трансфера, с готовност ползваха изследванията и консултациите ми от Надежда, някои протоколи, казаха добра дума за препоръките от тамошните имунолози, за лабораториите. Спестихме и време, и пари така.

Не съм описвала подробно какви изследвания, лекарства и процедури съм правила, защото и без това стана дълго, но ако ви интересува как се подготвях, съм на линия! Имах различни подготовки. През тези години лигавицата ми започна да прави проблеми - по-трудно нарастваше, дисбалансът на NK клетките стана по-висок...

Предполагам, че в началото можеше да упорствам по-дълго със СЯ, но не намирах смисъл. Кой знае докога трябваше да продължа с проследявания, пункции, блъскане с хормони покрай тях и треперенето дали ще се получи Е, дали ще е балансиран на моите години... Д-р Персенска също ме пита дали искам да ме мъчи повече, при условие че пристигнаха ДЯ. Мисля, че лекарите знаят какво коства всичко на телата и психиката ни.

И всичко правех с удоволствие - всеки преглед, манипулация, процедура за мен означаваше приближаване към бебче. Дори честото мрънкане на ММ не можеше да ме бутне. Имах си моментите на треперене и страх, но действах с желание. Имах ли ходене към клиниката, се чувствах все едно съм тръгнала на среща с приятели.

Lovely, ако усещаш, че имаш нужда, срещай се с психолог. Ходех и ми помагаше - за други проблеми, не заради инвитро. Семействата не знаеха какво правим, само най-близките ми приятелки знаеха и не съм имала разговори с тях по темата. Беше нещо, което правехме с ММ и не сме споделяли подробности с никого, но ако при теб и това помага, възползвай се. Каквото може да те държи на повърхността и да ти дава спокойствие и кураж, ползвай според мен. Hug

Извинете ме за дългия пост! Съжалявам! Дано някой е намерил поне нещичко полезно! HugKissing Heart

Скрит текст:
Verospas, браво момиче! Бременна на 49г.! Разкажи ни, за да вдъхнеш кураж! Как и къде забременя!?

verospas, благодаря ти за включването. Много се радвам, че си получила такова добро отношение от д-р Начев. Аз бих била щастлива ако моето наблюдение за него е вече остаряло и неактуално и той се е променил. Аз не можах да се сработя с него, така да се каже, не знам. То в крайна сметка може би има и онова усещане понякога между лекар и пациент, каквото има при хората в ежедневните им отношения. Просто не си пасват от самото начало без логично обяснение. Но ако той цялостно е променил отношението си към пациентките, а не е просто спорадичен случай -  мога само да се радвам, защото като специалист го хвалят.

Ти казваш, че си била бременна на 46 и сега на 49. Би ли разказала как успя? Желая ти много успешна бременност сега.
Скрит текст:
Аз да ви кажа, май също ще трябва да почна да ходя на психолог за тия работи. Почнах да получавам пак паник атаки, каквито аз имам от години, но с бая работа от моя страна и без лекарства бях овладяла. Но това пътешествие в инвитрото (дори при положение, че аз съм от скоро в него и не правя тежки стимулации) нещо ме върна доста назад в развитието. Отделно и взаимоотношенията ми просто не знам ще издържат ли натиска вече. Мъжете хич не ги разбират нещата явно. Аз всеки път като съм на пункция и слушам какви ли не истории от жените, че не получават разбиране и едвам завличат мъжете си в болницата.
Вие, момичета, как се справяте със стреса по време на инвитрото? Ходите ли по психолози? Как се отразява на отношенията ви в семейството? Ако искате споделете, макар че ми е ясно, че е много лично и вероятно не е за тая тема. Ако прецени модератор може да изтрия тази част от коментара си, за да няма офтопик. Помня, че назад бяхте коментирали за кратко темата с препоръка за психилог.

Verospas, разкажи  твоята история да вдъхнеш малко кураж на всички все още борещи се. Как  успя на тази възраст, със СЯ ли си бременна?

