Живот на кантар - тема 2

Темата за обидите е много обширна и не
еднозначна.

Не знам какво е да те обиждат за много килограми, но знам какво е да те обиждат за малко. Бях тръгнала с година по-рано на училище, година по-малка от съучениците ми и отгоре на това кльощава. Дребосък, клечо, щиглец, глист, анорексия... А понеже носех и очила - снайпер, цайс, вълкът Лупи, змия-очиларка, зубър, и подобни. Странно, но никога, нито веднъж, не ме засегна такава обида. Може би защото тя идваше от деца, които не ми бяха приятели. Тоест повечето, защото приятелите ми бяха малко. Може би ако някой от приятелчетата ми беше казал нещо такова, щеше да ме засегне. Чудя се и до днес на какво се дължи.
Според мен на възпитанието ми. Нашите някак са успели да ме убедят, че мнението на другите не е важно. А също и че да обиждаш някого по външен белег е много лошо и долно нещо. Правят го само глупавите, които няма какво друго да кажат. Явно трайно и качествено са ме убедили, защото и до днес не ме вълнува особено какво си мислят хората за мен. 😁
По същата причина си мисля, че така и не пропуших. Пробвах няколко пъти в различни възрасти. Ми то е гадно, защо да го правя? За да ме мисли някой за готина? Ми аз съм си готина, айде няма нужда да се давя с дим. 😂😁

Надявам се да успея да изградя самочувствие на моите момичета, да не се влияят от недоброжелателни подмятания. Особено такива, касаещи външен вид. Много говоря с моето пухкаво момиченце. Дано попада на добри приятели, които да я подкрепят, както и тя тях, и също като мен да прескача евентуалните обиди. ❤️ А що се отнася до килограмите, ще работим по въпроса, но не заради обидите, а за да е здрава! Не смея да се похваля, но от около месец много внимавам какво слагам в кутията за училище, какво давам за вечеря, увеличихме физическата активност и свали от 44 на 42,5 кг. Ако се чудите, няма още 10 години, затова се притеснявам.

Полезно беше това за обидите, но човек трябва да работи с психолог и над себеуважението си, за да не допуска някакви нищонезначещи хора да го засегнат.
Друг е въпросът за обидите от близки. Може би трябва да се говори с тях. Може би не осъзнават какво причиняват. Може би си мислят, че така ще те мотивират да отслабнеш, примерно. Трябва да им се обясни, че нараняват.

Едно е ясно, този който изрича думите, ни дава информация повече какъв човек е самият той, а не този, когото обижда.

Джасте, от сърце пожелавам скоро да се похвалиш с такава рокля! 💃

И на мен ми липсва талията ми. Уж съм само +3 кг от ученическите ми години, почти същите килограми съм си, ама са на много различни места от преди. 😂 И любимите ми вталени рокли ми стоят като в 5ти месец. 😂🤷 Сега вдигам и аз физическата активност, пък да видим.

А Ани спомена, че освен за килограмите понася обиди и за окото. Аз не виждам да и има нещо.
За съжаление когато ти е подкопано самочувствието от най - близките (напр. родители) и то от най - ранна възраст е много трудно да го пребориш и да се сдобиеш с добра и висока самооценка.
Не случайно в последно време се говори все повече за важността на ранното детско развитие. Голяма част от тези травми остават в подсъзнанието и определят бъдещото ти поведение и нагласа към света, към хората и към самите нас. Всеки казва работа с психолог и с психотерапевт,  но в действителност не е лесно да намериш такъв специалист, който точно да успее да ти помогне.
Аз също съм със смесени усещания за Вили, но снощи тя каза нещо много вярно именно по този проблем - как тези травми остават в несъзнаваното и дори карат уязвимия да ги изкарва периодично на повърхността, да се самобичува с тях, да се наказва и да не  позволява на тези рани да заздравеят. Това са внушения, които човек трудно може да изкара от подсъзнанието си - внушението че си неспособен да се справиш с....... В случая килограми, но това усещане за самия себе си се репликира във всеки аспект на живота.
За съжаление родителите понякога дори не подозират какво причиняват на децата си.

