Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Позволи ми да ти кажа, че грешиш, защото знам много добре за какво ми говориш, но така го чувстваш сега. Спряла си скоро да пушиш и затова е по този начин. Когато минат няколко месеца - ще се чувстваш по съвсем различен начин.
Даже ми се ще ей така - да си нагласиш една аларма на календара за след 8 месеца примерно и в този ден да си направиш преоценка дали съм права  😀, сигурна съм, че съм. Както е бил прав Алън Кар.

Е, нали аз съм така. Не мога да си ги отработя тия моменти и изпушвам психически. Като тенджера под налягане, която ще гръмне ако не изпусне малко пара.
Ама стрес със или без цигари ще го има. Не спираме да живеем все пак, само спираме цигарите.
Все нещо ще ни издразни.
Преди е имало цигари, а сега без цигари, няма накъде да изчезне това.
Аз това не можах да отработя.
И дори и като съм запалвала от ядосвена за нещо си, то цигарата не ми е помагала особено. Нито ми е решавала проблема, даже ме напряга. Единствено се облекчава и то по фалшив начина емоционалната абстиненция.
И то за малко.
То да беше толкова лесно - настрой се за успокояване без цигара, брей
Едни успяват, други не успяват. И в темата нямаше да се пише и нямаше толкова хора да се провалят и  пак да почват.
Тук вече с терапевт си мисля, че трябва да се работи.
Нали миналата година първите 3 месеца ми бяха ок.
Имах и проблеми здравословни с врата и други неща, но бях желязна. Желанието беше слабо и лесно заглушаващо се. Докато на третия месец не почина мой добър приятел и се появи зверското желание да запаля. Но не исках, нали три месеца чиста. Но това желание не отмина цял месец, тресях се нон стоп от нерви, щото ми се пушеше. Ни медитация, ни дишане не помогнаха. И накрая началника ме ядоса и ми преля и взех цигара.

Момент сега да изясним, че нещо и аз се обърках.
Аз не казвам, че като се изнервя, не ми се допушва. Напротив. Дори и сега се сещам . Въпросът е, че това усещане е като на кучето на Павлов, на което му се светва с лампа. Свикнали сме - изнервяме се, ходим , пушим по 1 (5) цигари, за да се успокоим. Какво става обаче - цигарата уж ни успокоява, но всъщност това е измамно чувство. Успокоява ни се абстиненцията. Това пише Алън Кар и съм супер съгласна с него, но СЕГА, от позицията, че не пуша от година и 1 месец.
Преди 6 месеца не си мислех така.
Реално обаче - сравнявам колко бързо наистина съм се успокоявала след бягство на балкона. Понякога съм влетявала с трясък и съм правила скандал. Сега ядът ми минава далеч по-бързо. Просто - реакциите са ми други. А не е като да не съм имала стрес тая година или в момента, то направо копая дъното. Но просто знам, че цигарите в случая не биха ми помогнали, а само биха ми навредили. И не пуша - защото не искам. Спрях да ги слагам на пиедестал, просто си промених нагласата. Стана много бавно, но това е реалността. Тук имаме мами, които не пушат от по-дълго, нека споделят и те.
Идеята ми е, че ако мине повече време пт спирането, червейчето престава да яде, ако напомни за себе си, махвате с ръка и продължавате все едно го няма.
И да. Много е трудно. И ако вътре в себе си имате някакво съмнение, че това не е вашето и искате всъщност да си пушите - дори и да спрете за месец, дваж, година, в някакъв труден момент ще се сринете.
Отказът е наистина много осмислен акт.
Затова пиша - четете, мислете, говорете.