# 114
  • Мнения: 177
Лека бременност желая. Аз също съм добре настроена към ДЯ, още не сме стигнали до там, но този вариант е в главата ми.
Включвам се и аз по темата с психолога. В началото си мислех, че мога се справя сама и нямам нужда от помощ, тъй като винаги съм се имала за човек със силен характер. Въпреки че с мъжа ми не сме се криели, споделяли сме с приятели за проблемите, с две думи не съм го таила в себе си, просто в един момент рухнах психически. То беше и в комбинация на други неприятни неща, които ни се случиха, но просто усещах вече, че не мога да се справя. Потърсих помощ от психолог и смея да твърдя, че това е най-доброто нещо, което съм правила за себе си в последните години. Вече една година посещавам редовно и определено се чувствам като старото си аз, преди ин витрото, преди проблемите и тнт. Психоложката ми помогна да се науча да приемам ситуацията по - леко и определено има ефект. Чувствам, че имам голям напредък, преди като някоя приятелка ми споделеше, че е бременна изпадах в депресия, чувствах се гадно с дни и ревях по цели нощи, сега определено не го приемам толкова тежко. Не ме разбирайте погрешно, не скачам от радост, но го приемам за нещо нормално (каквото всъщност е) , което се случва без да се разстройвам и да изпадам в самообвинения. Така че момичета търсете помощ, ако ние не се съхраняваме психически и не се грижим за себе си, няма кой да го направи.

И моят пост май стана много дълъг, за което се извинявам.
patencce1, lovely, Sunny,.. момичета, извинявайте! Онзи ден писах отговор и даваше някаква грешка, та не можах да го постна.
Най-напред ви благодаря - много сте мили! Hug Дай Боже всяка една от нас тук да има своята положителна история и след целия стрес и борба да гушне пухкаво вързопче! Flowers Four Leaf Clover

Не знам доколко бих ви помогнала с историята си, но ако има нещо, което е подобно на вашите и имате въпроси, съм на линия. Simple Smile

Проблемът при мен е възраст. Не съм имала заболявания. Просто закъснях. ММ срещнах чак на 41,5 г. и изобщо не съм мислила, че бих могла да забременея. Да, но за изненада стана и забременявах до 43 г., обаче бременностите завършваха с мисед или кухо яйце. Тогава започнах с изследванията за репродуктивни проблеми и едва на 44,5 г. подадох формуляр за първичен преглед в Надежда. Почнах в 2020 г.

ММ имаше лоша морфология, но като за инвитро ставаше, а и с него все пак забременявах по естествен път заради повечето количество и добре движещи се сперматозоиди. По едно време пи добавки - трибулус (бабини зъби), мака - и имаше подобрение в количество и качество.

Успях в Надежда с д-р Персенска и в Неовитро с д-р Бранков.

Ползвах ДЯ и бях навита от самото начало за тях, защото си отчитах годините и предполагаемо лошото качество Я. Хормоните на 2-ри и 3-ти ден също започнаха да показват НЯР - очаквано за 44-годишна. Преди да отида на първичен вече имах куп изследвания и бях подготвена, така че и док ми каза, че е възраст.

Но д-р Персенска ме почна с опити с мои Я първите 9 месеца - на естествен цикъл повечето пъти, веднъж с фемара, на два пъти с кломифен. Тя имаше надежда, че ще успеем, защото имах редовен цикъл, антрални Ф, овулация и вадехме хубави Я при всяка пункция, които в 90% от случаите се оплождаха и стигаха до 4-5 ден, когато окапваха. Д-р Цветков я заместваше понякога и той беше на същото мнение.

Можеше да ме продължат с мои Я, но не държах. Исках просто здраво дете. Нито съм най-прекрасна, нито родата, а времето летеше и си бях подготвила искането за донор. Навих ММ и на втория месец в Надежда подадохме искане.

След 7-8 месеца чакане се появи първият свеж донор Д-р Персенска ми направи един план-график за подготовка цикъл по цикъл  - цветна снимка, хистероскопия заради полип, биопсии разни и изследвания на пакет хормони, на които държеше особено в цикъл с трансфер. Това, в добавка към проследяването на хормоните през цикъла.
Три трансфера имах, като вторият също можеше да е успешен, но прокървих след половин ден остри и силни болки. От третия ЗЕТ забременях с дъщеря си и 2022 г. родих.

