Сардиния

Включвам се със същото питане!?

Има си опция за подава на иск за обезщетение в приложението и в браузъра. Влизате в профила си и търсите секция искове и обезщетения. Трябва обаче да изчакате няколко дни да отразят закъснението в тяхната система. Преди това бутонът подай не е активен. Ако поискате уиз кредити, ще ви ги изпратят по-бързо, отколкото ако искате пари по банков път.

Ние се прибрахме безпроблемно с неделния полет снощи, навреме за първия учебен ден . Като цяло проблемите явно са винаги с четвъртъчния, който е и по-късен по разписание. Пожелавам на окъснелите да получат обезщетение!

Отседнахме във вила в северозападната част, на 20-ина км от Алгеро, Сасари и най-близките плажове, където имахме нужния комфорт и тишина (не обичаме да се бутаме в курорти). В близкото селце имаше пицария и две кафенета, в които докарваха хляб и кроасани за закуска, иначе за всичко друго - на колата. Разстоянията не са големи, но се пътува бавно - някъде пътищата са доста разбити, а където не са, има необясними ограничения от 50 км/ч постоянно.
Посетихме градовете Алгеро, Сасари, Боза, Кастелсардо, доста селца и кръчми в околията .
От плажовете:
Мария Пия - колкото по- към Фертилия, толкова по-спокойно. Дълъг и приятен плаж, б.о.
Порто Палмас - ужили ме медуза Pelagia noctiluca, хич не беше приятно, иначе едно от най-спокойните места, с кафене, но без чадъри, шезлонги и платен паркинг.
Аржентиера - старите сребърни мини са интересно място за кратка разходка.
Мугони - фаворит ни стана, единственият, който повторихме.
Еци Ману - една от безкрайните плажни ивици на Стинтино.
И, разбира се, прословутата Ла Пелоза, която не препоръчвам на никого и изглежда точно толкова страховито, колкото на снимките.
Вече знаете, че достъпът до плажа е ограничен и се резервира в интернет срещу малка такса. Ограничен, колко да е ограничен - 1500 души на тази малка лагуна е ад, който не разбирам защо хората си причиняват. (Преди да сложат резервациите през 2018 г., навалицата е достигнала до 4000! души на ден).
Ла Пелоза е пример за място, напълно съсипано от масовия туризъм. Иначе плажът има всички природни дадености - бисерно бял пясък, карибско сини води, буйна зеленина наоколо. Кулата от снимките, до която може да се плува, е арагонска и е от 1578 г. Отсреща е необитаемият остров Изола Пиана.
Хубавото е, че зоната е достъпна и можете да разгледате и да снимате свободно, без да се бутате в тълпите. Единственото условие е да се плати паркинг (удобно с приложението Easypark, има и паркомати, но по-нарядко). Тук отварям една скоба, че паркирането на плажовете в Сардиния дори в средата на септември е екстремен спорт. Не мога да си представя какво е през август. На някои места като Ле Бомбарде и Кала Драгонара само се завъртяхме, видяхме, че няма нито едно свободно паркомясто, и си тръгнахме. От Гърция, която обикаляме от 20 години, сме свикнали с пространство и свобода на плажовете, и въпреки че познавам и Италия добре (а много италианци по гръцките острови са ми разказвали защо бягат оттам за лятната си почивка), все не можех да повярвам какъв ужас откъм натоварване са плажовете.
Слагам за онагледяване снимки от Ла Пелоза като за начало. По-нататък ще се опитам да систематизирам и от другите места, които не бяха толкова травмиращи.















Също толкова зле е на съседния на лагуната залив Ла Пелозета, където има бар с шезлонги на тревичката на доста солена цена. Но ако решите да посетите Ла Пелоза, без да се занимавате с резервации и кюар кодове, и това е вариант.

Днес успях да подам искане за компенсация от Уиз.

Ние бяхме с рент-а-кар и имахме нощувки в Алгеро, Олбия, Кала Гононе и Калери. Изобщо не сме се старали да ходим по прословутите плажове, а където ни отвее вятърът. На плажовете не се пуши и на мен това ми хареса за разлика от приятелите ми пушачи 😀
Плажът в Калери ми хареса най-много, защото е огромен и почти празен!

Три пъти се качвахме на корабчето. До архипелага, до пещерата на Нептун и до Blue Grotto - всички много красиви.


Като цяло ми хареса, но за мен има и по-красиви дестинации и най-вероятно няма да повторя.

Моля сподели кои дестинации са ти харесали повече от Сардиния.
На мен Сардиния ми е голяма мечта и планирам следващият юни да я посетим, но нещо почвам да се разколебавам и се чудя първо - дали да е за седмица или 10 дни и второ - как е най-добре да организирам почивката, така че да ни хареса.