Елора, явно изпитваме и сме изпитвали едни и същи неща с теб. Имам си тревоги напоследък, и ми дойде желание за пушене, и то не отмина месец поне и ми се прииска вече неистово и ми се случи нещо което ме изкара извън кожата и така. Мисълта ми беше друга, ясно ми в това че търся цигарите в такива моменти защото съм свикнала. Но идеята ми е че отпуснах , просто защото ми беше писнало от проблеми и толкова здравословен живот. То си в човешко да си пийнеш и пафнеш. Да ви кажа учудвам се преди мислех че запаля ли цигара и край, ама засега не е баш така… пак казвам всичко е настройка и психика. Хубавото е че не са ми вкусни и вече бая изпитах от това да се чувстваш добре и някак не ми се връща пак към това състояние. Но не ми е било гузно изобщо че го направих, Елора, това е разликата, щото ако се измъчвах затова щеше да е потушавам едно и създавам друг проблем.

Ох, колко да е човешко.
Мислех и аз  така.
Не ми е човешко човек да си вреди.

И на мен някак не ми е човешко, а ми е наркоманско, сори 😉.
Подобно обяснение чух от един мой познат преди време, но той наистина си е наркоман. Как след НГ си казал, сега пауза, няма да пия, няма да взимам мат’риали, ала-бала - хранене, спорт и други ала-бала здравословни неща. “Ииии много ми беше тъпо, човек… ииии, в един момент просто не издържах, дай, дай, и колко яко се почувствах”.
Не искам да те обидя Е.М.А., но аналогията веднага ми дойде в главата. Разбира се, че 5 цигари не се равняват на бутилка Бушмилс и 2 грама бело, илюстрирам го по този начин, защото зависимостите са си зависимости и механизмите в главите ни по тяхно отношение е сходен, да не кажа еднакъв. Просто различните наркотици, в това число и никотинът действат по различен начин на допаминовите и другите там рецептори на тялото.
Просто се иска много работа със себе си, за да устоиш на такива пориви. Ама много. И за мен 2-те най-сериозни изпитания са:

- силно стресови ситуации
- такива, в които се пие алкохол

Аз реално осъзнах, че наистина съм вече бивш пушач, когато пих алкохол (беше един -единствен път) през последната година и не се изкуших да си запаля. Всъщност - изобщо не се сетих за това 😆.
И да, вярно е, моята мотивация да спра е малко по-различна от вашите, аз бях буквално принудена, защото при спешна операция ми се беше смачкал единия бял дроб, тъй че ми беше изрично забранено по лекарско предписание. Само, дето то са ми забранявали лекари години наред. А и я идете в градинката на Онкологията да видите пациентите с абокати какво правят отпред. Не всички, разбира се, но и такива има.
Та да, всичките неща са ни в главата и само от нас си зависи как ги приемаме и какво правим оттук насетне.
И не, не всеки fail значи моментално почваш да пушиш отново всеки ден. Тук са писали много други дами, които са си запалвали по 1 цигара след погребението на някой, друга на парти, но са се отвращавали и не са започвали отново.
Просто всеки ей такъв епизод е повод за размисъл - какво ми даде това, на какво ме научи, как ще процедирам в следващ такъв случай.

И повод за размисъл и съм се ядосвала на себе си.

Оф, добре че алкохол не пия. Даже и да пийна на нг, не бих и помислила за цигара, нямам такъв навик.
Остават тъпите емоции при стресови ситуации. Аман от тях.
Да, при теб малко насила, но ти се радвам колко си желязна.
И за толкова месеци, вече не им се и връзваш.
Е, аз си се признавам за наркоманка.
Обаче не мисля, че е човешко и нормално да се пуши.
Когато приемем нещо за нормално, човешко, то тогава спирането е много по-трудно. Приемаме го за даденост, за нещо естествено, примиряваме се един вид и си продължаваме и си викаме - абе кво толкова.
Ето, Ема вика, че не е като мен да се критикува и да се ядосва.
Ако спра да се ядосвам, значи имам проблем.
Едно време така с многото кила беше. Виках си, ми нормално е да съм дебела. Гледай колко дебели. И аз съм човек. Ами не се отслабва така.
Стана когато приех, че не е нормално.
Тогава почнах да търся начини да се оправя. И ги намерих.

Елорче ❤, любов,

Ето това е точното мислене! 👏🏻
Хайде още малко и тия вейпове да ги разкараш. Сигурна съм, че накрая, на финала - ще се справиш.
Просто явно не ти е дошъл момента и затова.