Искахме второ и продължихме с втори свеж донор. Два ЗЕТ, като на втория имах имплантация, но без успех. Това беше 31 ян. 2024 г.

Решихме да продължим, но в Надежда трябваше да чакаме много дълго. Може и момичето на регистратура да ни обърка нещо, защото обясни, че и за замразени Я от чуждестранна банка се чакало колкото за свежи... После друго разбрах и може да съм попаднала на зле осведомена служителка. Не знам.

Затова се насочихме другаде скорострелно - и заради годините ми, и за да се използват изследванията за подготовка за трансфер от Надежда.

Избрах Неовитро, където много ми хареса главният ембриолог на консултацията, която проведохме. Замразените ДЯ пристигнаха за 2,5 месеца - в средата на май м.г. След 4 цикъла стриктно следене и подготовка на лигавица, в края на август ми беше трансфера с един 3ВВ и един ранен бластоцист, който 5-10 минути преди трансфера упорито си стоеше морула. 

Сега някой от тези двамата ме бута в стомаха с дупе. Simple Smile За това съм благодарна и на Неовитро, и на Надежда. Много приятно впечатление ми направиха в Неовитро - и моят репродуктивен и другите от екипа.
По принцип тук, в темите, чета как един доктор говори срещу друг, обаче докато те следваха своите методи, д-р Бранков своя начин на работа - направи прецизно проследяване на хормони и стигнахме до чудесна лигавица за трансфера, с готовност ползваха изследванията и консултациите ми от Надежда, някои протоколи, казаха добра дума за препоръките от тамошните имунолози, за лабораториите. Спестихме и време, и пари така.

Не съм описвала подробно какви изследвания, лекарства и процедури съм правила, защото и без това стана дълго, но ако ви интересува как се подготвях, съм на линия! Имах различни подготовки. През тези години лигавицата ми започна да прави проблеми - по-трудно нарастваше, дисбалансът на NK клетките стана по-висок...

Предполагам, че в началото можеше да упорствам по-дълго със СЯ, но не намирах смисъл. Кой знае докога трябваше да продължа с проследявания, пункции, блъскане с хормони покрай тях и треперенето дали ще се получи Е, дали ще е балансиран на моите години... Д-р Персенска също ме пита дали искам да ме мъчи повече, при условие че пристигнаха ДЯ. Мисля, че лекарите знаят какво коства всичко на телата и психиката ни.

И всичко правех с удоволствие - всеки преглед, манипулация, процедура за мен означаваше приближаване към бебче. Дори честото мрънкане на ММ не можеше да ме бутне. Имах си моментите на треперене и страх, но действах с желание. Имах ли ходене към клиниката, се чувствах все едно съм тръгнала на среща с приятели.

Lovely, ако усещаш, че имаш нужда, срещай се с психолог. Ходех и ми помагаше - за други проблеми, не заради инвитро. Семействата не знаеха какво правим, само най-близките ми приятелки знаеха и не съм имала разговори с тях по темата. Беше нещо, което правехме с ММ и не сме споделяли подробности с никого, но ако при теб и това помага, възползвай се. Каквото може да те държи на повърхността и да ти дава спокойствие и кураж, ползвай според мен. Hug

Извинете ме за дългия пост! Съжалявам! Дано някой е намерил поне нещичко полезно! HugKissing Heart

Скрит текст:
Verospas, браво момиче! Бременна на 49г.! Разкажи ни, за да вдъхнеш кураж! Как и къде забременя!?

verospas, благодаря ти за включването. Много се радвам, че си получила такова добро отношение от д-р Начев. Аз бих била щастлива ако моето наблюдение за него е вече остаряло и неактуално и той се е променил. Аз не можах да се сработя с него, така да се каже, не знам. То в крайна сметка може би има и онова усещане понякога между лекар и пациент, каквото има при хората в ежедневните им отношения. Просто не си пасват от самото начало без логично обяснение. Но ако той цялостно е променил отношението си към пациентките, а не е просто спорадичен случай -  мога само да се радвам, защото като специалист го хвалят.

