Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

Отлично знам как се чувстваш в подтискаща студена страна, но връщайки се сама в България рискуваш много.Щом и от родителите ти нямаш подкрепа,  с детето сте обречени на мизерия от където и да го погледнеш.Ако се отдалечите с партньорът ти заради единия инат още по-голяма грешка.
Ходете по-често по слънчеви дестинации.
Витамин D ежедневно не пропускай, от дефицита му идва депресията.Намери си среда, приятелки, с които да разговаряш, детето е малко и вероятно се чувстваш притисната и изцедена.
Това че са те извели на сила от България е причина да я идеализираш , но ти не си работила там, а си прекарала само най-хубавите безгрижни детски години , а това е една друга реалност, която никога няма да се върне.
Особено ако си свикнала в уредена страна, в България е един хаос, корупция, шуробажданащина,голяма простотия цари ще получиш културен шок при завръщането си.
Прибирай се по-често и постепенно ще разбереш защо толкова милиони български граждани търсят дом и спокойствие в чужбина.
На родителите ти не се сърди.Те са те взели с ясната мисъл, че ще ти дадат по-добро бъдеще.
Много си млада и наивна.Добре че партньорът ти разсъждава рационално.

Добре де,не мога ли да изкарам средно образование в България,а с Германия-квалификация?
Така няма ли да имам по-добри шансове за реализация в България?
Насочила съм се към администрация.Секретарка,човешки ресурси,маркетинг и прочие.
Накрая на самото обучение,доколкото разбрах,полагам изпити по определени сфери,ако мога така да ги нарека.На немски език се нарича Wahlqualifikation.

За секретарка не искат диплома. За човешки ресурси и маркетинг в България наемат хора с висше.
Успех!

Момиче, на път си да направиш колосална глупост, най-добронамерено го казвам.
За изброените специалности се иска диплома от университет. Особено за човешки ресурси. За секретарка може и със средно евентуално, но зависи къде, а и някой трябва да те уреди, такава е истината.
Завърши си образованието в Германия, така ще ти е най-удобно. Признава се в БГ, но има административна процедура.
Но ако в БГ нямаш жилище и няма кой да ти помогне за започване на работа, направо се откажи, по-разумно ще е да си останеш там, където си сега.  В София е проблем и с ясли и градини, масово няма места. Ако нямаш помощ от някого, направо влизаш в недобро приключение.
Каквото и да решиш, пожелавам ти късмет!

Ако трябва да бъда честна,причините не са кой знае колко основателни.
Най-близката ми роднина е леля ми,сиреч сестрата на баща ми.Тя е единственият човек,който вярва в мене и ме мотивира.Винаги положително настроена,тя за мене е моята втора майка.
За съжаление тя живее в България и не може да ми помага кой знае колко.
Но сега като се замисля,трябва да мисля по-обективно и рационално,отколкото да действам импусливно и емоционално.
Тя същи ме е съветвала винаги да се развивам,за да осигуря добро бъдеще на детето си.
Не ме съдете,още съм млада и нямам натрупан житейски опит.
Може и да ми липсва толкова България,защото ит две годин не съм се прибирала.А и тогава се случиха едни неща и  се наложи да се заседя повече от планираното време в родината си.
След като се върнах в Германия,буквално спрях да се чувствам на мястото си.И оттогава насам желая да заживея там.Абе,много е дълго за разказване.
Партньорът ми се държи странно с мене,все едно сме съквартиранти,само мрънка….Спрях и аз да го усещам,като преди две години.Търся си просто внимание от хора като вас,непознати,които ще се опитат по някакъв начин да ми помогнат като ми дадат съвети.Сякаш понякога човек в такава ситуация с партьора си усеща повече подкрепа от едни непознати в подобни форуми.Е,как така в Германия ще мога да работя на такава престижна позиция с обучение,а с него няма да мога да започна работа на дадената позиция в България?!Предполагам,че това,което ще уча откъм материал в Германия е еквивалентно на учебния материал в тази сфера в България.
Разбирам да искам да уча право,все пак законодателството в двете държави не е еднакво.

В България ще ти е много трудно, дори със средно. За изброените професии си искат висше и опит. Особено за маркетинг- изкарала съм курс година и половина, започнах като джуниър в агенция, където заплатата ми беше скандално ниска. Навсякъде без опит е така, аз нямам деца и не плащам наем, но към оня момент пак ми бяха малко парите.

