Едностранно приятелство

  • 3 486
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 858
В момента съм в подобна ситуация, но...от другия ъгъл. Аз съм от пасивната страна и то само с конкретен човек.Имам си причина да се държа така, помисли и ти дали няма нещо, заради което положението е такова.
А конкретния човек считаш ли го още за приятел? И има ли шанс нещата да се променят? Защо изцяло не прекъснеш отношенията с този човек, вместо да се дистанцираш?

Любопитно ми е просто, нищо пряко свързано със ситуация, в която съм. Искам да науча и за "другия ъгъл", така да се каже.

# 31
  • Мнения: 705
В моя случай, става въпрос за приятелка, която ми е такава от много години. Уважавам я, и мога да кажа, че дори си я обичам, защото е изключително добродушен човек и смятам, че е верен приятел. Проблемът в случая е, че манталитетът й е много различен от моя и пропастта между нас става все по - голяма. От години е облъчена от конспиративни теории, болен русофил е и е изпълнена с омраза към всичко демократично, либерално, към Европа, Америка и т.н. Навсякъде вижда световен заговор, вярва в плоската земя, в това че ни пръскат със самолети, че ни тровят с лекарства и ваксини, рептили, мрази евреи, родът Ротшилд и всякакви подобни глупости. Неколкократно съм й казвала, че уважавам мнението й, но я моля да не ми го натрапва, защото съм на диаметрално противоположни позиции и не желая да коментираме тези теми като се видим. На нея обаче, само това й е с главата и непрекъснато се опитва да ме убеждава в нейните теории, да ми ги налага, да свързва всичко, което й се случва със задкулисни игри и зли сили. Близка е до сърцето ми, обичам децата й, уважавам родителите й, и ако има нужда, винаги ще й помогна. Но просто не мога да я търпя вече, измислям си оправдания да не се виждаме, бързо прекратявам телефонните разговори. Вероятно не постъпвам добре, но психически не издържам, а и нямам нужда от такова обременяващо общуване.

Последна редакция: пт, 21 фев 2025, 22:18 от Bernnarda

# 32
  • Мнения: 2 179
Ясно и казвам, почнеш ли с твоите теории си тръгвам и говорите за други неща, аз се разделих с.моя приятелка обсебена от мултилевъл маркетинг и как ще изкарва някакви суми си на месец, ще напусне работа и няма друга тема и агитация за покупка, просто се отдръпнах и спряхме контакта, средата й е, живота й е тази тема. Въобще няма място за криене и измисляне на причини, не ми се слуша и това е.

# 33
  • Мнения: 6 858
Като се замисля и при мен се получи отдалечаване от няколко приятелки, но ми е трудно да кажа до каква степен ситуациите наподобяват едностранно приятелство. Едната поне дори не се усети.

Конкректно за нея, преди години случайно разбрах, че трети лица са запознати с мои лични неща, които единствено на нея бях разказвала. Не ѝ се карах и не правех театър, нещата не бяха кой знае какво, но проумях или по-скоро даже провидях, че тази ми приятелка никога не е можела да пази чужди тайни. Не нарочно, не с лоша умисъл или да спечели нещо, просто си е такава. Съответно спрях да споделям лични неща и започвах да ѝ разказвам свободни съчинения, когато любопитстваше за по-лична информация. След време тръгнахме в различни посоки и естествено се поотдалечихме.

Поддържаме приятелството си, доколкото можем. Но винаги имам едно на ум с нея и не я считам точно за приятелка, а по-скоро за много близка позната. Въпреки това ми е много мила, интелигентна, забавна, хубава. Прекалено екстровертна може би, не знам.

# 34
  • Мнения: 894
Имала съм "приятелки", на които ако аз не им се обадя, те нямаше да се сетят да ме потърсят. Иначе бяхме в добри отношения, без караници и интриги. Ако им се обадех за кафе в повечето случаи откликваха, но просто проблема е че всичко идваше само от мен, и само аз ги търсех. Обикновено не се сещаха да ми честитят рождения ден, примерно, или друг празник, докато аз винаги се сещах да им го честитя. Нито пък просто да ми драснат две думи да питат жива ли съм, здрава ли съм.. Вече от 3-4 години автоматично скъсах връзка и контакт с тях. Дори към настоящия момент ми е трудно да кажа, че имам и една приятелка. Всъщност имам една, която живее далеч.