Но иначе - аз също се признавам за наркоманка. То, дето казват - няма бивш наркоман, няма бивш алкохолик. Оставаш си такъв до живот. Ама има отказал се наркоман и отказал се алкохолик. Същото е и с пушачите.
Но мозъкът ти си остава такъв и за съжаление - реагира на тригери.
Моят продължава да е същия, нищо че сея морал тука 😂. Като се нервирам нещо жестоко, вече не всеки път, но доскоро - да, и се сещах за цигари. Просто явно мозъкът ми направил връзката адреналин/кортизол - никотин и край. И мозъкът си иска, ли иска, защото това е програма.
Но тук вече е осъзнатата воля да не се поддаваме. И гаднярчето просто отслабва. При мен беше мантрата от книгата “Аз избирам да не пуша сега/днес”. И другото - не си повтарям “Пуши ми се, нервно ми е, много ми се пуши”. Поне вече не го правя 😅.
Но колкото и банално да звучи - времето лекува всичко. Просто - дайте си време да свикнете с новия навик - да не пушите. И му се наслаждавайте всеки един ден.

И аз знам че съм наркоманка, именно това ми беше основната мотивация да ги откажа, защото не исках да съм зависима. Иначе Елора, аз също преди се обвинявах, имах един такъв епизод в който исках да спра но не можеш и всяка изпушена цигара ми тежеше на съвестта. Но този път не, първо защото не пропуших засега след това пушене и си казах че няма за какво толкова да се виня този път. Опитвам се да обясня, че всичко е в главата и нагласата, физическата абстиненция лесно се преборва, с психическата е борбата.

Да, там е борбата.
Просто намери начин да не го правиш.
А сега пушиш ли всъщност?

Елора, вчера ми пуснаха мухата, че имало вейп производство на Айкос и сега естествено е тънка границата да ида да го тествам и веднага се сетих за теб

Ама чакай сега, Камиле, искаш да спреш пушенето или да минеш от цигари на вейп или нещо алтернативно? За мен това не е спиране.
Дали ще пушиш бяло бори, IQOS или вейп -
все един шит е…

Аааа,Мила, не, нямам мерак засега. Написах, че е тънка границата да се подхлъзна, но ще гледам да не си падам на Д-то

Не е така Мила.
При вейпа няма над 4000 отрови,  които ги има обикновената цигара.
Има глицерин и пропилен. Неща,  които и непушачите ги използват ежедневно и са навсякъде.
Самия никотин не е толкова вреден колкото го изкарват, да пристрастяващ е.
Проблема при обикновените цигари са изгарянето и 4-те хиляди вредни неща. Самото ГОРЕНЕ.
И дума не може да става да се сравнява.
С това не искам да хваля вейпването.
Но да, когато човек не може, е много по-добра алтернатива. Ама много.
Но да, най-добре навика да се пуши каквото и да е да се изчисти.
Но засега толкова.
Ще гледам да не пиша вече за вейп, да не пускам мухи.
Темата е да се спрат все пак.
Но има хора спират и вейпването много по-лесно, отколкото цигарите.
И а дано доживея.

Вейпа на IQOS се казва VEEV (май).
Аз минах през това да пуша вейп на първото ми спиране на цигарите (IQOS-a, ако трябва да сме пунктуални) и мисълта ми докато си пуша вейпа беше всеки път една и съща, горе-долу следната: "Егати тъпия вейп, к'во му се залъгвам, не е като IQOS-a, ееееееех, сега ако беше това един IQOS."
Разбираш ми мисълта, нали.
Вместо изобщо да спра да пуша каквото и да е и вместо да разкарам мислите за цигари, айкоси и вейпове, хем пушех вейп недоволно, хем непрестанно действието беше свързано с негативни мисли как се лишавам от любимия ми айкос и пробвам някаква тъпа алтернатива, която не ме кефи.
Тъй като тези непрестанни мисли много ме тормозеха и натоварваха зарязах и вейпа много бързо, че то беше някакво същинско мъчение.