Бременна на 16

Steeler, категорично не съм съгласна с изказванията относно осиновяванията, защото идват от човек, който идея си няма от процеса и тиражира заблуди.
1. За детето има огромна разлика дали ще бъде при биологичната си майка или дадено за осиновяване.
2. За да бъде дадено съгласие детето да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване, то трябва да изминат 30 дни от раждането му.
3. Минава още поне месец докато се уредят всички документи и изследвания и мине процедура по вписване.
4. Срокът за бъде разгледано на съвет е един месец след вписването.
5. Няма гаранция, че първото семейство, на което го предложат ще се съгласи или веднага ще даде отказ, те имат 30 дена да мислят. И да решат да го осиновят ще чакат около месец за дело. През това време детето ще бъде в приемно семейство или в ЦНСТ. Ще преживее травмата от раздялата с биологичната майка и, ако е в читаво приемно семейство ще се довери на обгрижващият го възрастен. След това ще бъде преместено отново. Рискът да развие нарушение на привързаността е огромен. Травмата от изоставянето се нарича първична рана и нейните белези се носят цял живот.
6. Отдавна вече осиновителите не крият от детето, че е осиновено.
7. Няма гаранция, че бебето ще е абсолютно здраво и няма да се прояви нещо на по-късен етап.
8. Да, желаещи ще се намерят.
9. Относно корупцията е повече мит, отколкото реалност, което не я изключва в отделни случаи, но е доста усложнена ситуацията и трудно се случва. Деница Сачева и публичните личности са изключение поради силата на служебното си положение или публичността им дори не им се налага да оказват натиск, но и няма как в системата да се появи подходящото дете от нищото. Така, че и на тях им се налага да чакат да се появи, след което да прередят другите чакащи.

Откъде ще дойдат финансите, ако родителите са против?
Заедно от 2 години, тоест на 14 е била авторката.
Кандидат бащата на колко е?
Не сме сигурни за какъв етнос става дума.
На 16 изобщо не е сигурно, че бременността ще се развие добре.

Съвети да се задържи или махне дете не обичам да давам, но цялата работа е меко казано несериозна. Едно дете е огромна отговорност и не виждам как друго напрактика дете може да я поеме адекватно. Определено по първия пост не личи осъзнаване на сериозността на ситуацията.

Господи, все едно не става въпрос за живо същество, а за плюшена играчка. Ако не ти харесва, връщаш я откъдето си я взел. Мама Ру, не е към теб, а към самия закон, който изисква това.

Фрау С, законът е насочен към интереса на децата да им бъде намерен дом, по възможност постоянен (да бъдат осиновени) и то в България (страната по произход), а на тези, за които това е невъзможно се дават за международно осиновяване, за да имат дом и семейство. В този ред на мисли се предпочита детето от родилното да бъде настанено в приемно семейство, биологичната майка само да потвърди отказа си, за да бъде задействана процедурата. На нея пък и се дава този месец, в който да обмисли решението си и евентуално да го промени. Но и при перфектно стечение на обстоятелствата детето ще влезе в новото си семейство на 4-5 месечна възраст. Персоналната грижа в приемно семейство е за предпочитане и в интерес на детето пред колективната в бившите домове "Майка и дете". За съжаление и най-добрата грижа и най-прекрасни осиновители не могат да премахнат травмата на изоставянето. Могат да я тушират, но тя остава. Травмата, че човекът е бил нежелан от биологичната си майка, недостоен за любовта й.

Ако ставаше дума за дъщеря ми на тази възраст щях да настоявам за аборт.
Нито му е времето, нито е обмислено добре.

Ами не съм съгласен с вас. Едно новородено ако веднага бъде дадено за осиновяване, то целия процес може да приключи за 2 месеца и то още не разбира нищо за да се привърже към някого и след време да запомни това. Реално ако на някакъв етап осиновителите не му разкрият истината, то няма как да заподозре че е осиновено. Има вариант някоя злобна съседка да му каже, ама и за това има решение и осиновителката може да излъже че е бременна като носи подплънки на корема и след време като се появи с детето никой няма да заподозре. Това в случай че не искат да знае че е осиновено. За новородено българче ще има огромна опашка от осиновители и в България и от чужбина и даже ще се дават подкупи или ще се търсят връзки и ще го вземе заможно семейство.

