Номинации за най-голяма муня (тема 12)

Тази седмица пропуснахме театрална постановка заради малката муня. Когато е купувала билетите е гледала двата дни и в паметта ѝ е останала грешната дата, а кому е нужно да погледне билетите? В деня с билетите безгрижно ходихме да вечеряме навън, а за следващия ден си бях нагласила програмата като за театър, но не би.

Баща ми има навик да яде киселото мляко със захар,ама не го изяжда цялото и го оставя в хладилника.Майка ми все забравя да провери и често с подсладеното мляко застройва супата😂

Честит празник на патерица мили муни - съвсем съм в темата, че можеше вчера да ви поздравя 😵‍💫
Получих цветята си вчера и баш от ММ такова в саксия.
Смятам е ясно, че такива неща живи под моите грижи всеотдайни не виреят. У нас той е човекът за тези дейности. На въпроса ми защо, като знае и редовно ме взема за мезе по въпроса, ми казва - ама то ще цъфне скоро. Е да де, ако ти се грижиш за него сигурно ще стане, ама аз 😵‍💫

Днес е чудесен ден да се запиша. Редовно вземам китайско с подлютен сос. И днес реших ще отида да взема.
Влизам, поръчвам, прибирам се и изненада. Соса е светъл... Мозъка се задейства и си спомням как поръчах спагети със сладко кисел сос. Не го харесваме, не го поръчваме, как и защо днес се случи идея си нямам.

И аз преди време в аптеката така изстрелвам, че искам Виброцил гел (знам, че отдавна го няма, ползвам капките). Аптекарката ми казва, че е на отказ от години , а аз се чудя, гледам тъпо (ама как, аз купих преди два - три месеца). Добре, че повтори Виброцил гел, та да зацепя, че трябваше да кажа само Виброцил.

Запис чак на пета страница с една случка.

Пазарувам си онлайн миналата седмица и разглеждам отдел Градина. Попадам на някакви "подпалки за печки". Имаме камина на вилата /на дърва/, която всеки път палим толкова трудно и си викам това може да е решението на проблема. Започвам да поръчвам - от този вид 3 кутии, от този 3 пакета и така.
Пускам си поръчката и няколко дни по-късно куриера ми я носи. Смотолевя нещо, че другата част я е оставил при пощенските кутии. Чудя се за какво става въпрос и слизам долу. Три чувала с пелети!
Разправям се с куриера, проверявам си имейла, мои са. Наред с подпалките съм мушнала и 3 чувала пелети.
Звъня на ММ, питам го знае ли, какво е пелети. Знаел бил. Викам, аз не знам ама купих 3 чувала за всеки случай.
Разказвам му цялата история, последва мълчание. Дълго мълчание и : аз не знам, колко още ще издържа.
Явно изобщо не ми е повярвал, защото като се прибра и от вратата ме застреля:
- Долу наистина има пелети!
- Е, чи как?
- Твои ли са?
- Ми мои ами!
Решихме да ги оставим 2-3 дена и да дадем възможност някой да си ги вземе. Съвестни съседи! Даже и бабата с бележките не ни писа да си приберем боклуците. Прибрахме си ги, де.


А недоверието му идва от там, че често се бъзикам, макар за последната случка още да не подозира.
Като съм почнала, да включа и нея.
Миналия месец, когато снегът се беше поразтопил, но още беше много студено, ММ се прибра от командировка изтощен, изкъпа се и си легна рано. Аз си легнах значително по-късно и дълго скучах и се въртях. Побутвах го уж случайно, но не. Ровех си в телефона и попаднах на израза "да обръщаме градината". Помислих си, колко отдавна не съм го чувала и колко смешно звучи. Усмихна ме. Поглеждам в дясно и няма с кого да се посмея. Повъртях се още и викам, ще го събудя. Събудих го и му казвам, че съм забравила да му кажа нещо важно. Надига се той на лакът и ме гледа. Казвам му, че в 8 сутринта родителите ми ще обръщат градината на вилата и трябва да отиде да им помогне. Казва "добре" и започва да си настройва алармата на телефона. Не ми се получи смешката и правя втори опит. Питам, ти знаеш ли как се обръща градина? Отговаря ми - да, с права лопата и заспива. Явно наистина не е смешно. Въртях се още дълго и си мисля как като звънне алармата и започне да се приготвя, ще му кажа, че е лъжа и колко доволен ще си легне да си доспи. Да ама не. Не съм чула нито аларма, нито че са се приготвяли с детето и са излезли. По-късно две усмихнати лица ме събудиха и носиха МЕКИЦИ! За нас си е празник! Аз не предлагам такива екстри. Хапваме и се чудя защо няма коментари, защо не е сърдит. Казвам му - много бързо свършихте. А той - А, не, те се отказаха, защото още е заледена пръстта. Навързах нещата, че те са го възприели, като много работен и нямащ търпение да обръща градината, а той, че просто са се отказали заради времето и никой не е разбрал, че съм го вързала. Смях се сама. Още не съм му казала. Ще го запазя за следващия път, като ми е скучно, че да си вдигнем адреналина. Или да го пратя в събота пак, че да донесе я баница, я бухти...