Ти казваш, че си била бременна на 46 и сега на 49. Би ли разказала как успя? Желая ти много успешна бременност сега.
Скрит текст:
Аз да ви кажа, май също ще трябва да почна да ходя на психолог за тия работи. Почнах да получавам пак паник атаки, каквито аз имам от години, но с бая работа от моя страна и без лекарства бях овладяла. Но това пътешествие в инвитрото (дори при положение, че аз съм от скоро в него и не правя тежки стимулации) нещо ме върна доста назад в развитието. Отделно и взаимоотношенията ми просто не знам ще издържат ли натиска вече. Мъжете хич не ги разбират нещата явно. Аз всеки път като съм на пункция и слушам какви ли не истории от жените, че не получават разбиране и едвам завличат мъжете си в болницата.
Вие, момичета, как се справяте със стреса по време на инвитрото? Ходите ли по психолози? Как се отразява на отношенията ви в семейството? Ако искате споделете, макар че ми е ясно, че е много лично и вероятно не е за тая тема. Ако прецени модератор може да изтрия тази част от коментара си, за да няма офтопик. Помня, че назад бяхте коментирали за кратко темата с препоръка за психилог.

Verospas, разкажи  твоята история да вдъхнеш малко кураж на всички все още борещи се. Как  успя на тази възраст, със СЯ ли си бременна?

# 115
  • Мнения: 200
patencce1, lovely, Sunny,.. момичета, извинявайте! Онзи ден писах отговор и даваше някаква грешка, та не можах да го постна.
Най-напред ви благодаря - много сте мили! Hug Дай Боже всяка една от нас тук да има своята положителна история и след целия стрес и борба да гушне пухкаво вързопче! Flowers Four Leaf Clover

Не знам доколко бих ви помогнала с историята си, но ако има нещо, което е подобно на вашите и имате въпроси, съм на линия. Simple Smile

Проблемът при мен е възраст. Не съм имала заболявания. Просто закъснях. ММ срещнах чак на 41,5 г. и изобщо не съм мислила, че бих могла да забременея. Да, но за изненада стана и забременявах до 43 г., обаче бременностите завършваха с мисед или кухо яйце. Тогава започнах с изследванията за репродуктивни проблеми и едва на 44,5 г. подадох формуляр за първичен преглед в Надежда. Почнах в 2020 г.

ММ имаше лоша морфология, но като за инвитро ставаше, а и с него все пак забременявах по естествен път заради повечето количество и добре движещи се сперматозоиди. По едно време пи добавки - трибулус (бабини зъби), мака - и имаше подобрение в количество и качество.

Успях в Надежда с д-р Персенска и в Неовитро с д-р Бранков.

Ползвах ДЯ и бях навита от самото начало за тях, защото си отчитах годините и предполагаемо лошото качество Я. Хормоните на 2-ри и 3-ти ден също започнаха да показват НЯР - очаквано за 44-годишна. Преди да отида на първичен вече имах куп изследвания и бях подготвена, така че и док ми каза, че е възраст.

Но д-р Персенска ме почна с опити с мои Я първите 9 месеца - на естествен цикъл повечето пъти, веднъж с фемара, на два пъти с кломифен. Тя имаше надежда, че ще успеем, защото имах редовен цикъл, антрални Ф, овулация и вадехме хубави Я при всяка пункция, които в 90% от случаите се оплождаха и стигаха до 4-5 ден, когато окапваха. Д-р Цветков я заместваше понякога и той беше на същото мнение.

Можеше да ме продължат с мои Я, но не държах. Исках просто здраво дете. Нито съм най-прекрасна, нито родата, а времето летеше и си бях подготвила искането за донор. Навих ММ и на втория месец в Надежда подадохме искане.

След 7-8 месеца чакане се появи първият свеж донор Д-р Персенска ми направи един план-график за подготовка цикъл по цикъл  - цветна снимка, хистероскопия заради полип, биопсии разни и изследвания на пакет хормони, на които държеше особено в цикъл с трансфер. Това, в добавка към проследяването на хормоните през цикъла.
Три трансфера имах, като вторият също можеше да е успешен, но прокървих след половин ден остри и силни болки. От третия ЗЕТ забременях с дъщеря си и 2022 г. родих.

Искахме второ и продължихме с втори свеж донор. Два ЗЕТ, като на втория имах имплантация, но без успех. Това беше 31 ян. 2024 г.