Така е.
Между другото, без да я оправдавам по какъвто и да било начин, като нищо на Барби майка ѝ е казала тези думи на майтап. Крайно неудачен.
Ани ми е много миличка на мен ( и аз го чух това за окото и се зачудих), както и другата Вили.

На Ани мисля, че едното око е малко мързеливо. Голямото ми момиче има такова. Не се проявява, освен когато е уморена и гледа настрани под определен ъгъл. Тогава изглежда кривогледа.

Наистина, при Ани трудно се забелязва, обърнете внимание, когато погледне нагоре. Проблемът е козметичен (поне при нас) и ни предлагаха оперативно да го отстранят, но за нас си е риск, все пак е око. А и моята се е научила как да НЕ гледа под тоя ъгъл и много рядко ѝ се случва да ѝ "избяга" окото. На Ани предполагам, е същото.

Много ми стана мъчно за нея. Такова добро същество. Какъв човек трябва да си, за да я обиждаш?! Много ми харесаха и нейните любими дрехи, полата с блузката. Точно така си я представям - весела, цветна, шик.

Бързво възстановяване на Анита! Явно намеква, че е трябвало да каже "не". Според мен обаче и тя се изхвърли, тя буквално се мяташе по този ескалатор и около бутона. Човек трябва да си избира битките, няма как да надбяга Ванко. Правят една врътка, в която я бие и приключват. Никой няма да я осъди, че мъж лекоатлет я е надбягал.

Нов треньор ще е много добре за червените, дано е по-надъхващ по положителен начин.

Мен малко ме е страх от ескалатори, да не се пребия. И със стълби/стъпало и без стълби/наклонен.
В Кауфланд и Била (в част от магазините) има такива без стълби тип наклонен. Нагоре е добре, даже подтичвам. Единия път бяхме с племенницата и зетя и аз подтичвам нагоре като коза, а племенницата след мен подвиква: Лельо, лельо, по полека, те промоциите са от днес, няма да свършат. Яко се получи, развеселихме народа.
Обаче като трябва да слизам с това чудо надолу с пълна количка и под наклон, направо се стресирам, имам чувството, че ей сега ще се изтърколя през количката и направо ще стигна долу по късата лайсна.
Пп Дано Анита се възстанови бързо и безпроблемно.

Ох, и моят брат ме обиждаше за известно време, но и досега помня разбира се.
Вместо да ме защитава.....
Започнах и аз обаче по едно време. Когато започна да ме обижда не го обидих, но казах на майка.
Тя нищо не направи. Тогава започнах да го обиждам навсякъде пред всякакви хора.
Майка започна да ми прави забележка и да ми се кара.
Изрепчих се, че няма право. Щом позволява на него да ме обижда, значи и аз мога. Плюс и казах, че е ужасна.
Чак тогава реши да поговори с него.
Трябваше няколко говорения.
Но спря когато чужди хора му направиха забележка.
Бяхме в кварталния магазин. Собствените имаха двама сина,  които бяха съученици на брат ми и работеха там.
Мой съученик влезе и каза нещо обидно, а брат ми се засмя. Момчетата зад касата избесняха и хубаво му се скараха на съученика ми и го изхвърлиха от магазина и не му разрешиха да пазарува.
После на брат ми му удариха яко конско какъв смотан брат е и защо не защитава сестра си.
Чак сега всъщност това му поведение го разбирам.
То е попит модел от баба ми, която ме тормозеше и биеше и той решил да го прави, защото същата баба много го глезеше.

Tanya Valcheva, психологически причини при всички има.
Така е при зависимости.
Но съм чела, че може да е ген.
Не говоря за напълняване.
А ген за пристрастеност към алкохол, наркотици, цигари, дори храна.

Аз неслучайно написах, че за здравословно отслабване е нужна промяна. В отношението към себе си и към храната и мисъл за това което ядеш -  какво ти дава и какво ще ти вземе.
Въпрос на избор и приоритети.
Но са нужни и знания. Много хора консумирайки така наречените боклуци смятат, че щом се продават и са одобрени, нищо им нямало.
Не съм светица разбира се. Но едно 90 % от нещата, които съм консумирала сега просто не мога. Дори ме отвращават.