+1, макар че изпитвам любопитство към други региони на острова, видяхме само северозападната четвъртина.

Така се случи, че вече няма средиземноморски регион в Европа, където не съм била (в някои многократно) - в последните две години посетихме Сардиния, Сицилия, Пулия и Венето в Италия, Майорка в Испания, Лазурния бряг във Франция, Истрия в Хърватия - някои през лятото, други по друго време. Преди това съм била неведнъж в Кипър, Хърватия, Черна гора, по веднъж Португалия, Словения, Албания, Барселона и т.н.

Изводът ми е, че като морска дестинация в Европа нищо не може да се сравнява дори бегло с Гърция, по много критерии (натоварване, красота, цени, храна, обслужване, плажове, температура на водата). Затова и вече тези страни ще са само за екскурзия, а морето ще продължи да е по гръцките острови, както всяко лято от 21 насам.
От споменатите най-много са ми харесали Ница и районът, Вале д'Итрия, Сицилия и Майорка, но задължително извън сезона. Кипър има страхотно море, но като услуги и атмосфера също е несравним с Гърция. Имам пропуски в Португалия, бих посетила и атлантическите й острови.

Все пак за Сардиния ще пиша и покажа още снимки

Както каза Параход, за море Гърция. Но всеки има различни разбирания за хубаво море. Аз не понасям претъпкани плажове и много туристи. За следващата година обмислям Хургада защото подводната фауна ме плени и общо взето не излизам от водата с шнорхела 😅
Италия ми е супер любима дестинация - храна, атмосфера, история... Например Пулия ми хареса повече от Сардиния, но там бях на обиколка, не на море.
Така че, мнението на другите може да не е релевантно за Вас. Изживейте си мечтата! 😀

Аз попитах от любопитство кои са дестинациите, които превъзхождат красотата на Сардиния, за да видя дали съм била на някои от тях и да съпоставя вашето с моето усещане. Защото навалиците от хора наистина са неприятни, но не могат да заличат красотата на мястото. Всъщност навалиците са именно заради красотата и неповторимостта. Не мога да се сърдя на хората, че отиват на някое място, на което и аз искам да отида. Но мога и да пропусна някои свръх натоварени плажове и да ги заменя с други, при положение че разнообразието е толкова голямо (Визирам Ла Пелоза - честно казано не ми изглежда чак толкова уникално).
Засега не мисля да се отказвам, а просто да избера най-добрия вариант и като място за отсядане и плажове за посещение и като продължителност. По тази причина се интересувам от вашето мнение.
Иначе в Пулия бяхме на почивка от 30.08. до 05.09. и останахме доволни. Да, плажовете бяха доста по-пълни от гръцките по същото време, но бяха и по-хубави. Това лято почивахме на Евия и Скирос, бяхме на прекрасни плажове, без големи навалици, но най-хубавият плаж за цялото лято беше на Скала ди Фурно (Пулия). И ни беше на пешеходно разстояние от къщата. На 31.08., който беше неделя, плажът беше пълен на макс и направо се изплаших, но следващите дни ситуацията беше приемлива - пак беше пълно, но имаше и разстояние между хората. Наистина имаше безброй досадни търговци, които непрекъснато предлагаха разни кърпи и джунджурии (каквито в Гърция няма), но водата беше уникална - и като прозрачност, и като цвят. Бяхме наляли морска вода в прозрачно шише от минерална за миене на крака и по пищо не личеше, че не е вода за пиене.
Иначе в Гърция почиваме от 13 години, били сме на повече от 20 острова и много ни харесва там - определено се чувствам в зоната ми на комфорт - свикнала съм с порядките, а най-хубавото е, че през юни е доста спокойно там. Но и в Италия ми се ходи, вече имам представа какво мога да очаквам от една морска почивка там. Били сме в Сицилия, Еолийските острови, Иския и Пулия. Само плажът Мондело на Палермо ме ужаси в една юнска неделя и спечели класацията за най-претъпкан плаж - буквално едва намерихме 1 кв.м. свободен, за да седнем. Но имахме само 3 часа на разположение и се примирихме. Малко по-късно намерихме място в края на плажа, което хората избягваха, защото имаше купчини с изсъхнали водорасли на водната линия и успяхме да полегнем. Но при цялата навалица морето беше кристално чисто и тюркоазено - прекрасно за плуване.