Каква травма, какво изоставяне - това е бебе на има няма два месеца, от тази възраст човек няма НИКАКВИ спомени. вие чувате ли се какви глупости пишете.

Те травмите са най-вече от несъзнателната част на детството, която не помним. Хубаво е преди човек да посегне към епитети да попрочете малко.

Забравяте, че травма ще има и за майката, да роди и да си даде детето.

Най-добре да направи аборт.

Абе, не знам дали е истинска тема или не, обаче имам позната, която беше родила май на 17 или нещо от сорта и баба й гледаше бебето, тя си развяваше г*за по дискотеки. Дори няма една снимка с детето в социалните мрежи. Това за мен не е ОК.
Ако смяташ, да си го гледаш и обгрижваш, тогава да.
Бащата дали ще е с теб или не - то има и 30 годишни, които се разделят, така че си прави сметката сама.

Нарича се първична рана и е реалност. Детето още при раждането си знае коя е майка му и създава емоционална връзка с постоянният обгрижващ го, в 99% това е майката. Осиновеното дете няма как да стигне до осиновителите си преди 4-5 месечна възраст. Между другото, струва си човек да прочете и "Първичната рана". Авторката е американски психолог, тя осиновява бебето още от родилното на два дена и въпреки това тази рана съществува. На бебето (всяко едно изоставено или осиротяло) са му нужни около 40 дни да си позволи да се привърже към друг постоянен обгрижващ го. След което идват осиновителите и отново сменя средата и хората около себе си. Бебето не е малоумно, на 4-5 месеца то активно изучава света и има чувства, даже си е осъзнато човече, което разбира много добре, че нещо около него се е променило - обстановка, гласове, хора, миризми.

Каквито и неща да си говорим,в България да си в дом не е като в чужбина. Според мен това си е травма за цял живот

Твоите са по-големи глупости. Дъщеря ми не е основена, но беше в кувьоз. Травмите на тези деца са същите като на осиновените. Мога много на напиша как тези 16 дни белязаха емоционално живота й. Добре, че проговори рано та на 2.5 години сама ми каза някои неща, които очевидно помнеше, защото нямаше кой да й ги разкаже.

Иначе тя сега е на 14. През ум не й минава да има гадже, да прави секс. На 16 сигурно не бих й позволила да роди.  Това би означавало аз и баща й да го гледаме. В крайна сметка на нас ако ни се гледа бебе, ще си направим.  Ама да не  предизвиквам събдата и да не се налага да си преосмислям теориите.

Раждането на дете или сключването на законен брак еманципират непълнолетния и той получава всички права и задължения на пълнолетен. Поне в Европа е така и така беше и преди 1989г. За сключване на брак са нужни подписите на родителите и, освен нейния, но след това не.

Родителите и могат да не са съгласни да задържи бременността, но не могат да я принудят нито да абортират, нито да остави детето за осиновяване.

Вписана ли е като майка в документите на детето си, подписва навсякъде тя, независимо от възрастта и.


Да, престоя в кувьоз също се отразява на развитието и психиката, но леко различно, защото бебетата в кувьоз са посещавани, обгрижвани и по възможност гушкани и кърмени от майките си, макар и да ги обгрижват и други хора. Когато излязат от кувьоза, за тях се грижат основно родителите, а не напълно непознати хора. При тях няма прекъсване на всякаква връзка с майката, която ги е износила, освен ако не е тежко болна и в друга болница или починала.

Има начини дете да отиде директно при осиновителите от родилния дом. В Холандия и Гърция е възможно.

Не виждам смисъл да обсъждаме осиновяване, когато авторката иска да запази детето. Не мисля, че тази опция я интересува.