Решихме да продължим, но в Надежда трябваше да чакаме много дълго. Може и момичето на регистратура да ни обърка нещо, защото обясни, че и за замразени Я от чуждестранна банка се чакало колкото за свежи... После друго разбрах и може да съм попаднала на зле осведомена служителка. Не знам.

Затова се насочихме другаде скорострелно - и заради годините ми, и за да се използват изследванията за подготовка за трансфер от Надежда.

Избрах Неовитро, където много ми хареса главният ембриолог на консултацията, която проведохме. Замразените ДЯ пристигнаха за 2,5 месеца - в средата на май м.г. След 4 цикъла стриктно следене и подготовка на лигавица, в края на август ми беше трансфера с един 3ВВ и един ранен бластоцист, който 5-10 минути преди трансфера упорито си стоеше морула. 

Сега някой от тези двамата ме бута в стомаха с дупе. Simple Smile За това съм благодарна и на Неовитро, и на Надежда. Много приятно впечатление ми направиха в Неовитро - и моят репродуктивен и другите от екипа.
По принцип тук, в темите, чета как един доктор говори срещу друг, обаче докато те следваха своите методи, д-р Бранков своя начин на работа - направи прецизно проследяване на хормони и стигнахме до чудесна лигавица за трансфера, с готовност ползваха изследванията и консултациите ми от Надежда, някои протоколи, казаха добра дума за препоръките от тамошните имунолози, за лабораториите. Спестихме и време, и пари така.

Не съм описвала подробно какви изследвания, лекарства и процедури съм правила, защото и без това стана дълго, но ако ви интересува как се подготвях, съм на линия! Имах различни подготовки. През тези години лигавицата ми започна да прави проблеми - по-трудно нарастваше, дисбалансът на NK клетките стана по-висок...

Предполагам, че в началото можеше да упорствам по-дълго със СЯ, но не намирах смисъл. Кой знае докога трябваше да продължа с проследявания, пункции, блъскане с хормони покрай тях и треперенето дали ще се получи Е, дали ще е балансиран на моите години... Д-р Персенска също ме пита дали искам да ме мъчи повече, при условие че пристигнаха ДЯ. Мисля, че лекарите знаят какво коства всичко на телата и психиката ни.

И всичко правех с удоволствие - всеки преглед, манипулация, процедура за мен означаваше приближаване към бебче. Дори честото мрънкане на ММ не можеше да ме бутне. Имах си моментите на треперене и страх, но действах с желание. Имах ли ходене към клиниката, се чувствах все едно съм тръгнала на среща с приятели.

Lovely, ако усещаш, че имаш нужда, срещай се с психолог. Ходех и ми помагаше - за други проблеми, не заради инвитро. Семействата не знаеха какво правим, само най-близките ми приятелки знаеха и не съм имала разговори с тях по темата. Беше нещо, което правехме с ММ и не сме споделяли подробности с никого, но ако при теб и това помага, възползвай се. Каквото може да те държи на повърхността и да ти дава спокойствие и кураж, ползвай според мен. Hug

Извинете ме за дългия пост! Съжалявам! Дано някой е намерил поне нещичко полезно! HugKissing Heart

Скрит текст:
Verospas, браво момиче! Бременна на 49г.! Разкажи ни, за да вдъхнеш кураж! Как и къде забременя!?

verospas, благодаря ти за включването. Много се радвам, че си получила такова добро отношение от д-р Начев. Аз бих била щастлива ако моето наблюдение за него е вече остаряло и неактуално и той се е променил. Аз не можах да се сработя с него, така да се каже, не знам. То в крайна сметка може би има и онова усещане понякога между лекар и пациент, каквото има при хората в ежедневните им отношения. Просто не си пасват от самото начало без логично обяснение. Но ако той цялостно е променил отношението си към пациентките, а не е просто спорадичен случай -  мога само да се радвам, защото като специалист го хвалят.