Това е от тази година, защото преди нямаше забрана, но ужасно ми харесва, подкрепям. Чудно е, да гледаш как отиват с цигарите в тръстиката зад плажа, пушат и си събират фасовете в едни кутийки, а не ги боцкат в пясъка наляво-надясно. Като разказвах на приятели след почивката първата им реакция беше “значи няма да ходим там”, а моята е “за всеки влак си има пътници”.
Предполагам, че темата не е за сравняване на Сардиния с Гърция, но и аз да дам моите 5 стотинки в сравненията от последните постове. На мен след 18-19 години в Гърция и по гръцките острови не ми се ходи повече там, не ми е интересно, дори считам дестинацията като вода и плажна ивица за нечиста  в топ сезона, когато е нормално да се отиде на море,  и затова предпочитам вече други дестинации за лятната си ваканция. Това лято, дори за уикенд не съм ходила до Гърция. Считам също така, че пътуване за 4-5 нощувки не е лятна ваканция и е различно от почивка 10-14-20 дни. За 4-5 дни, с много обиколки, трудно човек придобива каквато и да е представа за един огромен остров.

Аз реално видях 3-4 плажа само на острова, от които този в Калери (или Каляри?) ми хареса най-много. В близост до него има фламинги.
Наистина красиви плажове видях на разходката в архипелага. Този с дивите прасета (които не видяхме 😀) беше много красив и имаше доста рибки покрай скалите. Но като се изсипят няколко стотин човека от 2 - 3 кораба едновременно и кефа ми отива на кино...

Каляри се произнася, да. Ние до Ла Мадалена не стигнахме.

Продължавам разказа си именно с "културни особености", провокирана от поста на Миленка.
В Сардиния няма исторически, културни и архитектурни перли, както във всички други региони на Италия. Гордостта на острова са нурагите - мегалитни структури, които отдалеч приличат на купчина камъни. Отблизо не са чак толкова примитивни, но и нищо общо с Критско-микенската цивилизация, на която са съвременници. Разпръснати са из нивите и горите на целия остров, най-близкото до Алгеро и летището - Нураге Палмавера, е с ограда и платен вход.
От арагонско-испанското владичество през късното средновековие е останала някоя и друга кула и крепостна стена.
Практически до първата третина на 20 век мястото е било безумно изостанало, пълно с блата и малария. Чак диктатурата на Мусолини се заема с пресушаването им и опити за индустриализиране на острова. Все още провинцията е толкова обезлюдена и бедна, че в близко до нас село - Седини, се продаваха къщи от тези по 1 евро.
Така че Северна Сардиния, която ние видяхме, е странна смесица от адска гмеж по плажовете и туристическите места, и почти пълна пустош и пасторални пейзажи само на няколко км от тях. Като казвам пасторални, не си представяйте развита инфраструктура. Понякога се налага да пътуваш час и повече, докато стигнеш до голям супермаркет. В селата има малки кафенета и магазинчета с - в повечето случаи - окаян асортимент.
Кухнята също не е на висотата на една Сицилия или Емилия-Романя. Предлагането се изчерпва с тесто, тесто, тесто (често пържено), месо, сирена (богат избор наистина) и тук-таме морски дарове. В края на седмицата, прекарана там, буквално изнемогвах за салата, кисело мляко, хубави плодове - неща, които в БГ ям ежедневно.
В същото време цените изобщо не са ниски, особено на туристически места като Стария град на Алгеро и Стинтино. Макар че старателно си подбирахме заведенията и от повечето сме доволни, определено не е дестинация за кулинарен туризъм.
Хората са симпатични, дребнички, масово не знаят нито дума английски или други езици. Огромната част от посетителите на острова са италианци от континента.
Поне къщата ни да похваля, домакинята се раздаваше - постоянно ни черпеше, а имахме и страхотна веранда. Фонтанче, детска площадка, нищо че отдавна сме без малко дете Иначе и тя не говореше нищо освен италиански, де, оправяхме се със знаци и гугъл преводач.

Параход, вие посетихте ли някое от селцата във вътрешността или разглеждахте само крайбрежието? Не визирам нищо конкретно, но нали все пак е една от сините зони. Доколкото си спомням, дълголетниците са концентрирани именно в планинската част - сигурно там има нещо по-автентично. Макар че моят съпруг никак не обича да се отдалечава от морето и трудно бих го накарала да видим нещо различно от брега. Трябва да е нещо супер интересно - например в Матера му хареса.

Миленка,
то ние всъщност през повечето време въртяхме тегели из вътрешността и минахме през доста селца и градчета, но само в северозападната част. Не цялата Сардиния е "синя зона", така както остров Икария (на който си ходила) е изключение сред близките около него Самос, Патмос и т.н. Тази титла се отнася за планинската област Нуоро. Тя остава доста далеч от Алгеро и областта, на около 2.5-3 часа с кола в посока, така че не, не сме били там. Както писах и преди, пътува се много бавно, а при нас и капризите на тийнейджърката налагаха някои рестрикции в програмата.
Слагам и снимки - в скрит текст. Дългичко стана, дано не съм отегчителна.

