Усещате ли завист от приятелите си?

  • 7 211
  • 190
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 56
Усещам завист от роднини. Например семейството на девер ми. Непрекъснато го усещам, за това се и отдалечихме с годините. Постоянно съревнования, мерене на… и тн.

# 46
  • София
  • Мнения: 22 177
Казвайте и за какво толкова ви завиждат тези роднини, познати, стринки.

# 47
  • Мнения: 28 622
Казвайте и за какво толкова ви завиждат тези роднини, познати, стринки.

Има завистливи хора, за които няма значение за какво завиждат. В действителност завиждат не за нещо, а за емоциите, които това нещо е донесло на човека, на когото завиждат.
Наблюдавала съм го нееднократно при хора, които имат всичко, които от деца са презадоволени и вече нищо не ги радва. В момента, в който пожелаят нещо, го получават. И нямат време дори да му се зарадват. А не му се радват, защото не са копнели за него, защото е нямало здравословен интервал между желанието и неговото сбъдване.
В същото време около тях има хора, които се радват на какво ли не – и на големи неща, и на съвсем дребни. Ето затова им завиждат – за искрената радост, за щастието, което носи новата придобивка.
Това са същите, които ще счупят новата играчка на приятелче, ще надерат новата кола на съседа, ще направят интрига, за да съсипят нечия връзка...

# 48
  • Мнения: 11
Мале човек само това чаках да чуя...
Значи все хвалби от другите какво имали какво ще получат бля бля бля...
Абе всичко просто да са по-напред от другите... Ама буквално казвам , че за рождения ми ден са се престарали с подаръци за 200 лева и веднага ми казва мен ми подарят за 900 лв и такива подобни просто желание да си на върха няма значение в какво

# 49
  • Мнения: 172
Много ли ще се изложа, ако кажа, че вече съм на 43 години и не съм усещала завист, не съм на такава честота. Не гледам в канчето на другите, нито пък допускам някой прекалено да наднича в моето. Да, сигурно някога някой е завиждал, но не съм се стремяла да го усетя, не ме интересува и не ми влияе.
Още повече пък от приятелите, една шепа хора са, едвам успяваме да се организираме и да се видим, остава и да си губим времето и ресурса с такива тъпотии.

# 50
  • Melmak
  • Мнения: 8 549
Завист съществува, но аз лично не я усещам и от далечни познати. За приятелите писах вече. Обаче разни далечни братовчеди и стринки ако са завистливи, за какво да поддържам контакти с тях? Просто няма смисъл. Не комункирам с хора, които са ми неприятни. Понякога се налага в работата, но там пак ограничавам контактите с неприятни хора възможно най-много.

# 51
  • SF
  • Мнения: 25 015
Казвайте и за какво толкова ви завиждат тези роднини, познати, стринки.


Е.... Обяснихме вече по 100 пъти, че никой не казва директно колко ни завижда и не дава обяснения за какво.
Ако кажа за какво завиждат, ще последват сума постове, знаеш с какво съдържание. Хайде да не се представяме тук какви коли караме, какви коси имаме, как ядем и не пълнеем, къде пътуваме и с кого се целуваме. Ей такива неща се набиват в очите на някои хора, които държа да кажа, че не винаги влизат в живота ни по наш личен нескопосан избор.
Скрит текст:
ИмаХ, една колежка, по-близка от останалите. Реши, че иска да ходи в Сицилия с приятеля си. Заговорихме се за Сицилия, дрън-дрън-дрън и споделих, че съм била няколко пъти, защото много ми е харесало. Стана й криво, врътна се и спря разговора. Ама някак рязко по средата на изречението ми го спря. Но аз вече бях забелязала, че много не търпи да й споделят къде са ходили, какво са си купили, какво са яли. Беше ми направило неприятно впечатление, че когато някой спомене за хубава ваканция и си излезе, пуска коментари от сорта на "тоя пък! ако не се похвали/изперчи, не може! Много ни пука къде е ходил! На тебе пука ли ти особено??" Вероятно, когато стана и си тръгна насред разговора за Сицилия, същото е изломотила и по мой адрес. Един колега ходи 2-3 зими на ски в Кортина д'Ампецо и ни разказва, че си е малко скъпичко. Нейният коментар беше "имам чувството, че тоя ходи там, само за да може после да казва, че кара ски в Кортина д"Ампецо, моля ти се! Сега ще си я изгладува тая Кортина!"

