Моля за съвет

Тя ще им плаща с наема.

Трябва сама да прегризеш пъпната връв, сори.

Темата и дилемата ми стават все по абсурдни, наистина...

Темата, както е поставена в началото, е дали родителите Ви са искали второ дете или не.

Като по-голямото от две деца, което винаги е било по-малко обгрижвано от по-малкото, мога да Ви кажа, че Вашите очаквания към родителството и тези на родителите Ви се разминават. Децата не са еднакви. Едни имат повече нужда от грижа, подбутване и подкрепа, други не толкова. Доколко Вашето възприятие и представяне на ситуацията е обективно е спорен въпрос. Ние тук нямаме гледната точка на родителите Ви. Но едва ли сте родена заради един кредит, твърде преувеличено от собствените Ви травми ми се струва подобно твърдение. Ако пък в действителност са Ви изгонили с детето, Вие как изобщо продължавате на общувате с тях????? Как е възможно да поддържате контакт с някой, който е изхвърлил детето Ви на улицата???? Според мен е хубаво да отделите време и да помислите върху това.

Аз не мога да разбера как двама зрели хора в активна възраст не могат да решат жилищния си проблем. Това на нищо не прилича. Проблемът е във Вас и мъжа Ви. Родителите Ви не са виновни, че мъжът Ви не желае да влиза в ипотека, но и не може да купи жилище. Родителите Ви не са длъжни да Ви пуснат да живеете без пари в тяхно жилище. Самото Ви очакване за това е сбъркано. Нито са длъжни да Ви платят образованието, нито шофьорски курс, нито кола. Вие сте над 30 годишна жена и все още мислите, че тези неща някой Ви ги дължи. Не можете сама и някой друг трябва да Ви ги даде. За беда, мъжът Ви не желае.
В допълнение, в парични, бизнес, имотни взаимоотношения с роднини не се влиза, ако човек иска да му е мирна главата. Услуги, съвети и прочие не се искат.

Мъжът ми не може да ходи на огледи, защото много малко агенти говорят английски и неговата работа е пон-пет, а аз съм с плаващо. Така че аз търся жилища винаги. Като бяхме в неговата държава, той само се занимаваше с тези неща. Тук - аз. Нали сме партьори, няма значение кой се занимава, аз го правя за семейството ни, не за себе си.

Е, със сигурност доста хора от форума живеят в имот на родителите си или дори С родителите си без да плащат наем. Това е нелепо да плащаш наем на родителите си и то бъкани с пари.

Благодаря отново на всички за коментарите, благодаря ви, че отделяте време за моята история и разнищване.

Авторке, защо не се преместите на място, на което е възможно да сте на договор за наем? Как така няма квартири с договор? В някакво село ли сте в момента?  Като няма квартири с договор, там където сте сега, преместете се в населено място, където има.

Авторке, прочетох само първия и последния ти пост по темата.

Аз съм на 32, имам брат (по-голям), който е обгрижван, напътстван, с купени коли, апартаменти и подсигурен на макс. Мен на 20 ме посъветваха да си хвана пътя като бях студентка, влязох редовно да уча и съжалих, защото пари не ми даваха. И като казвам това имам предвид дори джобни за ходене ба лекции. Ако щеш яж, ходи работи.. оправяй се. Писала съм си историята много пъти и няма да повтарям тук. Ама си представи едното дете го позлатяват, другото на 20 го пъдят да си оправя живота. Работила съм и съм учила редовно общо 6 г, 4 за бакалавър и по-късно 2 г магистратура редовно в друго направление.

С това искам да ти кажа, че от опит говоря. Ужасно е и знам как се чувстваш - като излишен боклук.

Общо взето родителите ти няма да се променят, че ще очакват и ти да ги гледаш на старини. Съветът ми е да спреш да си жертва и да си благодариш колко оправна и трудолюбива си. Бъди винаги така силна и престани да общуваш с вашите. Само ще те цоцат. Това е.

Коментарите са тези, които вие сте задали като първоначална тема.

Повечето възрастни хора със собствени семейства към 2025 година не живеят с родителите си.

И за пореден път - не, те не са ви длъжни да ви осигурят жилище без наем.

Моля, стараем се



По нелепото е, жена на 36 години да смята ,че родителите са длъжни.Още по нелепото е ,че хем си знае какви и са родителите ......хем има надежда............

Ами сама си дадохте отговор на въпроса дали да отидете в този апартамент.

За нелепо - не е нелепо - пак казвам, до желание на родителите Ви е дали да Ви помагат, или не. Ако този имот е ипотекиран и Вие го ползвате - абсолютно разумно е Вие да поемете вноските за времето, в което живеете там.
Но това е предмет на друг разговор.

Явно това е проблемът, но трябваше да се навъртят Х страници и конфликти, за да бъде формулиран разбираемо.