Ето какво успяхме да видим, не е много, но от сърце:
Ден 1 - пристигнахме вечерта, докато успеем да вземем колата и да се придвижим и настаним, стана 22 часа, така че успяхме само да хапнем в пицарията на нашето село.
Ден 2 - разузнаване на най-близките населени места и плажове. Това са Аржентиера - изоставена бивша сребърна мина, плажовете Аржентиера и Порто Палмас, Палмадула, където имаше магазин и аптека. Спряхме се на плажуване в Порто Палмас, който нетипично за тази част на Сардиния е изцяло свободен (без чадъри и шезлонги) и много спокоен залив. Има кафене и се паркира лесно.
За жалост, радвахме му се само около два часа, защото после ме атакува медуза от доста опасния вид Pelagia noctiluca, ръката ми се зачерви и наду. Наложи се да бягаме от плажа и да вземем мерки. Близката аптека беше в сиеста от 13 до 17 и отидохме в селцето Санта Мария ла Палма близо до летището. Слава богу, овладях ситуацията и не се наложи лекар, да вечерта бяхме в Сасари да хапнем и да се поразходим по тъмно.
Там е и единственото заведение, което препоръчвам безпрекословно като храна, обслужване и цени - Osteria Piega. Иначе градът е позанемарен, но историческият център е симпатичен.
Ден 3 - до обяд валя, решихме, че не става за плаж. Тръгнахме за Боза, където времето беше разкошно, дори горещо. Направихме много снимки на шарените къщи, ядохме сладолед.
След това в Алгеро, вечеря и разходка. Там е подчертано туристическо, в Стария град зад стените на крепостта - сувенирни магазини и тълпи; редица заведения приемат само с резервация, други пък са туркапани и/или осезаемо скъпи. С малко ровене в гугъл намерихме прилични за двете си вечери там, но не и върховни.
Ден 4 - отново дъждовен и без плаж. Следобеда бяхме в Кастелсардо, видяхме скалата-слон, вечерта по желание на дъщеря ми се върнахме в Алгеро и посетихме резервирано заведение. Важи казаното няколко реда по-нагоре.

Ден 5 -  Експедиция из п-ов Стинтино, където е Ла Пелоза, но преди това посетихме по-нормален плаж, многокилометровия Еци Ману. Места за паркиране там имаше достатъчно, както и просторна свободна зона, макар че на платената и организирана бе гъч като навсякъде в Сардиния.
Подобни са и близките Падзона и Ле Салине. Никой от тях не може да се мери по лазур с Ла Пелоза, но и атмосферата е далеч по-спокойна и некомерсиална.
За разлика от Гърция обаче, където всички плажове се почистват от общините за сезона, тук почистването е само до границите на концесията и всичко друго е потънало в изсъхнали водорасли и клони. Но човешки отпадъци нямаше, водата е бистра и се плажува нормално.
Ден 6 - на плаж в Мария Пия/Фертилия, близо до Алгеро. Широк, просторен, плитък плаж. Колкото по- към града и заведенията, толкова по-нагъчкан. Колкото отиваш към Фертилия, става по-спокойно. Също така и паркингът е повече, и безплатен. Но и водораслите са повече. Обаче пък морето в тази посока бе много по-хубаво и тихо в този ден, в урбанизираната част на залива имаше вълни.

Привечер отидохме да видим известните плажове Ле Бомбарде и Мугони. Бомбарде е невъзможен за паркиране, въпреки че е платено. Така че не ни се удаде и се оттеглихме. Мугони, в борова гора, имаше обширни безплатни (в този сезон, иначе са 1 евро/час) паркинги и много ни допадна. Така че на следващия
Ден 7 плажувахме на него. Но преди това обходихме полуостров Капо Кача, национален парк, в чийто край се намира известната пещера на Нептун. Тя може да се достъпи с корабче от Алгеро, с по-кратко плаване от заливчето Кала Драгунара, но и с кола/автобус и слизане пеша по 650 вити стълби. Разбира се, качването е по-трудната част. На полуострова има малки закътани заливчета, но също пренаселени.
Вечерта отново бяхме на разходка в Сасари и в хубавото заведение - допадна ни, че се посещава само от местни (то си е и малко забутано) и не е нужна резервация, за разлика от Алгеро.
На осмия ден освободихме хотела и си тръгнахме, като ни остана време за още едно бързо плуване на Мугони за десерт, и за разходка и кафе из Алгеро в обедната жега.
Както се вижда, много неща не съм снимала изобщо - дали защото ги виждахме по тъмно, в мрачно време, набързо или просто нямах настроение да документирам. Нямам нито една снимка от Алгеро, Сасари, нурагите. Но се надявам да съм хвърлила малко светлина върху едно ъгълче от този остров, който остава сравнително непознат и неизследван. Посещава се от огромни тълпи италианци, но чуждите туристи засега са сравнително малко, а българите пък - съвсем.
Остана и впечатлението, че има райони на Сардиния, които щяха да ми допаднат повече като плажове и атмосфера. Но... за това друг път.