Последна редакция: чт, 27 фев 2025, 09:45 от Borqna Sto 771419

# 35
  • Мнения: 647
Имала съм "приятелки", на които ако аз не им се обадя, те нямаше да се сетят да ме потърсят. Иначе бяхме в добри отношения, без караници и интриги. Ако им се обадех за кафе в повечето случаи откликваха, но просто проблема е че всичко идваше само от мен, и само аз ги търсех. Вече от 3-4 години автоматично скъсах връзка и контакт с тях. Дори към настоящия момент ми е трудно да кажа, че имам и една приятелка. Всъщност имам една, която живее далеч.
И аз съм така.И честно  казано  ми е много добре.Нямам нужда от "приятели лицемери"☺😊

# 36
  • SF
  • Мнения: 25 017
И аз така. Simple Smile  Винаги се радват, винаги се виждаме, но аз да се обадя. Някои започват да капризничат: каква ти е идеята? И си избират - ако е Витоша, няма да се видим, ако е кафе в Центъра, няма да се видим - не им е удобно, ако е в мола - ще се видим, има метро, ако е вечеря в едикой-си ресторант, ще се видим, ако е в друг - не. Оооооо.... Аз да не съм ви аниматор!

# 37
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 087
Не е ли резонно все пак срещата да е удобна и приятна за всички страни ?

# 38
  • SF
  • Мнения: 25 017
Тя Е приятна. И бих добавила винаги. Наистина. Но все трябва да им звъннеш, да предложиш. И да, когато започнат да си избират локации, без да се съобразяват с удобството и на другия, малко се прекалява. Може би другият толкова много иска да ги види, че се обажда, предлага и е готов на всичко. Ако те са в Пловдив по някаква причина, що да не бръмна до Пловдив, за да се видим! Simple Smile

# 39
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 087
Не знам, никога не меря толкова на кантара обажданията си, след като ми е приятно.
Все пак ако приятните емоции от срещата са повече от неприятните, свързани с обаждането и уточняването на локация...
Също зависи от ангажираността/семейното положение/психически статус на другата страна - ако знам, че приятел е натоварен с нова работа/ново бебе/любовна драма/болест т.н. , а аз съм по-свободната страна в конкретния момент/вечер , естествено бих съобразила срещата с неговия график и локация повече, отколкото със своя.

# 40
  • Мнения: 24 547
То няма нужда от "мерене", просто дотяга по някое време. И ти остава чувство за неуважение също, ако дълго време все ти ги търсиш и все ти се съобразяваш а те с теб никога.
Стигне ли се до там, спирам и аз да търся. Никой не ги е спрял те да се обадят ако пък аз им залипсвам. И това се случва. Ако не - значи и взаимно не си липсваме особено. Всичко е точно.

# 41
  • SF
  • Мнения: 25 017
Никой не ползва брояч или калкулатор. Важното е усещането. Не мериш, не мериш  1, 2, 5 години не мериш и се обаждаш. На десетата година обаче може би трябва да се усетиш, че може евентуално и от загрижен и съобразителен приятел да си се превърнал в досадник.

# 42
  • София
  • Мнения: 22 280
Авторке, като едностранно приятелство определям такова, в което едната страна е лишена от разбиране, помощ и лоялност, а не според това кой уговаря и организира.
Има хора с такъв маниер, пасивен, но не са лоши и са чудесни приятели. Част от приятелството е и да приемаш другия.

Примерно, събирахме се известно време няколко жени и винаги където едната (сама и с две деца) каже, защото там ѝ е по- удобно. Повечето бяхме ОК с това, защото фокусът е да се видим, но едната (без деца и с неособено натоварена работа) започна да прави фасони защо там и защо друг определя. За мен това е жалко и дребнавост и показва по- скоро лицето на човека, който уж е разочарован от приятелите. Днес единият се съобразява с нещо, друг път другият с друго нещо, не е нужно да е същото и винаги да е 50/50.

Общи условия

Активация на акаунт