Тези други хора явно са в добри отношения с родителите си. Има разлика. Щом родителите ти са готови да ви пуснат в свой имот, но настояват за договор за наем като някакъв вид гаранция, явно не сте в позицията да изисквате и да поставяте условия. Та направете си сметката, но по-трезво и без непродуктивни емоции.

От коя държава е тоя хубавец ,че няма други сънародници тук за помощ? Твоите родители по някаква причина не желаят да ти / ви помагат безвъзмездно.  Приеми го. Вместо да връщаш лентата в детството се оправяй те по някакъв начин сами. Големи,  здрави, прави хора сте.

Включвам се пак, прометох писледни

Първо, това звучи супер съмнително, повечето брокери са млади хора, които могат да обелят 5 приказки. Да не говорим, че огледи правят до 11 вечерта и събота и неделя. Мъжът ти не иска да гледа квартири, не иска да пробва да изтегли ипотечен кредит...  И ти си допряла до на родителите си имота.
Колкото до родителите - моите са ме отгледали едно към едно с твоите. Като отношение не знам, винаги съм се чувствала обичана, но като дадености - ми същата работа. За мен отношението, обичта и уважението от родители към деца са много по-важни от материалните облаги. Не че няма да е по-добре да ти покрият квартира и кола, но не всеки може да си го позволи.  Нашето поколение отрасна в бедни години. Всичките ми връстници са по същия начин - работиха и учеха едновременно, за да си плащат семестрите, купиха си коли, когато си събраха пари. На около 30 почти всички изтеглиха ипотечен кредит.
Не знам дали родителите ти са толкова ужасни или ти имаш нереални очаквания и  искаш да си те гледкат.
На фона на всичко това - да живееш у родителите си е мечешка услуга и влизане в емоционална и материална зависимост. Да си намерят наематели, вие си намерете хазяи, всичко да е с нормални бизнес отношения.
Вече си голяма, имаш семейство, уж имате и добри доходи, какво си се хванала за на родителите си имота? А и доколкото разбрах жилището им е с ипотечен кредит. Не знам какво толкова се хвалят, че са имотни и ти толкова злорадстваш на приказките им, но жилището все още е на банката. Но пък е нормално за хора, които са нямали, сега да преувеличават имането си.

Аз не разбирам какво питаш в цитирания текст. Защо вътрешен мир няма да имаш? Кой от вариантите дава сигурност на семейството ти - този да отидеш при родителите си ли?
Струва ми се, че искаш да получиш този съвет: иди при родителите си, плащай им наем.
Защо, защо не искаш да прочетеш и разбереш какво ти пишат абсолютно всички в темата - да се дистанцираш, защото не е здравословна тази близост с майка ти и баща ти нито за теб, нито за семейството ти...

Включвам се пак, прочетох последните страници и можа да кажа, че същите нещ ги е имало у дома, както в домовете на приятели мои.Родителите ни правеха каквото могат в онези времена.Взимаха пари от нас, защото нямаха, изтеглиха ни влоговете от баба и дядо.Те купиха скъпи маратонки Найк на сестра ми, аз сама си купих моите със стипендия за добър успех.Аз съм по-голяма и на мен купуваха по-нови дрехи, сестра ми доизносваше.Не беше доволна, но толкова им бяха възможностите.
Опитвали са се да се справят със семейство и деца, работа и битовизми.Не помня много да сме си говорили, повече време прекарвах с приятели.
За имоти не е имало драми, но като пораснах не съм искала нищо от тях, домът си купихме сами.Кола не са ми давали.Помагаха с децата.Взимала съм пари назаем, те от мен също.
Сега като съм вече на години, виждам сестра ми във ролята на авторката и мога да кажа, че вероятно има повече драма във възприятието на авторката.Сестра ми до ден днешен се чувства жертва за някакви неща, които са пълни глупости( майка нещо на мен казвала, на нея не… и тя оомни!!) и са плод на нейни внушения, говорили сме си.Жени сме на 45+ и може да разсъдим обективно.
Така че аз бих седнала да говоря с родителите си и бих изповядала болката си.Може пък да има разковниче кое как е било и да се окаже, че всеки вижда света от различен ъгъл, а ситуацията не е толкова токсична.
Но при всички положения аз не бих очаквала от родителите си да ме обезпечават на дърти години.Не е редно.

Те и в отлични отношения да бяха, пак бих посъветвала далече от такива отношения с родители.
Ние сме с балкански манталитет, не сме американци. Почти е невъзможно да плащаш наем и сметки на родителите си, да проверяват дали пазиш жилището, както е по договор за добро стопансиване, да ти припомнят настойчиво, ако закъсняваш с вноската и това да не обтегне още повече отношенията. Авторката вече е ядосана, че й искат наем, представям си, ако заживее там.