Малко логистични данни:
*полетите на Уиз са в четвъртък и неделя, вечерни, като този в четвъртък е по-късен и няколко пъти това лято закъснява осезаемо. С неделния нямахме проблеми нито на отиване, нито на връщане.
*кола под наем - от Еuropcar, местните компании не се оказаха по-евтини или по-удобни. 430 евро за седмица, като класът е среден, не обичайната малолитражка.
*настаняване - исках да са две бази, за да покрием по-голяма част от острова, но късният полет на отиване ни ограничаваше да се отдалечаваме от Алгеро в първия ден. Освен това много от добрите настанявания бяха сложили като минимум 4 или 5 нощувки, което също ме затрудни в избора. Оценки над 9 (дори над 9.4 гледам да практикувам) и добра цена трудно вървяха заедно. В крайна сметка се спрях на една база за всичките 7 нощувки,  цена 110 евро за отлично гостоприемство и пространство, но малко ограничаваща локация. Мисля, че в крайна сметка не ни взеха и туристическа такса, която беше 1 евро/човек/ден.
*храна - който е пътувал в Италия, знае, че местните са страшни търтеи и ресторантите работят само няколко часа на ден. Вечер от 19:30-20 до 22-22:30, и само понякога на обед от 12-12:30 до 14. Ние никога не смогваме за обяд, защото не сме от ранобудните и задължително закусваме, така че ако огладнеем, се налага да вземем нещо на крак и да чакаме да отворят за вечеря. За цените вече казах, че с изключение на селската пицария, ми се видяха височки.

Параход, благодаря за подробната информация - ориентира ми за доста неща! Снимките ти са чудесни, както винаги. Със сигурност подготовката на тази почивка ще ми отнеме доста време, но се надявам да избера оптимален вариант. Все пак ще имам цяла зима да чета, обмислям и избирам. Ще бъдем само двамата със съпруга ми и съответно ще имаме повече гъвкавост. Вероятно ще взема билети от събота до следващия вторник или 10 нощувки. Лошото е, че полетите са късни и евентуалните закъснения могат да са много неприятни включително и при взимането на кола. Ако часовете останат такива (пристигане след 21 часа), първата нощувка ще трябва да е в Алгеро. В противен случай става много рисково, ако самолетът закъснее. За следващото лято засега Уиз са обявили 3 полета седмично, но е твърде рано да се разчита на това разписание.
Сподели, моля, в кое село бяхте отседнали и дали се оказа практично от логистична гледна точка.

La Corte се казва селото.
Дали е удобно - изглежда много удобно на пръв поглед, предвид че е на 15-20 мин. от летището и най-близките плажове, 25 мин. от Сасари, Алгеро и Стинтино. Има и някаква собствена, макар минимална, инфраструктура. Това, че имаше къде да се нахраним вечерта след полета, без да го мислим, бе наистина плюс.
Проблемът е, че наистина се пътува много бавно и уж малки разстояния отнемат дълго време. Ха един час шофиране сутрин да напазаруваме, ха още час още до плажа и обратно (и то ако човек не е избрал по-далечна цел), после привечер пак един час за градско и вечеря...
Ако отивам сега и основната ми цел ми са плажовете, бих се насочила към района около Орозеи. То така и исках да са 3-4 от 7-те нощувки, но не ми се получи. Една къща в Синискола ми я отмъкнаха под носа, а беше почти 6 месеца преди пътуването.
Пак казвам, пречка беше и минимумът нощувки, който масово слагат. Може би ако човек търси двойка стая е по-лесно, но с голямо пространство за повече хора - зор.
Иначе на мен не ми е проблем да се местя и повече пъти.

Дълго писах, но и много неща съм пропуснала. Например ако искате сувенири, подаръци - има разкошни корали (отглеждат си коралов риф в морето край Алгеро), магазини с буквално килограми червени, розови и бели корали от всякакъв ценови клас.