# 52
  • Мнения: 321
Усещам завист от роднини. Например семейството на девер ми. Непрекъснато го усещам, за това се и отдалечихме с годините. Постоянно съревнования, мерене на… и тн.

При нас нас ситуацията е абсолютно идентична с вашата...мерене,копиране сравняване,и още още....
Но явно и решението ни за спазване на дистанция влоши нещата, защото вече очевадно иззлобяха...
Такива хора, рано или късно показват истинската си същност и злоба...обикновенно на финала,когато ги отрежеш!

# 53
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 587
Сещам се за още една "защитна тактика" срещу завистници.

Оплаквайте се Wink

# 54
  • SF
  • Мнения: 25 015
Simple Smile Някои хора не дават да им се оплачеш! Simple Smile Техните проблеми са най-големите!! Simple Smile С дни можеш да слушаш какви неща им идват до главата, но ако решиш и ти да споделиш нещо, следват: айде стига! кво ти пука! Ееее, голяма работа, ти пък сега! Simple Smile И във форума го има това поведение. Тук подходящият отговор е, че те печелят състезанието по невървеж.

# 55
  • Мнения: 1 622
Някой каза малко по-напред, че щастието обича тишината и мисля, че е много вярно. Забелязала съм, че някои хора могат да стигнат много далеч в завистта и злобата си и като цяло гледам да не споделям много пред не особено близки хора с които общувам редовно.

От друга страна, с приятелите също понякога има нужда от доза такт. Имам много близка приятелка, която от много години е сама и като цяло изобщо не ѝ върви с мъжете, а си мечтае за семейство и деца. Ами гледам като се съберем двете да не изпадам в подробности как сме празнували Свети Валентин и какви драми имам с някои неща около организацията на сватбата ми в момента, защото съм забелязала, че в такива случаи се опитва да се зарадва за мен и да скрие колко ѝ е тегаво. За мен това е част от приятелството.

# 56
  • Мнения: 321
Сещам се за още една "защитна тактика" срещу завистници.

Оплаквайте се Wink

Пробвано е докато още мислех,че тези хора са истински.
При опит за споделяне на нещастие, чака се с интерес да споделиш клюката за какво става дума и после,е ти пък  спокойно това ще мине.
Един вид ,тебе нещо ти раздира сърцето и го споделяш а получаваш е "кво толкова айде",не драматизирай/като попринцип си човек който,много рядко се оплаква/.
За мен дойде ли момента, да обмисляте всяка дума,да не смеете да се похвалите за нищо, даже,,че сте уцелили на промоция доматите в магазина,трябва ли да сте под влиянието на настроение и физиономии на отсрещната страна....
Приятелството отдавна е свършило или изобщо не го е имало....
Настанили са се определено различни от приятелски чувства в другия човек,тогава  най-разумно е да се отрдръпнеш от такъв "приятелски" кръг в кавички.

