Усещате ли завист от приятелите си?

  • 7 215
  • 190
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 321
Казвайте и за какво толкова ви завиждат тези роднини, познати, стринки.


Е.... Обяснихме вече по 100 пъти, че никой не казва директно колко ни завижда и не дава обяснения за какво.
Ако кажа за какво завиждат, ще последват сума постове, знаеш с какво съдържание. Хайде да не се представяме тук какви коли караме, какви коси имаме, как ядем и не пълнеем, къде пътуваме и с кого се целуваме. Ей такива неща се набиват в очите на някои хора, които държа да кажа, че не винаги влизат в живота ни по наш личен нескопосан избор.
Скрит текст:
ИмаХ, една колежка, по-близка от останалите. Реши, че иска да ходи в Сицилия с приятеля си. Заговорихме се за Сицилия, дрън-дрън-дрън и споделих, че съм била няколко пъти, защото много ми е харесало. Стана й криво, врътна се и спря разговора. Ама някак рязко по средата на изречението ми го спря. Но аз вече бях забелязала, че много не търпи да й споделят къде са ходили, какво са си купили, какво са яли. Беше ми направило неприятно впечатление, че когато някой спомене за хубава ваканция и си излезе, пуска коментари от сорта на "тоя пък! ако не се похвали/изперчи, не може! Много ни пука къде е ходил! На тебе пука ли ти особено??" Вероятно, когато стана и си тръгна насред разговора за Сицилия, същото е изломотила и по мой адрес. Един колега ходи 2-3 зими на ски в Кортина д'Ампецо и ни разказва, че си е малко скъпичко. Нейният коментар беше "имам чувството, че тоя ходи там, само за да може после да казва, че кара ски в Кортина д"Ампецо, моля ти се! Сега ще си я изгладува тая Кортина!"
След твоя разказ си помислих какво ли си мислят за мен хората Grinning Не веднъж ми се е случвало като говорим за пътуване и някой се скъса да хвали дадена държава, аз да си кажа откровеното лично мнение, че на мен не ми е харесало. Тогава съм виждала такова нацупване от типа - Тая пък на каква се прави, голямата претенция. Ето, на мен Силиция в по-голямата си част не ми харесва - Таормина хич, но в Палермо бих живяла. Не разбирам защо хората се обиждат от различия в предпочитанията и го приемат лично - все едно техният избор не среща валидацията, която търсят.

Like smoke, според мен всичко е в мярката.
Едно е да изразиш,че дадено място не ти харесва съвсем нормално е.
Друго е постоянно и непрекъснато да си контра и все да коментираш.
Прическата ти е кофти,ауу маникюра ти е много зле като изпълнение, ле ле ама тия обувки оригинални ли са приличат на менте от къде ги купи....?!
О ние не искаме да ходим там,о аз такава пошла музика не слушам....
Ами не смятам,че това заведение е готино храната е ужасна и.....т.н.Това във всеки разговор нали?
Аз не смятам,  че е нормално Grinning

# 61
  • Мнения: 1 622
Някой каза малко по-напред, че щастието обича тишината и мисля, че е много вярно. Забелязала съм, че някои хора могат да стигнат много далеч в завистта и злобата си и като цяло гледам да не споделям много пред не особено близки хора с които общувам редовно.

От друга страна, с приятелите също понякога има нужда от доза такт. Имам много близка приятелка, която от много години е сама и като цяло изобщо не ѝ върви с мъжете, а си мечтае за семейство и деца. Ами гледам като се съберем двете да не изпадам в подробности как сме празнували Свети Валентин и какви драми имам с някои неща около организацията на сватбата ми в момента, защото съм забелязала, че в такива случаи се опитва да се зарадва за мен и да скрие колко ѝ е тегаво. За мен това е част от приятелството.

А ще я каниш ли на сватбата си ? Просто от любопитство

Разбира се. И знам, че ще дойде. Това е голям момент и искам да го споделя с нея. Но не и да ѝ го навирам в очите постоянно.

# 62
  • Мнения: 7 219
Сещам се за още една "защитна тактика" срещу завистници.

Оплаквайте се Wink

Не работи това. Само да кажеш "боли ме главата днес" - Оооо, ако знаеш МЕН веднъж как ме боля главата, твоето нищо не е Joy

# 63
  • Мнения: 15
От приятелите не, но от други познати да и то съвсем наскоро. Неприятно ми стана, чудя се дали е завист или злоба и какво толкова трябва да съм направила. С нищо не съм се хвалила, дори нямаме контакти на практика, но имам чувството, че и съществуването ми ги дразни.

