Покупка на жилище на името на малолетно дете

А тя пък иска бащата да плаща всичко за общото дете, за да има тя ресурс да плаща за нейното си...
Гадна ситуация, всеки вижда различно нещата и се чувства минат, всеки се бои да не го прекарат...
За мен да се купи апартамент на името на общото дете съвсем не е лош компромис, защото след развода (който май се задава) майката ще остане в този нов апартамент до пълнолетие на общото дете. И евентуално и после, ако то иска така. Точно с това решение майката не остава на улицата. Но щом не и харесва да се оправя, тя си е дробила попарата, че и ни се кара сега.

Ако може авторката да спре да крещи на списващите тук с тия главни букви първо.
Второ, да си отговори тя  на въпроса може ли да отглежда едно или две деца сама и точно колко ще ги подсигури. Трето, защо е взела мъж, който нея не иска/л да подсигури и да са заедно в добро и лошо и имотно както е казано и чак тогава да разпределя имоти за  децата. Това, че се споменава ясно,че при бъдеща раздяла мъжът ще си вземе неговото дете ми говори, че авторката няма особени възможности като перспектива. Друг е въпроса дали ще стане.
Подобен случай знам. Всичко на свекървата и общото дете. Жената е мачкана подобаващо. Плюс,че тя е от Долно Сусурлево без особени условия и с много ниски фин. възможности тук в Сф. Не виждам и при нея полезен ход, поне докато всички деца не станат самостоятелни. И най- вече "чуждото. " Тогава ще може да забегне в чужбина при роднини и да води приличен живот и без тормоз,  ако реши. Дотогава е маневриране и нерви.

От самото начало беше ясно, че проблемите са доста по-дълбоки от покупка на апартамент, но в този подфорум "апартамент" е вълшебна дума, и нищо друго не се чете - всеки започва да импровизираи да брани някакви идеални части, сякаш от неговия джоб ще изляза парите Наистина ми е необяснимо защо така, но е факт. Дори на ключови думи "изневяра" и "свекърва" не се скача така, както на "апартамент"...

Авторке, на колко години е сина ти? Възможно ли е да влиза в пубертета и това да е разделителния момент, в който  мъжът ти да си е променил отношението? Това е трудна възраст, в която децата стават трудно поносими дори за собствените си родители, какво остава за пастроци или мащехи.
На първо място - анализирай отношенията ви, и виж каква е причината за всичко това. И не, едва ли е свекървата, защото до тук той не я е "слушал" - събрали сте се, оженили сте се, била си бременна, детето вече е на две и половина - толкова време да не я е слушал, и изведнъж да е започнал, няма логика. Нещо друго се е случило и е "счупило" нещата. Ако откриеш какво, може би има и шанс да се поправи.

Ако няма шанс счупеното да се поправи, моят съвет е да огледаш собствената си финансова стабилност и да се подготвиш за самостоятелен живот. Никое дете не заслужава да расте в такава отровна среда - нито доведеното, нито природеното. Ако нещата не могат да се изговорят и да се тушират, а остане напрежение - изведи децата си оттам възможно най-скоро. В противен случай ще изгубиш връзката си  с голямото дете.

И да- моето дете е мое дете и на бившия ми партньор. Но не мисля, че следните изрази олицетворяват любов:
“Взимай си синчето и се махайте”
“Вие сте навлеци, които се натресоха в къщата ми” (все едно ние сме дошли тук без негово знание)
“От утре детето ти няма да идва тук”
“Ако нещо не те устройва, взимаш си твоето дете и се махате, малката остава с мен и ще вложа всичките си средства, за да шикълкавя и да ти я взема”
И още мнооого, много, много.
За онези, които ще попитат какво правя с него все още? Опитвам се да намеря някакъв начин да изплувам и да поема по най-добрив път заедно с ДВЕТЕ СИ ДЕЦА, КОИТО НА ТОЗИ ЕТАП ОТ ЖИВОТА СИ ИМАТ НУЖДА ОТ ЛЮБОВ И СПОКОЙСТВИЕ!

Авторке, защо не спомена това красноречиво отношение в първия пост?

То това красноречиво отношение е капка в морето.