Усещате ли завист от приятелите си?

Like smoke, според мен всичко е в мярката.
Едно е да изразиш,че дадено място не ти харесва съвсем нормално е.
Друго е постоянно и непрекъснато да си контра и все да коментираш.
Прическата ти е кофти,ауу маникюра ти е много зле като изпълнение, ле ле ама тия обувки оригинални ли са приличат на менте от къде ги купи....?!
О ние не искаме да ходим там,о аз такава пошла музика не слушам....
Ами не смятам,че това заведение е готино храната е ужасна и.....т.н.Това във всеки разговор нали?
Аз не смятам,  че е нормално

Разбира се. И знам, че ще дойде. Това е голям момент и искам да го споделя с нея. Но не и да ѝ го навирам в очите постоянно.

Не работи това. Само да кажеш "боли ме главата днес" - Оооо, ако знаеш МЕН веднъж как ме боля главата, твоето нищо не е

От приятелите не, но от други познати да и то съвсем наскоро. Неприятно ми стана, чудя се дали е завист или злоба и какво толкова трябва да съм направила. С нищо не съм се хвалила, дори нямаме контакти на практика, но имам чувството, че и съществуването ми ги дразни.

Имам приятелка, която е на моята възраст. Познаваме се от 15 години, бяхме пресни семейства и двете. С годините се сближихме. Бързо им се роди дете, вече е големичко, докато ние се мъчихме по клиниките. Раздавали сме се много, за кръщене, за рождени дни и на тримата, макар да е имало моменти, в които едва сме си плащали тока и сме си купували храна, но винаги сме заделяли за тях да ги уважим. Последните години обаче много се промени. Озлоби се, мъжът й стана голяма клечка в сферата си, имат бизнес в чужбина. Тя се наду. Пуснала е някакви тъпи подмятания, че от моя мъж нищо не става, че е мързелив, че никога няма да е успешен. Веднъж мъжът й е казал нещо мило за мен, нещо го е впичатлило и от тогава тази жена се озлоби още повече. Постоянно повтаря как моите родители са ни дали жилище, как са ми дали кола, как ни помагат финансово, на нея никой нищо не й е дал. Ами става ми неприятно. Но моите родители в 17.30 ч. като се прибираха от работа, не слизаха пред блока да ядат семки и да оправят клюките, а ходеха на полето, за да подсигурят на мен и сестра ми жилища, за да не сме зависими от мъжете си. Те имат огромни доходи и не мога да разбера за кое завижда и какво толкова й бърка в очите моето нещастие. Загубихме дете в късна бременност, мъчим се с безпаричие, защото всичките ни доходи отиват по клиниките.
Казах, че си мечтая за Сицилия, след 2 месеца отидоха те. Казах, че си мечтая за Лондон, пак същото. Каквото кажа, че искам, тя го прави и го постига. Има пари и може да си го позволи. Много е грозно. Усещам я, че се радва, когато аз страдам. Постепенно се отдалечихме. Вече не си ходим на гости, защото аз намерих у дома странен предмет и знам, че е от нея. У дома са идвали само те, не допускаме други хора. Много ми стана мъчно. Но честно казано ми е доста по-добре и съм спокойна, че не общуваме. Не мога повече да събирам такава емоции. Когато се нанесохме у дома, докато седи на масата, я видях как скришом снима и праща снимки на майка си по месинджър и я попитах какво прави, тя каза Нищо, но сконфузено, че я хванах. Не мога и не мога да си обясня как може да завиждаш и да злобееш срещу човек, който няма и 1/10 от това, което имаш ти.

Ами за съжаление, някой по горе беше написал.
Тя не злобее за имането,ти имаш неща които явно тя никога няма да има, може би се е надявала,че парите ще и ги осигурят но не.
Не може да осигурят например светлината която носиш ти,нещата на които се радваш,начина ти на общуване, това,че например си благ характер и хората общуват с лекота с теб.
Обикновенно такива хора осигурени материално,това ги дразни, духовната им празнота,която никога няма да запълнят.
Другото което се сещам е, че може ти винаги да си мислила,че тази жена ти е приятелка,а тя в теб да е виждала състезание и конкуренция от самото начало. /пък и мъжа и те е похвалил,вече край,тотално си станала трън в очите/

Това,че отива на местата на които ти споменаваш,говори за празен човек, без свои мечти явно,без свои идеи и идентичност или по-лошия вариант е да иска да ти покаже "ето виждаш ли в това съм по-добра аз отидох,ти не".
Намирисва ми на конкуренция от самото начало и състезание с теб...
Една истинска приятелка не и прави чест,да обсъжда съпруга ти мързелив ли е  или не,тя не е женена за него нали...
А пък снимки на дома ти, без да попита./тотално без коментар, колко е зле./
Ей,има хора и милиони да имат.....празнотата ще ги яде докато са живи.
Със сигурност ти е мъчно защото приятелството е дългогодишно...но приеми,че е по-добре.
И да ти кажа, скоро много скоро пожелавам да се усмихне чаканото ви щастие.
Не знам защо си мисля,че сега като си далеч от тази енергия негативна съвсем скоро ще ви се случи!