# 64
  • Благоевград
  • Мнения: 3 635
Имам приятелка, която е на моята възраст. Познаваме се от 15 години, бяхме пресни семейства и двете. С годините се сближихме. Бързо им се роди дете, вече е големичко, докато ние се мъчихме по клиниките. Раздавали сме се много, за кръщене, за рождени дни и на тримата, макар да е имало моменти, в които едва сме си плащали тока и сме си купували храна, но винаги сме заделяли за тях да ги уважим. Последните години обаче много се промени. Озлоби се, мъжът й стана голяма клечка в сферата си, имат бизнес в чужбина. Тя се наду. Пуснала е някакви тъпи подмятания, че от моя мъж нищо не става, че е мързелив, че никога няма да е успешен. Веднъж мъжът й е казал нещо мило за мен, нещо го е впичатлило и от тогава тази жена се озлоби още повече. Постоянно повтаря как моите родители са ни дали жилище, как са ми дали кола, как ни помагат финансово, на нея никой нищо не й е дал. Ами става ми неприятно. Но моите родители в 17.30 ч. като се прибираха от работа, не слизаха пред блока да ядат семки и да оправят клюките, а ходеха на полето, за да подсигурят на мен и сестра ми жилища, за да не сме зависими от мъжете си. Те имат огромни доходи и не мога да разбера за кое завижда и какво толкова й бърка в очите моето нещастие. Загубихме дете в късна бременност, мъчим се с безпаричие, защото всичките ни доходи отиват по клиниките.
Казах, че си мечтая за Сицилия, след 2 месеца отидоха те. Казах, че си мечтая за Лондон, пак същото. Каквото кажа, че искам, тя го прави и го постига. Има пари и може да си го позволи. Много е грозно. Усещам я, че се радва, когато аз страдам. Постепенно се отдалечихме. Вече не си ходим на гости, защото аз намерих у дома странен предмет и знам, че е от нея. У дома са идвали само те, не допускаме други хора. Много ми стана мъчно. Но честно казано ми е доста по-добре и съм спокойна, че не общуваме. Не мога повече да събирам такава емоции. Когато се нанесохме у дома, докато седи на масата, я видях как скришом снима и праща снимки на майка си по месинджър и я попитах какво прави, тя каза Нищо, но сконфузено, че я хванах. Не мога и не мога да си обясня как може да завиждаш и да злобееш срещу човек, който няма и 1/10 от това, което имаш ти.

# 65
  • Мнения: 321
Ами за съжаление, някой по горе беше написал.
Тя не злобее за имането,ти имаш неща които явно тя никога няма да има, може би се е надявала,че парите ще и ги осигурят но не.
Не може да осигурят например светлината която носиш ти,нещата на които се радваш,начина ти на общуване, това,че например си благ характер и хората общуват с лекота с теб.
Обикновенно такива хора осигурени материално,това ги дразни, духовната им празнота,която никога няма да запълнят.
Другото което се сещам е, че може ти винаги да си мислила,че тази жена ти е приятелка,а тя в теб да е виждала състезание и конкуренция от самото начало. /пък и мъжа и те е похвалил,вече край,тотално си станала трън в очите/

Това,че отива на местата на които ти споменаваш,говори за празен човек, без свои мечти явно,без свои идеи и идентичност или по-лошия вариант е да иска да ти покаже "ето виждаш ли в това съм по-добра аз отидох,ти не".
Намирисва ми на конкуренция от самото начало и състезание с теб...
Една истинска приятелка не и прави чест,да обсъжда съпруга ти мързелив ли е  или не,тя не е женена за него нали...
А пък снимки на дома ти, без да попита./тотално без коментар, колко е зле./
Ей,има хора и милиони да имат.....празнотата ще ги яде докато са живи.
Със сигурност ти е мъчно защото приятелството е дългогодишно...но приеми,че е по-добре.
И да ти кажа, скоро много скоро пожелавам да се усмихне чаканото ви щастие.
Не знам защо си мисля,че сега като си далеч от тази енергия негативна съвсем скоро ще ви се случи!

P.S. Ако стане наистина така,някой ден ако се сетиш,драсни един ред...имам чувството,че ще позная.

Последна редакция: ср, 19 фев 2025, 01:29 от Teriska

# 66
  • София
  • Мнения: 22 177
Вече не си ходим на гости, защото аз намерих у дома странен предмет и знам, че е от нея.
Какъв предмет?

Хората завиждат и когато имат повече от теб уж, да. И на мен ми се е случвало.

# 67
  • Благоевград
  • Мнения: 3 635
Вече не си ходим на гости, защото аз намерих у дома странен предмет и знам, че е от нея.
Какъв предмет?

Хората завиждат и когато имат повече от теб уж, да. И на мен ми се е случвало.

