Усещате ли завист от приятелите си?

  • 7 312
  • 190
  •   1
Отговори
# 30
  • SF
  • Мнения: 25 017
При мене е по-пъстро. Познавам хора с по-скромни възможности, познавам и такива, които имат много повече от тях.
Но завистта може да не е само за материални неща. Някой може да ви завижда и на уменията да си подбирате приятелите.

# 31
  • Мнения: 24 040
Това не са приятели, а някакви комплексари.
Не допускам за приятели подобни дребни душици.
Нямам сред приятелите си подобни хора.
И никога не ме е интересувало дали някой ми завижда.
Като цяло този вид емоция ми е непонятна и може би затова и не я забелязвам.

# 32
  • SF
  • Мнения: 25 017
За интересуване, и мене не ме е интересувало, но без да ме интересува, да, случвало се е да ми завиждат. Колко са приятели, не знам. В момента не са ми.

# 33
  • Мнения: 1 375
Тези, които са изпитвали завист и съм усещала негативна енергия в присъствието им, отдавна не са ми приятели. Наричам ги еднодневки. Истинските ми приятели са 6-7 човека, проверени във времето. Вече сме приятели от 15-20 години. От тяхна страна не съм усещала завист. Има ли завист, не са ти никакви приятели.

# 34
  • Мнения: 2 359
Приятели имам двама. Няма за какво да ми завиждат.
Завист усещам от колеги, неоснователна. Хората станахме лоши много.
Винаги съм дразнила, защото съм странна, нетрадиционна и не цепя басма.
Да завиждат. То тях ги яде.
Аз съм оперирана от това чувство.

Последна редакция: пн, 17 фев 2025, 05:45 от камъчка

# 35
  • София
  • Мнения: 22 188
Усещала съм завист, но не от много близки хора. Червен флаг са ми хора, които постоянно си мислят, че някой им завижда като горната потребителка. Намирам го за по- кофти, другото е част от човешката природа.

# 36
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 277
Имала съм разни уж добри приятелки (1-2) които са си показали завистта или тъпото отношение към разни мои работи, кариерни постижения, квалификации и тн, обикновено аз изчаквам да видя да не би да си въобразявам. Като се уверя че не са просто тъпи а наглеят наистина, ги разкарвам. Имам и такива, които знам, че имат разни комплексчета и искат да се състезават и замоизтъкват, тези не ме дразнят, тези ме забавляват. Никой не е идеален и ти не си, не си омъжена за приятелите ти, те са ти за развлечение, такаче ако не те дразнят и не ти вредят може да преживееш недостатъците им.

# 37
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 601
Скрит текст:
Напоследък имам чувството, че най-близките ми приятели се държат злобно и завистливо.
Вие усещате ли, че в света масово вече хората озлобяват към другите, искат да са по-добре от приятелите си, искат да провокират чувство на завист и тн.
Къде отидоха истинските приятелски намерения, истинското приятелство, да се радваш за другия?
С годините останах с много малко приятели, но си ги имах за истински, светът щях да обърна за тях, сега забелязвам една завист в тях за всеки един мой успех, всяко едно мое щастие,
чак ме е страх да се похваля. Усещам как с годините започнахме да се лъжем как сме, за да не се зарадва другия.
Имате ли такива наблюдения при вас и хората около вас?

Спри да се хвалиш и готово.

# 38
  • SF
  • Мнения: 25 017
Ти па реши всички проблеми с това изказване.

# 39
  • Мнения: 14 622
Не, не усещам завист от приятели. Не че има толкова и за какво де, все пак сме хора от една и съща среда.
Но наскоро се срещнах с братовчедка, всъщност от най-близките ми роднини и я видях, че се сравнява с мен и ми завижда. Тъпо ми се видя. Всеки има или постига неща (и отношения), които друг няма или даже не желае да има. Напълно безсмислено е да се изживяваш като жертва, вместо да си живееш живота с удоволствие. И без това е толкова кратък.

# 40
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 601
Ти па реши всички проблеми с това изказване.


Премахваш причината и следствието изчезва.
Още повече, че зависи само от нея. По-лесно ще и е отколкото да превъзпита обществото в което живее.

# 41
  • Мнения: 4 331
Такива ги има от както свят светува. Още помня всички бабо-лели (уж приятелки на моите баби и родители) в детството ми, които уж загрижени с лека злоба ми говореха глупости. Та нищо ново под слънцето.
И моя най-ярък пример за завист са тези баби и лелки от миналото. Безскрупулно завистливи, със специфичен речник. Хем те разпитват, хем поучават, хем обобщават накрая как явно нещата при теб са много зле.
А те нито нещо образовани, изгубили всякаква женственост външно и вътрешно, децата и внуците им - най-обикновени хора.
Хранеха се с това да обясняват, че другите са зле

# 42
  • Мнения: 17
Напротив, приятелите винаги се гордеят с моите успехи, както и аз с техните.

Трудно ми беше да намеря приятели, които да са на моето ниво (не говоря за финансово). Отне ми две-три години, но си заслужаваше. Имам 5-6 приятелки, всяка различна по свой начин – успешни и красиви млади жени. Намериха и успешни мъже/гаджета, па винаги имаме да славиме нечий нив успех. Когато и да ми е липсвала увереност, за да направя крачка напред, те са ме подкрепяли. Още чувам хубавите им думи в телефона си и понякога си ги препрочитам.

# 43
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 277
Такива ги има от както свят светува. Още помня всички бабо-лели (уж приятелки на моите баби и родители) в детството ми, които уж загрижени с лека злоба ми говореха глупости. Та нищо ново под слънцето.
И моя най-ярък пример за завист са тези баби и лелки от миналото. Безскрупулно завистливи, със специфичен речник. Хем те разпитват, хем поучават, хем обобщават накрая как явно нещата при теб са много зле.
А те нито нещо образовани, изгубили всякаква женственост външно и вътрешно, децата и внуците им - най-обикновени хора.
Хранеха се с това да обясняват, че другите са зле

Оле, тези са невероятни. Една такава като седна да ме разпитва в трамвая, ма чак родословното ми дърво искаше да и обяснявам какво било, заплатата ми, наема ми колко струвал, адреса ми какъв е. И мъже има такива. Тези хора са потресаващи.

# 44
  • Банско
  • Мнения: 2 385
Никога не съм усещала завист от приятели, по-скоро от съседи и познати. Обикновенно хората много харесват мен и съпругът ми и имаме много двойки приятели, с които сме просто на едни вълни, че и на едни финансови възможности. Никога не съм усетила някой от тях да злобее или да ни гледа какво притежаваме, по-скоро ни се радват, както и ние на тях.
Един единствен път съм се сблъсквала с такъв човек и като я усетихме спряхме контакт с нея. Беше приятелка на брата на съпругът ми. Изключително злобно, надменно и подмолно същество. Тип човка - златотърсачка. Непрекъснато се чудеше каква интрига да завърти и кой какво имал впредвид, като казвал това или онова. Толкова завиждаше, че направо се виждаше злобата в очите и.

Общи условия

Активация на акаунт