Напълно разбираемо е.
Любовта си е любов, но да си чак толкова влюбен, че да си докараш проблеми, които не са твои - ами сам си виновен.
Или дори да не е проблем, а ангажимент, пак сам си си виновен.
Много романтично се гледа на нещата.
Да не се иска сериозна връзка с жена с дете в никакъв случай не е емоционално неинтелигентно, а с явно виждане за нещата. Човекът си прави сметката, и не ке получават сметките на авторката за "нас".
Ами ако оставяше тя да прави сметка за неговия живот, то нямаше са е много умен.
Нищо, че щеше да е емоционално интелигентен и щастлив.
По-добре умен.
Любовта си е любов, но да си чак толкова влюбен, че да си докараш проблеми, които не са твои - ами сам си виновен.
Или дори да не е проблем, а ангажимент, пак сам си си виновен.
Много романтично се гледа на нещата.
Да не се иска сериозна връзка с жена с дете в никакъв случай не е емоционално неинтелигентно, а с явно виждане за нещата. Човекът си прави сметката, и не ке получават сметките на авторката за "нас".
Ами ако оставяше тя да прави сметка за неговия живот, то нямаше са е много умен.
Нищо, че щеше да е емоционално интелигентен и щастлив.
По-добре умен.
Явно всеки си има свое разбиране за понятието 'умен'. За мен умният човек е широкоскроен, вижда по-далеч от носа си и осъзнава, че животът не е черно-бял.
Глупакът е този, който си прави дребни сметки, гледа да не се мине и смята, че няма капацитет да обича деца, които не носят скъпоценните му гени.
И когато съм била сама и без деца, винаги бих предпочела интелигентен мъж с деца пред простак без. Някак по-важно ми се струва какъв е човекът и дали си пасваме, а не дали има деца. Достатъчно примери за токсични връзки има на хора без този така страшен товар.