Ти казваш, че си била бременна на 46 и сега на 49. Би ли разказала как успя? Желая ти много успешна бременност сега.
Скрит текст:
Аз да ви кажа, май също ще трябва да почна да ходя на психолог за тия работи. Почнах да получавам пак паник атаки, каквито аз имам от години, но с бая работа от моя страна и без лекарства бях овладяла. Но това пътешествие в инвитрото (дори при положение, че аз съм от скоро в него и не правя тежки стимулации) нещо ме върна доста назад в развитието. Отделно и взаимоотношенията ми просто не знам ще издържат ли натиска вече. Мъжете хич не ги разбират нещата явно. Аз всеки път като съм на пункция и слушам какви ли не истории от жените, че не получават разбиране и едвам завличат мъжете си в болницата.
Вие, момичета, как се справяте със стреса по време на инвитрото? Ходите ли по психолози? Как се отразява на отношенията ви в семейството? Ако искате споделете, макар че ми е ясно, че е много лично и вероятно не е за тая тема. Ако прецени модератор може да изтрия тази част от коментара си, за да няма офтопик. Помня, че назад бяхте коментирали за кратко темата с препоръка за психилог.

Verospas, разкажи  твоята история да вдъхнеш малко кураж на всички все още борещи се. Как  успя на тази възраст, със СЯ ли си бременна?

Много хубава история Simple Smile Браво на вас! Аз ще призная, че не искам ДЯ, не защото гените са ми невероятни, а по-скоро бих осиновила - някак си ми изглежда по-добър вариант за мен.

Иначе моите резултати 10ти ден след трансфер са точно каквото очаквах. Гадно е, но го знаех почти от самото начало.



Ще мисля още, накъде сега...
Успех на всички!

# 116
  • Мнения: 702
Съжалявам, Петя! Силни прегръдки!
Verospas, благодаря за споделената история!
Успех Heart

# 117
  • Мнения: 75
Petya, много съжалявам! Каквото и решение да вземете, ще е най-доброто за вас!
И поклон за желанието за осиновяване! Няма нищо по-хубаво и благородно от това и дай Боже да има повече хора като вас!
Мечта ми е от дете, без значение дали имам свое или не, но нямах шанса да я сбъдна. С ММ говорим за осиновяване, но възрастта ми вече е сериозен фактор. Разказваха познати, че чакат с години...и за други трудности.
Дано успеете и с инвитро, ако решите да продължите, и с осиновяване! Надявам се историите, които съм чувала да не са актуални... и кой знае?! - може все пак да се престраша и с вас да се засечем по други групи. Simple Smile


Много хубава история Simple Smile Браво на вас! Аз ще призная, че не искам ДЯ, не защото гените са ми невероятни, а по-скоро бих осиновила - някак си ми изглежда по-добър вариант за мен.

Иначе моите резултати 10ти ден след трансфер са точно каквото очаквах. Гадно е, но го знаех почти от самото начало.



Ще мисля още, накъде сега...
Успех на всички!

# 118
  • Мнения: 53
Petya D, много съжалявам, бъди силна. Няма думи, които да те утешат, дай си време! Flowers Hibiscus

Sahara_2087, благодаря за препоръката на доктор относно акупунктурата. Живея в чужбина и ще почвам тука - още само се чудя при кого, защото има обикновена процедура по акупунктура и такава специализирана за плодовитост, която е на двойна цена в сравнение с обикновената... дали наистина има разлика?

Tanq79, за твоята точка 2,  - задължително ли е при Zymot да се изследва ДНК фрагментацията? Нашата репродуктивна препоръча или ДНК тест, или зимот без ДНК тестване. Или аз нещо не съм разбрала...

Иначе, почнах някакви добавки с ударни дози витамини и минерали, в листовката пише, че са за над 35 годишни, опитващи да забременяват и които са започнали с ин витро.

За какво ползвате инфрачервените лампи - извинявам се, ако се повтаряте.

# 119
  • Мнения: 194
Здравейте! Днес започва втората ми стимулация. Първата беше преди 5г, когато бях на 37. Имам 3 фоликули вдясно и два вляво. Не разбрах много защо не е добре фоликулите да са с почти еднакви размери.
И да се оплача, че АМХ преди 3 месеца ми беше 0.648, а сега е 0.423. Запълвам дефицита на вит.Д от месец и нещо. То е ясно, че по-добре няма да стана, но темпът на спад в стойностите е много бърз.

Общи условия

Активация на акаунт