Едностранно приятелство

Когато попаднах при нея се усмихнах широко и я поздравих със "Здравей!". Тя вдигна поглед, огледа ме от горе до долу, не се усмихна, не промени изражението си по никакъв начин и студено поздрави със служебно "Добър ден". Според мен съм направила достатъчно, за да сигнализирам, че се познаваме. Тя не отвърна със същото. При това положение не смятам, че трябва да й свалям звезди.

Имам такива приятелства и общо взето повечето хора искат, но рядко дават. Също така попадам на хора, които искат много да говорят за себе си, но рядко питат как си ти или семейството ти.

Забелязвам обаче, че в процеса на приятелството се променят и гледат и на мен да угодят. Аз съм много неизискваща от приятелите си и широко скроена, та може би затова хората се отпускат и си дърпат повече към тях си. Може би вие сте така и затова се получава по този начин.

Въпросът е ти защо продължаваш да общуваш с този приятел. Явно не само даваш, но и получаваш от връзката. Може човекът да си е такъв - по-неинициативен, но иначе може и той да държи на теб.
Така че ако на мен ми е приятно да съм с този човек, няма да си скъпя инициативността, стига да не ми тежи аз да организирам общото прекарване на времето. Чак пък толкова да се прегърбя от организиране на среща с приятел...
Но ако започна да се дразня - край и всеки по пътя си.

Е, значи си я поздравила... Еми има и такива хора.
Подобни ,,познанства,, като на авторката тежат.

Има и такива взаимо-отношения в които
единия е  инициатор на всичко
а другия е безиидеен и за нищо не се сеща.
Но ако ти е приятно с отсрещната страна
не си прекъсвай комуникацията и приятелството.
Не се разбира приятелството от един пол ли е?
или от различен пол и автора се надява на по-близки
отношения на друг етап-съвместно съжителство.
[/quote]
Да , забравих да кажа просто две момчета сме и се чудех дали има нужда да се опитвам да поддържам приятелството

Зависи от колко време се познавате. Колко сте заети иначе със семейство или работа? Има ли някакви проблеми, за които ти е споделял твоят приятел?
Той вижда ли се с други приятели и как стават вижданията също може да те ориентира за какво става дума.

Чак толкова не ръчкам да разбера. Вижда ли се с други, не се ли вижда, зает ли е свободен ли е, не ме интересува.
Има хора, с които се разбираме да се видим другата седмица или другия месец, но чакат аз да се обадя, за да си поставим условията: утре не мога, мога в петък, ама до към 8 вечерта, защото в събота ще пътуваме, ама да не е преди 2, че ще пазарувам... И аз трябва да се вклиня някъде в прозореца, който са ми оставили. Веднъж, два пъти може да го направя, но повече не искам.

Имам подобен казус, последно време се замислям за приятелство, което имам някъде от около 5 години.
Въпросният човек, дори си казва, че тя не инициира нищо попринцип, тази, която правя всичко съм аз, което в последно време не ми е ок, дори е започнла да се държи надменно и като дете.
Например, за тези години познанство съм я канила у нас винаги, пътувания организирам пак аз, купувам по празници подаръци, подарявала съм много неща, а сега получавам едно пренебрежително и надменно отношение, поради това мисля да се дистанцирам.

Понякога обаче има хора, които са обсебващи приятели. Имам такава приятелка, тя е с много свободно време, и да тя ме търси повече, иска контакт с мен, но аз се дърпам, защото е обсебваща, тя ме почва много ми е домъчняло за теб, в хода на разговора казвам, че сме ходили някъде, ама защо не съм и казала и на нея....въобще детско поведение за мен. Живота е толкова претоварен, че хора с много свободно време сякаш очакват другите са ги забавляват и не осъзнават, че другия води друг начин на живот. Скучно й било, ама айде да се видим. А на мен ми "ври" от ангажименти. С мой колега от университета се чуваме периодично и един ден му звъня и получавам съобщение: Ще те помоля да не ме притесняваш в момента съм много ангажиран. В първия момент за мен беше изненада, някой сигурно ще се разсърди дори, но реално няма за какво, той си има своите си ангажименти и проблеми, контакта към момента е разреден, честитим си празници само,  аз приемам неговия избор и уважавам личното му пространство, да липсва ми, но отношенията са, като танц, съобразявам се и не анализирам, не притискам, каквото и както стане. Знам, е други неща в момента са му болките, а не аз. Много ми е неприятно когато някой ме притиска и държи сметка за моето поведение, ама ти защо не се обаждаш, ама ти сърдита ли си, ама...ама. Като се чуя с някого не го "почвам", как не сме се чули от време Х, а казвам радвам се да те чуя, как си...
Бих те посъветвала да се отдръптеш малко, може би човека иска повече лично пространство и си има причина за това поведение. Който трябва да е в живота ти, ще се намерите.

Нямам нужда от такива "приятели",така че забравям за тях ☺😊

И аз не го приемам като такова тежко бреме. Искам да се видя с някого - звъння, пиша - не мисля и не претеглям кой колко пъти е звъннал, ама кой инициира, ама пак ли съм аз и т.н.
Ако не ми е приятна някаква компания или се напрягам от поемане на инициатива, просто спирам.
Та преценяваш доколко тези отношения са важни за теб и ти носят хубави емоции.

Възможно е просто ти да си водещият в отношенията. Ако приема предложеното от теб, прекарвате приятно времето си и се чувствате добре, какво значение има кой е инициаторът. Даже може и да е по-удобно,  защото ще организираш нещата, както на тебе ти харесва.

Сега, ако често отказва, държи се вяло, не се чувстваш удовлетворен, тогава е ясно, че няма взаимност.

Няма значение кой е инициаторът, ако си изкарвате добре. Започва да натежава обаче, когато инициаторът от организатор и креативен двигател на връзката започне да се чувства като досадник и натрапник. Тогава приятелството започва да скърца и лека-полека тръгва се насочва към миналото.
Аз много добре знам на кои хора, ако не им звънна аз, повече няма да се чуем и видим. Не ги наричам добри и близки приятели, а просто познати, с които ако имаме време, понякога общуваме. Често това не става по наши срещи, а по общи, на които си обещаваме, че ще се видим "специално", за да си говорим. Не се обаждам и те не се състоят.

Едностранното приятелство определено не го разбирам като кой вдига телефона за вечеря или кой кога честити рд.
За мен едностранното приятелство е когато подкрепата е само от едната страна - едната страна изслушва, помага и винаги е насреща, докато другата си има по-важни задачи, когато става въпрос за помощ/проблем/проста необходимост от изслушване. Или приятелство само за партито  -вечери, събирания, разходки, екскурзии и т.н- винаги на линия, ама ако нещо се случи различно от приятното - рязко е заета другата страна.
Такъв тип приятелство не е приятелство, но е съвсем различно от това кой пише и резервира вечерята.

В момента съм в подобна ситуация, но...от другия ъгъл. Аз съм от пасивната страна и то само с конкретен човек.Имам си причина да се държа така, помисли и ти дали няма нещо, заради което положението е такова.