А защо 40 годишната да няма претенции и да трябва да прави компромиси? Нали си живее живота и на никого не пречи? Неин избор, който не разбирам защо е предмет на обсъждане. В крайна сметка всеки живее с последствията от своя избор.
- Публикувана: 22 фев. 2025, 16:14 ч.
- Последно мнение: 7 март 2025, 11:22 ч.
Мъжът може да е женен за една жена 50 години и да я мрази през цялото време?
А защо 40 годишната да няма претенции и да трябва да прави компромиси? Нали си живее живота и на никого не пречи? Неин избор, който не разбирам защо е предмет на обсъждане. В крайна сметка всеки живее с последствията от своя избор.
А ти работила ли си с такива хора в колектив?
Не пречили били!
Пречат и още как озлобени и настървени от липсата на секс.
Друг път не пречат...
Работила съм и не съм забелязала подобно нещо. Както винаги си зависи от човека. Срещала съм не малко жени, с партньори и деца, доволно злобни и неудовлетворени от компромисите, които са направили и които правят. Та който си е злобен и неудовлетворен, все си е такъв, независимо с партньор или без.
На някои и секса не им помага, та…
Точно това щях да кажа. То като е омъжена, не означава че се радва на удовлетворителен сексуален живот и мила семейна хармония от някоя неомъжена на 40 година, която си живее живота, спортува, пътува и т.н.
Зависи май най-вече от 'приемащата' страна - когато жена ти направи забележка за нещо, със сигурност е недоклатена. Пък недайбоже да е сингъл.
На 70 години да се разведеш.
Ужас, това е признак на страрческа болест.
Цял живот е било добре и изведнъж на толкова години какво решават, че живота е пред тях и хайде да го живеят.
Те децата им са но по 50 години.
Подем някакъв, но биполярен.
Ужас, това е признак на страрческа болест.
Цял живот е било добре и изведнъж на толкова години какво решават, че живота е пред тях и хайде да го живеят.
Те децата им са но по 50 години.
Подем някакъв, но биполярен.
Не им е било цял живот добре, но не са могли да се разведат или разделят по ред причини. Примерно този, който иска развод не е имал къде да отиде и на 70г наследява жилище и може да се изнесе. Или единият е работел често или непрекъснато далече от дома и не му е пречел другия. Като се пенсионира на 60 или 65г, установява, че съжителството е нетърпимо и иска развод. Много родители на тежко болно дете, което е гледано у дома се развеждат когато детето умре. Преди това не се се разбирали, но са били заети с грижа по детето, а и не са искали да останат сами с такова дете или бившият да остане сам.
Старческата болест също е причина за развод, защото натоварва вече стария, но здрав съпруг.
По-добре раздяла и развод, отколкото кавги, крясъци и живот в неприятна обстановка. И никога не е късно.
А защо 40 годишната да няма претенции и да трябва да прави компромиси? Нали си живее живота и на никого не пречи? Неин избор, който не разбирам защо е предмет на обсъждане. В крайна сметка всеки живее с последствията от своя избор.
Не, никой не казва от една крайност да отива в друга. Нито човек трябва да е без критерии, нито да е като принцесата и граховото зърно.
Е, нали сега е тема и коментираме. Не ми пука много коя колежка е омъжена и коя на 40 още чака принца.
А защо 40 годишната да няма претенции и да трябва да прави компромиси? Нали си живее живота и на никого не пречи? Неин избор, който не разбирам защо е предмет на обсъждане. В крайна сметка всеки живее с последствията от своя избор.
Не, никой не казва от една крайност да отива в друга. Нито човек трябва да е без критерии, нито да е като принцесата и граховото зърно.
Е, нали сега е тема и коментираме. Не ми пука много коя колежка е омъжена и коя на 40 още чака принца.
Точно за крайностите говорим. Не разбирам защо не говорим за "златната среда"?
За мен 40 годишни самотни мъжемразки или мъже-редпилъри не са ми "еталон".
... нито да е като принцесата и граховото зърно.
Ама то е дали си влюбен или не. Ако не си и намираш кусури още в началото, то изобщо няма смисъл да се впускаш в такива отношения. После защо хората се мразели с години...
Ама няма нужда да са ви еталон, те имат право да правят с живота си, както намерят за добре. И е много хубаво, че имаме избор, да живеем живота си както ни харесва.
Да, но никой от нас не е идеален. Всички сме с кусур. Въпросът е тези кусури да бъдат приети от другия. Любовта в началото е химия, после узрява и виждаш можеш ли с тоя човек, не можеш ли.
Ако като видиш реалността почнеш да се втелясваш в дреболии, годините минават, керванът си върви..
Ако като видиш реалността почнеш да се втелясваш в дреболии, годините минават, керванът си върви..
И пак идваме до дефиницията за дреболии. За мен дреболия, за теб нещо, което не можеш да приемеш.
В крайна сметка, така са си преценили тези хора и явно им е по-добре сами, отколкото да правят неприемливи за тях компромиси. Или да ги направят и да намразят човека.
Много близък за мен човек, ми каза, че той не приема компромисите, които аз правя. А аз изобщо не си бях помисляла, че правя компромиси някакви... Та така, хората са различни.
В крайна сметка, така са си преценили тези хора и явно им е по-добре сами, отколкото да правят неприемливи за тях компромиси. Или да ги направят и да намразят човека.
Много близък за мен човек, ми каза, че той не приема компромисите, които аз правя. А аз изобщо не си бях помисляла, че правя компромиси някакви... Та така, хората са различни.