Родителите ти са те извели от България като си била тийнейджър и помниш хубавото и безгрижното. Сега, като възрастен е много по-различно! Родителите ти са искали да направят нещо добро за теб. Мисля, че винаги можеш да си вземеш отпуск и да си идваш до тук за почивки. Но за окончателно изместване не бъди лекомислена и не си съсипвай семейството.

Прав/а си(извинявай,не знам какъв пол си).
Сега се сетих за една друга опция:След завършено обучение в Германия да се пробвам да работя от вкъщи за постоянно.Това вече ще трябва да се договори между мене и шефа.
Поне някои хора,които са били интервюирани в “Да хванеш гората” са споменавали,че работят за чуждестранни компании римоут.

Да не се бърка туризма с емиграцията.

За нарочно изчетох коментари те тук,и авторке хората са много прави .Ти , според мен преживяваш някаква депресия и е добре да потърсиш помощ за това .Аз от седми клас съм се изнесла от България.Исках да се върна на село при мама и тате , защото помнех хубавите неща и знаеш ли чувствах се чужденец в България.Не е въобще лесно , особено като разберат че се връщаш от чужбина.Дори и да кандидатстваш за някоя позиция само като видят че идваш от чужбина, веднага те питат , защо искаш да работиш тази работа,като съм била на по доброто.Може да не пиша много добре български но владея Английски,Турски и Испански . Затова си натискам парцалите тук в Турция.Моят съвет е иди на психиатър за антидепресанти.Предполагам ,ти ще ми кажеш дали съм права в Германия нямаш социална среда  и приятели . Светът ти е вътре с детето и мъжът ти .Може би няма кой да ти помага и с детето и не може да излезеш едно кафе да пиеш ,ето така самичка ,без детето, просто за твой кеф . Мъжът ти като се прибера,като куче пребит от работа и ти се иска промяна но ще направиш грешка.
Не знам,ти ще кажеш,дали съм права но според мен това твоето си е депресия.

Като тръгне детето на градина, ще завъди социални контакти. Чак ще й дотегне.
И да знаете само, че не навсякъде в Германия е мрачно и студено. При нас на юг е нетърпимо топло, даже и зимата е мека. Нито сняг има, нито студ.

Както и предполагах ти си имаш средно образование с професия, просто нямаш средно за университет, защото в Германия в гимназия, а не техникум, се влиза още в 6-ти клас, ако не се лъжа.
Т.е. средно имаш, но тук почти всеки има поне бакалавър, ако ще работи в администрация от какъвто и да е вид. С немския и техникумското средно можеш да опиташ в някоя аутсорсинг компания, кол център, където ще те вземат, заради езика.
Все пак ми се струва глупост да се върнеш. Тук е чудесно ако си богат. За твоя случай е много по-добре в Германия, защото осигуреното от държавата като медицинска грижа, образование и прочее са на светлинни години от това, което човек със стандартни доходи може да има у нас.

Каквото и да говорим, каквито и съвети да се дават, авторката носи вода от няколко реки да се самоубеди по какъв розов път е тръгнала. Ще цъфнеш и вържеш в България, гарантирано е. Точно маркетинг и човешки ресурси ще работиш, детето ще е на държавна ДГ, няма да плащаш 1000 евро наем за едностаен, достъпът до медицински специалисти е лесен и безплатен, а ти като самотна млада майка ще се излекуваш от депресията и всичко ще е прекрасно само защото си се прибрала.
И да, децата нямат право да избират, когато родителите решат да емигрират. Откъснали са те от средата ти, ти ще направиш същото с твоето дете.

Щом няма Абитур (диплома за средно образование), значи се води, че е с основно.
Както обясниха по-горе Hauptschule-то върви с Ausbildung (което тя е прекъснала), тоест не е завършила и средно образование с професия.

О! Това лошо, много лошо. Иначе в Германия средното с професия знам, че си е супер. Можеш да си счетоводител и прочее, то и тук беше така по едно време. За много занятия университет е ненужен, но пък и у нас, дори след въвеждането на първа диплома за средно в 10-ти клас, почти всички имат и 12-ти.

В кол център с малко дете, за което няма помощ, не мисля, че би могла да работи.
Общо взето, за изброените професии ще взимаш заплата 1500-2000, ако имаш късмет да те вземат без висше. Оттам-нататък смятай за какво ще ти стигнат - съвсем за нищо.
Аз те разбирам, наистина, аз също имах един такъв депресивен период след развода ми, в който исках да се върна в малкия ми град. Майка ми тогава ме разубеди и слава богу.
Депресията ти е разбираема с мъж, който не те уважава и цени, но не е това пътя, помисли, поослушай се и започни да мислиш за друг план. Ще се справиш!