Прибирането на (личната) карта на различно място скоро го играх на прекачването на едно летище. Препотих се не знам колко пъти, защото, за да стигна до прекачването, очевидно съм била имала лична карта и реших, че съм я загубила я на първото летище, я някъде в самолета. Нямах никаква идея какво ще правя. Извадих 3 пъти всичко от чантата, уж 10 пъти гледах в портфейла за карти. Няма и няма. Накрая, след пореден преглед на отделенията, я открих зад друга карта. Няма такова облекчение!
- Публикувана: 22 фев. 2025, 19:32 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2025, 18:29 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 12)
Zvanche, напълно те разбирам.
Аз едно време като пътувах носех портмоне за път на врата, в което си слагах телефона, бордната карта, личната карта и евентуално някакви пари. И пристигам един ден на летище София, почвам да редя портмонето преди чек ин и за малко щях да сложа в него картата за градския транспорт, а не личната карта. Друг щрих в картинката е, че аз обикновено се майтапех със сестра ми, че съм на гейта, не са открили бомбата, аллах акбар. И се прибирам след това пътуване с един късен полет, вуйчо ми ме взима от летището, кара ме у нас, аз започвам да се разпищолвам и изведнъж телефонът звъни с непознат номер. Вдигам и строг глас пита "гранична полиция, Acid Burn ли е на телефона?". Щях да пукна от стрес. Оказа се, че съм си изпуснала портмонето (истинското с парите и банковите карти" в самолета и стюардесите са го предали. 🤣🤣🤣
Аз едно време като пътувах носех портмоне за път на врата, в което си слагах телефона, бордната карта, личната карта и евентуално някакви пари. И пристигам един ден на летище София, почвам да редя портмонето преди чек ин и за малко щях да сложа в него картата за градския транспорт, а не личната карта. Друг щрих в картинката е, че аз обикновено се майтапех със сестра ми, че съм на гейта, не са открили бомбата, аллах акбар. И се прибирам след това пътуване с един късен полет, вуйчо ми ме взима от летището, кара ме у нас, аз започвам да се разпищолвам и изведнъж телефонът звъни с непознат номер. Вдигам и строг глас пита "гранична полиция, Acid Burn ли е на телефона?". Щях да пукна от стрес. Оказа се, че съм си изпуснала портмонето (истинското с парите и банковите карти" в самолета и стюардесите са го предали. 🤣🤣🤣
Аз заради това ползвам добрия стар метод с плащането на ръка. Толкова карти, толкова чудо. Неведнъж преди съм опитвала да си напъхам личната карта в ПОС теримнала.
Вече си държа личната карта и книжката в различни отделения от другите карти, че ми писна да се излагам. Веднъж в един куриерски офис прокарвам шофьорската си книжка отгоре и служителката явно беше с чувство за хумор, защото ми каза: "Госпожо, ПОС терминалът не работи с лицево разпознаване" 🤣🤣🤣
Вече си държа личната карта и книжката в различни отделения от другите карти, че ми писна да се излагам. Веднъж в един куриерски офис прокарвам шофьорската си книжка отгоре и служителката явно беше с чувство за хумор, защото ми каза: "Госпожо, ПОС терминалът не работи с лицево разпознаване" 🤣🤣🤣
Не знам дали писах, ама преди един месец реших, че съм си загубила дебитната карта, блокирах я веднага само за да я намеря после на дъното на чантата.
Миналия понеделник купих едни билети за влак в чужбина с нея, защото така имам застраховка и май я прибрах в портмонето. Чак ДНЕС по едно време плащам разни работи с револют картата, гледам, че нещо в портмонето липсва и осъзнавам, че дебитната ми карта ОТНОВО Я НЯМА. Този път не се обадих да я блокирам. Претърсих всичките си чанти вкъщи - няма я. И по едно време отворих отново портмонето и гледам - картата от бг банката си стои кротко в отделението, а аз върху нея съм сложила картата от Револют.