Извинявам се за дългия запис!

Irene Alis
,
  имаш добър мъж. Някак си се умилих.

О, да, истинско съкровище! Пу-пу!
Майка ми цял живот носи ревностно титлата за най-добър мъж, но доброволно ми я предаде.

Чета аз, че честитите някакъв празник и си казвам, сигурно има ден на мунята. На третия поздрав погледнах датата и загрях, че е празника на жената.

Прясна мунска случка от снощи!
Прибрах се от работа и си оставих си заплатата у дома. Но спешно трябваше да отида до магазина. Грабвам си портмонето и тръгвам. Напазарувах си и на касата вадя да плащам!И!? 😱Ей,така се опулих! Изсмях се на себе си и се пляснах по челото!
Пари йок!!! Добре поне, че картата с ваучерите в мен и е заредена, та успях да си платя!
Касиерката и тя ми се смя, познава ме, колко съм разсеяна 😂
Аз съм си за муните! Отивам да се изпляскам и там 😂

Предишният ден пък, влизайки в магазина и зациклих! Стоя на едно място и се чудя накъде да тръгна и какво точно трябваше да купувам 😂☺️

Слязох от колата пред магазина, взех си протмпнето и подадох чантата на мъжа ми да ми я прибере вкъщи. Даже му викам, гледай да не те видят съседите с дамска чанта, хаха.
И...час и половина седях на тротоара пред  вкъщи, чакайки ги да огладнеят и да ме потърсят. Ключ, телефон, всичко в чантата.

А камъчета по прозореца не можа ли да метнеш?

Дано не съм разказвала тази случка от преди месец някъде:
Една вечер се прибирам след кафе с приятелка, около 18 часа. Вече захладнява и притъмнява. Входната врата заключена. Прозорецът на всекидневната свети. Имам телефон, звъня. Никой не ми се обажда. Пак звъня - пак никой. Викам си ще хвърлям камъчета, ама по-добре, за да не пукна някое стъкло да взема шишарки. Срещу къщата ни има големи борове и под тях много шишарки. Панабрах аз шишарки и почнах да мятам по прозореца. Бам, уцелих, ама реакция никаква. Пак хвърлям, не уцелих тупна долу. Мятам - уцелвам, после пропускам и така доста време. Ходих и за още шишарки.Пак хвърлям -  иес! сполучлив опит! Гледам движение из стаята, спасение на примръзналата хвърлячка на шишарки... Нищо подобно, ММ отде до другия ъгъл на стаята поогледа камината и пак се прибра в неговия ъгъл. Още по-ентусиазирано  замятах шишарки, той пак стана и се готвеше пак да сяда, но аз отчяно почнах да звъня. Той се запъти към коридора и най-после вдигна. Всичко това го гледам през прозореца на вдигната щора. Разбра, че ме е зключил "неволно" и слезе да отключи. После ми обяснява, че чувал пукане, но мислел, че камината нещо не работи добре и нещо гърми, ама изобро не очаквал, че някой го обстрелва с шишарки. Пита, камъчета не беше ли по-приемливо? Пък аз, нали щаде стъклата...

Ама баш си си за темата, Карз.

Само кухнята е към улицата. Влизат като им се дояде нещо само.
Ритах и колата, и вратата, на кучетата се молих, свирках поне да отворят вратата, че някой да чуе като викам, но къде ти.

Мен щерката като малка (2-3г) ме заключи на терасата докато простирах и то зимата (страшен студ), а аз по блуза. Аз чукай, викай, никой не ме чува, ММ и синът в друга далечна стая...Свекървата живее под нас, взех щипки и почнах да целя прозореца и'. Изхвърлих всички щипки, ама не чува и тя... По едно време взех легена и него хвърлих, ама не улучих...Накрая с хиляди обяснения и молби щерката ме отключи.😄