Предмет с лоша енергия, да не давам идеи като казвам какво е точно. Малко, трудно за откриване, но замисълът му е за болести, неразбирателство и всички такива екстри.

# 68
  • София
  • Мнения: 22 177
Такива неща не съществуват, но щом си решила.

# 69
  • Мнения: 321
За какво изобщо,някой ще оставя предмети в чужд дом,ако не е поднесен под вид на подарък?
С каква цел ми е любопитно?Flushed

О извинявам се,това сигурно е някаква традиция, която спазват "добрите приятели".Grinning

# 70
  • София
  • Мнения: 22 177
Намеква, че приятелката ѝ прави магии и уроки...
Аз съм изумена

# 71
  • Мнения: 321
Намеква, че приятелката ѝ прави магии и уроки...
Аз съм изумена
Ами попринцип приятелката,че не и е приятелка се разбра.
Но,не знам дали да я "анатемосваме",чак до такива крайности.

# 72
  • SF
  • Мнения: 25 015
Нда, добър аргумент Like_Smoke
И аз си мислех същото докато четях темата, колко ли хора смятат че им завиждат в случаи, в които те самите са дразнещи.

То е точно така. Това, които едните наричат "завист", за другите е "дразнене", перчене, хвалене, натрапване и т.н.
Всъщност и въпросът е зададен в този смисъл: "усещате ли?".
Усещаме студ, влага, жега, нервност, завист, напрежение, радост, емоции по различен начин и с различна сила.
Твърде вероятно е, познат, който неприкрито ни завижда, да не го усещаме. Понякога трябват години, за да започнем да забелязваме някои постъпки, въпроси и реакции на нашите "хвалби", с които дразним, без да си даваме сметка. Някой може да се издразни и ако го питаш за рецепта за дива сьомга.
"Ходила съм 2 пъти в Америка. Ню Йорк много ме впечатли!", "Намерих нова работа, с по-добри условия и по-добра заплата.", "Купих онези скъпите неща с голяма отстъпка!! Вече имам повече, искаш ли?", "Чудим се къде да ходим за ваканцията - Дубай или Тайланд? Но имаме и едно пътуване до Париж и ще видим как да ги комбинираме." Всичко това са нормални фразички, чрез които общуваме с колеги, роднини и приятели. Знаем ли със сигурност кой колко ще ни се издразни и дали въобще ще го издразни, ако го питаме Дубай или Тайланд, или и двете?
Ако усетя, че трябва да редуцирам такива и подобни въпроси, хвалби, значи... редуцираме въобще общуването.
Аз пък имам приятел, снощи го видях, който си наема яхти и прави невероятни пътешествия по цяло лято. Превърна го в бизнес и обожавам да ми разказва къде ходи и какво вижда. Той пък обожава да разказва и затова сме си приятели. Намерили сме се.

# 73
  • Мнения: 13 176
Наистина ако въпросът е "усещате ли" е субективно. Аз, напр никога не включвам климатик, да се случи най много за час, два, за цялото лято общо. Никога не ми е чак толкова топло. Като влезе някой в стаята"Ау, как търпиш". Така е и със завистта, един мисли, че му завиждат, друг не усеща. За" злобните" коментари, те също са злобни по субективна преценка. Има хора критикари, обичат да намират "кусур" на всичко, но това не означава, че са злобни или завистливи. В примера с приятелката, която казвала дестинации, а другата е ходила там, може тази втората да не е имала достатъчно идеи и като и подхвърля приятелката, да се е възползвала.
Във всеки случай, ако от приятели, както е озаглавена темата, усещате завист, по-добре не общувайте. За колеги е малко по-трудно, но пак могат да се свеждат отношенията до чисто служебни.

# 74
  • София
  • Мнения: 22 177
Субективно е, разбира се. Смятам, че настройката винаги си личи. Примерно, аз имам нулев интерес към коли и разновидности и съм супер практичен човек, когато става дума за уреди и техника. Единствено някакъв такт и възпитание са ми попречили да кажа някога "за какво ти е най- новия модел еди- кое си". Ако го кажа, човек, който явно поставя тежест и дава приоритет в ценностната си система на това, ще реши, че му завиждам, а моята неизказана мисъл ще е - егати балъка, че е налял толкова пари в [изберете си нещо].
Т.е. определено смятам, че усещанията ни за завист отразяват това, което самите ние смятаме за ценност и приоритет.

И че хората са алчни и завиждат за нещо хубаво, което се е случило на фона на много лоши. На това му викам "на кьоравия едното око да искаш да му извадиш" и е единственият вид завист, който ме изкарва извън релси, защото показва липса на човечност и издигане над скрупулите, както е казал поетът.

Общи условия

Активация на акаунт