Миналия понеделник купих едни билети за влак в чужбина с нея, защото така имам застраховка и май я прибрах в портмонето. Чак ДНЕС по едно време плащам разни работи с револют картата, гледам, че нещо в портмонето липсва и осъзнавам, че дебитната ми карта ОТНОВО Я НЯМА. Този път не се обадих да я блокирам. Претърсих всичките си чанти вкъщи - няма я. И по едно време отворих отново портмонето и гледам - картата от бг банката си стои кротко в отделението, а аз върху нея съм сложила картата от Револют.
За да не ми откраднат личната карта, дълго време не я носех със себе си. Колко пъти съм се връщала вкъщи след като ми я поискат. Дори един път карах дъщеря ми да ми я снима и прати по вайбър в една спедиторска фирма.
Прибирам се, с колата съм. Паркирам и си мисля, че ММ го няма, защото не видях колата паркирана. Мярвам мотора на неговия си паркинг и някак си не го отчитам като факт. Влизам вкъщи, разбира се, си мисля, че съм сама. И почти припаднах от уплаха, виждайки ММ на дивана.
Имаме ЕДНА кола, която в момента карах АЗ. ММ спокойно можеше и да го няма, ако беше излязъл с мотора. И му викам Ти що си тук... Чак срам ме хвана от мене си. Правилният въпрос според него би бил Къде е колата?
Имаме ЕДНА кола, която в момента карах АЗ. ММ спокойно можеше и да го няма, ако беше излязъл с мотора. И му викам Ти що си тук... Чак срам ме хвана от мене си. Правилният въпрос според него би бил Къде е колата?
Да се включа и аз с мунщина. Пътуваме с ММ през Италия за България, по магистралата мине не мине теглиш билетче след известно време плащаш и така няколко пъти. По едно време през ноща вече наближаваме бариера и почваме да търсим билетчето, обърнах всичко, слизахме, светихме под седалки гледахме навсякъде няма го. Вече ми се реве как ще се оправяме, тръгнахме към бариерата и о чудо машинката изплю билетче и бариерата се вдигна, било е ред да взимаме билет, а не да плащаме.
И аз идвам отново ,сменихме колата, тъкмо научих номера на старата и че е бяла и сега черна . Спира мм пред една закусвалня ,слизам аз купувам и излизам и какво да видя .... мм го няма 😁. Поогледах и реших че ме е зарязал и си тръгнах пеша 🤣, добре че човека ме познава и ме догони, отвори прозореца и каза,, вече сме с черна кола качвай се ". В тези 5 минути докато ходя се бях развела даже 😂😂😂.
Бях на кратка почивка с приятелки, наехме си един апартамент. До нас - едно много сладко барче, квартално, обслужвано от една китайка. Вероятно е била и собственичката. Минахме едната вечер, отвън табела "happy hour" - аперол шприц за по 2.50. (На повечето места му искаха между 5 и 8 ). Спряхме и питахме кога е хепи ауъра. Поогледа се жената наоколо, нямаше никакви клиенти. "Сега е - каза." Седнахме и изпихме няколко. На следващия ден, по същото време долу-горе (не сме си гледали часовниците), пак се прибираме и се спираме там. "Кога е хепи ауър-а" - питаме. Поогледа се наоколо китайката, имаше двама-трима клиенти. "Не е сега!" - отсече. Ей тъй, на око си го определяше явно. Много ни хареса . Ей това е търговка! Оказа се, че извън хепи ауъра, аперола е с само с едно евро по-скъп. Преглътнахме го и пак се запихме там . И бакшиш й оставихме.
. Ей това е търговка! Оказа се, че извън хепи ауъра, аперола е с само с едно евро по-скъп. Преглътнахме го и пак се запихме там . И бакшиш й оставихме. 
Проявих се като бяла птица. Оказа се че на една клиентка, вместо да и дам моята професионална банкова (EИ съм) съм и дала тази на ММ. 