Последна редакция: ср, 19 фев 2025, 01:44 от Teriska

# 57
  • Мнения: 10 645
Казвайте и за какво толкова ви завиждат тези роднини, познати, стринки.


Е.... Обяснихме вече по 100 пъти, че никой не казва директно колко ни завижда и не дава обяснения за какво.
Ако кажа за какво завиждат, ще последват сума постове, знаеш с какво съдържание. Хайде да не се представяме тук какви коли караме, какви коси имаме, как ядем и не пълнеем, къде пътуваме и с кого се целуваме. Ей такива неща се набиват в очите на някои хора, които държа да кажа, че не винаги влизат в живота ни по наш личен нескопосан избор.
Скрит текст:
ИмаХ, една колежка, по-близка от останалите. Реши, че иска да ходи в Сицилия с приятеля си. Заговорихме се за Сицилия, дрън-дрън-дрън и споделих, че съм била няколко пъти, защото много ми е харесало. Стана й криво, врътна се и спря разговора. Ама някак рязко по средата на изречението ми го спря. Но аз вече бях забелязала, че много не търпи да й споделят къде са ходили, какво са си купили, какво са яли. Беше ми направило неприятно впечатление, че когато някой спомене за хубава ваканция и си излезе, пуска коментари от сорта на "тоя пък! ако не се похвали/изперчи, не може! Много ни пука къде е ходил! На тебе пука ли ти особено??" Вероятно, когато стана и си тръгна насред разговора за Сицилия, същото е изломотила и по мой адрес. Един колега ходи 2-3 зими на ски в Кортина д'Ампецо и ни разказва, че си е малко скъпичко. Нейният коментар беше "имам чувството, че тоя ходи там, само за да може после да казва, че кара ски в Кортина д"Ампецо, моля ти се! Сега ще си я изгладува тая Кортина!"
След твоя разказ си помислих какво ли си мислят за мен хората Grinning Не веднъж ми се е случвало като говорим за пътуване и някой се скъса да хвали дадена държава, аз да си кажа откровеното лично мнение, че на мен не ми е харесало. Тогава съм виждала такова нацупване от типа - Тая пък на каква се прави, голямата претенция. Ето, на мен Силиция в по-голямата си част не ми харесва - Таормина хич, но в Палермо бих живяла. Не разбирам защо хората се обиждат от различия в предпочитанията и го приемат лично - все едно техният избор не среща валидацията, която търсят.

# 58
  • Мнения: 4 331
Нда, добър аргумент Like_Smoke
И аз си мислех същото докато четях темата, колко ли хора смятат че им завиждат в случаи, в които те самите са дразнещи.

Имаме дружка, която гладува, за да е слаба, но винаги, винаги дава някакво друго обяснение: аз не обичам да излизам вечер като вас/ само добри вибрации имам/ разхождайте се и вие като мен и тн.
Сигурно като и казваме, че не ни се гладува, смята че и завиждаме

# 59
  • Мнения: 11
Някой каза малко по-напред, че щастието обича тишината и мисля, че е много вярно. Забелязала съм, че някои хора могат да стигнат много далеч в завистта и злобата си и като цяло гледам да не споделям много пред не особено близки хора с които общувам редовно.

От друга страна, с приятелите също понякога има нужда от доза такт. Имам много близка приятелка, която от много години е сама и като цяло изобщо не ѝ върви с мъжете, а си мечтае за семейство и деца. Ами гледам като се съберем двете да не изпадам в подробности как сме празнували Свети Валентин и какви драми имам с някои неща около организацията на сватбата ми в момента, защото съм забелязала, че в такива случаи се опитва да се зарадва за мен и да скрие колко ѝ е тегаво. За мен това е част от приятелството.
Някой каза малко по-напред, че щастието обича тишината и мисля, че е много вярно. Забелязала съм, че някои хора могат да стигнат много далеч в завистта и злобата си и като цяло гледам да не споделям много пред не особено близки хора с които общувам редовно.

От друга страна, с приятелите също понякога има нужда от доза такт. Имам много близка приятелка, която от много години е сама и като цяло изобщо не ѝ върви с мъжете, а си мечтае за семейство и деца. Ами гледам като се съберем двете да не изпадам в подробности как сме празнували Свети Валентин и какви драми имам с някои неща около организацията на сватбата ми в момента, защото съм забелязала, че в такива случаи се опитва да се зарадва за мен и да скрие колко ѝ е тегаво. За мен това е част от приятелството.

А ще я каниш ли на сватбата си ? Просто от любопитство

Общи условия

Активация на акаунт