P.S. Ако стане наистина така,някой ден ако се сетиш,драсни един ред...имам чувството,че ще позная.

Какъв предмет?

Хората завиждат и когато имат повече от теб уж, да. И на мен ми се е случвало.

Предмет с лоша енергия, да не давам идеи като казвам какво е точно. Малко, трудно за откриване, но замисълът му е за болести, неразбирателство и всички такива екстри.

Такива неща не съществуват, но щом си решила.

За какво изобщо,някой ще оставя предмети в чужд дом,ако не е поднесен под вид на подарък?
С каква цел ми е любопитно?

О извинявам се,това сигурно е някаква традиция, която спазват "добрите приятели".

Намеква, че приятелката ѝ прави магии и уроки...
Аз съм изумена

Ами попринцип приятелката,че не и е приятелка се разбра.
Но,не знам дали да я "анатемосваме",чак до такива крайности.

То е точно така. Това, които едните наричат "завист", за другите е "дразнене", перчене, хвалене, натрапване и т.н.
Всъщност и въпросът е зададен в този смисъл: "усещате ли?".
Усещаме студ, влага, жега, нервност, завист, напрежение, радост, емоции по различен начин и с различна сила.
Твърде вероятно е, познат, който неприкрито ни завижда, да не го усещаме. Понякога трябват години, за да започнем да забелязваме някои постъпки, въпроси и реакции на нашите "хвалби", с които дразним, без да си даваме сметка. Някой може да се издразни и ако го питаш за рецепта за дива сьомга.
"Ходила съм 2 пъти в Америка. Ню Йорк много ме впечатли!", "Намерих нова работа, с по-добри условия и по-добра заплата.", "Купих онези скъпите неща с голяма отстъпка!! Вече имам повече, искаш ли?", "Чудим се къде да ходим за ваканцията - Дубай или Тайланд? Но имаме и едно пътуване до Париж и ще видим как да ги комбинираме." Всичко това са нормални фразички, чрез които общуваме с колеги, роднини и приятели. Знаем ли със сигурност кой колко ще ни се издразни и дали въобще ще го издразни, ако го питаме Дубай или Тайланд, или и двете?
Ако усетя, че трябва да редуцирам такива и подобни въпроси, хвалби, значи... редуцираме въобще общуването.
Аз пък имам приятел, снощи го видях, който си наема яхти и прави невероятни пътешествия по цяло лято. Превърна го в бизнес и обожавам да ми разказва къде ходи и какво вижда. Той пък обожава да разказва и затова сме си приятели. Намерили сме се.

Наистина ако въпросът е "усещате ли" е субективно. Аз, напр никога не включвам климатик, да се случи най много за час, два, за цялото лято общо. Никога не ми е чак толкова топло. Като влезе някой в стаята"Ау, как търпиш". Така е и със завистта, един мисли, че му завиждат, друг не усеща. За" злобните" коментари, те също са злобни по субективна преценка. Има хора критикари, обичат да намират "кусур" на всичко, но това не означава, че са злобни или завистливи. В примера с приятелката, която казвала дестинации, а другата е ходила там, може тази втората да не е имала достатъчно идеи и като и подхвърля приятелката, да се е възползвала.
Във всеки случай, ако от приятели, както е озаглавена темата, усещате завист, по-добре не общувайте. За колеги е малко по-трудно, но пак могат да се свеждат отношенията до чисто служебни.

Субективно е, разбира се. Смятам, че настройката винаги си личи. Примерно, аз имам нулев интерес към коли и разновидности и съм супер практичен човек, когато става дума за уреди и техника. Единствено някакъв такт и възпитание са ми попречили да кажа някога "за какво ти е най- новия модел еди- кое си". Ако го кажа, човек, който явно поставя тежест и дава приоритет в ценностната си система на това, ще реши, че му завиждам, а моята неизказана мисъл ще е - егати балъка, че е налял толкова пари в [изберете си нещо].
Т.е. определено смятам, че усещанията ни за завист отразяват това, което самите ние смятаме за ценност и приоритет.

И че хората са алчни и завиждат за нещо хубаво, което се е случило на фона на много лоши. На това му викам "на кьоравия едното око да искаш да му извадиш" и е единственият вид завист, който ме изкарва извън релси, защото показва липса на човечност и издигане над скрупулите, както е казал поетът.