Нямам идея как е станало, даже не сме с обща семейна сметка . Жената се почудила , но нищо не казала. Превеждала си парите за услугите, само аз нищо не получавам 
Нямам идея как е станало, даже не сме с обща семейна сметка . Жената се почудила , но нищо не казала. Превеждала си парите за услугите, само аз нищо не получавам 
Написах бележка за отсъствие по семейни причини, разпечатах, сканирах и пратих на класната. Файла не съм пазила.
На други ден в Школо пише "Да ми донесе хартиения вариант когато се прибере". Да, обаче мама-муня на гърба на бележката правила списък с маратонки и цените им, с молив, но доста съм изписала.
Ще го снимам, като забеля подписа, и после ще "положа" автентичен подпис със син химикал. Имам и електронен подпис, но не знам дали класният ще го уважи.
На други ден в Школо пише "Да ми донесе хартиения вариант когато се прибере". Да, обаче мама-муня на гърба на бележката правила списък с маратонки и цените им, с молив, но доста съм изписала.
Ще го снимам, като забеля подписа, и после ще "положа" автентичен подпис със син химикал. Имам и електронен подпис, но не знам дали класният ще го уважи.
Написах бележка за отсъствие по семейни причини, разпечатах, сканирах и пратих на класната. Файла не съм пазила.
На други ден в Школо пише "Да ми донесе хартиения вариант когато се прибере". Да, обаче мама-муня на гърба на бележката правила списък с маратонки и цените им, с молив, но доста съм изписала.
Ще го снимам, като забеля подписа, и после ще "положа" автентичен подпис със син химикал. Имам и електронен подпис, но не знам дали класният ще го уважи.
На други ден в Школо пише "Да ми донесе хартиения вариант когато се прибере". Да, обаче мама-муня на гърба на бележката правила списък с маратонки и цените им, с молив, но доста съм изписала.
Ще го снимам, като забеля подписа, и после ще "положа" автентичен подпис със син химикал. Имам и електронен подпис, но не знам дали класният ще го уважи.
Пак съм аз 😁 изчаках 3 дни да ми мине и вече мога да го кажа. Големия в неделя ми дава бележка за изследвания гледам датата 08 ,викам си леле 1 ден ,казвам на мм че всичко ще плаща няма време за направления. В понеделник цял ден летим ,но всичко направихме. Ставам на 8 в 05:00 будя всички тръгваме към болницата, отивам там регистрирам го и слизаме в кабинета на доктора. Доктор няма ,само сестрата ме гледа странно и ми казва че днес доктора няма пациенти. Звънна му жената и човека вече впечатлен от мен( за тази история още не съм готова да разкажа 🤣) ,се засмя и каза да заповядаме на 08.05 😁. Сега вече се чудя как ще отида ,направо вече много ме е срам . А незнам как съм го направила ама като си напиша бележка с напомняне и на мама телефона звънни и то в 8 ,добре че жената си ме знае 😁,не се оплаква напомня ми ,че и без това я карам да лепи бележки по хладилника, а не живеем заедно 🤣.
На рождения ден на мама сме. Тя облякла една много красива рокля, ама много красива в кралско лилав цвят. Обаче роклята й е малко тясна и коремът леко й изпъква, но иначе й стои прекрасно.
И се започва сега. Снимка от този ъгъл, от онзи ъгъл. Накрая снимка как е седнала и духа свещите на тортата. Давам й да погледне как се е получило и тя: "Аууу, коремът ми се вижда". Казвам й: "Добре, вземи котката и си я сложи в скута. Така ще ти се скрие коремът". Отговорът: "Ама, котката не ми отива на роклята". 🤣🤣🤣
Котката е оранжева с малко бели краски.
И се започва сега. Снимка от този ъгъл, от онзи ъгъл. Накрая снимка как е седнала и духа свещите на тортата. Давам й да погледне как се е получило и тя: "Аууу, коремът ми се вижда". Казвам й: "Добре, вземи котката и си я сложи в скута. Така ще ти се скрие коремът". Отговорът: "Ама, котката не ми отива на роклята". 🤣🤣🤣
Котката е оранжева с малко бели краски.
